Решение № 871 от 07.12.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 871 гр. София, 07.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ани Захариева

Членове:

Аделина Иванова

Мила П. Лазарова при участието на секретаря Теодора Цв. Стоянова в присъствието на прокурора В. Т. В. като разгледа докладваното от Ани Захариева Въззивно частно наказателно дело № 20231100606310 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.327 и сл. вр. чл.306, ал.1, т.1 от НПК.

С Определение от 09.10.2023г. по нчд №7346/2023г. на СРС, НО, 18 състав на основание чл.25,ал.1 вр. чл.23,ал.1 от НК е определено едно общо най-тежко наказание на С. П. В. измежду наказанията по нохд №4267/2022г, нохд № 3413/2021г, нохд № 14654/2022г, нохд № 13847/202г., нохд № 7636/2021г и нохд № 16325/2022г всички по описа на СРС, а именно „Лишаване от свобода“ за срок от две години и четири месеца.

На основание чл.24 от НК така определено едно общо най-тежко наказание съдът е увеличил със седем месеца, като определеното общо и увеличено най-тежко наказание „Лишаване от свобода“ за срок от две години и единадесет месеца, е постановено да бъде изтърпяно от В. при първоначален строг режим.

На основание чл.25, ал.2 от НК от така определеното общо най-тежко наказание е приспаднато изтърпяната част от наказанията, включени в съвкупността.

На основание чл.59 от НК при изтърпяване на определеното едно общо найтежко наказание са приспаднати и периодите, през които В. е бил задържан по делата, включени в съвкупността – по ЗМВР и НПК.

Със същото определение съдът на основание чл.25, ал.1 вр. чл.23,ал.1 от НК е определено едно общо най-тежко наказание на С. П. В. измежду наказанията по нохд 1

№12440/2020 , нохд № 13318/2020г и по нохд № 8764/2021г. всички по описа на СРС, а именно „Лишаване от свобода“ за срок от осем месеца.

На основание чл.24 от НК така определено едно общо най-тежко наказание е увеличено със два месеца, като определеното общо и увеличено най-тежко наказание „Лишаване от свобода“ за срок от десет месеца, е постановено да бъде изтърпяно от В. при първоначален строг режим.

На основание чл.25, ал.2 от НК от така определеното общо най-тежко наказание е приспаднато изтърпяната част от наказанията, включени в съвкупността.

На основание чл.59 от НК при изтърпяване на определеното едно общо найтежко наказание са приспаднати и периодите , през които В. е бил задържан по делата, включени в съвкупността – по ЗМВР и НПК.

С определението е постановено С. П. В. да изтърпи отделно, наложеното му наказание по нохд № 2736/2021г. по описа на СРС „Лишаване от свобода“ за срок от шест месеца.

Срещу определението, в срока по чл.319, ал.1 от НПК, е постъпила жалба от служебния защитник на осъденото лице с искане за изменението му относно прилагането на чл.24 от НК и по отношение и на двете групирания на присъдите, поради липса на мотиви относно необходимостта от завишаване на определените общи наказания. В тази връзка се посочва , че В. млад човек и ще изтърпява наказания, чиито срок е сравнително дълг, като целите на закана биха били изпълнени и без допълнително завишаване на наказанията. Защитата счита, че при групиране на наказанията, същото не е направено по най-благоприятния за осъдения начин.

В съдебно заседание осъденият В. иска от съда да не бъдат завишавани определените му наказания.

Софийски градски съд, след като искането, направено в жалбата‚ както и становището на страните в съдебно заседание и след като в съответствие с чл.314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното определение, констатира, че не са налице основания за неговото изменение или отмяна, поради което и с оглед разпоредбата на чл.334, т.6 вр. чл.338 НПК намира, че постановеното определение следва да бъде потвърдено поради следните съображения:

Първоинстанционният съд правилно и в съответствие с изискванията на чл.23 - чл.25 от НК е определил между кои от осъжданията са налице условията за определяне на общо наказание, като правилно е приложен материалния закон относно определянето на най-тежкото наказание в съответните групи. Видно от справката за съдимост с дата 09.10.2023г на осъдения В. се установява, че по отношение на същия са постановени общо десет съдебни акта, с които е бил признат за виновен и са му 2 наложени наказания за извършени престъпления от общ характер Преди да постанови своето определение районният съд е изяснил актуалните осъждания и изтърпените до момента наказания от В., както е преценил същите с оглед най-благоприятния за групиране начин на наложените наказания и формирал измежду тях две отделни групи, определил е едно общо най-тежко наказание за всяка една от тях и е постанови отделно изтърпяване на наказанието, наложено по нохд № 2736/2021г.

