Определение № 2861 от 09.03.2026, Административен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2861

Варна, 09.03.2026 г.

Административният съд - Варна - II състав, в закрито заседание в състав:

Съдия:

ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА като разгледа докладваното от съдията Веселина Чолакова административно дело № 176/2024 г. на Административен съд - Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:

С писмена молба, вх. № 4339/04.03.2026 г. жалбоподателката е направила искане за отвод на съдията-докладчик и да бъде допълнен и поправен протоколът от съдебно заседание проведено на 17.02.2026 г.

По направеното искане за отвод, съдът ще се произнесе с определение. Настоящето производство е такова по реда на чл.151 от ГПК, вр. чл.144 от АПК.

Според жалбоподателката в съдебния протокол от заседанието на 17.02.2026 г. не са отразени изявления на страните, вещото лице и съда, както следва:

1) На стр.23 от протокола не е вписано изявлението на жалбоподателката „тъй като очевидно аргументите на жалбоподателя са безсилни“

2) На стр. 24 не е вписано изявление на жалбоподателката в обръщение към вещото лице А. Р. П.: „Било е заради огледа, все пак Ви е отнело 11 часа да напишете експертизата , подозирам. Това е разбираемо, да“. И изявлението:„ Моля г-жо Съдия , има ли копия депозирани от страните от експертизите? Може ли да ги получа, благодаря!“. Не е вписано изявление на адв. Ц.: „Аз съм си ги разпечатала с електронен достъп“. Не е вписано изявление на жалбоподателката: „Две има. Едното мисля, че е за Вас, адв. Ц.. Защото няма отбелязване със синьо.“ 3) На стр.25 не е вписан въпрос на жалбоподателката към вещото лице А. : „Или на ръкописния текст от документа?“.

4) На стр.26 изявление на лещото лице А. „Аз не съм изследвал целия документ като документ.“

5) На стр.27 изявление на жалбоподателката : „Експертизата е поискана още с жалбата, моля Ви“. Изявление на вещото лице А.: „Извинявам се, само понеже съм допуснал сравнителен материал, което съм взел от лицето, ако може да го приложите към делото, към експертизата. Това е оригинала“. И изявление на адв. Ц.: „Моля съда да ми даде възможност да изложа становище: исканията/поставените въпроси на жалбоподателката са основателни“.

6) На стр.28 изявление на жалбоподателката: „Нямам спомен да сте се произнесли по останалите доказателствени искания“ и изявление на съда „ Исканията са да се произнесе незабавно по молба за освобождаване от държавна такса и разноски, не се ли произнесох?“

7) На стр.29 изявление на жалбоподателката: „ Да. Това-да“. Изявление на съда: „Да се произнесе изрично по конституиране на всички заинтересовани страни, вече съм се произнесла“. Изявление на жалбоподателката: „Да , обаче аз Ви депозирах и разрешително за вх.2, така че е относимо отново“. Изявление на съда: „Поддържате ли така направените искания, нека едно по едно да го караме“. „Няма такова задължение по закон. Съдът служебно може да изисква само писмени документи и да допусне експертиза. Това е в правомощията на съда. Но не и да събира доказателства“. Изявление на жалбоподателката: „Да в правомощията на съда беше да се произнесе по мое доказателствено искане по гласови“. Изявление на адв. Ц.: „...защото съм разгледала и преписката по издаване на РС 174“.

8) На стр.30 да се допълни изявлението на адв. Ц.: „ в една и съща сграда, в режим на етажна собственост, един и същ вход....“ Изявление на съда: „Само да отбележа, че Й. Й. е управител и на кантора „Акорд 1“. И на кантора „Акорд“. Вие за коя искате да го призовете?“. Изявление на жалбоподателката: „За която иска да говори“. Изявление на съда: „Защото в отговор, тук е посочено, че преди подписване , дадената собственост е имала договорни отношение с дружество „Акорд 1“ ООД , а не кантора „Акорд 1“. Кантора „Акорд 1“ ООД“. Допълнение в изявлението на жалбоподателката: „.......не си спомням вече, може и жалба да е било- поисках отговорника, който е за входа- той между другото е такъв и на вх.1 и на вх.2....“.

