Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 89 от 10.06.2026, Районен съд - Свищов

Съд
Районен съд - Свищов
Дело
Частно наказателно дело 122/2026
Вид
Определение № 89
Подписан
10.06.2026
В сила
03.08.2026
Състав
Никола Петров Римпопов

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 89 гр. Свищов, 10.06.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в закрито заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Никола П. Римпопов като разгледа докладваното от Никола П. Римпопов Частно наказателно дело № 20264150200122 по описа за 2026 година за да се произнесе взема предвид:

Процедура по прекратяване на наказателното производство по реда на чл.243 от НПК.

Постъпила е жалба от А. Ф. С. и П. В. С. от гр. Свищов против Постановление за прекратяване на наказателно производство от 28.04.2026 г. на прокурор Силвия Начкова от ТО Свищов при РП Велико Търново, с което на основание чл. 243, ал. 1, т.1, вр. с чл. 24, ал.1, т.1, пр.2-ро и т.3 от НПК е прекратено ДП № 69/2025 г. по описа на РУ –Свищов, пр. пр. № 8011/2024 г. по описа на Районна прокуратура – гр. Велико Търново. Жалбоподателите считат, че постановлението следва да бъде отменено и върнато на прокурора за продължаване на наказателното производство, тъй като е необосновано и противоречащо на закона. Посочват, че с присъда № 57/05.06.2019 г., постановена по НОХД № 19/2019 г. по описа на Окръжен съд- Велико Търново, потвърдена с решение № 195/20,11.2019г. по ВНОХД № 257/2019г. на Апелативен съд Велико Търново и Решение № 33/24.06.2020г. по к.н.д. № 49/2020г. по описа на Върховен касационен съд В. Г. В. бил признат за виновен за извършено престъпление по чл. 115, вр.чл.63, ал.2, т.2 от НК, вр.чл.36 и чл.54 от НК. Със същия съдебен акт подсъдимия В. Г. В. и граждански ответници – негови родители Г. В. Г. и К.Н. Г.а били осъдени да заплатят солидарно парична сума в размер на 200 000 лева на А. Ф. С. и на П.

В. С., съставляваща обезщетение за претърпени от тях неимуществени вреди в едногодишен срок от влизането на съдебния акт в сила. Сочат, че съдебния акт е влязъл в сила на 24.06.2020 г. след което се снабдили с изпълнителни листове и образували изпълнителни дела. На производство пред ДСИ в Районен съдСвищов се намирало изпълнително дело № 97/2022 г., в което е вложено 156/2022 г. по описа на Районен съд - Левски. По изпълнителните дела било извършено имуществено проучване на длъжниците, от което се установило, че в инкриминирания период същите притежавали ¼ ид.ч от овощна градина в землището на ******, с площ от 0,982 дка, имот №066022, при съседи :

1

066021, 06601, 066023 , 176073; 1/ 4 ид.ч от лозе в землището на ******, с площ от 0,525 дка, имот №113129, при съседи-№113130, 176165, 113128, 170016; 1/4 ид.ч от сеслскостопански терени в землището ****** с площ от 1.572 дка, имот№160053, при съседи- 176190, 160052, 160049, 176129; както и недвижим имот в режим на СИО - УПИ в граници на урбанизирана територия в строителните граници на ******, с площ от 2000 кв.м, заедно с всички постройки в него- двуетажна масивна жилищна сграда, едноетажна масивна жилищна сграда, гараж, стопански постройки, който имот съгласно регулационния план на селото е означен с № 1-390 в квартал 55. Сочат, че било установено също, че длъжникът Г. В. Г. притежава 1/8 (една осма идеална част от правото на собственост върху жилищен имот в град Свищов, на ******, етаж втори, където двамата длъжници са адресно регистрирани.

Твърдят, че след образуването на досъдебното производство били установени и други имуществени активи на длъжниците Г. В. Г. и К.Н. Г.а, както и че само част от тях били възбранени в инкриминирания период.

Сочат, че с Постановление от 26.09.2025 г. ДП № 69/2025 г. на РУМВРВелико Търново е прекратено, което е обжалвано и с определение peг.

№116/07.11.2025 г., постановено по ЧНД № 254/2025 г. на СвРС това постановление е отменено. В това определение на СвРС били описани подробно множество други имуществени активи, на длъжниците им (сгр. трета и стр. четвърта от определението), а определението на СвРС е потвърдено с въззивно определение от 06,01.2026 г., постановено по ВЧНД, образувано по протест на ВТРП.

