Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 450 от 03.07.2024, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Частно наказателно дело 3619/2024
Вид
Определение № 450
Подписан
03.07.2024
В сила
23.08.2024
Състав
Божидар Иванов Кърпачев

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 450 гр. Пловдив, 03.07.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Божидар Ив. Кърпачев като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Частно наказателно дело № 20245330203619 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 243 НПК.

Образувано е по жалби на Т. Ч. (лично и в качеството на законен представител на малолетния *** ***ев ***- наследници на починалия пострадал от престъплението, за което е водено ДП- *** **** ***) против Постановление на РП-Пловдив от 11.06.2024г. за прекратяване на наказателното производство по ДП 38/2020 по описа на ОСО при ОППловдив.

С жалбата се навеждат конкретни доводи за необоснованост и незаконосъобразност на прокурорското постановление и се моли за неговата отмяна. По-конкретно се сочи, че:

-доказателственият материал не бил правилно изследван;

-изводът, че починалият *** *** не е изпитал обоснован страх бил необоснован;

-неправилно прокурорът не бил изследвал дали самата Т. Ч. не е изпитала основателен страх или дали такъв е изпитан от малолетния *** ***;

-че деянието е съставомерно по чл. 170, ал.2 НК, доколкото влизането в жилището посредством силно блъскане по вратата представлявало употреба на сила;

-че деянието било съставомерно като хулиганство.

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА

Жалбите са подадени от легитимирано лице- наследници на починалия 1 пострадал от престъплението, за което е водено ДП, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред.

Видно от приложената разписка, атакуваното постановление е надлежно връчено на Т. Ч. /лично и в качеството на законен представител на малолетните наследници на *** **** ***/ на 18.06.2024г.

Видно от положения върху тях датен печат, жалбите са входирани на дата 25.06.2024г., поради което се явяват подадени в законово установения срок.

Видно от приложените към жалбата разписки, указанията на съда, дадени с предходно определение по повод същото досъдебно производство са изпълнени, като постановлението е връчено на всички призовани към наследяване наследници на св. ***, като за неподалите жалба е изтекъл предвидения срок за това, поради което не съществува процесуална пречка за разглеждане на делото по същество.

ПО ФАКТИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

В атакуваното постановление прокурорът е приел подробна фактическа обстановка, която не се различава съществено от тази в предходните производства по чл. 243 НПК, както следва:

Св. *** *** и съпругата му св. Т. Ч. живеели в жилище находящо се в гр. Пловдив, ул. „****. С тях живеел и малолетният им към онзи момент/20.06.2019г./син *** ***.

Вечерта на 20.06.2019г. св. *** *** паркирал автомобила си пред съседния имот на ул. „****, в който живеели свидетелите **** и *** **** баща и син, така че препятствал достъпа до техния гараж. Отношенията между свидетелите *** и **** били влошени от по-ранен период пак по същата причина, паркирането пред гаража им. Късно вечерта на посочената дата свидетелите **** видели автомобила и това силно ги раздразнило.

Тъй като св. **** **** бил употребил алкохол той бил и по-ядосания от двамата.

Двамата свидетели **** решили да отидат до дома на св. *** *** и да го накарат незабавно да измести колите си от мястото, на което били паркирани, тъй като им пречели да ползват безпрепятствено гаража си.

Двамата свидетели **** се качили до апартамента на сем. ***и и 2 започнали да чукат настоятелно и силно по входната врата на жилището.

В този момент ***и били заспали, но се събудили от трясъците по вратата им.

Св. *** *** отворил входната врата на апартамента и тогава вътре - в коридора на жилището, влезли св. **** **** и св. *** ****. Св. **** **** бил много агресивен като веднага започнал да вика на ***: „Селянин мръсен, два декара двор имаш, бе, махай си колите, ще те убия!“ Последвали още реплики от това естество: „Няма да ми спираш на мястото, селяндур мръсен, ще те убия, няма да ни спираш на пътя!“ В този момент св. Т. Ч., която била бременна в шестия месец много се притеснила, отишла до сина си и го завела в детската му стая, за да не слуша скандалите.

