Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 12149 от 20.06.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 28190/2023
Вид
Решение № 12149
Подписан
20.06.2024
Състав
ВАЛЕНТИН ТОДОРОВ БОРИСОВ

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 12149 гр. София, 20.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело № 20231110128190 по описа за 2023 година

Софийският районен съд е сезиран с искова молба № 145218/25.05.2023 г. от И. К. Д. с ЕГН **********, чрез адв. Д. М. с предявени искове срещу "***" с еик***, за прогласяване на нищожността на клаузата от договора за паричен заем № *** от 17.08.2018 г., предвиждаща задължение за заплащане на такса за бързо разглеждане на кредита в размер на 47.67 лв., поради противоречие с добрите нрави и поради това, че е неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, ал. 1 и чл. 146 от ЗЗП, както и за връщане на платената по това задължение сума в размер на 47.67 лв., ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба 22.05.2023 г. до окончателното изплащане.

С Определение № 37124 от 19.10.2023 г. на основание чл. 213 от ГПК за общо разглеждане и решаване към настоящото дело е присъединено гр. д. № 28241 по описа на СРС за 202 3 г., 90 с-в , образувано въз основа на искова молба № 145573/25.05.2023 г. от И. К. Д. с ЕГН **********, чрез адв. Д. М. с предявени искове срещу "***" с еик***, за прогласяване на нищожността на клаузата от договора за паричен заем № *** от 13.04.2020 г., предвиждаща задължение за заплащане на такса за бързо разглеждане на кредита в размер на 71.58 лв., поради противоречие с добрите нрави и поради това, че е 1 неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, ал. 1 и чл. 146 от ЗЗП, както и за връщане на платената по това задължение сума в размер на 71.58 лв., ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба 22.05.2023 г. до окончателното изплащане.

В исковата молба с № 145218/25.05.2023 г. се твърди, че ищеца и ответника са сключили Договор за паричен заем № *** от 17.08.2018 г. , по силата на който Кредитодателят се задължава да предостави на Кредитополучателя (ищеца) заем в размер на 200 лева. Съгласно Договор за паричен заем № *** от 17.08.2018 г. ГПР по кредита е в размер на 49,6 %, а ГЛП в размер на 40,94 %, при срок на погасяване до 16.09.2018 г. В договора е предвидено, че ищеца дължи на Кредитора такса за бързо разглеждане на кредита в размер на 47.67 лв. Ищеца заявява, че е погасил по Договор за паричен заем № 9870238005 от 17.08.2018 г. следните суми: главница 200 лева, лихва 3,14 лева и такса за бързо разглеждане на кредита в размер на 47.67 лева. Излагат се съображения, че таксата за бързо разглеждане на кредита от Договор за паричен заем № *** от 17.08.2018 г. е недължимо платена, защото същата е нищожна поради накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, с нея се цели заобикаляне на императивната норма на чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, поради което е нищожна, съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК и е неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, ал.

2, т. 19. Сочи се, че е налице противоречие с добрите нрави - с принципа на добросъвестност и справедливост, защото таксата представлява добавка към възнаградителната лихва. Излага се, че клаузата цели заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК и води до неоснователно обогатяване на Кредитодателя за сметка на Кредитополучателя, тъй като чрез таксата се увеличава стойността на договора.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът "***", чрез юрк. И е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни. В отговора си ответникът отрича сключването на 17.08.2018 г. на Договор за паричен заем № ***, между "***" /с предишна фирма „4финанс“/ като кредитор и ищеца И. К. Д.. Възразява срещу направените доказателствени искания.

В исковата молба с № 145573/25.05.2023 г. се твърди, че ищеца и ответника са сключили Договор за паричен заем № ***от 13.04.2020 г. , по 2 силата на който Кредитодателят се задължава да предостави на Кредитополучателя (ищеца) заем в размер на 100 лева. Съгласно Договор за паричен заем № ***от 13.04.2020 г. ГПР по кредита е в размер на 49,6 %, а ГЛП в размер на 40,51 %, при срок на погасяване до 23.04.2020 г. В договора е предвидено, че ищеца дължи на Кредитора такса за бързо разглеждане на кредита в размер на 18.03 лв. На 16.04.2020 г. и на 17.04.2020 г. /два/ са сключени общо три броя анекси към договора за паричен заем № 9870238018 от 13.04.2020 г., съответно за допълнителни главници от 240 лева, 70 лева и 50 лева и таксите за бързо разглеждане са се променяли като следва – на 54,37 лева, на 64,73 лева и с последния анекс таксата е станала 71,58 лева. На 22.04.2020 г. между ищеца и ответника е подписан договор за удължаване срока за погасяване – до 23.05.2020 г.