Установено било също, че новопридобитите от тях имоти били с титул на собственост от дати, след които изминали повече от една година след влизане в сила на присъдата , но длъжниците не били предприели действия за осребряването им и за погасяване на задължението си към жалбоподателите.

Сочат, че съгласно разпоредбата на чл.293а от НК се наказва всеки, който като е осъден с влязъл в сила съдебен акт да заплати парично задължение в продължение на една година от влизането му в сила не изпълни задължението си към кредитора, въпреки наличието на парични средства или имущество затова. Считат, че от обективна и субективна страна Г. В. Г., К.Н. Г.а и В. Г. В. са осъществили признаците на престъплението по чл.293а от НК, тъй като било налице тяхно умишлено поведение на бездействие за срок от една година от влизане в сила на съдебния акт, с който са осъдени да им заплатят дължимото обезщетение, при очевидно обективни техни възможности да извършат дължимото плащане. Молят съда да постанови определение, с което да отмени обжалваното определение и на основание чл.243, ал.6, т.3 от НПК да върне делото на прокурора със задължителни указания по приложението на закона за продължаване на наказателното производство против Г. В. Г., К.Н.

Г.а и В. Г. В. затова, че след като са били осъдени да изпълнят свое парично задължение с влязъл в сила съдебен акт - присъда №57 /05.06.2019 г., постановена по НОХД № 19/2019 г. по описа на Окръжен съд- Велико Търново, потвърдена с решение №195/20.11.2019 г.по ВНОХД № 257/2019 г.

2 по описа на Апелативен съд- Велико Търново, което пък е потвърдено с решение №33/24.06.2020 г., постановено по н.д.№49/2020 г. по описа на ВКС, първо наказателно отделение, да заплатят на всеки от тях сумите от по 100 000 лева на всеки един- общо 200 000 лева -обезщетение за претърпените от нас неимуществени вреди вследствие на престъплението, ведно със законната лихва от 21.08.2018 г. до окончателното й изплащане, както и направените разноски за адвокатско възнаграждение, в продължение на една година от влизането му в сила, не са изпълнили това свое задължение към кредиторите, въпреки наличие на парични средства и имущество за това - престъпление по чл. 293а от НК.

Съдът като взе предвид изнесеното в жалбата, постановлението на прокурора и материалите по приложеното дознание, намери за установено следното:

Досъдебното производство е образувано на 13.02.2025г. на основание чл. 212, ал. 1 от НПК за това, че след като е осъден с влязъл в сила съдебен акт - присъда № 57/05.06.2019г. по НОХД № 19/2019г. на ВТОС да заплати на А.

Ф. С. и на П. В. С., парична сума в размер на 200 000 лева, съставляваща обезщетение за претърпени от тях неимуществени вреди, в едногодишен срок от влизането на съдебния акт в сила, не е изпълнено плащането, въпреки наличието на парични средства и имущество за това - престъпление по чл.

293а от НК.

С Постановление от 26.09.2025 г. на РП-Велико Търново, ТО-Свищов, наблюдаващият прокурор на основание чл. 243, ал. 1 т.1, вр. с чл. 24, ал.1, т.1, пр.2-ро от НПК е прекратил наказателното производство ДП № 69/2025 г. по описа на РУ –Свищов, пр.пр.№ 8011/2024г. по описа на Районна прокуратура – гр. Велико Търново и е уведомил страните. Постъпила е жалба, по която е образувано ЧНД № 254 от 2025 г. по описа на РС-Свищов. С Определение № 116 / 07.11.2025 г. РС-Свищов е отменил Постановлението от 26.09.2025 г. на РП-Велико Търново, ТО-Свищов за прекратяване на ДП 69/2025 г. по описа на РУ на МВР- Свищов (преписка № 8011/2024 г.по описа на ТО- Свищов към Районна прокуратураВелико Търново) и върнал делото на прокурора за извършване на следващите се процесуалноследствени действия. Същото е потвърдено с Определение № 3/06.01.2026 г., постановено по Въззивно частно наказателно дело № 803 по описа за 2025 година на ВТОС.

С Постановление от 28.04.2026 г. на РП-Велико Търново, ТО-Свищов, предмет на обжалване в настоящото производство, наблюдаващият прокурор на основание чл. 243, ал.1, т. 1, вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1, пр. 2 –ро и т.3 от НПК е прекратил наказателното производство ДП № 69/2025 година по описа на РУ Свищов и е уведомил страните.