9) На стр.31 изявление на съда, че не чете молбите и постъпилата документация на страните, че декларира, че не се произнася по исканията на страните, защото за периода преди разпределението й по делото не е била тя съдия. Съдът изисква от адв. Ц. да излага исканията си в открито съдебно заседание, а не в писмена форма ( с оглед личното й наблюдение, защото има практика да манипулира протоколи), като за оправдание посочи отново, че не чете писмената документация по делото.

10) На стр.33 изявление на съда, че не чете исканията на жалбоподателя.

11) На стр.34 изявление на съда, че не чете документацията по делото, че укорява жалбоподателя, че говори прекалено много и , че има и други дела.

12) На стр.39 да се впише, че съдът се е направил на неразбрал Наредбата за медицинската експертиза и че следва да задължи Г. за документация от ЛКК комисия.

13) На стр. 40, изявление на съда, че не чете книжата и исканията на жалбоподателя.

14) На стр.41, че протоколът не е изготвен в открито съдебно заседание.

Съдът като прецени процесуалното естество на исканията на жалбоподателката съдържащи се в писмената й молба вх.№ 4339/04.03.2026 г. , съпоставени с извършените по делото процесуални действия на съда и на страните в откритото заседание на 17.02.2026 г. по адм. дело № 176/2024 г. по описа на Административен съд-Варна, както и с процесуалните предпоставки, предвидени в чл. 151, ал. 1 ГПК, намира за установено следното:

Според разпоредбата на чл. 151, ал. 4 ГПК по исканията за поправки и допълване на съдебен протокол се произнася съдът.

Следователно в конкретния случай компетентен да се произнесе по искането за допълване и поправка на протокола от съдебното заседание на 17.02.2026 г. по адм. дело № 176/2024 г. по описа на Административен съд-Варна, 2-ри състав е председателят на 2-ри състав при Административен съд-Варна.

Съгласно чл. 150, ал. 1 от ГПК, протоколът от съдебното заседание трябва да отразява „същността на изявленията, исканията и изказванията на страните“, а не да представлява стенографски запис на всяка произнесена дума . Процедурата по чл. 151 от ГПК е предвидена единствено за отстраняване на несъответствия между отразеното в протокола и действително извършените процесуални действия, като проверката се ограничава до съпоставка със звукозаписа или направените бележки, но само при допустимост на направеното искане . Протоколът е официален документ, който е доказателство за извършените в заседанието действия, а неудостоверените в него се смятат за неизвършени. Когато една молба за поправка не цели отстраняване на неточност, а добавяне на подробности, които не са част от задължителното съдържание и не засягат съществени процесуални права на страната, тя се явява процесуално недопустима .

Съдебният протокол има точно установено законовоизискуемо съдържание. Всички реквизити на законовото съдържание на съдебния протокол са изчерпателно изброени в чл. 150, ал. 1 ГПК. Други обстоятелства, които не са сред изброените в чл. 150, ал. 1 ГПК, не са част от законовото съдържание на съдебния протокол, поради което няма изискване за включването им.

Молба за допълване и поправяне на съдебен протокол по смисъла на чл. 151, ал. 1 ГПК е само искане за коригиране на невярно удостоверена или липсваща информация в съдебния протокол относно обстоятелство, включено в чл. 150, ал. 1 ГПК, т. е. подлежащо на протоколиране. Искания за включване в съдебния протокол на обстоятелства, които не са част от законовоустановеното съдържание на съдебния протокол, т. е. не са посочени изрично в чл. 150, ал. 1 ГПК, са недопустими. Това следва и от принципа за процесуална икономия, за да се ограничи възможността за злоупотреби с правото по чл. 151, ал. 1 ГПК чрез предявяване на всякакви неоснователни искания за допълване и поправяне на съдебните протоколи чрез включване в тях на обстоятелства, които са правноирелевантни за разглеждането и решаването на делото и са неотносими към предмета на жалбите и на съдебното производство, което би довело до драстично усложняване на делото и накърняване правата на страните.

