Решение № 180 от 19.12.2024, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 180 гр. К., 19.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Ал. Александров

Членове:

Йорданка Г. Янкова

Боян Б. Ешпеков при участието на секретаря Петя Хр. Михайлова като разгледа докладваното от Боян Б. Ешпеков Въззивно наказателно дело от частен характер № 20245100600262 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

С Присъда № 27/19.06.2024 г., постановена по НЧХД 860/2023 г., Районен съд – К. е признал Б. С. С. от с. Г.Д., общ. М. за виновен в това, че на 01.03.2023 г. в с. Г.Д., общ. М. като извършител причинил на Л. Г. Х. от с. П., общ. М., лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядания на дясната мишница, което й причинило болка и страдание – престъпление по чл. 130, ал.2 от НК, като на основание чл. 78а от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева. Със същата присъда съдът е осъдил подсъдимия Б. С. С., със снета по делото самоличност, да заплати на Л. Г. Х., от с. П., общ. М., с ЕГН:

********** сумата от 1500 лева, представляваща обезщетение за причинени от престъплението, извършено на 01.03.2023 г., неимуществени вреди, ведно със законна лихва върху сумата от 1500 лева, считано от 01.03.2023 г. до окончателното й изплащане, като гражданския иск е отхвърлен до пълния предявен размер от 10 000 лева, като недоказан и неоснователен. Също така подсъдимия Б. С. С. е осъден да заплати на Л. Г. Х. сумата от 1247 лева, представляваща направени по делото разноски, от които 1200 лева за адвокатско възнаграждение, 12 лева за държавна такса за образуване на дело, 5 лева държавна такса за справка за съдимост и 30 лева за призоваване на свидетел, както и да заплати по сметка на Районен съд – К. сумата от 60 лева, представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.

Против така постановената присъда е подадена въззивна жалба от 1 подсъдимия Б. С., във връзка с която е образувано настоящото производство.

В жалбата се твърди, че присъдата е незаконосъобразна; че при постановяването й е нарушен материалния и процесуалния закон; както и че същата е необоснована. От събраните по делото доказателства не се установявало, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението, за което е признат за виновен. Счита, че присъденото обезщетение в размер на 1500 лева за причинени неимуществени вреди от престъплението е завишено по размер. Моли обжалваната присъда да бъде отменена и да бъде оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл. 130, ал.2 от НК. Алтернативно моли да бъде намален размера на присъдената сума от 1500 лева, представляваща причинени от престъплението неимуществени вреди, в едно със законна лихва считано от 01.03.2023 г. до окончателното й изплащане.

В съдебно заседание подсъдимият Б. С. С., редовно призован, не се явява. Явява се упълномощеният му защитник – адв. Е. П. от АК – К..

Защитникът на подсъдимия поддържа подадената въззивна жалба по изложените в нея съображения. В хода на съдебните прения посочва, че от събраните доказателства – гласни и писмени, не се установява подсъдимият да е извършил престъплението, за което е признат за виновен. Счита, че първоинстанционният съд неправилно и незаконосъобразно е игнорирал показанията на свидетелите очевидци, като неоснователно е дал вяра предимно на близките на пострадалата, а не е дал вяра на близките на подсъдимия. Прави анализ на показанията на свидетелите, като стига до извода, че не се установява подсъдимият да е нанесъл телесната повреда на пострадалата, така както е описано в тъжбата, и както съдът е приел в мотивите си към присъдата. Посочва, че дори и да се приеме, че подсъдимият е дръпнал пострадалата, то това е станало, за да се предотврати насилственото даване на лекарство на детето им и не е налице умисъл за причиняване на лека телесна повреда. Защитникът възразява и относно присъденото по делото обезщетение в размер на 1500 лева, за причинени неимуществени вреди на пострадалата. Имало съдебна практика, която сочела, че в случая присъденото обезщетение било в силно завишен размер. В заключение моли обжалваната присъда да бъде отменена, а подсъдимият да бъде оправдан. Алтернативно моли да бъде намален размера на присъдената сума от 1500 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от престъплението, извършено на 01.03.2023 г., ведно със законна лихва върху сумата до окончателното й изплащане. Претендира присъждане на направените разноски по делото.

