Решение № 223 от 24.07.2026, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 223 гр. Сливен, 24.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христина Ян. Костадинова Чолакова при участието на секретаря Росица Н. Стоянова като разгледа докладваното от Христина Ян. Костадинова - Чолакова Административно наказателно дело № 20262230200731 по описа за 2026 година

Производството е по реда чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба, подадена от „ДСГ България“ ООД, с ЕИК 119661333, представлявано от И. В. Ж., против Наказателно постановление № 878998-F872220/16.03.2026г., издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“ – Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което за нарушение на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ във вр. с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС на дружеството е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 550 евро, на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2 във вр. с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС.

В жалбата се твърди, че обжалваното НП е незаконосъобразно, неправилно, издадено при неправилно приложение на материалния закони и при съществени нарушения на административнопроцесуалните правила, като са изложени доводи за това.

В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно призовано, се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата и пледира за отмяна на обжалваното НП, като незаконосъобразно. Претендират се направените по делото разноски.

1

Административнонаказващият орган, редовно призован, се представлява от упълномощен процесуален представител, който оспорва жалбата, моли НП да бъди потвърдено като правилно и законосъобразно.

Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, т.к. делото не се отличавало с фактическа и правна сложност.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

На 18.02.2026г. на дружеството – жалбоподател бил съставен АУАН № F872220/18.02.2026г., за това че при извършена проверка на 23.01.2026г. в 15.00 часа в търговски обект, съгласно §1, т. 41 от ДР на ЗДДС – „Химическо чистене“, находящ се в гр. Сливен, ул. „Граф Игнатиев“ № 145, стопанисван от „ДСГ България“ ООД, ЕИК: 119661333 се установило, видно от извадени кленове за дати 11.08.2025г.; 10.10.2025г. и 23.01.2026г., от монтираното и въведено в експлоатация, свързано дистанционно с НАП и работещо към момента на проверката, фискално устройство модел Dates, с ИН на ФУ DT737630 и ИН на ФП 02737630, че не се съдържат задължителните реквизити, а именно коректно наименование на заплатените стоки или услуги.

От тях не ставало ясно каква е реалната заплатена услуга/стока. Видно от представено обяснение и представен ценоразпис на услуги, в обекта се предлагали множество такива, като например: чистене на палто, чистене на сако, чистене на детско палто, чистене на рокля и др., с което „ДСГ България“ ООД, ЕИК 119661333 е нарушило разпоредбите на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ във вр. с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС.

В АУАН било отразено също, че като доказателство за резултатите от проверката бил съставен Протокол за извършена проверка Кн 184, сер. АА № 0053845/23.01.2026г. на осн. чл. 110, ал. 4, вр. чл. 50, ал. 1 от ДОПК и описаните в него писмени доказателства, неразделна част от АУАН.

АУАН бил предявен и връчен на управителя на дружество жалбоподател на 18.02.2026г., който вписал възражение, че не бил съгласен с направените констатации и щял да внесе възражение в установения срок. На 25.022026г., управителят на дружеството депозирал възражение против съставения АУАН, в което изложил подробно съображенията си за съставяне на акта при неправилно приложение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила.

Въз основа на съставения акт било издадено Наказателно постановление 2

№ 878998-F872220/16.03.2026г. от Началник на отдел „Оперативни дейности“ – Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което за нарушение на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ, във вр. с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС на дружеството е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 550 евро, на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2 във вр. с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС. В НП била възпроизведена установената с акта фактическа обстановка. Посочено било, че на осн. чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срещу АУАН постъпило възражение, заведено с вх. № 55-022506/25.022026г., което административнонаказващият орган счел за неоснователно, предвид събраните по преписката доказателства. НП било връчено лично на управителя на дружеството-жалбоподател на 20.03.2026г. и същото било обжалвано в законоустановения срок.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от събраните по делото писмени и гласни доказателства.

Съдът кредитира показанията на актосъставителя Д. от които се установява, че проверката на дружеството, предмет на обжалваното НП била извършена в търговски обект, стопанисван от дружеството, който се намирал в гр. Ямбол, а не в гр. Сливен, както било посочено в АУАН и в НП поради допусната фактическа грешка.

Съдът кредитира и показанията на свидетелите А. и К.-И., които са присъствали само при съставянето на акта.

Съдът кредитира писмените доказателства, присъединени доказателствения материал по съответния процесуален ред. към

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима - насочена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, подадена е в законоустановения срок от легитимирано за това лице. Съдът намира същата за основателна поради следните съображения:

Като инстанция по същество в производството по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН, районният съд дължи цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от посочените в жалбата основания.

