Решение № 2758 от 20.12.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2758 гр. Бургас, 20.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ при участието на секретаря ЕЛЕНА Ч. НОВАКОВА като разгледа докладваното от СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ Гражданско дело № 20242120106160 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод исковата молба на Д. Л. М. срещу ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес: гр. София, бул. Витоша 2.

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т.3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 4000 лева, като се претендира и присъждане на компенсаторна лихва от датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното производство.

Прокуратурата на Република България депозира отговор на исковата молба, с който оспорва иска като неоснователен и се претендира неговото отхвърляне, алтернативно се моли да бъде присъдено обезщетение в по-нисък размер от претендирания.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа иска и моли съда да го уважи, като присъди на страната разноските по делото.

В съдебно заседание прокурор от БРП оспорва иска и моли съда да го отхвърли.

Бургаският районен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 13.08.2023 г. е образувано бързо производство № 431ЗМ – 545/2023 г. по описа на I РУ на ОДМВР – Бургас за това, че на същата дата около 02.55 часа на ул. ***, до ***, посока на движение ***, Д. Л. М. управлявал МПС (л.а. марка „***“, модел ***, с рег. № ***, собственост на „ОББ ИНТЕРЛИЙЗ“ ЕАД) след употреба на наркотични вещества – канабис, установено по надлежния ред с техническо средство „Дрегер Драг тест 500“ – престъпление по чл.343б, ал.3 от НК. Ищецът е тестван за употреба на наркотични вещества с техническото средство за времето от 03.28 часа до 03.32 часа на 13.08.2023 г., като пробата е положителна за „Канабис 25“. В 03.55 часа на същата дата на ищеца е връчен талон за медицинско изследване, с което е уведомен, че трябва да се яви в Спешен център към „УМБАЛ-БУРГАС“ АД до 45 минути от връчването на талона, за да даде кръв за анализ.

1

В 03.32 часа на 13.08.2023 г. П. Т. И., младши експерт към сектор „СПС“ при ОДМВР – Бургас, издава на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР заповед за задържане на ищеца за срок от 24 часа. В 04.10 часа лекар от „УМБАЛ-БУРГАС“ АД взема кръв от ищеца, който собственоръчно изписва върху протокол за медицинско изследване за употреба на алкохол или друго упойващо вещество, че отказва да даде урина за изследване. За времето от 05.00 часа до 05.14 часа на същата дата е извършен оглед на автомобила в присъствието на ищеца М., като впоследствие превозното средство е иззето като веществено доказателство.

М. е освободен от ареста в 15.30 часа на същия ден. В този момент му е връчена и призовка за явяване на 17.08.2023 г. в сградата на I РУ към ОДМВР-Бургас за предявяване постановление за привличане на обвиняем и за разпит в качеството на обвиняем.

Свидетелството за управление на МПС на ищеца е иззето на 13.08.2023 г.

На 14.08.2023 г. с постановление на разследващия полицай е назначена токсикологична експертиза, която да се извърши от ВМА – София, вещото лице по която да отговори на въпроса констатира ли се наличие на наркотични вещества в кръвната проба на ищеца и ако да – да се определи видът на наркотичното вещество и концентрацията му.

На 14.08.2023 г. е образувана прокурорска преписка № 12169/2023 г. по описа на БРП и е определен наблюдаващ прокурор. Към дата 13.08.2023 г. ищецът е неосъждан.

На 15.08.2023 г. разследващият полицай отправя писмено предложение до прокурора за преобразуване на производството по общия ред. С постановление на наблюдаващия прокурор от 15.08.2023 г. бързото досъдебно производство е преобразувано в досъдебно производство, което да продължи по общия ред за разследване.

С постановление от 05.10.2023 г. на прокурор от БРП е продължен срокът за разследване по ДП № 545/2023 г. по описа на I РУ към ОДМВР-Бургас, пор. № 1945/2023 г. по описа на БРП с два месеца, считано от 14.10.2023 г. С постановление от 06.12.2023 г. на заместник районен прокурор на БРП е продължен срокът за разследване по ДП № 545/2023 г. по описа на I РУ към ОДМВР-Бургас, пор. № 1945/2023 г. по описа на БРП с два месеца, считано от 15.12.2023 г. С постановление от 06.02.2024 г. на заместник районен прокурор на БРП е продължен срокът за разследване по ДП № 545/2023 г. по описа на I РУ към ОДМВРБургас, пор. № 1945/2023 г. по описа на БРП с два месеца, считано от 16.02.2024 г. С постановление от 04.04.2024 г. на заместник районен прокурор на БРП е продължен срокът за разследване по ДП № 545/2023 г. по описа на I РУ към ОДМВР, пор. № 1945/2023 г. по описа на БРП с два месеца, считано от 17.04.2024 г.

Заключението на токсикологичната експертиза е изготвено на 12.04.2024 г. Според него към датата на медицинското изследване (25.07.2023 г.) установеният в кръвта на ищеца хексахидроканабинол не е квалифициран като наркотично вещество по смисъла на Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични към ЗКНВП. Това вещество е класифицирано като наркотично през октомври 2023 г. и е включено в Списък № 1 на цитираната наредба.

На 19.04.2024 г. е проведен разпит на ищеца, но в качеството му на свидетел. В него М. заявява, че на 12.08.2023 г. през нощта е пушил цигара, която съдържа хексахидроканабинол и е наясно с това.

С постановление за прекратяване на наказателното производство от 30.04.2024 г. наблюдаващият прокурор е прекратил досъдебното производство на основание чл.24, ал.1, т.1 НПК поради несъставомерност на деянието. М. получава препис от това постановление на 07.05.2024 г.

