Решение № 19 от 05.02.2025, Окръжен съд - Добрич

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 19 гр. гр. Добрич, 05.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Диана Г. Дякова

Членове:

Галина Д. Жечева

Жечка Н. Маргенова Томова при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Въззивно гражданско дело № 20233200500710 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна жалба вх.№981/19.04.2023г., подадена от Н. П. С. с ЕГН ********** от гр.Г.Т., обл.Добрич, ***, чрез адв.Д. К., срещу решение №19/15.03.2023г. по гр.д.

№204/2022г.на РС-Г.Т., с което е осъден да заплати на ищеца П. Й. П. ЕГН ********** от гр. В. сумата в общ размер от 1 764. 22 лв., представляваща 1/8 част от получената от ответника от „***“ ООД парична рента за ползването през стопанските 2017/2018г.; 2018/2019г. и 2019/2020г. на нива с площ от 50.410 дка, имот №087013 в местност „Кованлъка“ по плана за земеразделяне на гр. Ш., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба-23.06.2022г. до окончателното изплащане, както и сумата в общ размер от 464.00 лв., от които сумата от 209 лв., представляваща обезщетение за забава върху плащането на сумата от 567.11 лв. за стопанската 2017/2018г.; сумата от 151.00 лв., представляваща обезщетение за забава върху плащането на сумата от 567.11 лв. за стопанската 2018/2019г. и сумата от 104.00 лв.представляваща обезщетение за забава върху плащането на сумата от 630.00лв. за стопанската 2019/2020г.

Въззивиникът намира решението за неправилно, незаконосъобразно, 1 постановено в противоречие на материалния закон и в нарушение на процесуалните правила. Конкретните оплаквания се свеждат до разгледана нередовна искова молба относно дължимата държавна такса, неправилна правна квалификация на предявените искове, неправилно разпределена доказателствена тежест, не указване на необходимостта за кои от твърдяните факти не се сочат доказателства, ненадлежно мотивиране. Решението било постановено без ищеца да е доказал по основание и размер предявените искове. Съдът се позовал на решение №73/01.08.2008г. по гр.д.№172/2003г.на КРС без да отчете, че жалбоподателя не е обвързан от същото защото не е страна по това дело, без да обсъди и изтъкнатите доводи за това в отговора на исковата молба. Иска отмяна на решението и постановяване на правилно такова.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК писмен отговор по жалбата не е подаден от насрещната страна.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, с начало 04.04.2023., когато обжалваното решение е връчено на обжалващия, и край 18.04.2023г., чрез изпращането и по пощата на 18.04.2023г., от лице с интерес от обжалване на неизгодното за него решение, отговаря на изискванията на чл.260, ал.1, т.1, т.2, т.4 и т.7 и чл.261 от ГПК/след проведена процедура за отстраняване на нередовности във връзка с дължимата държавна такса за въззивно обжалване, за което жалбата е била върната на районния съд като е било прекратено образуваното при първоначалното и постъпване в.гр.д.

№513/2023г.на ДОС/.

Добричкият окръжен съд, в рамките на правомощията си по чл.269 от ГПК- служебна проверка на валидността на цялото решение, по допустимостта в обжалваната част, а по правилността – в рамките на посоченото в жалбата и от гледна точка на съобразяване на съдебния акт с императивните правни норми, провери обжалваното решение и основателността на исковете, като приема за установено следното:

Атакуваното решението е постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната му власт, в писмена форма, подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание. Постановено е по предявени с искова молба вх.№1625/23.06.2022г., уточнена с молба вх.

2

№7341/23.11.2023г., от П. Й. П. с ЕГН **********, от гр.В., ул.“***", срещу Н.