В съдебно заседание частната тъжителка Л. Г. Х., редовно призована, не се явява. Представлява се от упълномощения й повереник – адв. И. Б. от АК – К.. Повереникът оспорва въззивната жалба. Счита, че първоинстанционният съд правилно е изградил изводите си на базата на събраните доказатеслства.

Посочва, че съдът е обсъдил събраните доказателства, като в мотивите си е посочил на кои свидетели дава вяра и на кои не. Оспорва твърдението на 2 защитника на подсъдимия, че ако има такова деяние, то то е извършено по непредпазливост. Моли първоинстанционният съдебен акт да бъде потвърден, а въззивната жалба оставена без уважение. Претендира за направените разноски във въззивното производство.

Окръжен съд – К., като съобрази доводите в подадената въззивна жалба, както и тези, изложени в съдебно заседание, след собствен анализ на събраните в хода на производството доказателства и служебна проверка на правилността на атакуваната присъда, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 319, ал.1 от НПК от легитимирано лице – подсъдимия, и срещу акт, подлежащ на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата във връзка с повдигнатото на подсъдимия Б. С. обвинение, като е събрал всички възможни и необходими, искани и сочени от страните доказателства, относими към предмета на доказване по чл.102 от НПК, поради което не се е наложило събирането на доказателства във въззивното производство. Въз основа на събраните доказателства в хода на първоинстанционното съдебно следствие, районния съд е установил следната фактическа обстановка, която се споделя и от настоящият съдебен състав, а именно:

Подсъдимият Б. С. С. е роден на **.**.**** г. в гр. М., живее в с. Г.Д., общ. М., обл. К., български гражданин е, с висше образование, неженен и неосъждан, с ЕГН **********.

Подсъдимият Б. С. и частната тъжителка Л. Х. живеели на семейни начала в къща намираща се в с. Г.Д., общ. М., заедно със родителите на подсъдимия и неговата сестра. От съвместното им съжителство се родило детето Н.. На 01.03.2023 г. всички заедно вечеряли, а след това подсъдимият Б.

С. и баща му се прибрали в стаите си, за да си почиват. В помещението, в което се хранили останали частната тъжителка Л. Х., детето Н., св. Н. С. – сестра на подсъдимия и св. М. С. – майка на подсъдимия. Тъй като детето кашляло, частната тъжителка решила да му даде лекарство. След като детето видяло, че майка му носи лекарство започнало да бяга из стаята, защото не обичало да приема такива. Л. Х. хванала детето, като с едната си ръка хванала устата му, а другата се опитвала да му даде лекарството, вследствие на което детето се развикало. Подсъдимият и баща му чули виковете, отишли в стаята, където се намирали частната тъжителка и детето. Подсъдимият Б. С. поискал обяснение от частната тъжителката защо дава лекарства на детето, като изразил несъгласие с това. Подсъдимият се ядосал, като обвинил тъжителката Л. Х., че детето им е болно, блъснал я, при което тя паднала на пода. След това я хванал за дясната ръка в областта на мишницата и започнал да я дърпа. В 3 този момент се намесили другите присъстващи в стаята – св. Н. С., св. М. С. и бащата на подсъдимия, които спомогнали за преустановяване на действията на подсъдимия спрямо тъжителката.

На 02.03.2023 г. Л. Х. отишла на работа и разказала на колежките си – св. В. П. и св. Н.Б. за случилото се, като им показала синините под мишницата на дясната си ръка. Посочените свидетелки я посъветвали да сподели с родителите си. Тъй като родителите на Л. Х. живеели в чужбина, тя споделила с майка си по телефона. Баща й – св. Г. Х., разбрал от съпругата си за това на 07.03.2023 г., като на следващият ден се свързал с дъщеря си. Последната му разказала какво се е случило и го помолила да се прибере, за да й помогне.

Още на 09.03.2023 г. Г. Х. се прибрал в България.

На 09.03.2023 г. частната тъжителка Л. Х. била прегледана от съдебен лекар, за което било издадено съдебномедицинско удостоверение № 46/2023 г.

В същото били описани установените при прегледа наранявания, а именно: три синкаво – мораво – жълтеникави кръвонасядания, разположени едно под друго по външната повърхност на дясната мишница, в средната й трета, с размери 1/1,5 см, 2/2 см. и 2/1,5 см. Видно от заключението на съдебномедицинското удостоверение установените телесни увреждания – кръвонасядания на дясната мишница били получени при действието на твърд тъп предмет и по време и начин било възможно да са възникнали така, както съобщила освидетелствуваната, а именно – че била бита и стискана с ръце и влачена по земята от мъжа, с когото живее. В заключението е посочено още, че установените телесни увреждания били причинили болка и страдание.