Първата инстанция е групирала наказанията, наложени на С. П. В. съответно по нохд № 4267/2022г., нохд № 3413/2021г, нохд № 14654/2022г, нохд №13847/2022г, нохд № 7636/2021г и нохд № 16325/2022г, всички по описа на СРС, като е констатирал, че по отношение на тях са налице основанията на чл.25, ал.1 вр. чл.23,ал.1 от НК, а именно по всяко едно от горепосочените наказателни производства деянията са извършени преди по което и да е от тях да има влязъл в сила съдебен акт, с който В. да е признат за виновен и осъден. Последното деяние е извършено в периода 28.02.2022г - 01.03.2022г. по нохд № 4267/2022г. на СРС, като първата влязла в сила присъда е тази по същото нохд № 4267/2022г. на СРС на 05.04.2023г., поради което измежду наложените наказания на В. по гореизброените наказателни производства е определено едно общо най-тежко наказание, а именно „Лишаване от свобода“ за срок от две години и четири месеца / по нохд 16325/2023г на СРС/. Правилно районният съд е преценил, че в случая, предвид предходните осъждания на Асенов не е приложим чл.66 от НК.

Съобразявайки справката за съдимост на лицето, съдът е констатирал, че са налице основанията на чл.25, ал.1 вр. чл.23, ал.1 от НК за определяне на едно общо най-тежко наказания, измежду наказанията на В., наложени му по нохд №12440/2020г, нохд № 13318/2020г. и нохд № 8764/2021г всички отново по описа на СРС, тъй като деянията по горепосочените производства са извършени преди по което и да било от тях да има влязъл в сила съдебен акт. Последното деяния, за което В. е бил осъден по изброените по -горе производства е това по нохд № 8764/2021г. на 03.04.2021г , а първата влязла в сила присъда, с която е осъден е по нохд № 12440/2020 на 19.02.2019г. При наличието на тази основания съдът е определил на осъденото лице едно общо най-тежко наказания измежду, наложените му по нохд №12440/2020г, нохд № 13318/2020г. и нохд № 8764/2021г, а именно „Лишаване от свобода“ за срок от осем месеца/ нохд № 8764/2021г на СРС/. Правилно е преценено, че не е налице основание за отлагане изтърпяване на определеното общо наказания, предвид, че В. след като е бил осъден по горепосочените производства е извършил в определените им изпитателни срокове престъпления, за които е бил признат за виновен.

Правилно съдът е преценил, че наказанието, наложено на В. по нохд № 2736/2021г., „Лишаване от своода“ за срок от шест месеца, следва да бъде изтърпяно 3 отделно и това е така , тъй като за него не са налице изискуемите предпоставки, посочени в разпоредбите на чл.25, ал.1 вр. чл.23, ал.1 от НК. Присъдата е влязла в сила на 23.02.2021г. Видно от справката за съдимост се установява, че действително част от деянията, за които В. е признат за виновен са извършени преди посочената дата - това са престъпянията, за които е признат за виновен по нохд № 12440/2021г, нохд № 13318/202г, нохд №3413/2021г, нохд № 14654/2022г. В случай, че бъде определена, обаче, такава група най- тежкото общо наказания измежду тях би било „Лишаване от свобода“ за срок от осем месеца, като следва да бъдат формирани още две групи, по които да бъдат определени общи най-тежки наказания, а именно по нохд № 8764/2021г и нохд № 7636/2021г - с общо най-тежко наказание „Лишаване от свобода“ осем месеца и група по нохд № 4267/2022г.. и нохд № 16325/2022г с общо най-тежко наказание „Лишаване от свобода“ за срок две години и четири месеца. Очевидно е , че това групиране е по -неблагоприятно за дееца, като същият следва да изтърпи две наказания „лишаване от свобода“ по осем месеца и едно от две години и четири месеца. Възможно е и друг варианта на групиране на наказание, по нохд № 2736/2021г, нохд № 12440/2020г, нохд № 13318/2020г - „Лишаване от свобода“ за срок шест месеца, по нохд № 8764/2021г, нохд № 3413/2021г, нохд № 14654/2022г, нохд № 7636/2021г – „Лишаване от свобода“ за осем месеца и нохд № 4267/2022г , нохд № 13847/2022г и нохд № 16325/2022г - „Лишаване от свобода“ за срок от две години и четири месеца, което е съответно на определените общи наказания по направеното групиране с атакуваното определение на СРС..

