Решение № 138 от 24.06.2026, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 138 гр. Ихтиман, 24.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Радослава М. Йорданова при участието на секретаря Лиана Цв. Тенекева като разгледа докладваното от Радослава М. Йорданова Административно наказателно дело № 20261840200171 по описа за 2026 година производство по чл. 58д и сл. от ЗАНН

Ж. С. Г. ЕГН ********** от гр. ***********, ул. „*******“ № ** е обжалвал наказателно постановление № BG25062025/1000/Р8-2***/**.**.2025 г. на Началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“, с което за извършено нарушение на чл. 139, ал. 7 ЗДвП на основание чл.

179, ал. 3а ЗДвП е наложена глоба в размер на 1800 лева.

В жалбата се твърди, че наказателното постановление е незаконосъобразно, тъй като не е установена самоличността на извършителя. Твърди се и че водачите на ППС не са задължени субекти по отношение на задължението за плащане на тол такси. Сочи се, че нарушението не е съставомерно от субективна страна. Оспорва се годността на техническото средство, установило нарушението. Твърди се, че е нарушен и принципът на пропорционалност на наложената санкция.

Въззиваемата страна, представлявана от юрк. Б., оспорва жалбата, като твърди, че нарушението е доказано и правилно квалифицирано, поради което моли съдът да потвърди наказателното постановление.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 18 НПК, приема за установено следното:

На 25.06.2024 г. товарен автомобил „**********“ рег. № РВ*****М, с допустима максимална маса над 3,5 тона, управляван от Ж. С. Г., се намирал в района на ГКПП„Капитан Андреево“, когато служители на митнически пункт „Капитан Андреево“ при проверка на документите за напускане на територията на страната, установили, че за автомобила е констатирано движение по републиканската мрежа на **.**.2025 г. на път А-1, км 54+150, в района на тунел „Траянови врата“ без да има заплатена тол такса. На водача бил съставен Акт за установяване на административно нарушение № BG25062025/1000/Р81 2***/**.**.2025 г. за извършено нарушение на чл. 139, ал. 7 ЗДвП, в който водачът Г. саморъчно е отбелязал, че той е управлявал МПС на **.**.2025 г.

Това обстоятелство е потвърдено и от представения от „Евростар Лоджистик“ ЕООД пътен лист.

По преписката е представен доклад от Електронната система за събиране на пътни такси по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП, съгласно който за товарния автомобил рег. РВ*****М на **.**.2025 г. в 17,54 часа тол секцията № 20031 в района на тунел „Траянови врата“ е отчела, че за автомобила няма валидна маршрутна карта или подадена тол декларация за преминаването. Докладът е придружен от снимков материал на автомобила.

С оглед възприетото от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:

Съдът приема, че жалбата е допустима, доколкото е спазен 14-дневеният срок от получаването на издаденото наказателно постановление.

Актът и наказателното постановление са издадени от териториални и материално компетентни органи съобразно чл. 189е, ал. 1 ЗДвП и в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до отмяна на атакуваното наказателно постановление на формално основание.

В Закона за движението по пътищата и Закона за пътищата е въведена смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства - винетни такси и такси на база време и на база изминато разстояние, при преминаване по платената пътна мрежа.

За движение на товарните превозни средства с обща допустима максимална маса над 3,5 тона се дължи заплащане на тол такса. В чл. 10б, ал.1 и 2 от Закона за пътищата е предвидено, че тол таксите се диференцират в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно средство и броя на осите, екологичните му характеристики и се определят за всеки отделен път или пътен участък, като контролът при навлизане и излизане на пътно превозно средство по платената пътна мрежа, отчитането на изминатото разстояние, както и заплащането на тол таксата се извършват чрез Електронна система за събиране на тол такси. В ал. 3 на чл.

10б от Закона за пътищата е посочено, че тол таксата се заплаща от собственика или ползвателя на пътното превозно средство за всички пътни превозни средства с обща технически допустима максимална маса над 3,5 тона, като заплащането дава право на пътното превозно средство, за което е заплатена, да измине определено разстояние между две точки

Съгласно чл. 167а, ал. 3 ЗДвП електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата създава доклади за всяко установено нарушение по чл.

179, ал. 3 - 3в ЗДвП, към които автоматично се прилагат статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения - видеозаписи. Докладите, заедно с приложените към тях статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения - видеозаписи, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото средство - част от системата.

В чл. 139, ал. 7 ЗДвП е въведено задължение за водачите на ППС от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупят маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползват, или да изпълнят съответните задължения за установяване на изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, освен когато 2 тези задължения са изпълнени от трето лице.