През това време свидетелите **** продължили да настояват св. *** *** да премести автомобилите си и той казал, че ще го стори. След като взел ключовете за двата автомобила св. *** напуснал жилището си, като вървял първи по стълбите, а зад него вървели свидетелите ****. В този момент св. Т.

Ч. се опитала да се намеси с цел да бъдат преустановени заканите спрямо съпруга й и се развикала на свидетелите **** с въпроси какво искали от мъжа й, защо постъпвали така с мъжа й, защо плашели детето й, а и нея. Св. *** **** допълнително се изнервил, че им се търсила сметка за действията им от св. Ч. и извикал спрямо нея: „Кво като си бременна, ма дебела свиня, умри!“. През времето докато излязат до улицата свидетелите **** продължили да се заканват на свидетеля *** ***, а той им казвал да се успокоят и се опитвал да обясни, че жена му била бременна и че нищо кой знае какво не било станало.

През това време св. **** **** викал на св. *** ***: „Дойдохте тук, селяни ,два декара двор имате, колите си ги сложил пред мен, ще те убия, само още веднъж да спреш тука!“ Св. *** се опитвал да върви пред свидетелите ****, за да бъдат те максимално далече от апартамента му, в който били жена му и детето. Когато стигнал до едната от двете коли, за които имало спор за това къде били паркирани, св. *** *** се качил в нея, запалил я, отворил прозореца и казал на свидетелите ****: „Момчета, имам законно оръжие, не е желателно да ви виждам повече в моя дом“.

Докато маневрирал автомобила св. *** **** извикал на св. *** ***:

„Ела да ти видя пистолетчето!“. След като вкарал в двора първия автомобил св. *** *** привел в движение и втория автомобил, но с него отишъл до 02 РУ МВР гр. Пловдив, където казал на дежурния полицай, че положението 3 било критично й че веднага следвало да се изпрати патрулна кола на ул. *** Св. *** *** също така добавил, че положението било такова, че щял да се принуди като се прибере в дома си да вземе оръжието си, след което щяло да стане лошо. За да се избегне ескалация на напрежението веднага бил изпратен полицейски екип, но свидетелите **** и *** **** вече ги нямало на мястото.

Тези фактически изводи изцяло се споделят от настоящия състав.

Възприема се като съответен на правилата на НПК /чл. 14 НПК, чл.

107 НПК/ и направеният от прокурора доказателствен анализ, въз основа на който е изведена посочената фактическа обстановка и по-конкретно кредитиране на показанията на свидетелите ***и и дискредитиране на показанията на св. **** поради тяхната заинтересованост от изхода на делото и стремеж да изложат показания, с които да отклонят от себе си евентуална наказателна отговорност.

Именно поради пълното кредитиране на показанията на св. ***и, включително и на починалия пострадал св. *** *** не може да се говори за каквото и да било процесуално нарушение, което да е ограничило правата на пострадалите лица. Все в същия смисъл са и мотивите на прокурора, че следва да бъдат дискредитирани като защитна версия показанията на свидетелите ****, които макар и да не са били привличани като обвиняеми всъщност са били лицата, заподозрени в извършване на престъпление.

ОТНОСНО ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО ПО ЧЛ. 144, АЛ.3 НК.

При извършена служебна проверка се констатира, че прекратяването на наказателното производство вече веднъж е отменяно от настоящия състав с определение по ЧНД 52/2023г. по описа на ПРС, поради това, че в прокурорското постановление е липсвало какъвто и да било анализ от правна страна на действителните обективни и субективни признаци на престъпния състав по чл. 144, ал.3 НК.

В цитираното определение са дадени задължителни указания на прокурора по приложението на материалния закон с позоваване на задължителна съдебна практика.