По същество с жалбата се оспорва прилагането на чл.24 от НК и по отношение на двете определение най-тежки общи наказания на В., като се твърди, че същото е немотивирано. Настоящата инстанция намира, че районният съд в своето определение конкретно се е обосновал по отношение на увеличаване на наказанията, като е посочил, че е налице еднотипност на престъпните деяния, за които В. е осъден и кратния период на тяхното извършване. Първата инстанция е дефинирала и причината, поради което е увеличила общото наказанието, определено измежду наказанията по нохд №12440/2020г, нохд № 13318/2020г. и нохд № 8764/2021г, незначително като е посочил младата възраст на лицето, към момента на извършване на деянията. В тази връзка правилно и обосновано е увеличил размера на определеното едно общо найтежко наказание „Лишаване от свобода“ на В. измежду наказанията по нохд №4267/2022г, нохд № 3413/2021г, нохд № 14654/2022г, нохд № 13847/202г., нохд № 7636/2021г и нохд № 16325/2022г със седем месеца, тъй като осъденото лице е признато за виновно за извършени общо шест тежки умишлени престъпления, всичките срещу собствеността, част от които са при повторност и опасен рецидив с оглед на което е безспорно, че предходните осъждания на В. не са постигнали целите, посочени в закона по отношение на него.

Съдът намира, че следва да посочи, че действително В. е млад човек , но не 4 може по никакъв начин да бъде пренебрегнат факта на мъжеството осъждания, изключително кратния период на извършените деяния, обективиращ упоритата престъпна деятелност на осъденото лице и очевидно му нежелание да се съобразява с установения в страната ред и въздържа от извършване на противоправни прояви.

Изложеното наред с обстоятелството, че предходните наказание, наложени на В., не са постигнали целите си, са мотивирали първата инстанция да прием, че е необходимо увеличаване на общото най-тежко наказание и в двете формирани групи. В съответствие с ЗИНЗС на основание чл.57, ал.1 т.2 б.“в“ съдът е първоначален „строг“ режим за изтърпяване на наказанието.

На основание чл.25, ал.2 от НК съдът е приспаднал от така увеличеното общо най-тежко наказание на В. по всяко от групите, изтърпяната част от наказанията, включени в съвкупността, както и времето, през което същият е бил задържан по реда на ЗМВР, с постановление на прокурор, с мярка за неотклонение „Задържане под стража“ или „ домашен арест“

Искането на защитата за отмяна на определението на СРС в частта му, с която на основание чл.24 от НК са увеличени определените общи най-тежки наказание на В. в двете формирани групи е неоснователно. Смисълът на разпоредбата на чл.24 от НК е да компенсира отчасти благоприятните последици, настъпващи за осъденото лице от групиране на множество наказания, постановени по различни наказателни производства, чрез увеличаване на определеното общо наказание. В този смисъл при преценка приложимостта на чл.24 от НК съдът е в правомощието си да съобрази конкретните данните за личността на осъденото лице. Изводът за висока степен на обществена опасност на осъдения В. са основани на приложената справка за съдимост.

Фактът, че предходните наказание не са постигнали своята цел, а именно да превъзпитат осъдения, са основанието за прилагане на чл.24 от НК. Изложеното относно съдимостта на В., наред с очевидна упоритост при извършване на противоправни деяния, налагат еднозначно заключения и у този състав на съда за правилно увеличаване на определеното едно общо най-тежко наказания на осъденото лице.