Решение № 489 от 26.11.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 489 гр. Варна, 26.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мая Недкова при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова като разгледа докладваното от Мая Недкова Търговско дело №

20243100900363 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен от Х. Т. Х. ЕГН **********,чрез процесуален представител срещу „ОЗК - Застраховане" АД, ЕИК 121265177, с адрес гр.

София иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 142 441.82 лева, представляваща законна лихва за периода от 08.07.2019г. /датата на подаване на исковата молба по която е образувано т.дело № 112/2019г. по описа на

ВОС/ до 22.12.2023г. /окончателното изплащане на обезщетението / върху главницата от 300 000 хиляди лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди / физически и психологически болки/, претърпени от ищеца Х. Т. Х. съгласно Решение № 340 от 21.11.2022г. постановено по в. гр. д. № 398/2022г. по описа на ВАпС, влязло в сила на 18.12.2023г.

В исковата молба ищеца твърди, че на 08.07.2019г. е предявил иск с правно основание чл. 498, ал.3 вр. чл. 493а от КЗ против Застрахователно Акционерно дружество „ОЗК Застраховане" АД, ЕИК 121265177, със седалище гр. София, за заплащане на обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди в размер на 610 000 лева. По същата било образувано т. д. № 112/2019г. по описа на ВОС , по което с Решение № 322/27.05.2020г. ЗАД „ОЗК - Застраховане" АД е осъдено да му заплати сумата от 100 000 /сто хиляди/ лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, при отчитане, че след завеждане на иска, застрахователя е заплатил сумата от 50 000 /петдесет хиляди/ лева, като иска е отхвърлен за горницата от над 100 000 лева до претендираните от ищеца 610000 лева.

Излага,че в първоинстанционното производство поради пропуск, не е претендирана законна 1 лихва върху претендираната главница. Този пропуск е поправен с въззивна жалба подадена срещу Решение № 322/27.05.2020г. по т.д. № 1112/2019г., в която изрично е посочено това искане. По жалбата е образувано в.гр.дело № 266 по описа на ВАпС за 2020г. , по което с определение № 393/17.07.2020г. е изготвен доклад, в който е посочено, че с въззивната жалба ищеца иска отмяна на решението на ВОС, уважаване на иска така, както е предявен, ведно с присъждане на законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска.

С Решение № 260045/11.11.2020г. по в. гр. д. № 266/2020г., ВАпС е потвърдил първоинстанционното решение, като е приел, че след като в исковата молба не е направено искане за присъждане на законната лихва върху главницата е недопустимо „ настоящата инстанция да се произнесе за първи път по направеното във въззивната жалба искане в тази насока "

Решението е обжалвано, като в касационната жалба отново е претендирана и законна лихва върху търсенето обезщетение. По същата е образувано т.д. № 237/2021г. по описа на ВКС първо отделение, по което с Решение № 61 от 13.07.2022г. ВКС отменя Решение № 260045/11.11.2020г. по в. гр.д. № 266/2020г. на Апелативен съд -Варна и връща делото за ново разглеждане от друг състав на съда.

След касационното решение в Апелативен съд - Варна е образувано в. т. д. № 398/2022г. С направения с Определение № 504 от 02.08.2022г. по същото доклад на делото, както и в открито съдебно заседание изрично е посочено, че обезщетението се претендира в едно със законна лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба.

С Решение № 340 от 21.11.2022г. по в.т. д. № 398/2022г. по описа на ВАпС съда отменя обжалваното първоинстанционно Решение № 322/27.05.2020г. по т.д. № 1112/2019г., по описа на ВОС за разликата над 100 000 лв. до 250 000 лв. и осъжда ответника за заплати на ищеца разликата от присъдените от ВОС 100 000 лева до 250 000 лева. В останалата част решението на първа инстанция е потвърдено. В мотивите си въззивния съд е приел, че ищеца не е претендирал законна лихва. С Определение № 1353/18.12.2023г. по к. т. д. № 227/2023г. по описа на първо търг. отделение, ВКС не е допуснал касационно обжалване на постановения от ВАпС съдебен акт.