По- конкретно е посочено, че с фундаментално значение за

4 разкриване на съставомерните белези от обективна и субективна страна на престъпния състав по чл. 144, ал.3 НК е Тълкувателно решение № 53 от 18.IX.1989 г. по н. д. № 47/89, ОСНК, като в същото е прието, че:

- Престъплението по чл. 144, ал. 3 НК - закана с убийство, е квалифициран състав на престъплението по чл. 144, ал. 1 НК - закана с престъпление. То се намира в раздел V - "Принуда", а не в раздел I "Убийство", от глава II от Наказателния кодекс - "Престъпления против личността";

- За осъществяване на това престъпление от обективна страна се изисква обективиране чрез думи или действия на закана с убийство спрямо определено лице, която да е възприета от него и би могла да възбуди основателен страх за осъществяването му. Не е необходимо лицето действително да се е изплашило, а само да съществува основание, че заканата би могла да се осъществи. Преценката следва да се прави по време на извършване на деянието, а не след минаването на определено време;

-За извършване на престъплението по чл. 144, ал. 3 НК не се изисква в момента на заканата у извършителя да има оформено решение да извърши убийство, нито да е действал с годно средство и при условия, при които резултатът реално може да настъпи. Ако са налице и тези обстоятелства следва да се мисли за по-тежко престъпление против личността, а не за обикновена принуда.

- От субективна страна деецът следва да съзнава съдържанието на заканата и че тя се възприема от заплашения именно като действителна заплаха против неговата личност и пряко да цели това, тоест престъплението се извършва с пряк умисъл като форма на вина.

В изпълнение на дадените указания в понастоящем атакуваното прокурорско постановление е пристъпено към анализ на така очертаните в задължителната практика съставомерни белези, поради което прокурорът не може да бъде упрекнат в липса на мотиви досежно правната страна на престъплението по чл. 144, ал.3 НК, какъвто е бил случая с постановлението от 07.10.2022г.

Особено съществено в тази насока е, че в мотивите на атакувания акт подробно е разгледано и обосновано с позоваване на назначената по делото СПХЕ (която като мотивирана се кредитира от съда), че:

5

-пострадалият *** *** нито е изпитал основателен страх;

-нито заканата обективно е била от естетство да предизвика такъв , което всъщност е действителния съставомерен белег съгласно цитираната погоре задължителна съдебна практика.

Особено показателни в тази насока са констатираните от експертизата особености в поведението на св. ***:

-хладнокръвно, подредено само по себе си

-и което е по-важно той сам на свой ред пристъпил към отправяне на закани: „Момчета, имам законно оръжие, не е желателно да ви виждам повече в моя дом“.

Споделим е и крайния извод на прокурора, че извършеното от свидетелите **** е несъставомерно като престъпление по чл. 144, ал.3 НК.

В тази връзка следва да се съобрази трайната съдебна практика, според която във всеки случай на повдигнато обвинение по чл. 144, ал.3 НК съдът дължи преценка дали се касае за закана с убийство, отправена като такава или до обикновен битов скандал и кавга (в който случай деянието е несъставомерно както от обективна, така и от субективна страна), като разграничителния критерий е, че:

-при заканата по чл. 144, ал.3 НК деецът отправя думи и/или действия, които по обективните си характеристики и с оглед обстановката на тяхното произнасяне обективно са от естество да предизвикат основателен страх, като деецът осъзнава това обстоятелство и цели действията му да бъдат възприети именно като закана към личността на пострадалото лице, -докато при битовия скандал/ кавга думите/жестовете/действията (макар по обективните си характеристики да могат да се приравнят на такива от които принципно би могло да се предизвика основателен страх) се използват спонтанно, импулсивно, в резултат на афект и носят само висок емоционален заряд и изразяват яд, гняв, ескалираща фрустрация, но не са израз на осъзнат стремеж у дееца поведението му да бъде възприето като реална закана и тя да предизвика основателен страх у пострадалото лице.

Пак според трайната съдебна практика разграничението следва да се направи на база съвкупна преценка на всички обстоятелства по делото, 6 включително и предходни отношения между страните и интензитет на сериозност на отправените думи и съпровождащите ги действия.