Решение № 155 от 16.06.2022, Районен съд - Велинград

РЕШЕНИЕ

№ 155 гр. гр.Велинград, 16.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, II - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ДОНКА ЕМ. ТАБАКОВА като разгледа докладваното от ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА Гражданско дело № 20215210100362 по описа за 2021 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. I от ЗЗД от Н. ЛЮБ. Л. срещу „Райфазенбанк България“ ЕАД за осъждане на ответника за върне на ищца сумите от: 397.14 евро /с левова равностойност 776.74 лева/-главница по Договор за потребителски кредит от 20.04.2011г.; 1 568.82 евро /с левова равностойност 3 068.34 лева/-редовна лихва за периода от 20.04.2011 г. до 13.01.2021 г.; 7 666.73 евро /с левова равностойност от 14 994.82 лева/- просрочена лихва, за периода 20.04.2011 г. до 13.01.2021 г.; 340.25 евро /с левова равностойност 665.47 лева/наказателна лихва за периода от 20.04.2011 г. до 13.01.2021 г.; сумата от 555.87 евро / с левова равностойност от 1 087.19 лева/- отложена лихва за периода от 20.04.2011 г до 13.01.2021 г.; сумата от 10.00 евро /с левова равностойност от 19,56 лв./ - такса за разглеждане на документи и сумата от 490.00 евро /с левова равностойност 958.36 лева/ - такса усвояване на кредит или общо 11 028, 81 евро /с левова равностойност 21 570, 48 лв. лева/, платени без правно основание, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на настоящия иск до окончателното им заплащане и насрещен евентуален иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД от „Райфазенбанк България“ ЕАД против Н. ЛЮБ. Л. за заплащане на сумата от 4088.91 евро, представляваща разликата между дължимата по Договора за потребителски кредит от 20.04.2011г. сума с договорена лихва в общ размер на 8.95% (СБР за евро плюс 3.05 надбавка) и реално изплатената сума, вследствие на намаленията на СБР по време на договора, съгласно Анекс №1 и Анекс №2 към Договора.

Ищецът твърди, че на 20.04.2011 г. сключил с ответника, в качеството си на 1 кредитополучател, Договор за потребителски кредит за сумата от 20 000.00 евро, за срок от 84 месеца, със срок на погасяване 20.04.2018 г., при променлив годишен лихвен процент, който към датата на сключване на договора бил в размер на 8.95% и годишен процент на разходите в размер на 10.31%. Общо дължимата сума по договора била размер на 27 570.68 евро.

Посочва, че договорът бил изменен с Анекс № 1 от 10.09.2012 г. и Анекс № 2 от 02.12.2013 г., като срокът на погасяване на кредита бил удължен до 20.11.2028 г.

Твърди, че на 13.01.2021 г. кредитът бил погасен предсрочно и изцяло.

Усъмнил се досежно недействителността на процесния договор и наличието на неравноправни клаузи и на 18.01.2021 г. изискал информация от ответника относно това какви суми са заплатени по договора, с какви договорени и наказателни лихви е олихвяван, както и дали лихвите са променяни през периода на действие на договора - от момента на неговото сключване, до пълното му и предсрочно погасяване. На 01.03.2021 г. получил отговор от страна на банката.

Счита, че сключеният договор и подписаните към него анекси са нищожни, поради съдържащи се неравноправни клаузи.

Излага, че банката не изпълнила задължението си по чл.5 от ЗПК, да предостави преддоговорна информация на ищеца, съдържаща основните характеристики на договора за кредит, във формата на стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, съгласно приложение № 2 от ЗПК. Длъжникът не получил подробна преддоговорна информация от кредитора за точните параметри на кредита, съгласно изискването и на чл.58, ал.1 ЗКИ за общите разходи по кредита /ГПР/ и за обективните критерии, въз основа на които могат да се изменят, ГЛП, метода за изчисляване на лихвата, както и условията за промяната й, допълнителни задължения, свързани с разплащанията. Понеже същите следвало да залегнат като клаузи от договора за кредит, счита, че нарушен бил чл.143, т. 9 ЗЗП, във връзка с чл. 24 ЗПК, тъй като на потребителя били наложени условия, с които не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора. В резултат на това не могъл да прецени икономическите последици от сключването на договора, съставляващо още едно основание за неравноправието им по силата на т.18 от чл.143 ЗЗП /, действала към датата на сключване на договора/, във връзка с чл.24 ЗПК.

