Решение № 84 от 26.04.2023, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 84 гр. ХАСКОВО, 26.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СТРАТИМИР Г. ДИМИТРОВ

Членове:

БОРЯНА П. БОНЧЕВА-Д.

КРАСИМИР Д. ДИМИТРОВ при участието на секретаря ДИМИТРИЙКА Й. ХРИСТОВА в присъствието на прокурора Д. Д. С. като разгледа докладваното от БОРЯНА П. БОНЧЕВА-Д. Въззивно наказателно дело от общ характер № 20235600600096 по описа за 2023 година

С Присъда № 50/06.12.2022год., постановена по н.о.х.д. № 261/2022г. Районен съдДимитровград е признал подсъдимия С. Л. Н. със снета по делото самоличност за виновен в това, че в периода месец април 2021г.- месец януари 2022г. включително, в гр.Д., след като е бил осъден с влязло в сила на 09.04.2020г. Решение №105/09.04.2020г. по гр. Дело №123/2020г. на PC-Димитровград да издържа свой низходящ - сина си Н. С. Н., роден на **.**.****г. да заплаща месечна издръжка в размер на 155лв. чрез неговата майка и законен представител В. Т. Д. от гр.Д., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 10 месечни вноски по 155 лв. всяка от тях, всичко на обща стойност 1 550лв., поради което и на основание чл.183, ал.1, вр. чл.54 от НК го осъдил на наказание “ПРОБАЦИЯ” със следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 10 (десет) месеца, с периодичност на явяване от 2(два) пъти седмично; задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 10 (десет) месеца.

Недоволен от присъдата е останал подсъдимият, който я обжалва в срок, с оплаквания за явна несправедливост на наказанието. В жалбата се твърди, че наложеното наказание е явно несправедливо, като се иска изменение на присъдата в наказателната й част, чрез определяне на друга санкция - глоба. Същевременно са посочени и други бланкетни оплаквания в жалбата, а именно - нарушение на закона, непълнота на доказателствата, необоснованост, както и допуснати съществени процесуални нарушения.

1

В съдебно заседание защитникът на подс. Н. поддържа жалбата и сочи, че съдебният състав не е взел предвид обстоятелството, че подсъдимият е с 80 процента ТЕЛК, поради което трудно намира работа, както и че непрекъснато се обгрижва детето. Твърди се още, че от това престъпление не са възникнали общественоопасни последици.

Въззивният жалбоподател и подсъдим Н. се придържа към казаното от защитника като в последната си дума заявява, че прави всичко по силите си за заплащане на издръжката на детето си.

Участващият в заседанието прокурор от ОП- Хасково дава становище за законосъобразност на присъдата.

Хасковският окръжен съд, като провери изцяло правилността на обжалваната присъда, на посочените оплаквания, изтъкнатите доводи, служебно и като прецени събраните пред първата инстанция доказателства и приетите пред въззивната такива, приема за установено следното:

Подсъдимият С. Н. и св. В. Д. сключили граждански брак на **.**.****г., а девет дни по-късно се родило детето им - Н. С. Н.. С Решение № 105/09.04.2020г. по гр. дело №123/2020г. бракът между Н. и Д. бил прекратен, като упражняването на родителските права върху малолетното им дете било поверено на майката, а Н. бил осъден да заплаща месечна издръжка на законния представител на детето, в размер на 155 лв. Решението влязло в законна сила на 09.04.2020г. Въпреки решението Н. не изплатил нито една месечна издръжка, което неизпълнение на задълженията му продължило 12 месеца. Св. В. Д. подала жалба до РП Хасково, ТО Димитровград на 15.02.2021г. и е било образувано досъдебно производство. С Присъда №10/28.09.2021г. Н. е признат за виновен и осъден за извършено престъпление по чл.183, ал.1 от НК- неплащане на дължимата издръжка за периода от м.април 2020г. до м.март 2021г. След привличането му в качеството на обвиняем по цитираното досъдебно производство, но преди влизане на присъдата в сила, подс.С.Н. продължил да не заплаща дължимата издръжка за сина си. Така за периода от м.април 2021г., подследващ месеца след периода, за който бил осъден до месец януари 2022г. включително, след като е влязла в сила гореописаната присъда, подс.Н. не заплатил за сина си нито една месечна издръжка чрез неговата майка и законен представител В. Д.

Неплащането на дължимата издръжка продължило за период, обхващащ общо 10 дължими месечни вноски от по 155лв. всяка, като общият размер на дължимите и неплатени вноски за издръжка от м.април 2021г. до месец януари 2022г., възлизал на 1550лв.