В хода на извършеното разследване е установено, че с присъда № 57/05.06.2019 г. по НОХД № 19/2019 г. по описа на Окръжен съд - Велико Търново, потвърдена с решение № 195/20,11.2019 г. по ВНОХД № 257/2019 г.

3 на Апелативен съд Велико Търново и Решение № 33/24.06.2020 г. по к.н.д. № 49/2020 г. по описа на Върховен касационен съд, подсъдимия В. Г. В. и граждански ответници Г. В. Г. и К.Н. Г.а са осъдени да заплатят солидарно парична сума в размер на 200 000 лева на А. Ф. С. и на П. В. С., съставляваща обезщетение за претърпени от тях неимуществени вреди в едногодишен срок от влизането на съдебния акт в сила. Присъдата е в сила, считано от 24.06.2020 г. В хода на разследването било установено, че в периода от 24.06.2020 г. до 24.07.2021 г. В. Г. В. и граждански ответници Г. В. Г. и К.Н. Г.а не са получавали доходи по трудови правоотношения, а върху притежаваните от тях недвижими имоти в хода на образуваното изпълнително производство били наложени възбрани на същите. Не се установило трите лица да притежават МПС и ПС, не фигурирали в Регистъра на земеделските стопани.

В периода от 01.01.2020 г. до настоящия момент не им билr изплащани краткосрочни обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване.

За периода от 01.01.2020 г. до настоящия момент К. Г.а имала вписан трудов договор, сключен на 19.04.2017 г. и прекратен на 29.01.2020г., което е извън разследвания период от време. За периода от 01.01.2020г. до настоящия момент за Г. Г. са установени 4 броя вписани трудови договора, като единия е прекратен на 06.01.2020 г., а другите са в периода от 2023 г. до 2024 г., което също е извън инкриминираният период от време. За периода от 01.01.2020 г., до настоящия момент за В. Г. са установени два броя трудови договори - един, сключен на 04.10.2024г. и прекратен на 01.03.2025г. и един, сключен на 28.02.2025г. и прекратен на 10.03.2025г. Наложени са запори върху възнагражденията му, но нямало постъпили парични суми. От справка на СИС при PC Свищов се установявало, че В. Г. имал банкова сметка в „Уникредит“ и в „Изи Пей“ АД, като са наложени запори, но нямало постъпили парични суми, което е установено и по назначената счетоводна експертиза в входа на досъдебното производство. Възприето е от прокурора, че за Г. Г. били установени наследствени имоти в ******, община Белене, но върху същите били наложени възбрани. Установени били недвижими наследствени имоти на К.Н. Г.а, които представляват, както следва 3/40 идеални части от иглолистна гора, 3/80 идеални части от нива и 3/80 идеални части от нива, всички находящи се в област Кюстендил, които в разследвания период от време не са били възбранени, но към момента имат наложена възбрана. Поради тази причина е изпратено писмо до СИС при PC-Свищов и приобщени справки, от които се установявало, че длъжника К.Н. Г.а е придобила посочените по- горе имоти, находящи се в с.Пороминово, общ.Кочеринова от баба си Анка Александрова Кривчака, починала на 21.01.2024г., което се установява от разпореждане за налагане на възбрана на недвижим имот от 14.03.2025г. по и.д. №131/2024г. на ДСИ при Районен съд – Свищов. Изготвено е и заключение по назначена в ДП счетоводна експертиза, в което са описани подробно идеални части, които притежават длъжниците, както и че същите са били възбранени на дати 04.11.2020 г. и 25.11.2020 г.

В хода на досъдебното производство няма привлечено лице в качеството 4 на обвиняем, респ. взета мярка за неотклонение, няма взета мярка за обезпечаване на граждански иск, глоба или конфискация.

С обжалваното постановление наблюдаващият прокурор е приел, че досъдебното производство следва да бъде прекратено. Посочено е, че от събраните доказателства по делото и от извършените допълнителни процесуално- следствени действия се установявало, че по отношение на имотите, находящи се в град Свищов на ул. ******, собственици са: А.П.Р. разпитана по ДП, Г. В. Г. - длъжник по ИД, М. В. С. - разпитана по ДП и пострадалата по настоящото ДП - П. В. С.. От показанията на св. А. Р. и М. С. се установява, че длъжниците не са им предлагали дела си за продажба.