Съобразно това, клаузите от процесния договор, относно ГЛП и ГПР били нищожни, като неравноправни и неиндивидуално уговорени. Тяхната нищожност обосновавала нищожност на целия договор - чл.146, ал.5 от ЗЗП.

В случая, спрямо потребителските договори се явявал неприложим чл. 26, ал.

4 ЗЗД и същите не можели да бъдат заместени по право от повелителни норми на закона или договорът за кредит да се сключи, ако в него не са включени тези клаузи. Изхождайки и от характера на този договор, който бил възмезден, включването на клаузи за договаряне на лихвен процент по 2 кредита и ГПР по него било въведено като изрично изискване в чл. 11, ал. 1 т.

9 и 10 от ЗПК. Предвид това, нищожността на посочените по-горе клаузи на процесния договор обуславяла недействителността му като цяло.

Сочи се също, че не било спазено изискването на чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК, тъй като в договора не били посочени условията за прилагане на посочения лихвен процент, формиращ се като СБР /променлив компонент/ и фиксирана надбавка, възлизащ към датата на сключване на договора на 8,95%. Липсвало и уточнение за базата, върху която се начислявал лихвеният процент - дали върху целия размер на кредита или върху остатъчната главница. Това създавало неяснота как е разпределян лихвеният процент във времето - за какъв период, върху цялата дължима главница или съобразно поетапното й намаляване. Не ставало ясно как е формирана възнаградителната лихва и защо възлиза на съответния размер.

Не било посочено и какво се включва в базовия лихвен процент - така наречения „Стойност на банковия ресурс“ (СБР). В т.4.1.1 от договора било посочено, че при промяна на СБР се взимало предвид изменение с минимум 1% за месец на общоприетите индекси на паричните пазари за съответната валута (SOFIBOR, EURIBOR, LIBOR и др.). Тъй като кредитът бил в евро, счита че би следвало в случая да се вземат предвид стойностите на EURIBOR, но от договора не ставало ясно на кой EURIBOR, тъй като същия имал месечни стойности, за 1 месец, за 3 месеца, за 6 месеца и т.н. Предвид това и след като EURIBOR бил част от формирането на СБР, не е било спазено изискването на чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК, защото не е било посочено коя стойност /за кой месец/ се взима EURIBOR. Непосочването на конкретната стойност на EURIBOR в договора, водело до нищожност на клаузата за лихва по договора и поради нейната неравноправност на основание чл.143, т.14 от ЗЗП in fine, тъй като давала изключителното право на банката да тълкува клаузите на договора.

Излага, че през времетраенето на договора банката вземала предвид стойността на 12-месечния EURIBOR, което обаче му станало известно едва с предоставената информация, която изискал, т.е. през 2021 г..

Липсвала и методиката за изчисляване на съответната лихва.

Кредитодателя не изпълнил задължението си, в условията, които предоставял на потребителя, да се съдържат кумулативно два елемента - методика за изчисляване на съответната лихва и предпоставките за нейната промяна през времетраене на договора. Методиката за изчисляване на съответния лихвен процент не съдържала ясно и конкретно изчислителна процедура, която да посочва вида, количествените изражения и индикатори, които водят до изменение на лихвения процент. Не бил посочен начинът, по който се формира възнаградителната лихва- съществен елемент от съдържанието на този вид банков кредит.

Твърди, че не било спазено изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. В договора кредиторът се задоволил единствено с посочването като абсолютни 3 стойности на лихвения процент по заема и ГПР, но липсвала е ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита, кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият от 10.31%.

В тази насока излага съображения, че процесния договор бил нищожен, на осн. чл. 22 от ЗПК, във вр. чл. 11, ал.1, т. 9 и чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК и на основание чл.23 от ЗПК потребителят следвало да върне само чистата стойност на кредита, но не дължал лихва или други разходи по кредита, т.е. в процесния случай дължима била само главницата в размер на 20 000.00 евро.