Ищеца излага, че присъденото обезщетение окончателно му е заплатено от ответника на 22.12.2023г.Излага , че и скането за присъждане на лихва може да се направи при всяко положение на делото, включително и пред въззивния съд, разглеждащ спора по същество, като това следва от акцесорния характер на вземането за лихва, която следва главния дълг.

Твърди, че доколкото е заявил претенцията си за лихва най - късно до приключване на устните състезания във второинстанционното производство, срокът за предявяване на претенцията за нея е спазен.

Претендира уважаване на иска и присъждане на разноски.

2

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск по основание и по размер. Излага, че ищецът неоснователно, в разрез с материалния закон и с процесуалните правила е предявил искане за присъждане на законна лихва за периода от 08.07.2019г. до 22.12.2023г. върху суми заплатени на 05.11.2019г. и на 25.11.2022г., като в нито един етап на проведеното между страните предходно съдопроизводство, искът за законна лихва върху претендираното застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди, не е бил висящ в разгледаните между страните производства. Излага, че на

22.12.2023г. ЗАД "ОЗК

Застраховане" АД е заплатило по банкова сметка на Х. Х. сума в общ размер от 104 727,46 лв., представляваща неплатен остатък от присъденото обезщетение за претърпени неимуществени вреди от 150 000 лв., при съгласувано с него прихващане на присъдените на ЗАД "ОЗК Застраховане" АД съдебни разноски за всички инстанции, които възлизат на 45 272,54 лв. Ответникът е заплатил отделно и на адв. Р. Х. присъдените по реда на чл. 38 от ЗАдв. адвокатски възнаграждения за всички инстанции в общ размер от 19 590 лв.

Поддържа, че в постановените си актове, съдилищата във всяка една от инстанциите правилно се позовават на допуснатия пропуск в исковата молба, с която е инициирано т. д. № 1112/2019г. по описа на Окръжен съд - гр. Варна, като по отношение на постановените съдебни актове не са депозирани молби по чл. 247, ал. 248 или чл. 250 от ГПК, а ВОС не разполага с възможността да преразглежда направено в друго производство искане за изменение на иска по чл. 214 от ГПК. Релевира възражение за изтекла погасителна давност на претендираното вземане за законна лихва върху главницата от 300 000 лева за периода от 08.07.2019г. до 04.07.2021г. на основание чл. 111, б. "в", предл. 2-ро от ЗЗД . Твърди, че давността по смисъла на чл. 116, б. „б" от ЗЗД относно процесното вземане не е прекъсвана.Излага хронология относно внесеното по сметка на ВКС обезпечение по чл. 282, ал. 2, т. 1 от ГПК.

Моли иска да бъде отхвърлен, като му се присъдят направените по делото разноски.

В съдебно заседание по същество, ищеца се явява лично и чрез процесуалния си представител, претендира уважаване на предявения иск, както и присъждане на сторените по делото разноски. Относно размера на заявената претенция излага, че същия е предявен върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда. Прави възражение по чл.78 ал.5 от ГПК.

В съдебно заседание по същество ответника чрез процесуалния си представител поддържа депозирания отговор на исковата молба и направените възражения за изтекла давност и за това , че с оглед направените плащания, законна лихва не се дължи върху цялата сума от 300 000 лв. считано от дата на подаване на исковата молба в съда, а следва да се зачетат и направените от застрахователя плащания.

