Решение № 963 от 04.03.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 963 гр. Пловдив, 04.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирена Сл. Аврамова - Смит при участието на секретаря Марияна Б. Натова като разгледа докладваното от Ирена Сл. Аврамова - Смит Гражданско дело № 20255330104440 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Пловдив срещу Т. А. К., с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1, т. 3, вр. с ал. 3 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 203 Закон за водите, вр. чл. 198о, ал. 1 Закон за водите и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 317,42 лева – главница, представляваща неплатени задължения за консумирана питейна и отведена канална вода за периода от ***** г. за обект, находящ се в гр. П., ул.

"Д.В." №..., ет. ..., както и сумата в размер на 12,51 лева – обезщетение за забава за периода от 31.12.2023 г. до 31.12.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 31.01.2025 г. до окончателното й изплащане, за които суми с Разпореждане № 3470/03.02.2025 г. по ч. гр. д. № 1967/2025 г. на Районен съд Пловдив е отказано да се издаде заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК.

В исковата молба се твърди, че ответникът е потребител на ВиК услуги с абонатен № ***** в качеството си на собственик на водоснабден недвижим имот, находящ се в гр. П., ул. "Д.В." №..., ет. .... Сочи се, че ВиК услугите в имота на ответника са се отчитали по показанията на монтирано в имота измервателно устройство № *****. Отчетеното количество вода било нанасяно в карнетите, като фигурирал и подпис за потребител. Поради неизпълнение на задължението за заплащане на консумираната питейна и 1 отведена канална вода за периода 05.10.2023 г. – 31.12.2024 г. от ищеца било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на което било образувано ч. гр. д. № 1967/2025 г. по описа на Районен съд Пловдив. По делото било постановено Разпореждане № 3470/03.02.2025 г., с което съдът отказал да издаде заповед за изпълнение, поради което се предявяват настоящите осъдителни искове. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на искова молба от адв.

С. Л., назначена за особен представител на ответника Т. К., в който е изразено становище за неоснователност и недоказаност на предявените искови претенции. Оспорва се наличието на облигационно правоотношение между страните, като се твърди, че ответникът няма качеството на потребител на ВиК услуги за процесния имот в посочения период. Оспорва се, че ищецът не доказвал реално доставено и потребено от ответника количество вода на посочената стойност. Оспорват се приложените от ищеца писмени доказателства и верността на данните по представените карнети, заявление за промяна на партида, както и справките и цялата отчетност, извършвана от ищеца. Твърди се, че в карнетите не фигурирал подпис на ответницата, а името й е допълнително добавено, като данните били отразявани без да се посещава адресът. По изложените съображения моли предявените искове да бъдат отхвърлени.

Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 от ГПК, намира за установено следното:

От приложеното ч. гр. д. № 1967/2025 г. по описа на Районен съд – Пловдив, IX гр. с., се установява, че е образувано по подадено от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Пловдив заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумите, предмет на настоящото дело. С Разпореждане № 3470/03.02.2025 г. съдът е отхвърлил подаденото заявление, като е указал на заявителя да предяви иск за вземанията си на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК. В законоустановения едномесечен срок са предявени настоящите искове, като е налице пълен идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по делото. Предвид изложеното предявените искове се явяват допустими.

Основателността на исковата претенция с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 203 ЗВ, вр. чл. 198о, ал. 1 ЗВ е обусловена от установяването от страна на ищцовото дружество при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно облигационно правоотношение с ответницата по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода, че ответницата е потребител на услугите за исковия период на обекта, находящ се в гр. П., ул.

"Д.В." №..., ет. ..., че ищецът е изправна страна по договора, както и размера на претенциите.

2

Възникването на облигационно правоотношение между страните по спора се основава на това дали ответниците имат качеството на „потребители” по смисъла на § 1, т. 2 от ДР към Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ). За да възникне посоченото качество, ответната страна следва да е собственик или ползвател на имот, за който се предоставят В и К услуги.

Във връзка с доказване правото на собственост върху процесния недвижим имот по делото е изискана информация от Община Пловдив, Дирекция „Местни данъци и такси“. В отговор е изпратена декларация по чл.

14 ЗМДТ с вх. 20235/13.09.2023 г., от която се установява, че процесният имот, находящ се в гр. П., ул. "Д.В." №..., ет. ..., е деклариран като собственост на ответницата на основание наследяване. По делото е представено заявление с вх. № В-П-102322/15.09.2023 г., подадено от ответницата, в качеството на собственик, с искане за промяна на партидата за процесния имот. Към заявлението е приложено удостоверение за наследници на П.С.Г., видно от което е починала на 04.07.2023 г. и оставила за свой наследник по закон ответницата – Т. А. К.. С оглед изложеното, съдът приема, че ответницата се явява собственик на имота, за който се твърди да е доставена вода, респ. има качеството на потребител на процесния имот, който има задължението да заплаща потребените В и К услуги на оператора, какъвто е ищцовото дружество по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗРВКУ, по цени, одобрени от ДКЕВР.