Нищожността на процесния договор обуславял нищожност на сключените анекси за изменението му, а именно Анекс №1 от 10.09.2012 г. и Анекс №2 от 02.12.2013 г..

Излага, че при изпълнението на договора били начислявани незаконосъобразно наказателни лихви, тъй като клаузата на чл. 4.6 от договора, с която бил уговорен размер от 18,95 % била нищожна поради противоречието си с чл. 33 , ал.2 от ЗПК, предвиждаща, че обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва, която към датата на сключване на процесния договор 20.04.2011 г. била в размер на 10.19%. (формирана от ОЛП на БНБ и надбавка от 10%). Ето защо недължимо били начислявани наказателни лихви за периода от датата на сключване на договора 20.04.2011 г., до изменението му с Анекс № 1 от 10.09.2012 г.

Незаконосъобразно била извършена капитализация на изтекли лихви договорни и наказателни, които били прибавени към главницата по договора, съответно същите били олихвявани с възнаградителни и наказателни лихви.

Към дължимите към датата на сключване на Анекс №1 от 10.09.2012 г. от кредитополучателя на банката суми 17 086.82 евро - редовна главница; 846.21 евро - просрочена главница, били включени 395.12 евро - просрочена редовна лихва и 9.83 евро - лихва и наказателна надбавка върху просрочена главница.

Така при сключването на анекса било допуснато увеличение на главницата чрез прибавяне на изтекли лихви и последващо начисляване върху тях на договорна, съответно мораторна лихва, което противоречало на закона по отношение на физическо лице-потребител /по арг.от чл. 10, ал. 3 от ЗЗД и чл.

294, ал. 2 от ТЗ./

Посочва, че клаузите били нищожни и с оглед нормативната защита на потребителя, предвидена в специалния ЗЗП, тъй като по този начин било допуснато съществено нарушение на изискването за добросъвестност в отношенията и значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Това определяло и уговорките за прибавяне на просрочени лихви към основния дълг като неравноправни на основание чл.

143, ал. 1, т. 3 и т. 11 от ЗЗП.

Изменението по договора за кредит било извършено въз основа на клаузи, които се явявали нищожни. Сключените анекси, имали характер на спогодба, която била сключена по непозволен договор и се явявала нищожна съгласно 4 чл. 366 ЗЗД, поради което не пораждали своето правно действие. Излага че пороците на договора опорочавали и сключените към тях анекси, в които липсвал посечен ГПР.

Предвид нищожността на процесния договор, евентуално нищожността на анексите към него, счита, че е надплатил повече от реално дължимото на банката -ответник без правно основание, което на основание чл.55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД подлежи на връщане.

Посочва, че е заплатил на банката за периода на действие на договора общо сумата от 31 028.81 евро, от които: 12 409.54 евро - платена редовна главница; 1 568.82 евро - платена редовна лихва; 7 987.60 евро - платена просрочена главница; 7 666.73 евро - платена просрочена лихва; 340.25 евро платена наказателна лихва; 555.87 евро - платени отложени лихви; 10 евро платена такса за разглеждане на документи и 490 евро - платена такса за усвояване на кредита, от които предвид нищожността на договора заплатил без правно основание сумата от 11 028.81 евро - представляващи разликата между реално платените суми и усвоената главница.

В случай, че се установи, че само анексите не са породили своето действие, излага, че е заплатил недължимо разликата между действително дължимата по договора за кредит сума от 27 570.68 евро и заплатената от 31 028,81 лв. или 3 458.13 евро.

Излага, че договорената лихва е променяна в посока намаление по време на действие на договора, следователно и дължимите суми по договора суми за редовна лихва са по-малки от посочените в погасителния план 6 986.68 евро, респективно повече са надплатените суми от страна на ищеца. За главница били заплатени общо 20 397.14 евро. Същевременно отпуснатата главница по процесния договор била 20 000.00 евро, с оглед на което счита, че са налице надплатени 397.14 евро за главница.