П. С. с ЕГН **********, от гр.Г.Т. ул.“***" искове по чл.59 ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД- обезщетения за лишаване от ползване на ищеца като собственик на 1/8 ид.ч. от нива с площ от 50.410 дка, имот №087013 в местност „Кованлъка“ по плана за земеразделяне на гр. Ш., от ответника, който не е съсобственик, и обезщетения за забава плащането на същите, а именно: за сумата от 567.11лева, представляваща обезщетение за неоснователно ползване на собствената на ищеца 1/8 ид.ч. от нива с площ от 50.410 дка, имот №087013 в местност „Кованлъка“ по плана за земеразделяне на гр. Ш. през стопанската 2017/2018г., съизмеримо с получената рента от 90лева/дка, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба-23.06.2022г., до окончателното плащане; за сумата от 209лева обезщетение за забавено плащане на сумата от 567.11лева, съизмеримо със законната лихва за периода 01.11.2018г.-23.06.2022г.; за сумата от 567.11лева, представляваща обезщетение за неоснователно ползване на собствената на ищеца 1/8 ид.ч. от нива с площ от 50.410 дка, имот №087013 в местност „Кованлъка“ по плана за земеразделяне на гр. Ш. през стопанската 2018/2019г., съизмеримо с получената рента от 90лева/дка, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба-23.06.2022г., до окончателното плащане; за сумата о т 151лева обезщетение за забавено плащане на сумата от 567.11лева, съизмеримо със законната лихва за периода 01.11.2019г.-23.06.2022г.; за сумата от 630лева, представляваща обезщетение за неоснователно ползване на собствената на ищеца 1/8 ид.ч. от нива с площ от 50.410 дка, имот №087013 в местност „Кованлъка“ по плана за земеразделяне на гр. Ш. през стопанската 2019/2020г., съизмеримо с получената рента от 100лева/дка, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба-23.06.2022г., до окончателното плащане; за сумата от 104лева обезщетение за забавено плащане на сумата от 630лева, съизмеримо със законната лихва за периода 01.11.2020г.-23.06.2022г.;

Обосноваващите ищцовата претенция обстоятелства, се свеждат до твърдения за неоснователно разместване на имуществени блага в резултат на ползване от ответника на собствените на ищеца 1/8ид.части от недвижимия имот без правно основание. Имотът бил съсобствен и допуснат до делба с решение по гр.д.№172/2003г.на РС-КаВ., влязло в сила на 25.11.2013г..

Правата на ищеца в обем от 1/8ид.част били съдебно установени в делбеното 3 производство. Преди да бъде ликвидирана съсобствеността, а именно през стопанските 2017/2018г., 2018/2019г. и 2019/2020г., нивата била дадена за арендуване на „***“ООД. Рентните възнаграждения били получавани от сина на съсобственика П. С. Б.-ответникът Н. П. С., 1/8част от тях били получени за ползването на собствените на ищеца 1/8ид.част от имота.

Ответникът Н. П. С. е оспорил претенциите на ищеца с твърдения през стопанските 2017/2018г.; 2018/2019г. и 2019/2020г. да е ползвал нивата като нейн едноличен собственик по силата на договор за покупко-продажба от 2001г., обективиран в нотариален акт

№164,т.VІІ,рег.№2837,д.

№543/07.08.2001г. на нотариуса С.А. с район на действие КРС, по силата на който П. С. Б. и С.К. Б.а му я продават. От 07.08.2001г. владял имота на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик. Делбата на имота не била приключила. Вещнопрехвърлителното действие на разпоредителната сделка от сънаследник можело да отпадне в хипотезата на чл.76 от ЗН- ако при делбата имотът не бъде поставен в дял на наследника –прехвърлител, вън от този случай сделката си оставала действителна.

Касае се за реституирано право на собственост по реда на ЗСПЗЗ върху земеделски имот, но не се касае за отношения между съсобственици, ако и ищецът да е квалифицирал претенцията си като такава по чл.30 от ЗС. При твърдения в исковата молба съсобственик на процесната нива да е бащата на ответника Н. П. С. -П. С. Б., ответникът да е получавал рентата, вкл.за собствените на ищеца 1/8ид.части, се касае за отговорност в хипотезата на чл.59, ал.1 от ЗЗД- обезщетения за неоснователно ползване. Квалифицирането на иска/исковете е задължение на съда, а не на страната. Въпреки първоначалната неправилна квалификация от районния съд на главните искове като такива по чл.30 от ЗС и липсата на разпределена доказателствена тежест във връзка с действително предявените искове по чл. 59 ЗЗД, страните са изложили своите твърдения относно релевантните за иска обстоятелства и са посочили доводите си във връзка с тях. Районният съд е възприел и е обсъдил в мотивите си правилното правно основание по чл.59 ЗЗД, респ. не е налице нарушаване на правото на защита на страните, нито на основните начала, нито произнасяне по предмет, за който съдът не е бил сезиран.

Предявените главни искове са с правно основание чл.59 от ЗЗД, а 4 съединените с тях акцесорни искове са с правно основание чл.86 от ЗЗД .

