Решение № 149 от 26.06.2025, Окръжен съд - Кюстендил

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 149 гр. Кюстендил, 26.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Татяна Хр. К.

Йоана Н. Такова при участието на секретаря Галина Г. Кирилова като разгледа докладваното от Росица Б. Савова Въззивно гражданско дело № 20251500500105 по описа за 2025 година

„ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк гр.София, сграда 6, чрез процесуалния представител адв. З. Ц., със съдебен адрес: гр.София, ж.к. „Гео Милев“, ул. „Александър Жендов“ № 6, етаж 5, обжалва Решение № 678/19.12.2024 г., постановено от РС – Дупница по гр.д. № 1551/2024 г. по описа на същия съд.

С обжалвания първоинстанционен съдебен акт РС – Дупница е признал за установено в отношенията между страните, че ответницата Ю. Р. В., ЕГН: 8412272916, с адрес: гр.

Дупница, ул. *** дължи на „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК: 130460283, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Младост, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6 следните суми: 76,75 лева – неплатени месечни абонаментни такси и предоставени услуги за периода от 05.12.2021г. до 04.02.2022г., дължими по договор за мобилни услуги № 625401746 от 05.11.2021г. и допълнително споразумение № 061456248 от 06.12.2021г. към него, ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 28.03.2024г. до окончателното изплащане на задължението, като е отхвърлил предявения иск за сумата от 331,62 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната, за които суми има издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 655/2024 г. по описа на РСДупница. ДнРС е осъдил с посоченото решение Ю. Р. В.,с посочени данни, да заплати на „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК: 130460283, сторените по делото разноски, както следва: 4,69 лева – държавна такса за заповедното производство, 90,21 лева – адвокатско възнаграждение за заповедното производство, 4,69 лева – държавна такса за исковото производство, 90,21 лева – адвокатско възнаграждение за исковото производство и 75,17 лева – разноски за особен представител.

Въззивното дружество обжалва постановеното първоинстанционно решение в частта, в която първоинстанционният съд е отхвърлил претенцията на „Йеттел България“ ЕАД за сумата от 326,63 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги № 625401746 от 05.11.2021г., изм. с Допълнително споразумение № 061456248 от 06.12.2021г. към договор за мобилни/фиксирани услуги за мобилен номер 1

***. Решението на ДнРС се обжалва и в частта за разноските, предвид функционалната им обвързаност с размера на уважената и отхвърлената част от искането.

Посоченото първоинстанционно решение се счита за неправилно, необосновано, като постановено в противоречие с материалния закон и съдопроизводствените правила. Твърди се, че безспорно е установено възникването и съществуването на валидни консенсуални облигационни правоотношения между въззивната и въззиваемата страна по процесния договор и допълнителното споразумение към договора за мобилни/фиксирани услуги. Сочи се, че е налице изрична неустоечна клауза към Допълнителното споразумение, която определя условията за възникване на това задължение и с която въззиваемата страна се е съгласила, полагайки подписа си върху договора. Излага се становище относно предвидената в договора неустойка, която не следва да надвишава сумата от три стандартни месечни абонаментни такси за номера без вкл. ДДС, като се посочва, че абонатът дължал и част от стойността на ползваните отстъпки от месечните абонаментни такси, съответстваща на оставащия срок до края на договора (в случай че такива отстъпки са били уговорени от страните), както и част от стойността на отстъпките за предоставени на потребителя устройства, съответстваща на оставащия срок до края на договора за мобилни услуги (в случай че такива устройства са били предоставени на лизинг или срещу заплащане в брой).

Описва се начинът на изчисляване на неустойката по процесния договор. Намират се за неправилни мотивите на първоинстанционния съд по отношение на неустойката по договора. Сочи се, че предвидените клаузи за неустойка не противоречат на добрите нрави, като се посочват компонентите, включващи тази клауза, а именно: първи - фиксиран брой стандартни месечни абонаментни такси, втори – част от стойността на отстъпките за предоставено на потребителя устройство и трети – разликата между стандартната цена без отстъпка на устройството и преференциалната цена при сключване на договора. Твърди се, че процесната клауза не е недействителна, защото не натоварва необосновано потребителя/въззиваемата страна, а чрез нея се преодолява нееквивалентността на насрещните престации във възмездната лизингова сделка, по която неизправната страна потребител е получила и ползвала мобилно устройство по преференциална цена. В тази връзка се посочва, че неустоечната клауза не създава неравновесие в правата и задълженията на въззиваемата страна и въззивното дружество по договора, отговаря на изискването за добросъвестност и не излиза извън присъщата й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, респ. не е нищожна като противоречаща на добрите нрави. Сочи се, че тази клауза съответства на принципа за справедливост и има за цел да обезпечи изпълнението на едно задължение и да определи размера на вредите. Твърди се, че не са налице кумулативно предвидените предпоставки, за да се приеме наличие на неравпоравност при договор, сключен с потребител: 1.неиндивидуално определена уговорка в негова вреда;

2.неотговаряща на изискванията и принципа на добросъвестност; 3.водеща до значително неравновесие между права и задължения на търговеца или доставчика и потребителя в ущърб на последния; 4.която не е съставена по ясен и разбираем начин.

Не се приемат съжденията за липса на уговорка, даваща право на потребителя да претендира неустойка при неизпълнение на договора от мобилния оператор , като в случай на неизпълнение на договора, довело до вреди, въззиваемата страна би имала възможност да претендира тяхното обезщетяване по общия гражданскоправен ред.