Съдът, след съвкупен анализ на събрания по делото доказателствен материал, по вътрешно убеждение и съобразявайки нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, приема за установено следното от фактическа страна: и правна

Безспорни между страните и установени от представените по делото писмени доказателства/ Решение № 322/27.05.2020г., постановено по т. д. № 1112/2019г. по описа на Окръжен съд - гр. Варна , Решение № 340/21.11.2022г., постановено по в. т. д. № 398/2022г., по описа на Апелативен съд - гр. Варна, Решение № 260045/11.11.2020г. по в. гр. д. № 266/2020г., ВАпС , Решение № 61 от 13.07.2022г. по т.д. № 237/2021г. по описа на ВКС първо отделение, Определение № 1353/18.12.2023г. по к. т. д. № 227/2023г. по описа на първо търг. отделение, ВКС, извлечения от сметка / са следните факти: С влезли в сила: Решение № 3

322/27.05.2020г., постановено по т. д. № 1112/2019г. по описа на Окръжен съд - гр. Варна и Решение № 340/21.11.2022г., постановено по в. т. д. № 398/2022г., по описа на Апелативен съд - гр. Варна, ответникът е осъден да заплати на Х. Т. Х. сумата от 300 000 лв. представляваща обезщетение за неимуществени вреди претърпени в следствие на травматични увреждания в резултат на ПТП, настъпило на 15.07.2017г. в гр.

Варна,причинено от И.М.Н. като водач на л.а. малка „Мерцедес“,модел „ С 180“, рег. ******, на основание чл. 498 от КЗ.

Основанието на главното вземане на ищеца в качеството му на пострадало лице срещу застрахователя, е заплащане на застрахователно обезщетение, по застраховка "Гражданска отговорност" на прекия причинител, като отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента. Съгласно чл.

429 ал. 2 т. 2 КЗ, застрахователното обезщетение покрива и лихвите за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на ал. 3.

Според следващата алинея на разпоредбата, лихвите за забава на застрахования по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума. От застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице по чл. 380 от КЗ, която от датите е най-ранна.

Следователно, деликвентът дължи лихви от датата на деянието, а застрахователят от горепосочените дати, в случая най-рано от уведомяването му по чл. 380 от КЗ. В конкретния случай, се претендира законна лихва, върху главницата , считано от дата на подаване на исковата молба в съда - 08.07.2019г.

На осн. чл.86, ал.1 вр. чл.84, ал.2 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, като при липса на определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, когато бъде поканен от кредитора. Предявяването на исковата молба за парично притезание е покана за изпълнение на същото, поради което от момента на подаването й се поражда задължение за ответника да заплати законната лихва върху спорното парично вземане за бъдещ период – от предявяване на иска до окончателното изплащане на главницата.

При наличието на присъдена главница и отсъствие на влязъл в сила съдебен акт по отношение на законната лихва върху същата, не съществува процесуална пречка тази лихва да бъде претендирана в отделно самостоятелно производство, независимо от акцесорния й характер спрямо главния дълг.

ЗАД "ОЗК Застраховане" АД е заплатило в полза на ищеца следните суми представляващи застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди съгласно постановените решения: На 05.11.2019г. - 50 000 лв. ; на 25.11.2022г.- 100 000.00 лв.;, на 22.12.2023г. сума в общ размер от 104 727,46 лв.. представляваща неплатен остатък от присъденото обезщетение за претърпени неимуществени вреди от 150 000 лв., при съгласувано с него прихващане на присъдените на ЗАД "ОЗК Застраховане" АД съдебни 4 разноски за всички инстанции, които възлизат на 45 272,54 лв. На тази дата присъденото обезщетение е изпратено изцяло.

Искането за присъждане на законна лихва върху претендираната главница представляваща застрахователно обезщетение, е направено от ищеца в производството при обжалване на първоинстанционния съдебен акт - Решение № 322/27.05.2020г., постановено по т. д. № 1112/2019г. по описа на Окръжен съд - гр. Варна, т.е. до приключване на устните състезания във второинстанционното производство. По същото няма произнасяне от въззивната и касационна инстанция. Ищеца не е инициирал искане за допълване или поправка на ОФГ на постановените съдебни актове.