АУАН и НП са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона.

Съгласно разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 3, респ. чл. 57, ал. 1, т. 5 от 3

ЗАНН сред задължителните реквизити, които трябва да се съдържат в АУАН и в НП са датата и мястото на извършване на нарушението.

В настоящия случай както в съставения АУАН, така и в издаденото въз основа на него НП е посочено, че процесното нарушение е извършено в търговски обект, находящ се в гр. Сливен, ул. „Граф Игнатиев“ № 145, стопанисван от дружеството – жалбоподател. Видно от показанията на актосъставителя дадени в хода на съдебното следствие, същият е извършил процесната проверка в стопанисван от дружеството търговски обект, находящ се в гр. Ямбол. Това се установява и от приложения по административнонаказателната преписка Протокол за извършена проверка Кн 184, сер. АА № 0053845/23.01.2026г. Въпреки това, както в АУАН, така и в издаденото въз основа него НП е посочено, че нарушението е извършено в гр.

Сливен, ул. „Граф Игнатиев“ № 145. При така изложеното съдът приема, че не е налице формална неизрядност на НП, която да е основание за отмяна на обжалваното НП на формално основание. В случая изясняването на въпроса дали процесното нарушение е извършено на мястото, посочено в НП е въпрос по същество на спора, който има отношение към материалната законосъобразност на НП. Когато е налице несъответствие на мястото на извършване на нарушението, посочено в НП и събраните по делото доказателства се касае за недоказаност на извършване административното нарушение и санкционният акт се явява необоснован, какъвто е и настоящият случай. Следователно, от събраните по делото доказателствата не се установява по несъмнен и категоричен начин, че съставомерното изпълнително деяние е осъществено на посоченото в АУАН и НП място на извършване на нарушението, поради което се явява недоказано извършването на вмененото на жалбоподателя нарушение при посочените в НП време, място и обстоятелства. Налице е недоказаност на административнонаказателното обвинение, което е основание за отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно. В тази насока е и Решение № 300/17.02.2026г., постановено по КАНД № 9/2026г. по описа на Административен съд – Сливен, съгласно което „АУАН има сезираща функция - по силата на чл. 52 – 55 от ЗАНН със съставянето на АУАН за наказващия орган възниква задължение след като разгледа преписката, да се произнесе по въпросите осъществен ли е виновно състав на административно нарушение от лицето, посочено в акта като нарушител; каква е точната правна квалификация на нарушението; подлежи ли нарушителят на административна санкция и как следва същата да се индивидуализира по вид и размер.

Доколкото

4 административнонаказващият орган се произнася по тези въпроси с издаването на наказателното постановление, то в съдържанието на същото следва да бъдат описани точно онези факти и обстоятелства, които органът е приел като релевантни за наличието на съставомерно от обективна и субективна страна деяние. В случая неточното описание на мястото на извършване на нарушението касае обстоятелства, свързани с обективни признаци от състава на нарушението, които не само, че са основен елемент от императивния реквизит на наказателното постановление по чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН, но чрез тях се лимитират и пределите на административното на административното обвинение от фактическа страна“.

Предвид гореизложеното издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено без да се обсъждат наведените в жалбата възражения.

По разноските:

Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН , в съдебните производства пред районния и административния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Процесуалният представител на жалбоподателя е претендирал присъждане на направените разноски в производството, като с оглед изхода на делото претенцията е основателна. Видно от приложения по делото договор за правна защита и съдействие договореното и заплатено от жалбоподателя адвокатско възнаграждение е в размер на 210 евро. От въззиваемата страна е направено възражение за прекомерност, което съдът намира за неоснователно, т.к. договореното и заплатено възнаграждение е съобразено с разпоредбите на чл. 18, ал. 2, вр. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 за възнаграждения за адвокатска работа, поради което същото следва да се присъди в претендирания размер.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 878998-F872220/16.03.2026г., издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“ – Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което на „ДСГ България“ ООД, ЕИК 119661333, представлявано от управителя И. В. Ж., за нарушение на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ, във вр. с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2 във вр. с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в 5 размер на 550 евро, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА Национална агенция по приходите да заплати на „ДСГ България“ ООД, ЕИК 119661333, представлявано от управителя И. В. Ж. разноски в размер на 210 евро, представляващи платено адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд - Сливен в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________ 6