Определение № 504 от 17.02.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 504 гр. София, 17.02.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петя Алексиева

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Иванка Иванова като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20261000500157 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.274 ГПК - чл. 279 ГПК.

Образувано е по частна жалба, депозирана от КОМИСИЯ ЗА ОТНЕМАНЕ НА НЕЗАКОННО ПРИДОБИТО ИМУЩЕСТВО (КОНПИ) срещу определение № 264148/24.10.2025 г., постановено по гр. д. № 2952/2012 г. по описа на СГС, I ГО, 5 състав, с което на основание чл.129, ал.3, вр. с ал.1 ГПК е прекратено производството по делото. Излага съображения, че обжалваното определение е необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Счита, че неправилно решаващият съд е приел, че не е изпълнил дадените указания, тъй като мотивираното искане на КОНПИ е изцяло съобразено с разясненията, дадени в ТР № 7/2013 г. на ВКС, ОСГК. Поддържа, че във всички депозирани становища се поддържа наличието на връзка, макар и косвена, между придобитото имущество на значителна стойност и извършваната от проверяваното лице престъпна деятелност. Такива твърдения се съдържат в молба – уточнение от 20.12.2023 г. Неправилно решаващият съд е приел, че имуществото, предмет на отнемане, следва да е пряко придобито от конкретното престъпление, което противоречи на формираната съдебна практика. Счита, че поддържането на иск за неналично имущество е въпрос по съществото на спора, а не на редовност на исковата молба. С депозираната на 20.12.2023 г. молба – уточнение счита, че е изпълнил в цялост указанията на съда. Липсата на предприети действия за оттегляне/отказ от иска не влияе върху редовността на исковата молба, нито съставлява неизпълнение на дадените указания. Моли съда да отмени обжалваното определение и да върне делото за продължаване на процесуалните действия.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на частната жалба от другата страна В. В. Д., с който я оспорва. Излага съображения, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно. Мотивираното искане е със значение на искова молба и трябва да отговаря на изискванията за редовност по чл.127, ал.1, т.4 ГПК. Предположението по чл.3 от закона е 1 основателно, когато от осъществените факти по правилата на логиката, науката и опита може да се направи заключение за причинно – следствена връзка между конкретното престъпно деяние и имуществото, предмет на делото. В случая одобреното от наказателния съд споразумение касае еднократно осъществено на 26.03.2003 г. деяние, което е генерирало приход от 8, 49 лв. Ищецът не е изложил пряка, косвена или предполагаема връзка между това деяние и придобитото от ответника имущество. С ТР № 4/18.05.2023 г. по тълк. д. № 4/2021 г. на ВКС, ОСГК, са дадени разяснения относно понятието „имущество“ и е посочено кое имущество не подлежи на отнемане. С оглед на това ищецът е бил длъжен са изпълни указанията на съда, дадени с определение от 07.11.2023 г., което не е сторил. Моли съда да остави без уважение частната жалба.

Съдът, след като се запозна с материалите по делото и прецени доводите на жалбоподателя, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Частната жалба е депозирана от легитимирана страна, в срока по чл.275, ал.1 ГПК, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна.

Производството по гр. д. № 2952/2012 г. по описа на СГС, I ГО, 5 състав е образувано въз основа на мотивирано искане, което изпълнява ролята на искова молба, депозирана от КУИППД (понастоящем КОНПИ), с което са предявени конститутивни искове с правно основание чл.28, ал.1 ЗОПДИППД (отм.) за отнемане в полза на държавата на имущество на обща стойност от 566 311, 93 лв. от патримониума на Д. М. Д., В. Р. Д., В. В. Д. и ЕТ „М. - Д.

Д.“.

С определение от 04.04.2016 г. производството делото е частично прекратено по иска за отнемане в полза на държавата на недвижим имот, представляващ 1/2 ид. ч. от двуетажна масивна сграда в гр. ***, ул. „***“ № *.

Допуснато е уточнение на размера на предявените искове който е общо 491 011, 93 лв.

Във връзка с изготвения проект за доклад на делото ищецът е депозирал становище вх. № 133984/24.10.2016 г., с което поддържа, че предявеният иск е допустим, като въпросът относно наличието на пряка или косвена причинна връзка между престъпната дейност и придобиването на имуществото е въпрос на основателност на предявения иск, а не на допустимост. Поддържа, че ответниците през проверявания период са придобили имущество на значителна стойност, за което може да се направи основателно предположение, че е придобито от престъпната дейност на Д., доколкото не е установен законен източник. Също така наказателната отговорност на ответницата е ангажирана с одобрено от съда споразумение.

Позовава се на разясненията, дадени с ТР № 7 по т. д. № 7/2013 г. на ВКС, ОСГК.

В проведеното на 19.10.2022 г. открито съдебно заседание е даден ход на делото по същество.