Въззивникът не споделя изводите на първоинстанционния съд за неравноправност на процесните клаузи за неустойка на осн.чл.143,ал.2,т.5 ЗЗП, като счита, че с цитираната норма не се изключва уговарянето на неустойка , а смисълът й е да се избегне възлагането на несъразмерни тежести върху икономически по-слабата страна. Сочи се, че уговорените неустойки имат компенсаторен характер, че същите не излизат извън обезпечителната, обезщетителната и санкционната функции и същите не са прекомерни, с оглед защитимия интерес на кредитора - очакваната към момента на сключване на договорите печалба. Счита се, че уговореният максимум от три такси не е прекомерен. Твърди се, че уговорените неустойки не водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, а целят да компенсират оператора за описаните вреди от предсрочното прекратяване на правоотношението по вина на потребителя.

В заключение се поддържа, че неустоечните клаузи не са неравноправни, не противоречат на критериите, съдържащи се в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на 2

ОСТК на ВКС и въз основа на тях са възникнали валидни парични вземания в полза на дружеството. В допълнение се подчертава, че съдържанието на неустоечните клаузи в типовите договори е съгласувано и утвърдено с КЗП.

Моли се за отмяна на обжалваното решение в обжалваните му части.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна Ю. Р. В. чрез особения представител адв. З. Г.. Счита се за недопустима подадената въззивна жалба, поради това, че първоинстанционният съд е отхвърлил предявения иск за сумата от 331.62 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната, за която сума има издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. 655/2024 год. по описа на PCДупница, а подадената въззивна жалба е за сумата от 326.63 лв.

Посочва се, че в случай че се приеме жалбата за допустима, то въззиваемата страна счита същата за неоснователна, поради това, че решението на ДнРС е правилно, обосновано и съобразено с материалния закон.

Излага се становище по отношение клаузата за неустойка, като се посочва, че първоинстанционният съд обстойно и задълбочено в мотивите си е обсъдил приложения договор и допълнителното споразумение към него.

Сочи се, че при преценка за действителността на уговорената неустойка поради разваляне на договора, същата противоречала на разпоредбата на чл. 143, ал. 2. т. 19 ЗЗП, тъй като при сключването му абонатът не е могъл да определи какъв би бил размерът на дължимата неустойка, която би дължал при разваляне на договора. Освен това претендираните размери на неустойката са в противоречие и с разп. на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП.Ппотребителят се задължавал да заплати необосновано високо обезщетение, което многократно надхвърляло стойността на търпените от оператора вреди. Подчертава се, че уговорените неустойки излизат извън присъщите за неустойката функции, като вместо да служат за обезпечение срещу неизпълнение на договора, неустойката позволявала на оператора едностранно да променя съдържанието на договора, като без съгласието на другата страна фактически получава по-висока цена на предоставената услуга/устройство.

Посочва, че съгласно задължителната практика на ВКС, нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

Моли се за потвърждаване на обжалваното решение в обжалваната част.

В съдебно заседание въззивната жалба се поддържа с изрична писмена молба на представител на въззивника, респ. и се оспорва от особения представител на въззиваемата страна.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК 130460283, седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.“Младост“ 4, “Бизнес парк“, сграда 6, съдебен адрес: гр. София, ж.к. „Гео Милев“, ***, ет.5, чрез адвокат З. Ц. от Софийска адвокатска колегия, против Ю. Р. В., ЕГН **********, с адрес: гр. Дупница, ул. ***. С нея е поддържано искане да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми за които се твърди, че има издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 655/2024 г. по описа на РС – Дупница: 76,75 лева – неплатени месечни абонаментни такси и предоставени услуги за периода от 05.12.2021г. до 04.02.2022г., дължими по договор за мобилни услуги № 625401746 от 05.11.2021г. и допълнително споразумение № 061456248 от 06.12.2021г. към него, ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 28.03.2024г. до окончателното изплащане на задължението, 331,62 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната.

В срока по чл. 131 ГПК особеният представител на ответника оспорва исковете и обстоятелствата на които се основават, поддържа възражение за наличието на нищожни клаузи, от което и недължимост на суми за неустойки.

В хода на производството пред първата инстанция е приобщено ч.гр.д. № 655/2024г. от описа на КРС, от материалите в което се установява, че по искане на ищцовото дружество 3 била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 382/28.03.2024 г. за сумите, предмет на настоящата искова молба. Същата била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, заради което е разпоредена процедура по чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК. Съобщението за това е връчено надлежно на ищцовото дружество на 05.06.2024 г., като исковата молба, предявена по реда на чл. 415 вр. чл. 422 от ГПК, е депозирана в законоустановения срок /подадена по поща на 04.07.2024г./- предвид данните по заповедното производство.

По силата Договор за мобилни услуги № 625401746 от 05.11.2021г. с предпочетен номер ***, страните приели, че операторът ще предостави на абоната далекосъобщителната си мрежа под формата на избрани от абоната абонаментен план, срещу задължението му да заплаща за това посочена такса. Видно от договора- на ответницата бил предоставен и мобилен телефонен апарат ALCATEL 1S 2021 32GB Dual Grey. С допълнително споразумение № 06145624/06.12.2021 г. към договора бил договорен нов абонаментен план с месечна такса в размер на 36.99 лв. с ДДС.