Ищецът заявява, че е погасил по Договор за паричен заем № 9870238005 от 13.04.2020 г. и анексите към него следните суми: главница 460 лева, лихва 3,53 лева и такса за бързо разглеждане на кредита в размер на 71.58 лева. Излагат се съображения, че таксата за бързо разглеждане на кредита от Договор за паричен заем № ***от 17.08.2018 г. и анексите към него е недължимо платена, защото същата е нищожна поради накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, с нея се цели заобикаляне на императивната норма на чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, поради което е нищожна, съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК и е неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 19. Сочи се, че е налице противоречие с добрите нрави - с принципа на добросъвестност и справедливост, защото таксата представлява добавка към възнаградителната лихва. Излага се, че клаузата цели заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК и води до неоснователно обогатяване на Кредитодателя за сметка на Кредитополучателя, тъй като чрез таксата се увеличава стойността на договора.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът "***", чрез юрк. Д.а е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни. В отговора си ответникът отрича сключването н а 13.04.2020 г. , на 16.04.2020 г., на 17.04.2020 г. и на 22.0 4.2020 г. , на Договор за паричен заем № ***и анекси към него, между "***" /с предишна фирма „4финанс“/ като кредитор и ищеца И. К. Д.. Възразява срещу направените доказателствени искания

3

Съдът, като прецени изложените в исковите молби и отговори фактически твърдения и съобрази формулираните искания, намира, че предявените искове имат правната си квалификация в разпоредбата на чл.

146, ал. 1 от ЗЗП, вр. чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, както и осъдителен иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното.

Видно от представените по делото писмени доказателства между страните е сключен Договор за паричен заем № ***от 17.08.2018 г. , по силата на който Кредитодателят се задължава да предостави на Кредитополучателя (ищеца) заем в размер на 200 лева., а Кредитополучателя (ищеца) се задължава да върне сумата от 250,71 лева. Съгласно Договор за паричен заем № ***от 17.08.2018 г. ГПР по кредита е в размер на 49,6 %, а ГЛП в размер на 40,94 %, при срок на погасяване до 16.09.2018 г. В договора е предвидено, че ищеца дължи на Кредитора такса за бързо разглеждане на кредита в размер на 47,67 лева.

Между страните е сключен и Договор за паричен заем № ***от 13.04.2020 г., и анекси към него, по силата на които Кредитодателят се задължава да предостави на Кредитополучателя (ищеца) заем в размер на 460 лева., а Кредитополучателя (ищеца) се задължава да върне сумата от 535,11 лева. Съгласно Договор за паричен заем № 9870238005 от 17.08.2018 г. ГПР по кредита е в размер на 49,6 %, а ГЛП в размер на 40,51 %, при срок на погасяване до 23.05.2020 г. В договора е предвидено, че ищеца дължи на Кредитора такса за бързо разглеждане на кредита в размер на 71,58 лева.

От така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Според разпоредбата на чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Съгласно разпоредбата на чл. 86 от ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В конкретният казус съдът намира за установено от горепосочените писмени доказателства, че ответникът е кредитор по Договор за паричен заем № 9870238005 от 4

17.08.2018 г. и Договор за паричен заем № ***от 13.04.2020 г., и анекси към него, а ищеца е заемополучател.

По делото безспорно се установява, както от събраните писмени доказателства, че сумите по заемите в размер на 860 лв., са получени от ищеца и по делото няма спор по този въпрос.

Съдът намира, че следва да се произнесе по твърдените основания за нищожност на договора, както и служебно да извърши проверка за нищожност на договора, респ. на клаузи от него. Това е така, защото съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК "При проверка на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи императивна материално-правна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване.

Въззивната инстанция не е ограничена от посоченото във въззивната жалба, когато следи служебно за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения, издръжката на децата и ползването на семейното жилище. ", от което следва извод, че първоинстанционният съд следи служебно и може да се произнесе по действителността на договора или отделни негови клаузи, доколкото разпоредбата на чл. 26 ЗЗД е императивна, а когато се касае за потребителски спор, съдът следи и например за наличието на неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143 ГПК, които също са нищожни ex lege, освен ако не са индивидуално уговорени – арг. чл. 146, ал. 1 ЗЗП, както и за клаузи, предвидени като нищожни в чл. 19, ал. 5 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/. Съдът има и задължение служебно да следи за спазване на императивните разпоредби на чл. 19, чл. 10а, чл. 22 и чл. 33 ЗПК.

Съгласно постоянната практика на Съда на ЕС въпросът дали дадена договорна клауза трябва да бъде обявена за неравноправна следва да се приравни на въпрос от обществен ред, тъй като националният съд е длъжен служебно да преценява неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в приложното поле на Директива 93/13. В този смисъл изрично е обобщена и съдебната практика в Решение от 7.08.2018 г. по съединени дела C-96/16 и C-94/17 на Съда на ЕС. В тази насока следва да се има предвид, че според разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, годишният процент на разходите 5 по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В ал. 4 от цитираната правна норма е предвиден лимит на годишния процент на разходите, който не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България, а именно Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения, а ал. 5 от разпоредбата предвижда нищожност на клаузите, надвишаващи така определените максимални размери. В конкретният случай е видно, че клаузите от договорите, уреждащи ГПР и таксата за бързо разглеждане на кредита, сключени между ищеца и ответника срещу заплащане на процесните такси съответно 47,67 лева и 71,58 лева са нищожни, тъй като превишават повече от шест пъти размера на законната лихва (ГПР – 47,67 лв. = 73,43%, според ССЕ, стр. 3 за Договор за паричен заем № 9870238005 от 17.08.2018 г. и ГПР – 71,58 лв. = 65,16% (71,58/460)*100=15,56%+49,6%) за 9870238018 от 13.04.2020 г. , при допустимо от закона пет пъти превишение на този размер.