От друга страна в санкционната разпоредба на чл. 179, ал. 3а ЗДвП е предвидено, че водач, който управлява пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото разстояние, съгласно изискванията н а Закона за пътищата, за участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно категорията на пътното превозно средство, се наказва с глоба в размер 1800 лв.

В случая от обективна страна от доклада по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП се установи, че на **.**.2025 г. електронната система за събиране на пътните такси е засекла товарния автомобил с рег. № РВ*****М, който се е движел по АМ „Тракия“, района на км 54+150, който участък е част от платената пътна мрежа и е създала доклад за извършено нарушение, тъй като за превозното средство е нямало има валидна маршрутна карта или тол декларация за преминаването.

Съгласно чл. 187а, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП при установяване на нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3б ЗДвП отсъствие на нарушителя се счита, че пътното превозното средство е управлявано от собственика му, а в случаите, в които в свидетелството за регистрация на пътното превозно средство е вписан ползвател - от ползвателя, освен ако бъде установено, че пътното превозно средство е управлявано от трето лице, а ако собственикът на пътното превозно средство е юридическо лице или едноличен търговец, за допускане движението на пътното превозно средство, без да са изпълнени задълженията по установяване размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, на собственика се налага съответна имуществена санкция.

На първо място, настоящият състав приема, че макар и обективно да е било допуснато нарушение на чл. 179, ал. 3а ЗДвП, тъй като за осъщественото движение по АМ „Тракия“ не е била заплатена дължимата тол такса, неправилно е бил санкциониран водачът на превозното средство.

За да достигне до този извод, съдът намира, че макар и да са събрани данни, че към **.**.2025 г. именно жалбоподателят е управлявал процесния товарен автомобил (саморъчната декларация в акта и доказателствата, представени от дружествотособственик), няма основания за ангажиране на неговата административнонаказателна отговорност.

Както бе посочено дължимите тол такси се заплащат от собственика, респ. ползвателя на превозното средство, като при установяване на нарушения чрез електронната система за събиране на пътни такси (в отсъствие на нарушителя), когато превозното средство е собственост на юридическо лице, законодателят е предвидил фикция, че нарушението е извършено от него, след като е допуснало движението на пътното превозно средство, без да са изпълнени задълженията по установяване размера и заплащане на съответната такса. В този случай водачът на превозното средство се явява трето лице и за ангажирането на административнонаказателната му отговорност по този ред е следвало собственикът да декларира това обстоятелство по чл. 187а, ал. 4 ЗДвП и едва тогава да се пристъпи към съставянето на АУАН, респ. издаването на НП.

На второ място, съдът приема, че издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно и защото предвиденото в чл. 179, ал. 3б ЗДвП наказание противоречи на общностното право и в частност чл. 9а от Директива 1999/62 Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури (Директива 1999/62/ЕО) поради нарушение на изискването за пропорционалност. Цитираният текст от Директива 1999/62/ЕО въвежда задължение за държавите-членки установените наказания за нарушение на директивата да 3 бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи.

Съгласно решение на СЕС от 21.11.2024г. по дело C-61/23, с предмет преюдициално запитване на АдмС-Хасково, отправено именно във връзка с системата от санкции в българското право, член 9а от Директива 1999/62 трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с фиксиран размер.

Както е известно при нетранспониране в срок на директива или при неправилното й транспониране се поражда директен ефект, който позволява непосредствено приложение на съответните текстове на директивата.

В този смисъл след като в чл. 179, ал. 3а ЗДвП санкцията е абсолютно определена и не предвижда възможност за преценка на конкретните факти и тежестта на нарушението (размерът на наказанието е еднакъв без да се прави разлика дали е налице отсъствие на каквото и да е плащане на таксата или плащането се отнася до различен маршрут, какво е отклонението от заплатения маршрут, дали е заплатена за различна категория, екологични характеристики и пр.), е налице липса на пропорционалност спрямо преследваната от законодателя цел, поради което и издаденото наказателно постановление се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

В съответствие с чл. 63д, ал. 1 ЗАНН в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски, включващи изплатено адвокатско възнаграждение съобразно приложения договор за правна защита и съдействие. Предвид фактическата и правна сложност на делото, проведените две съдебни заседания и размерът на платеното възнаграждение съотнесен към размера на наложеното наказание, съдът приема, че възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение от страна на процесуалния представител на наказващия орган, е неоснователно.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № BG25062025/1000/Р8-2***/**.**.2025 г. на Началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“.