Определение № 239 от 12.03.2025, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 239 гр. Ловеч, 12.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от ТАТЯНА МИТЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20254300500096 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 от ГПК.

Подадена е частна жалба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ***, с адрес ***, представлявано от изпълнителния директор Зорница Банкина, чрез юрисконсулт И. Н., срещу Разпореждане № 40 от 07.01.2025 г. по ч.гр.д.№ 1295/2024 г. по описа на РС – Тетевен, с което заповедният съд е отхвърлил изцяло заявлението за издаване на заповед за изпълнение на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД срещу Й. К. Г..

Счита мотивите на заповедния съд за неправилни, като цитира съдебна практика на окръжни съдилища по отношение заповедното производство и необходимата информация относно обстоятелствата, от които произтича вземането. Посочва, че неправилно заповедният съд е приел, че поръчителството следва да бъде включено в ГПР. Позовава се на Приложение № 1 към чл. 19, ал.2 ЗПК, където в т.3, б. „а“ е предвидено при изчисляване на ГПР съответните клаузи от договора следва да бъдат действителни, като при определяне на размера ГПР не следва да се вземат предвид нищожните клаузи по договора. Счита, че в конкретния случай изискванията за съдържанието на договора са спазени.

Моли съда да отмени атакуваното разпореждане с което заповедният съд е отхвърлилл изцяло заявлението за издаване на заповед за изпълнение на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД срещу Й. К. Г. като неправилно и незаконосъобразно и да се произнесе по същество на въпроса.

1

Съдът, след като обсъди доказателствата по делото и разгледа жалбата, намира за установено следното:

Жалбата е подадена от легитимирана страна, в законоустановения за това срок и при спазване на изискванията за редовност по чл. 260 - 261 от ГПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Производството е образувано по повод подадено от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против длъжника Й. К. Г., ЕГН **********, с настоящ адрес: с ***, Община ***, Област ***, ул. „***“ № 10, в качеството му на страна по договор за предоставяне на гаранция, сключен с „Файненшъл България“ ЕООД и кредитополучател по договор за потребителски кредит № 4705547, сключен с „Изи Асет Мениджмънд“ АД, за вземане в размер на 400 лева - представляващи платена главница на „Изи Асет Мениджмънт“ АД във връзка с договор да потребителски кредит № 4705547; 55.07 лева възнаградителна лихва за периода от 24.02.2023 година до 23.08.2023 година;

75.23 лева обезщетение за забава, начислено за периода от 25.02.2023 година до датата на подаване на заявлението в съда; законната лихва върху главницата от подаване на заявлението до окончателното плащане, както и разноските по делото 25 лева д.т. и 70 лева юриск. възнаграждение.

Посочено е, че вземането произтича от Договор за потребителски кредит № 4705547/25.01.2023 година, сключен между длъжника и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, прехвърлено по силата на сключен рамков договор за покупко-продажба на вземания (цесия) и Приложение № 1 към него от 01.02.2024 г. между „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД - цесионер и „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК *** - цедент, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, като до длъжника е изпратено уведомително писмо с изх.№ УПЦ-П-Ф/4705547 от дата 08.03.2024 г. Между „Файненшъл България“ ЕООД и Й. К. Г. е сключен договор за предоставяне на гаранция, във връзка с възникнало облигационно правоотношение между кредитополучателя и кредитодателя.

Твърди се, че поради неизпълнение на задължението по договора за потребителски кредит от страна на Кредитополучателя, същото е било изпълнено от солидарно отговорния длъжник – „Файненшъл България“ 2

ЕООД, като заемополучателят не е възстановил платената сума по договора за заем на своя поръчител.

Първоинстанционният съд с разпореждане № 3601/31.12.2024 година е оставил без движение заявлението, като е указал на заявителя, че следва в тридневен срок от съобщението да посочи дали уведомителното писмо е връчено на длъжника по какъв начин и на коя дата.

С молба вх. № 35 от 03.01.2025 година, заявителят е посочил, че уведомителното писмо за цесията е получено лично от длъжника на 15.03.2024 година.

Първоинстанционият съд е отхвърлил заявлението по чл.410 от ГПК, като е приел, че договорът за кредит и договорът за гаранция са недействителни, поради наличие на неравноправни договорни клаузи което създават в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора. Нарушена е и разпоредбата на чл. 19, ал.4 от ЗПК, като възнаграждението по договора за гаранция не е включено в ГПР. Посочено е и, че няма доказателства за изпълнение от страна на поръчителя.

Заявлението за издаване на заповед за изпълнение се основава на сключен договор за потребителски кредит, по който длъжникът - физическо лице, има качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, като спрямо него приложение намират разпоредбите на Закона за потребителския кредит, както и разпоредбите на Закона за защита на потребителите.

В конкретния случай видно от приложените договор за паричен заем № 4705547/ 25.01.2023 година, Договор за предоставяне на гаранция № 4705547/ 25.01.2023 година, з аемополучателят е сключил договор за сумата от 400 лева за срок от 7 месеца, който да погасява на 7 равни месечни вноски всяка от които в размер на 65.01 лева, при ГЛП 40 %. Общата сума, която следва да бъде върната е 455.07 лева, формирана от размера на заеманата сума и възнаградителната лихва. Уговорен е ГПР 49.01 %.

