Решение № 861 от 01.08.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 861 гр. Варна, 01.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Д. Томова

Членове:

Пламен Ат. Атанасов

Деница Добрева при участието на секретаря Мая М. Петрова като разгледа докладваното от Деница Добрева Въззивно гражданско дело № 20253100500517 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх.№ 101888/16.12.2024г., подадена от „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749, чрез адв.

М. срещу решение №4186/22.11.2024г. по гр.д.№ 8957/2023г. по описа на ВРС в частта, с която са отхвърлени предявените от ищеца/ сега въззивник/ срещу Н. Р. Ю.

ЕГН********** от ***** искове за приемане за установено дължимостта на вземания за сумата от 1 334,50лв. - възнаградителна лихва за периода от 14.01.2020г. до 07.09.2020г. по договор за потребителски кредит №******; сумата от 27,63лв. наказателна лихва за просрочие (обезщетение за забава на просрочени плащания) за периода от 14.01.2020г. до 12.03.2021г.; 2 064,67лв. -наказателна лихва за просрочие (обезщетение за забава на просрочени плащания) за периода от 14.05.2020г. до 10.01.2021г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№454/2021г. по описа на ВРС, както и по насрещна въззивна жалба вх.№8691/29.01.2025г. от Н. Р.

Ю., чрез назначения му особен представител адв. А. срещу същото решение в частта му, с която е уважен предявения срещу жалбоподателя иск за приемане за установено в отношенията между страните, че в полза на банката съществува вземане за сумата от 24 735лв.- непогасена главница по договор за потребителски кредит №******, ведно със законната лихва от датата на сезиране на съда със заявлението по чл.417 от ГПК14.01.2021г. до окончателното изплащане на сумата.

Във въззивната си жалба „Юробанк България“ АД изразява становище, че неправно съдът е приложил чл. 5 от ЗПК по отношение Методологията за опреД.е на референтния лихвен процент. Счита, че за банката липсва за задължение да информира потребителя относно начина, по който се изменя РЛП. В случая обаче в договора ясно е посочено как се формира този процент. Счита, че евентуално неизпълнение на задължението по чл. 5 от ЗПК не може до доведе до 1 недействителност на целия договор, подобно на случай на неспазване на изискванията по чл. 10, ал.1, 11, ал.1, т.-7-12 и ал. 2 и чл. 12, ал.1, т,7-9, а само до недействителност на съответната договорна клауза. Намира, че на страната се следва и лихва за забава, чиито размер съответства на законната лихва.

В постъпилия в срока по чл. 263 от ГПК отговор на жалбата от насрещната страна Н. Ю., чрез особен представител адв. А., се настоява, че първата инстанция правилно е приложила правилото на чл.5 от ЗПК и съответно е достигнала до законосъобразен извод за недействителност на договора. По изложените съображения настоява за потвърждаване на решението в обжалваната част.

В депозираната насрещна въззивна жалба вх.№8691/29.01.2025г. от Н. Р. Ю. се обжалва решението в установителната му част. Възразява се, че по делото не е установено действителното предоставяне на кредита в полза на кредитополучателя.

Счита, че при извода си за усвояване на кредита съдът неправилно е кредитирал заключението на ССчЕ, изготвено единствено на база предоставени от банката документи. Поддържа, че всички справки и извлечението от банката са с посочен номер на кредитната сделка, но не са издадени по конкретната банкова сметка, а в самото извлечение фигурират различни сметки, нито една от която не съвпада с посочената в договора за кредит. Според жалбоподателя по делото не е установено усвояването на кредитната сума да е станало за погасяване на други задължения на кредитополучателя. Оспорва извода, че извършеното от длъжника погасяване на кредита, установява, че действително го е усвоил.

В постъпилия в срока по чл. 263 от ГПК отговор от насрещната страна „Юробанк България“ АД, се настоява за потвърждаване на решението в обжалваната част.

В съдебно заседание въззивникът, респективно въззиваем по насрещната въззивна жалба, „Юробанк България“ АД не изпраща представител.

Въззиваемият Н. Р. Ю., въззивник по насрещната жалба, се представлява от адв.

А., който поддържа становището си по спора.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбите и отговорите, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбите, инициирали настоящото въззивно произнасяне, са подадени в срок, от надлежно легитимирани страни, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Решението е валидно, като постановено от надлежен съдебен състав и в рамките на правораздавателната компетентност на съда.

Относно допустимостта на решението съставът на въззивния съд констатира, че същото е постановено по нередовна искова молба. Предвид тази констатация с определение №1532/24.05.2025г., съдът, съобразно постановките на т. 4 от ТР 1/2001 на ОСТК на ВКС, е дал указания на ищеца за попълване на твърдения по фактите, очертаващи иска, както и относно индивидуализацията по период на претенцията за обезщетение за забава.

С молба вх.№9643/03.04.2025г. пред настоящата инстанция ищецът/ възивник/ е отграничил два подпериода на начисляване на лихва за забава с оглед приложението 2 на ЗМДВИП по време на извънредното положение.

Уточнил е, че при индивидуализацията на наказателната лихва за първия подпериод е допусната техническа грешка в исковата молба, като за този първи период лихвата се претендира до 12.03.2020г., а не както е посочено в исковата молба до 12.03.2021г. С оглед това уточнение, следва да се приеме, че нередностите по сезирането са отстранени със задна дата, считано от депозиране на исковата молба в съда, на осн. чл. 129, ал. 5 от ГПК, респективно при това положение постановеното решение се явява отчасти недопустимо, тъй като е постановено по непредявен иск. Решението следва да се обезсили в частта, в която е отхвърлен установителния иск за мораторна лихва в размер на 27,63 лева за само касателно периода след 12.03.2020г.

