Решение № 4949 от 05.12.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4949 гр. Пловдив, 05.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Веселин Пл. Атанасов при участието на секретаря Марияна Б. Натова като разгледа докладваното от Веселин Пл. Атанасов Гражданско дело № 20235330108410 по описа за 2023 година

Предмет на делото е иск с правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК вр. с чл. 26, ал.1 ЗЗД и чл. 19, ал.4 ЗПК и чл.11, т.9 и т.10 ЗПК

В исковата молба подадена от С. Я. К. се твърди, че с ответник Сити Кеш ООД бил сключен Договор за кредит № ***/11.08.2017г. към искане № ***/11.08.2017г. по силата на който в полза на ищеца била предоставена сума в размер на 1000 лева, при фиксиран лихвен процент по заема от 40.08 % и годишен процент на разходите – 48,85 %.

В клаузата на чл.6 от договора вр. с чл. 8 към договора било установено задължение за заемополучателя за предоставяне на обезпечение чрез банкова гаранция или поръчителство, което да отговаря на условията на чл. 23 от Общите условия към договора. В случай на непредоставяне на уговореното обезпечение, заемополучателят се задължил да заплати неустойка в общ размер на 1158,96 лева, платима разсрочено, заедно с погасителната вноска – чл. 8 от договора;

Ищецът твърди, че сключеният между страните договор е такъв за потребителски кредит и последният е недействителен на основание чл. 22 ЗПК.

Посоченият фиксиран лихвен процент счита, че не отговаря на действително приложения лихвен процент, тъй като уговорената неустойка представлявала добавък към възнаградителната лихва. Поради по-високия лихвен процент нараствал и ГПР, но той не бил обявен на потребителя. Договореният размер на възнаградителната лихва противоречал на добрите нрави. Сочи, че още със сключване на договора била уговорена неустойка за 1 неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение. Така формулирано това задължение имало за цел единствено получаване на допълнително парично плащане по договора от потребителя, уговорено изначално, водещо до нарастване на погасителната вноска по кредита. Твърди, че непредставянето на обезпечение само по себе си не води до претърпяването на вреди от кредитора, които да бъдат обезщетени от потребителя.

Задължението било уговорено така, че да бъде препятствано изпълнението му, за да доведе със сигурност до пораждане на уговорената санкция. Твърди, че неустойката не притежава присъщите й обезпечителна и обезщетителна функции, което води единствено до оскъпяване на кредита, както и до сигурно увеличаване на възнаградителната лихва и представлява скрита печалба за заемодателя. Счита, че задължението за заплащане на неустойка представлява разход по кредита, поради което посоченият в договора годишен процент не отговаря на действително приложения поради невключване на задължението за заплащане на неустойка в ГПР.

Предвид изложеното е направено искане за прогласяване нищожността на клаузата за неустойка по чл. 8 от договора в размер на 1158,96 лева като противоречаща на добрите нрави, заобикаляща материално-правните изисквания на чл.19, ал.4 ЗПК, накърняващи договорното равноправие между страните и нарушаващи предпоставките на чл.11, т.9 и т.10 ЗПК. Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.

В законоустановения едномесечен срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от „Сити Кеш“ ООД с който признава предявения иск за прогласяване нищожността на неустойката по чл. 6 вр. с чл.8 от процесния договор.

Ответникът поддържа че ищецът не е заплащал суми по тази неустойка поради което и няма какво да му бъде връщано.

Иска се възлагане на разноските в тежест на ищеца до колкото ответника не е станал повод за завеждането на делото.

Обявено е за безспорно обстоятелството, че между страните е сключен договор за паричен заем ***/11.08.2017г. към искане № ***/11.08.2017г

Съдът след като се запозна с твърденията на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и на основание чл. 12 вр. с чл. 235, ал.2 ГПК намира следното.

Направеното признание на иска по съществото си е процесуално действие на ответника, с което същият се отказва от защита срещу иска, защото го счита за основателен и заявява, че твърденията на ищеца отговарят на действителното правно положение, т.е. претендираното право съществува, което пък води до съвпадение на насрещните позиции на страните. Признанието не попада в някоя от хипотезите на чл. 237 ал. 3 от ГПК, нито в друго предвидено в закона изключение. Признава се право, с което страната може да се разпорежда, като изявлението за това изхожда лично от нея, признатото право не противоречи на закона и добрите нрави, предявеният иск не е брачен, нито иск по гражданско състояние или за поставяне под запрещение, поради което съдът следва да 2 зачете извършеното признание, уважавайки го на това основание.

С оглед горното, следва да се постанови решение, с което предявеният иск да се уважи изцяло в която насока е постъпило искане от ищца вх. № ***/29.08.2023г. за постановяване на Решение при признание на иска.

На основание чл.78ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените от него разноски в настоящата инстанция в размер на 50 лева и адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗА в минимален размер от 400 лева.

Отхвърлят се възраженията на ответника затова, че с поведението си не е дал повод за завеждане на делото. Повод за завеждане на делото е фактът, че процесният договор съдържа нищожна клауза, която сама по себе си предвижда вземане на ответника за сумата от 1 158,96 лева по нищожна неустойка, а дали страната ще се възползва от правото си да я претендира съдебно или извънсъдебно няма отношение към правния интерес на ищеца да иска прогласяването й от съда щом такава клауза е част от съдържанието на договора, респ. ищецът не може да остави на преценката на ответника дали и кога ще претендира вземането си до колкото едва със съдебното прогласяването нищожността на неустойката обвързващия ефект на същата отпада.

Така мотивиран съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО че клаузата на Договор за паричен кредит № ***/11.08.2017г. към искане № ***/11.08.2017г. сключен между С. Я. К. с ЕГН ********** и Сити Кеш ООД с ЕИК 202531869 по чл. 8, която предвижда заплащането на неустойка в размер на 1 158,96 лева е нищожна като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикаляща материално-правните изисквания на чл. 19, ал.4 ЗПК, накърняваща договорното равноправие между страните и нарушаваща предпоставките на чл.11, т.9 и т.10 ЗПК относно същественото съдържание на потребителския договор за кредит;

ОСЪЖДА Сити Кеш ООД с ЕИК 202531869 със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. Славянска № 29, ет. ДА ЗАПЛАТИ в полза на С. Я. К. с ЕГН ********** със съдебен адрес: гр. П., ул. Й.Г. № ... сумата от 50 лева разноски за настоящата инстанция за заплатена държавна такса;

ОСЪЖДА Сити Кеш ООД с ЕИК 202531869 със седалище и адрес на управление: гр.

П., ул. С. № ..., ет... ДА ЗАПЛАТИ в полза на адв. С. К. Н. вписан в АК – Пловдив със съдебен адрес: гр. П., ул. Й. Г. № ... сумата от 400 лева минимално адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 ЗА

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му.

3

Съдия при Районен съд – Пловдив: ____________/П/___________

4