Ищецът е притеснен от образуваното наказателно производство. Поради задържането и твърдението, че той е употребил наркотик по време на работа, трудовото му правоотношение е прекратено, а отношенията с интимната му приятелка са прекратени по нейна инициатива. Приятелите му се отдръпват от него, защото не искат да се занимават с „наркоман“. Ищецът не желае да излиза с приятели. Притеснен е да не бъде осъден и изпитва чувство на вина. Променя се в негативен аспект и отношението на родителите му към него, като то се нормализира след прекратяване на наказателното производство.

2

Така изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства и на свидетелските показания на Н. С. К..

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. В случая, видно от представените доказателства, срещу ищеца е образувано досъдебно производство на 13.08.2023 г. за извършено престъпление по 343б, ал.3 от НК, като с постановление от 30.04.2024 г. наказателното производство е прекратено на основание чл. 24, ал.1, т.1 от НПК поради липса на престъпление.

При това положение, с посочените действия на държавното обвинение е осъществен специалният деликт по чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ – незаконно обвинение в извършване на престъпление. Обстоятелството, че М. не е бил привлечен като обвиняем, не означава, че държавата не отговоря за незаконното обвинение. Лицето, срещу което е образувано наказателно производство, търпи вреди и в случаите, когато производството е прекратено, без да му е повдигнато обвинение – в този смисъл решение № 187/13.06.2012 г. на ВКС по гр.д. № 1215/11 г., ІІІ г.о., решение № 341 от 5.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1310/2011 г., IV г. о. и др. Това е така, защото с окончателен акт е установено, че предприетите срещу него действия са били неоснователни. Без правно значение е дали на определен етап от производството действията на прокуратурата са били законосъобразни и обосновани с оглед на събраните до този момент доказателства или дали при извършването им са спазени всички предвидени процесуални правила. Тези обстоятелства не са предвидени от закона като част от фактическия състав на чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ. Възникването на отговорността по този текст от закона е поставено в зависимост от крайния резултат, с който е приключило производството, а в случая същото е прекратено поради липса на престъпление.

На следващо място, осъществяването на наказателната репресия спрямо ищеца в хода на досъдебното производство съставлява съчетание на действия и актове както на органите на прокуратурата, така и на органите на досъдебното производство – макар тези органи да имат различна компетентност, актовете им са взаимосвързани и в своята съвкупност водят до причиняването на вреди – в този смисъл Решение № 29 от 27.03.2017 г. на ВКС по гр. д.

№ 2788/2016 г., III г. о.

Безспорно прокуратурата е органът, който повдига и поддържа обвинение за престъпления от общ характер – чл.46, ал.1 от НПК. Според разпоредбата на чл.356, ал.3 от НПК бързото производство се счита образувано със съставянето на акта за първото действие по разследването, за което разследващият орган незабавно уведомява прокурора.

Производството е започнало именно като бързо с оглед на местопроизшествието и е докладвано на наблюдаващ прокурор, който на основание чл.46, ал.2 от НПК ръководи разследваното и осъществява постоянен надзор за законосъобразното му и своевременно провеждане.

Ето защо Прокуратурата на РБ и ОДМВР-Бургас отговарят солидарно към увреденото лице (в този смисъл и решение № 235/2.07.12 по г. д. № 652/11, IV ГО на ВКС), но е видно, че искът е предявен само срещу Прокуратурата. Последната няма да носи отговорност за действия на полицейските органи само, когато те действат в условията на оперативна самостоятелност и не във връзка с образуваното наказателно производство.

В този смисъл Прокуратурата е надлежен ответник по делото и носи отговорност за причинени вреди на ищеца, ако те бъдат доказани.

По претендираното обезщетение за неимуществени вреди:

Ищецът претендира вреди, които се изразяват в постоянен стрес, напрежение, страх от несправедливо осъждане, притеснение, срам, безсъние, накърняване на доброто име, чест 3 и достойнство.

Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, като от значение при искове по чл. 2 ЗОДОВ са личността на увредения, включително данните за предишни осъждания, начина му на живот и обичайната среда; тежестта на престъплението, за което е повдигнато обвинението, продължителността на наказателното производство, наложените мерки на принуда; отражение върху личния, обществения и професионалния живот; разгласа и публичност; причиняване на здравословни увреждания.

Установява се, че ищецът не е осъждан. Престъплението, което се твърди, че е извършил, не е тежко умишлено по смисъла на чл.93, т.7 от НК. Спрямо него не е взета мярка за неотклонение или друга мярка за процесуална принуда и не е привлечен в качеството му на обвиняем. Макар заключението на вещите лица по токсикологичната експертиза да е в смисъл, че в организма на ищеца към датата на извършване на деянието не се съдържат забранени наркотични вещества, М. е разпитван в качеството на свидетел по досъдебното производство, като според настоящия съдебен състав този разпит е безпредметен от процесуална гледна точка.

Установи се, че в резултат на задържането му и наличието на данни, че е употребил наркотични вещества по време на работа, трудовото правоотношение на ищеца е прекратено. Той е притеснен от образуваното наказателно производство, защото може да получи несправедливо осъждане. Последица от образуваното досъдебно производство е прекратяване на връзката с интимната му приятелка и то по нейна инициатива. Приятелите му също се отдръпват от него заради съмнения, че е „наркоман“. Ищецът свежда до минимум социалните си контакти (не иска да излиза) и изпитва чувство на вина.