На следващо място съставът на въззивния съд, в изпълнение на задължението си да следи за надлежното конституиране на страните в производството, констатира, че третото лице –помагач на страната на ответника е ненадлежно конституирано.

Помагачът е лице, което участва в чужд исков процес, за да помага на една от страните с цел издействане на благоприятно решение за нея. На осн. чл. 219, ал. 1 от ГПК ответникът може да поиска конституиране на подпомагаща страна в срока за отговор, като обоснове конкретен интерес от привличането.

В случая с отговора на исковата молба ответникът Н. Р. Ю. е отправил искане да се задължи ищеца да предостави данни за застрахователя, с който е сключен договор „Защита на плащанията“, като е обосновал това искане с възможността да привлече застрахователя като трето лице - помагач. Тоест, същинско искане за привличане не е направено, а само е обоснована евентуалната възможност, при представяне на договора за кредит, да бъде поискано конституирането. На следващо място ответникът не е обосновал правен интерес от привличането, не е посочил как силата на мотивите по решението ще се отрази на правното положение на привличащата страна в евентуално бъдещо производство.

Въпреки липса на предпоставки за конституиране, с разпореждане( по съществото си определение) от 29.01.2024г. съдът е конституирал като подпомагаща страна в процеса „Кардиф Общо застраховане „Клон България“ КЧТ. В хода на първоинстанционното производство дружеството е взело участие в процеса.

Същевременно в постановеното по делото решение - както в диспозитива, така и в мотивите на съдебния акт, не е отразено участието на подпомагащата страна в процеса.

В практиката се приема, че постановеното решение обвързва третото лице щом е било надлежно конституирано по делото. В доктрината също трайно се провежда разбирането, че дори участието на подпомагаща страна да е било недопустимо, това не осуетява обвързването й от последиците на чл.233 от ГПК / така Б., Ст. „Подпомагаща страна в арбитражния процес. С.:НИ 1977г., стр. 80, Ц., К“ Подпомагаща страна в съдебния исков процес, Сиби 2009, стр. 146).

Постановяването на съдебно решение при участието на подпомагаща страна, при липса на предпоставки за нейното привличане, представлява недопустим съдебен акт. Тъй като определението, с което се конституира подпомагаща страна не подлежи на инстанционен контрол, на осн. чл. 219, ал. 2 от ГПК, пороците на съдебния акт по конструирането се разглеждат в производството по обжалване на решението. Самото решение, постановено при участието на ненадлежно конституирана подпомагаща страна е недопустимо и би подлежало на обезсилване при условията на чл. 270, ал. 3 от ГПК в частта му, в която е постановено срещу подпомагаща страна. В процесния 3 случай, обаче, тъй като в акта по същество липсва отразяване участието на трето лице, то липсва краен съдебен акт, който да подлежи на обезсилване. Доколкото трето лице все пак би било обвързано от мотивите, по изложените по-горе съображения, съставът на въззивния съд намира, че следва да се обезсили акта, с който лицето е конституирано.

По същество:

Варненски районен съд е сезиран с установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК за вземания по Договор за потребителски кредит, за които е издадена заповед по чл. 417, ал. 1 от ГПК, връчена съгласно фикцията по чл. 47, ал. 5 ГПК.

Ищецът е твърдял ( след уточнението пред настоящата инстанция) наличие на валидно възникнало с Н. Р. Ю. правоотношение по договор за потребителски кредит №****** Отпуснатият заем в размер на 2700 лева бил усвоен от кредитолучателя.

Уговорено е погасяването му на вноски в срок до 14.03.2026 г. Страните уговори отпуснатата главница да се олихвява в лихва при променлив лихвен процент, който се определя като сбор от РЛП плюс фиксирана надбавка в размер на 6,350%. За РЛП се ползвал процента ПРАЙМ на банката по необезпечени кредити, приложим за съответния период. Към датата на сключване на договора за кредит величината ПРАЙМ е в размер на 1.1150%. Така уговореният лихвен процент е преференциален, като е договорен под условието на чл. 20, ал1, т.1 от договора, а именно, че кредитополучателят осигурява постъпления в сметката си в общ размер не по-нисък от нетното изражение на официалната минимална работна заплата, актуална към датата на превода. Уговорено е, че ако кредитополучателят не изпълнява това условие за период, надвишаващ три последователни месеца, считано от датата, на която сметката е последно заверена, възнаградителната лихва се изменя с увеличаване на приложимата договорна надбавка с 3,5%, на осн. чл. 20, ал. 1, т. 1 от договора. В случая отпадане на преференцията е приложено от банката на 14.07.2020г. Сочи, че поради неиздължаване на изискуемите погасителни вноски на падежа е упражнил правото си да иска изпълнение преди уговорения срок, за което е уведомил ответника с покана за предсрочна изискуемост, връчена му на 6.09.2020г. Сочи, че при забава просрочените вземания се олихвяват с лихва за забава по чл. 9 от договора.

Ответникът в срок е оспорил иска. Оспорил е да се е задължил валидно спрямо ищеца, вкл. е оспорил истинността на изявлението си по договора. Оспорил е реалното усвояване на заемната сума, както и надлежното си уведомяване за предсрочната изискуемост. Релевирал е нарушение на правилата за потребителско кредитиране.

Сочи се пропуск на банката да предостави на потребителя необходимата преддоговорна информация с цел вземане на информирано решение съобразно изразените предпочитания. При липса на такава информация, счита, че ГПР е определен по неясен начин. Счита за нищожна клаузата относно размера на възнаградителната лихва, която е уговорена като „плаваща". Сочи,че начинът, по който е формиран коефициента ПРАЙМ е напълно неясен за потребителя.