С разпоредбата на чл. 59 ЗЗД е предвидена възможността за ангажиране гражданската отговорност на онзи правен субект, който се е обогатил за сметка на другиго, като бъде осъден да върне онова с което се е обогатил, за да бъде възстановено имущественото равновесие между субектите, до размера на обедняването. Ползването на чужд недвижим имот без правно основание за това и препятстването на собственика да го ползва съобразно неговото функционално предназначение в обема на правата, които притежава, пречи на възможността собственикът лично да го ползва или да реализира от него имуществена облага по друг начин.

Не е спорно между страните, установява се от нотариален акт №164,т.VІІ,рег.№2837,д.№543/07.08.2001г. на нотариуса С.А. с район на действие КРС, че с договор за покупко-продажба от 07.08.2001г. П. С. Б. и С.К.

Б.а предават на Н. П. С. нива с площ от 50.410 дка, имот №087013 в местност „Кованлъка“ по плана за земеразделяне на гр. Ш..

Не е спорно, установява се от документите по изисканото гр.д.

№172/2003г.на РС-КаВ., че договорът за продажба на процесната нива, обективиран в нотариален акт №164,т.VІІ, рег.№2837, д.№543/07.08.2001г. на нотариуса С.А. с район на действие КРС, от който ответникът черпи права върху нивата, като акт на разпореждане на сънаследника П. С. Б. в полза на трето лице, което няма качеството наследник- сина му Н. П. С., е обявен по реда на чл.76 от ЗН за недействителен по отношение на ищеца по настоящото дело П. Й. П. с влязло в сила на 04.12.2015г. решение №96/07.04.2015 г. по в.гр.д.№141/2015г. на ДОС. Решението разпростира силата си на пресъдено нещо по отношение на позовалия се на чл.76 от ЗН П. Й. П. и по отношение на прехвърлителите и приобретателя по сделката- Н. П. С..

Недействителността по чл. 76 от ЗН не е абсолютна недействителност, нищожност за извършен от сънаследник, несъобразен със закона, акт на разпореждане със сънаследствената вещ, а признато право за защита срещу едно валидно разпореждане, дадено в полза на определен кръг правни субекти да поискат незачитане на последиците му при ликвидиране съсобствеността върху сънаследствени имуществ/така ТР № 1/19.05.2004 год. по гр.д.

№1/2004г. на ОСГК/. Недействителността по чл. 76 от ЗН е относителна предполага действителна правна сделка, която поражда желаните и целени 5 правни последици, но по силата на закона тази сделка няма действие спрямо едно или няколко лица – сънаследник/ци, упражнили правото си на иск по чл.

76 ЗН. Целта на иска е по отношение на тях да бъде прогласена недействителността на акта на разпореждане със сънаследствената вещ и същата да бъде върната в делбената маса, респ. да искат делбата да се извърши с участието само на сънаследници, с оглед правото им да получат реален дял от наследството. Последиците на акта на разпореждане не се зачитат в отношенията на сънаследниците, поради което при уважаване на иска по чл.76 от ЗН не приобретателя, а разпоредилият се с вещта или части от нея сънаследник, е носител на правото на собственост на сънаследствената вещ и делбата следва да се извърши с неговото участие. Ако във втората фаза, при извършване на делбата, разпоредената сънаследствена вещ не се падне нему в дял, то ще следва, че актът на разпореждане макар и действителен, не може да прехвърли права. И обратно, ако при делбата разпоредената вещ се падне в дял на съделителя-прехвърлител, последиците на недействителността се заличават- разпоредителната сделка валидно обвързва страните по нея, поражда желаните и целени от тях правни последици. Сбъдването на условието по чл. 76 ЗН е свързано с упражняването и реализирането на потестативното право на делба. Възможността всеки, извън делбения процес или иск за собственост, да се позове на тази недействителност преди извършване на делбата, логически противоречи на защитната функция на нормата, охраняваща интересите на сънаследниците по отношение на общитесънаследствени вещи, режима на тяхното разпореждане и запазването им в сънаследствената делбена маса. В този смисъл от сбъдването на условието по чл. 76 от ЗН зависи и съществуването на вземането на ищеца по чл.59 ал.1 от ЗЗД, предмет на настоящото производство, и отговорността на ответника за него, тъй като до делбата не е ясно дали ответникът-приобретател придобива прехвърления му имот, респ. дали след делбата и съобразно изхода й окончателно се заздравяват правата на приобретателя или те отпадат.