След влизане на присъдата в сила, от месец февруари 2022г. подс.Н. започнал да плаща дължимата издръжка, с изрично посочване за кой месец прави съответното плащане.

Видно от приетото пред първата инстанция Експертно решение № 0145011/08.02.2022г. на ТЕЛК към МБАЛ-Свиленград ЕООД, подс.С. Н. е преосвидетелстван, като от 71% трайно намалена работоспособност след прегледа му, е констатирана 80% трайно намалена работоспособност. Описано е също, че датата на инвалидизацията му е 26.10.2012г. От представените епикриза от УМБАЛ“Свети Георги“ЕАД-гр.Пловдив и справка от ТП на НОИ-гр.Хасково, е установен и размерът на получаваната пенсия за инвалидност поради общо заболяване.

Като причина за неплащане на издръжката подсъдимият посочвал липсата на 2 парични средства, тъй като бил безработен. По досъдебното производство е представено Експертно решение № 2121-132/01.12.2020г. на ТЕЛК към МБАЛ Димитровград, с което подс. С. Н. е преосвидетелстван, процента на намалена трудоспособност от 71 е бил намален на 40. Описано е също, че датата на инвалидизацията му е 26.10.2012г.

Районният съд е постановил обжалваната присъда при напълно изяснена фактическа обстановка и след анализ на събраните в съдебната фаза гласни и на досъдебното производство писмени доказателства. Правилно е прието, че Н. е осъществил от обективна и субективна страна, при условията на пряк умисъл като форма на вината, установен от действията му. Налице е влязло в сила съдебно решение, по силата на което подсъдимият е осъден да изплаща ежемесечна издръжка на сина си Н. Н.- негов низходящ.

Безспорно установено е и, че тази издръжка не е плащана от подсъдимия повече от 2 месеца. Действително е установена 80 процента инвалидизация, но както правилно е отбелязал и РС, в решението на ТЕЛК са описани противопоказните условия на труд, които не изключват друга форма на упражняване на труд от страна на подсъдимия. Подсъдимият е осъден с влязло в сила решение за заплащане на издръжка на сина си,като не изпълнявайки го, ясно осъзнава, че дължи такава и че лишава детето си от нея, още повече , че е и осъден за друг период с влязла в сила към настоящия момент присъда. Следователно същият съзнавал общественоопсния характер на престъплението, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им. Правилен е изводът на съда, че макар и с инвлаидизация, той е в работоспособна възраст. Тези изводи са правилни, споделят се от въззивния съд, а и спор между страните в производството по фактите няма.

Представените с въззивната жалба и пред настоящата инстанция три броя разписки за внесени суми от 15.12.2022год., 21.03.2023год. и 07.03.2023год. безспорно установяват плащане на издръжка от подсъдимия, но след постановяване присъдата на РСДимитровград – 06.12.2022год., което дерогира приложението на разпоредбата на чл. 183, ал.3 НК.

По оплакването относно вида на наложеното наказание пробация, включващо двете задължителни пробационни мерки, при това към минималния установен в НК срок.

Доводът на защитника за явна несправедливост на определеното наказание е неоснователен.

При определянето на конкретното наказание измежду двете предвидени алтернативи и размера на санкцията съдът е отчел всички имащи значение за индивидуализация на наказанието обстоятелства, като не са надценени отегчаващите и не е пренебрегнато значението на смекчаващите такива. Към първата група са отнесени продължителния период на неизпълнение на задължението и проявената от него дезинтересираност от осигуряване на средства на собственото му дете. Действително налице са и смекчаващи отговорността обстоятелства – затруднено здравословно състояние, с определен процент на нетрудоспособност по решение на ТЕЛК, но последното само по себе си не представлява изключително по смисъла на чл. 55, ал. 1 от НК обстоятелство, което да обуслови приложението на посочената правна норма. Липсват и многобройни смекчаващи отговорността, при които и минималното предвидено в специалната част на НК наказание 3 да се окаже несъразмерно тежко по отношение на подсъдимия. Единствено затрудненото материално и здравословно състоянието и признанието по съдебното производство не обуславят извод за незаконосъобразност на присъдата в частта й относно реда за определяне на санкцията и срока на пробационните мерки. В резюме наказанието пробация, включващо двете задължителни пробационни мерки при това за срок към минималния от по 10 месеца, според настоящата инстанция, също ще подейства превъзпитателно и мотивира Н. към изпълнение на задълженията за плащане на издръжка.

Предвид изложеното и на основание чл. 338 вр. чл. 334, т. 6 от НПК, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 50/06.12.2022г., постановена по нохд № 261/2022г. по описа на РС- Димитровград.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4