В съдебния протокол не се вписват изявления на председателстващия заседанието съдия, които са различни от "констатации и определения" (които единиствено подлежат на задължително удостоверяване в съдебния протокол според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 1 ГПК). В съдебния протокол се вписват само определения и констатации на съда, т. е. съдебни актове, които имат точно определено законово съдържание, с които се възлагат изрично конкретно определени процесуални задължения, съответно изрично се предоставя възможност за упражняване на конкретни процесуални права.

Поради тази причина исканията на жалбоподателя за вписване в съдебния протокол от 17.02.2026 г. на изявления на съда са недопустими, доколкото не са посочени какви конкретни задължения са възложени с тези разпореждания; какъв срок е определен за изпълнението им; какви неблагоприятни последици от неизпълнението им са указани.

Недопустимо е вписване на коментари и изявления на страните , с които не се правят конкретни доказателствени искания. В тази връзка допълненията , които жалбоподателката иска на се направят на стр.23, 24, 25,27,28 и 29 на протокола не са от правно значение за извършваните в конкретното заседание процесуални действия.

Не са от правно значение и допълнителните изявления на вещото лице, които жалбоподателката иска да се допълнят. Вписано е изявлението му, че не е изследвал други подписи, а и предметът на допуснатата експертиза е достатъчно ясен и обхваща изследването на само на подпис под № 2.

Съдържанието на съдебния протокол, включително и редакцията и начина на отразяване на същността на изявленията на участниците и на съдебните определения и констататции се определя единствено от съда, а не от страните.

Кое е същественото при процесуалните действия и изявления в съдебното заседание, кое и как следва да се отрази в съдебния протокол се определя само от председателстващия съдебното заседание.

Искане за прередактиране на съдебния протокол по усмотрение на страна е недопустимо и представлява по правното си естество изземване от съда на законовото му правомощие за съставяне на съдебния протокол. Поради посочената причина исканията на жалбоподателката за включване по нейно усмотрение на твърдени от нея изявления на съда, вещото лице и страните са недопустими.

Съдържащите се в писмената молба, вх. № 4339/04.03.2026 г. искания на жалбоподателката за прередактиране на протокола от 17.02.2026 г. по правното си естество представляват умишлен опит да се изземе от съда правомощието му по съставяне на съдебния протокол, което е недопустимо. Исканията на жалбоподателката за прередактиране по нейно усмотрение на съдебния протокол , освен че представляват превишаване и злоупотреба с процесуалното право по чл. 151, ал. 1 ГПК, изразяват драстично неуважение към съдебната институция и очевидно целят единствено осуетяване постановяването на съдебното решение и провокация на измислен несъществуващ конфликт със съдията.

Казано кратко: недопустимо е участник в открито съдебно заседание по негово усмотрение, произволно, без никакви конкретно посочени правни и фактически основания и без никакви доказателства да оспорва (и то бланкетно) съставен надлежно според правилата на ГПК съдебен протокол и да иска образуване на производства по чл. 151 ГПК и слушане на звукозаписи от проведени заседания, с единствената цел да компрометира съдията. Подобни процесуални права на страните по съдебни дела не са регламентирани в ГПК. Образуването на производства по чл. 151 ГПК по произволни и несъществени искания за поправки на съдебни протоколи би довело до правна несигурност при разглеждането на делата и до пълно блокиране на съдебната система, доколкото разглеждането на делата и извършването на относимите и съществени процесуални действия би се затруднило и би се изместило от "безкрайни" усложнени производства по "поправки" на съдебни протоколи.

Именно за да се избегне този процесуален резултат в чл. 150, ал. 1 и ал. 2 ГПК ясно е регламентирано правомощие по редактиране на съдебния протокол само на съда, но не и на страните, както и изискване в протокола да се вписва само същността на извършените действия, но не и дословни реплики на участниците, нито неотносими действия и изявления. По същата причина в ГПК не е уредено право на страните или на други участници по делото да искат прередактиране на съдебен протокол, още по-малко да искат съставяне на протокол с дословно вписани неотносими към предмета на делото реплики, каквото всъщност е искането на жалбоподателката.