С определение № 266059 от 07.11.2023 г. съдът в срока за произнасяне е констатирал нередовност на мотивираното искане и е указал на ищеца в едномесечен срок от съобщението да отстрани нередовностите на същото: като съобрази ТР № 4/2021 г. по т.д. № 4/2021 г. на ОСГК, да конкретизира обстоятелствената част и петитума на исковата молба, 2 съобразно задължителните указания относно понятията „имущество“ и дали подлежи на отнемане парична равностойност на неналични парични суми, за които липсва законен източник, и неналични в края на проверката суми от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му. В случай, че прецени, че е налице основание за изменение на иска, да заяви оттегляне/отказ и представи изрично пълномощно за разпореждане с предмета на делото; да посочи признатия доход на ответниците (сумарно и по години), като посочи и източниците на дохода; да посочи разходите на семейството (сумарно и по години); да посочи по години дадените от ответниците заеми и годината на връщане на заема; да посочи хронологично по години внесени от ответниците средства в банкови сметки и тяхната наличност към края на всяка година; да направи ясен анализ по години, от който да е видно с какви средства, от какви източници на средства са разполагали ответниците при придобиване на всяка от вещите, чието отнемане се иска, за да обоснове извода си, че вещите са придобити със средства, за които липсва законен източник и които средства са пряко или опосредено получени от конкретната престъпна дейност на Д. М. Д. (исковата молба съдържа само изброяване на недвижимо и движимо имущество с посочена пазарна стойност на придобиване; изброяване на банкови сметки и посочване на дадени заеми, нехронологично са посочени постъпления и тегления от банкови сметки, без да е извършен анализ на цялата информация; от значение е не само да се установи недостиг на средства за целия период, но и да се установи, че конкретната вещ е закупена със средства, за които липсва законен източник и са получени пряко или опосредено от конкретната престъпна дейност);да се направи ясен анализ защо ищецът приема, че лек автомобил „Ваз 2101“, с peг. № ********, придобит на 13.01.1995 г., мотопед „Хонда 50“ с peг. № ********, придобит на 10.05.1999 г., лек автомобил „Форт Фиеста“, с peг. № ********, придобит на 12.02.2003 г. и 25 дружествени дяла от „Надя 2001“ ООД, придобити на 15.09.1997 г., са закупени със средства от последваща престъпна дейност, осъществена чрез еднократен акт на 26.03.2003 г. Указано е, че ищецът следва да съобрази задължителните указания на ТР № 7/2013 г. от 30.06.2014 г. по т.д. № 7/2013 г., което макар и прието след подаване на исковата молба е задължително за съда при произнасяне по исковете. На ищеца са указани и санкционните последици при неотстраняване на констатираните нередовности в определения срок - искова молба ще бъде върната, а производството по делото прекратено.

Препис от разпореждането е връчен на КОНПИ на 20.11.2023 г.

В рамките на определения от съда срок ищецът е депозирал молба – уточнение на 20.12.2023 г. В нея е заявено, че внесените по банковите сметки парични средства представляват част от имуществото на ответниците, като тези средства са налични под някаква форма към края на проверявания период. Посочен е признатият доход на ответниците сумарно и по години; разходите на семейството – сумарно и по години; дадените по години от ответниците заеми и годината връщането им; хронологично по години са посочени внесените от ответниците средства в банкови сметки и тяхната наличност в края на всяка година; извършен е анализ по години на средствата, с които са разполагали ответниците при придобиване на вещите, чието отнемане се претензира, като е заявено, че през целия проверяван период Д. и 3

В. Д. са имали доходи в размер, който многократно по – малък от направените за същия период разходи, включващи придобитото пред периода имущество, поради което е налице обосновано предположение, че имуществото е придобито със средства от престъпна дейност. Развити са съображения по приложението на чл.4, ал.1 ЗОПДИППД (отм.). Описани са придобитите имоти от ответниците и тяхната пазарна стойност към дата на придобиване, МПС, дружествени дялове. Изложени са доводи, че нормата на чл.11 ЗОПДИППД (отм.) не съдържа изискване имуществото да е придобито пряко и непосресствено от престъплението, за което има влязла в сила присъда, а самото основание за отнемане на имуществото е то да е придобито от престъпна дейност, доколкото не е установен законен източник. Така законът приема, че е налице основателно предположение, че имуществото е придобито от престъпна дейност.

С обжалваното определение, на основание чл.129, ал.3 ГПК, съдът е прекратил производството по делото. В мотивите е приел, че дадените с определение от 07.11.2023 г. указания не са изпълнени. В депозираната молба – уточнение не се сочи косвена или пряка връзка между престъплението, извършено от ответницата Д. Д., за което е призната за виновна със споразумение, одобрено от наказателния съд, и имуществото, чието отнемане се иск. Тази нередовност на исковата молба не позволява да бъде очертан предметът на доказване по делото. ищецът не е заявил дали сумите, които иска да бъдат отнети, са налични в края на проверявания период, като сочи, че са налични под някаква форма в имуществото.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

За да бъде съдът надлежно сезиран с разглеждането и решаването на възникнал правен спор, ищецът, като инициатор на производството, следва точно да очертае спорното право. В нормата на чл.127 ГПК и чл.128 ГПК законодателят е регламентирал изискванията за редовност, на които следва да отговаря исковата молба, за да може същата валидно да сезира съда. Във всеки конкретен случай съдът е длъжен да провери редовността на исковата молба, с която е сезиран, съгласно нормата на чл.129, ал.1 ГПК. Ако исковата молба не отговаря на някое от тези императивни изисквания, съдът дава едноседмичен срок на ищеца за отстраняване на констатираните нередовности на исковата молба.

Съгласно последователната и непротиворечива съдебна практика, за да може съдът да упражни правомощията си по чл. 129, ал. 3 от ГПК, следва дадените на страната указания да са точни, пълни и ясни. Неизпълнението на неточни или неясни указания, не влече неблагоприятни последици за ищеца и не съставлява основание за връщане на исковата молба.

В случая с определението от 07.11.2023 г. решаващият съд е дал ясни указания на ищеца. В изпълнение на същите и в рамките на определения срок ищецът е депозирал уточнителна молба, в която е отговорил по всеки пункт от дадените указания и е отстранил нередовностите, за които е получила указания, които са свързани с редовността на мотивираното искане.

Действително в депозираната уточнителна молба ищецът не е заявил под каква форма са налични паричните средства по банковите сметки на ответниците. Същевременно предявяване на иск за отнемане на неналично имущество в края на проверявания период не е недопустим, като значението 4 на този факт за основателността на исковата претенция ще се цени с акта по същество.