На същата дата тъжителката Л. Х. подала молба за защита от домашно насилие до Районен съд – М., където било образувано гр.д. № 144/2023 г.

Поради отвод на съдиите от посочения съд, делото било изпратено за разглеждане на Районен съд – К., където било образувано гр.д. № 114/2023 г.

Същото приключило с одобряването на постигната спогодба между Л. Х. и Б.

С., с която последният бил задължен да се въздържа от домашно насилие спрямо Л. Х., както и му било забранено да се доближава до нея на по – малко от 50 метра за срок от една година.

Описаната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от събраните по делото гласни доказателства, установени чрез гласни доказателствени средства – частично от обясненията на подсъдимия Б. С. С. и от показанията на свидетелите Г. Б. Х., М. Б. Х., В. Н. П., Х.Х.В. и Н.М. Б., дадени пред първоинстанционния съд; от писмените доказателства – съдебномедицинско удостоверение № 46/2023 г. и справка за съдимост на подсъдимия, Протокол № 86/06.07.2023 г., изготвен по гр.д. № 114/2023 г. по описа на Районен съд – К. и Заповед за Защита № 1/06.07.2023 г.

Правилно Районен съд – К. е кредитирал показанията на свидетелите Г.

Х., М. Х., В. П., Х.В. и Н.Б., тъй като те са последователни, взаимно допълващи се и непротиворечащи си едни спрямо други. Действително посочените свидетели не са преки очевидци на извършеното деяние, но те 4 посочват, че тъжителката била притеснена в деня след извършване на деянието от страна на подсъдимия, тя им разказала какво се е случило ( на всеки по отделно), както и са възприели нанесените на тъжителката телесни увреждания.

Техните показания се подкрепят от изготвеното съдебномедицинско удостоверение № 46/2023 г. и частично от обясненията на подсъдимия, доколкото той не отрича, че се е намирал на инкриминираните дата и място

Налице са две групи свидетели, които дават противоположни показания относно основния за изхода на делото факт, а именно – дали подсъдимият е нанесъл на тъжителката установените телесни увреждания или не, като едната оформила се група свидетели са близки на тъжителката, а другата на подсъдимия. За да възприеме като достоверни показанията на посочените вече свидетели Районен съд – К. правилно е приел, че те се подкрепят от други доказателства по делото, а именно – съдебномедицинското удостоверение.

Също така обосновано не е дал вяра на показанията на разпитаните свидетели - близките на подсъдимия, а именно: Н. С. С., М. Ю. С.. Последните в показанията си посочват, че след разговора с тъжителката, по повод даването на лекарство на детето им, подсъдимият се е обидил и се прибрал в стаята си, както и поддържат версията, че при опита на тъжителката да даде насила лекарството на детето, последното е стискало ръката на майка си, но в същите се установяват противоречия. Св. Н. С. е посочила, че детето е държало майка си за дясната ръка, а св. М. С. е посочила, че детето държало майката за лявата ръка и я бутало по лявата ръка. Поради констатираните противоречия и поради факта, че техните показания не са подкрепени от други доказателства, настоящият състав също не кредитира техните показания. Въззивният съд не кредитира и обясненията на подсъдимия, в частта им в която посочва, че не е докосвал тъжителката на 01.03.2023 г. Обясненията на последния в тази им част и показанията на свидетелите Н. С., М. С. се възприемат от въззивния съд, като целящи изграждането на защитна версия на подсъдимия. Районен съд – К. правилно също така е посочил, че няма логика дете, ненавършило шест годишна възраст да упражни такава сила, че да причини описаните телесни увреждания. Показанията на св. Р.Ш. не допринасят за разкриване на обективната истина, тъй като той не е бил очевидец на случилото се, като в показанията му не се съдържа нищо конкретно за извършеното деяние, поради което настоящият съд не следва да ги обсъжда. В тази връзка следва да се посочи, че е неоснователен довода да защитника на подсъдимия, че първоинстанционния съд е игнорирал показанията на свидетелите очевидци.

Разпечатката съдържа 37 от 63 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ce70786a-aaf4-4536-8e3c-2246b3c8f9ba