На следващо място, по делото се установи, че ищцовото дружество е доставяло питейна вода и е отвеждало канална вода за процесния период от ***** г., поради което е изправна страна по договора. По отношение на количеството доставена и отчетена услуга следва да се има предвид следното:

Начинът за отчитане на изразходваното от потребителите количество вода е регламентиран в Глава шеста от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. на МРРБ за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни и канализационни системи (обн., ДВ, бр. 88 от 2004 г.).

Принципното положение е, че изразходваната вода се отчита по водомера на водопроводното отклонение – така чл. 30 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. В този смисъл е и чл. 20 от Общите условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Пловдив. От приложените по делото карнети се установи, че в обекта има разположен водомер с № *****. Посоченото в карнетите се потвърждава и от показанията на свидетелката И. Б. Д. – инкасатор при ищцовото дружество. Същата си спомня, че е извършвала отчет в процесния имот, представляващ апартамент.

Достъпът бил осигурен от сина на собственика, който живеел на адреса и се подписвал в карнета. Свидетелката сочи, че е вписвала реалните показания на водомера, а когато не бил осигурен достъп се вписвали на служебен принцип.

Съдът дава вяра на показанията на свидетелката, които се потвърждават от останалите събрани по делото доказателства.

В хода на съдебното дирене е приета ССчЕ, съобразно чието заключение 3 дължимата главница за процесния период възлиза на сумата в размер на 317,42 лева/161,27 евро, а на обезщетение за забава – на сумата в размер на 12,51 лева/6,40 евро. За процесния период счетоводството на ищеца е водено редовно. Вещото лице е посочило, че не са постъпвали плащания от страна на ответницата. Съдът кредитира заключението вещото лице като компетентно изготвено, с нужните професионални знания и опит, както и обосновано.

От всичко изложено следва, че са налице всички материалноправни предпоставки за уважаване на предявената претенция на ищеца за главница за периода 05.10.2023 г. - 31.12.2024 г., като ответникът, в качеството му на потребител на услугите на ищцовото дружество следва да му заплати стойността на доставената питейна и канална вода по отвеждане. С оглед изложеното исковата претенция се явява основателна и следва да бъде уважена за посочения период за сумата от на 317,42 лева/162,29 евро.

Основателна е и акцесорната искова претенция по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Съгласно чл. 31, ал. 2 от Общите условия, потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях В и К услуги в 30-дневен срок след фактурирането им. В случая дължимото обезщетение за забва е в размер на 12,51 лева/6,40 евро.

По отношение на разноските:

При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски. Ищцовото дружество се представлява от юрисконсулт, поради което на основание чл. 78, ал. 8 ГПК има право на присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, определено от съда. Съгласно посочената разпоредба размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 лева до 300 лева. Съдът намира, че с оглед фактическата и правна сложност на делото, следва да се определи възнаграждение от 100 лева/51,13 евро. Общият размер на сторените разноски от ищеца по делото е 875 лева/447,38 евро, от които 100 лева за юрисконсултско възнаграждение; 75 лева – за държавна такса; 300 лева – депозит за вещо лице и 400 лева – депозит за особен представител.

Посочените разноски следва да се възложат на ответницата.

Следва да се присъдят и сторените разноски в заповедното производство, а именно – сумата от 75 лева/38,35 евро, като на основание т. 12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС за тях съдът дължи изрично произнасяне с осъдителен диспозитив.

Така мотивиран,

РЕШИ:

4

ОСЪЖДА Т. А. К., ЕГН: **********, да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД гр. Пловдив, ЕИК 115010670, на оснвание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 203 Закон за водите, вр. чл. 198о, ал. 1 Закон за водите и чл. 86, ал.

1 ЗЗД, сумата в размер на 161,27 евро /317,42 лева/ – главница, представляваща неплатени задължения за консумирана питейна и отведена канална вода за периода от ***** г. за обект, находящ се в гр. П., ул. "Д.В." №..., ет. ..., както и сумата в размер на 12,51 лева /6,40 евро/ – обезщетение за забава за периода от 31.12.2023 г. до 31.12.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 31.01.2025 г. до окончателното й изплащане, за които суми с Разпореждане № 3470/03.02.2025 г. по ч. гр. д. № 1967/2025 г. на Районен съд Пловдив е отказано да се издаде заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Т. А. К., ЕГН: **********, да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД гр. Пловдив, ЕИК 115010670, сумата в размер на 447,38 евро /875 лева/ - съдебноделоводни разноски пред първата инстанция, и сумата в размер на 38,35 евро /75 лева/– разноски в заповедното производство.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: __________/п/_____________ 5