Съгласно чл.4 от Договора, заемателят се е задължил в три дневен срок от подписването на договора за заем да представи на заемодателя едно от следните обезпечения: 1. Две физически лица – поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да представи служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение; нетния размер на 3 осигурителния му доход да е в размер над 1000 лева; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“АД; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължение към други банкови и финансови институции или ако има - кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус „Редовен“; поръчителят да подписва договор за предоставяне на поръчителство; 2. Банкова гаранция с бенефициер – заемодателят, за сумата по чл.2, т.7 от договора, със срок на валидност 30 дни след крайния срок за плащане за задълженията по договора.; 3. Одобрено от Заемодателя дружество – поръчител, което предоставя гаранционни сделки.

Отразено е, че длъжникът е уведомен предварително за условията на договора и стойността на всички разходи по кредита.

С оглед уговореното в договора за заем, на същата дата е сключен и договор за поръчителство № 4705547, със страни длъжника Й. К. Г.

/потребител/ и „Файненшъл България“ ЕООД /поръчител/. Съгласно чл. 1, ал.2 от Договора гаранцията влиза в сила в срок от три дни от подписване на договора и в случай, че не са изпълнени първите две условия по чл. 4 от Договора за заем. Уговорено е заплащане на възнаграждение на гаранта в размер на 321.93 лева, платимо на 7 разсрочени вноски, всяка от които в размер на 45.99 лева.

По делото няма твърдения, а не са сочени и доказателства извършвал ли е длъжникът плащания, респ. плащания по договора за гаранция.

Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК , заповедният съд е длъжен служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона и добрите нрави, както и дали се основава на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.

В случая, с приетото съдържание на уговорката в чл.4 от Договора за паричен заем, на първо място първите две условия са практически неизпълними, като заемодателят предварително определя, че дружеството – поръчител следва да бъде одобрено от него и върху нея кредитополучателят не може да въздейства. За него не съществува възможност да посочи поръчител, различен от одобрен от заемодателя. Това съдържание на уговорката установява значително неравновесие в правата между потребителя и търговеца по смисъла на чл. 143, ал. 1 ЗЗП. Освен това заемодателят и 4 поръчителят са свързани лица по смисъла на § 1 от ТЗ, като първото дружество е едноличен собственик на капитала на второто дружество.

Предвиденото възнаграждение е разход по кредита, като с начисляването на възнаграждението за поръчителство се превишава максималния размер на годишния процент на разходите по чл. 19, ал. 4 ЗПК, ограничен до петкратния размер на законната лихва. В случая с договора за паричен заем е установен ГПР в размер на 49.01% при установения законов максимум, който обаче не включва възнаграждението по договора за поръчителство. Независимо, че произтича от друга сделка (договор за предоставяне на поръчителство № 4705547), възнаграждението за поръчителство съставлява разход по кредита по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК, защото икономическата тежест се понася от кредитополучателя, който го плаща наред с другите парични задължение по договора за заем – главници, лихви, и пр. и същото съгласно чл.3, ал.1 от договора за предоставяне на поръчителство е платимо разсрочено на вноски, дължими на падежа на плащане на погасителните вноски по Договора за паричен заем, сключен с „ Изи Асет Мениджмънт“ АД. Възнаграждението за поръчителство не попада в изключенията по чл. 19, ал. 3 ЗПК, съставляващи изчерпателно изброяване на разходите, които не се включват при изчисляване на ГПР, въпреки заплащането им от потребителя. Ето защо, макар да не възниква от договора за паричен заем, настоящата инстанция счита, че възнаграждението за поръчителство съставлява част от ГПР и като не е включено в него, представлява нарушение на чл. 11, т. 10 от ЗПК. Освен това е налице е превишаване на законовия максимум на ГПР по чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Цитираните по-горе разпоредби на ЗЗП и ЗПК са в съответствие с Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори, която има задължителен характер за националните съдилища в ЕС.

При действието на чл. 22 и чл. 23 от ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, 1, чл. 11, ал.1, т. 7-12 и 20 и ал.2 е чл. 12, ал.1, т.7-9, договорът за потребителски кредит е недействителен, а когато бъде обявен за такъв, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не се дължи лихва или други разходи по кредита.

В случая обаче заявителят основава вземането и качеството си на кредитор от договор за цесия, от кредитор-гарант, суброгирал се вследствие на плащане, в правата на кредитор по изискуем потребителски кредит. При 5 действието на чл. 99, ал.3 и 4 от ЗЗД предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне, което има действие спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор, за което не са приложени доказателства.

Освен това цедираното вземане съгласно обстоятелствената част на заявлението произтича от субругиране на гаранта в правата на кредитора поради извършено плащане, за което няма твърдения, а и не са представени доказателства, кога е извършено, както и в какъв размер е извършено.

Следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 410, ал.3 от ГПК към заявлението следва да бъдат приложени договорът за кредит, ведно с всички изменения и приложения, както и приложимите общи условия, ако има такива. Видно от доказателствата по делото към заявлението не е представен договорът за цесия, както и приложенията към него, включващи начина и датата на уведомяване на длъжника за цесията. Не се установява и легитимацията на цедента, поради липса на доказателства за плащане, кога и в какъв размер. Освен това от представения договор за кредит не се установява активната легитимацията на заявителя "Агенция за събиране на вземания" ЕАД.