Решение № 15507 от 04.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15507 гр. София, 04.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на пети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ В. БОГДАНОВА

НОНЧЕВА при участието на секретаря ДЕНИЦА Ж. ВИРОНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА

Гражданско дело № 20251110151793 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от Е. Й. Ц., действаща чрез законния си представител Р. Б. Ц., срещу „България Еър“ АД, с която е предявен иск по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 7, т. 1, б. „б“ от Регламент /ЕО/ 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г. за признаване за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 400,00 евро, представляваща обезщетение за закъснял полет, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане.

В исковата молба се твърди, че ищецът притежавал билет ЕТКТ 16232405062124 за полет с номер FB408, изпълняван от авиокомпания „България Еър“ АД, от летище Брюксел до летище София на дата 27.06.2024 г., като по разписание времето на излитане било 20:30 ч. местно време, а на кацане – в 23:55 часа местно време. Според ищеца, процесният полет не излетял в посочения час, а бил изпълнен със закъснение от близо 10 часа. На 23.10.2024 г. страната отправила извънсъдебно искане до ответника за заплащане на обезщетение с референтен № 24100574, но не получила плащане по претенцията си, което наложило подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. В хода на заповедното производство длъжникът възразил по реда на чл. 414 ГПК, поради което ищецът предявил настоящата искова 1 претенция. Поддържа се, че превозвачът не предприел нужните мерки за предотвратяване на допуснатото голямо закъснение на полета, което обуславяло отговорността му по чл. 7, т. 1, б. „б“ от Регламент /ЕО/ 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г. Въз основа на тези аргументи е отправено искане за уважаване в цялост на предявения иск и за присъждане на сторените по делото разноски.

Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника „България Еър“ АД за отговор, като с подадения в законоустановения срок такъв искът се оспорва като неоснователен. Ответното дружество поддържа, че закъснението на процесния полет се дължало на извънредни обстоятелства, стоящи извън контрола на превозвача по смисъла на чл. 5, § 3 от Регламент /ЕО/ 261/2004, а именно лоши метеорологични условия – гръмотевична буря на летище Брюксел, предизвикали закъснението на полет FB407 с маршрут София – Брюксел, предхождащ процесния полет и изпълняван със същото въздухоплавателно средство (LZ-PAR), което било предвидено да изпълни и процесния полет. Заради влошените метеорологични условия летищните власти затворили перона, което довело до пропускане на първоначално определения слот. Посочените обстоятелства наложили процесният полет да бъде изпълнен от друго въздухоплавателно средство (LZ-BVT), което довело до натрупаното значително закъснение. Сочи се още, че правото на обезщетение не било възникнало поради неосъществяване на фактическия му състав, уреден в Регламент /ЕО/ 261/2004, като неосъщественият елемент от фактичекия състав, според ответната страна, бил неявяването на пътника навреме за регистрация. Направено е възражение срещу дължимостта и размера на претендираните от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение.

Софийски районен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.

235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предмет на делото е положителен установителен иск с правно основание чл.

422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 7, т. 1, б. „б“ от Регламент /ЕО/ 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г. за признаване за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 400,00 евро, представляваща обезщетение за закъснял полет № FB408, изпълняван от авиокомпания „България Еър“ АД, от летище Брюксел до летище София на дата 27.06.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата за периода от 25.07.2025 г. до окончателното изплащане, за които на 28.07.2025 г. е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 594/2025 г. по описа на Районен съд – Сливница.

Съгласно практиката на СЕС – Решение по съединени дела C-402/07 и C-423/07 2

Sturgeon (параграф 69), когато пътник на самолетен полет е претърпял закъснение, при което полетът е пристигнал в крайното си местоназначение след повече от три часа от първоначално предвиденото време за пристигане, пътникът има право на обезщетение, определено в чл. 7 от Регламент (ЕО) № 261/2004 г. Със същия е прието, че пътниците на закъснели полети може да се приравнят на пътниците на отменени полети за целите на прилагането на правото на обезщетение.

Съгласно чл. 7, параграф 1, буква "б" от Регламент (ЕО) № 261/2004 г., пътниците получават обезщетение от 400 евро при закъснение или отмяна на полет, при който се изминава разстояние между 1500 километра и 3500 километра. Съгласно чл. 3, § 1 от Регламента, същият се прилага: а) за пътници, заминаващи от летище, намиращо се на територията на държава-членка, към която Договорът се прилага; б) за пътници, заминаващи от летище, намиращо се в трета страна, до летище, разположено на територията на държава-членка, за която Договорът се прилага, освен ако те не са получили облаги или обезщетение и не им е предоставена помощ в тази трета страна, ако опериращият въздушен превозвач на съответния полет е превозвач от Общността.

Съгласно § 2, параграф 1 се прилага, при условие че пътниците: а) имат потвърдена резервация за съответния полет и, освен в случая с отмяната, посочен в член 5, се представят на гишето за регистрация в час, посочен предварително и в писмен вид (включително по електронен път) от въздушния превозвач, туроператора или упълномощен пътнически агент, или, ако не е посочен час – не по-късно от 45 минути преди обявения час на излитане; или б) са прехвърлени от въздушния превозвач или туроператор от полета, за който са имали резервация, на друг полет, независимо от причината.

С доклада по делото съдът е отделил като безспорни обстоятелства: 1/ съществуването на валидно възникнало облигационно правоотношение между страните по договор за самолетен превоз за полет с № FB408, изпълняван от „България Еър“ АД от летище Брюксел (Белгия) до летище София (България), на дата 27.06.2024 г.; 2/ закъснението на процесния полет с повече от три часа. Не е спорно между страните и обстоятелството, че разстоянието между летище Брюксел (Белгия) до летище София (България) възлиза на повече от 1500 км.

Спорно по делото се явява обстоятелството дали ищецът е изпълнил всички изисквания на регламента, като се е явил на гишето за регистрация не по-късно от 45 минути преди обявения час за излитане, респективно – дали са налице извънредни обстоятелства, стоящи извън контрола на превозвача, които да са довели до процесното закъснение.

Предвид изложеното, за уважаване на предявения иск по чл. 7, т. 1, б. „б“ от Регламент /ЕО/ 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г. ищецът трябва да установи при условията на пълно и главно доказване явяването си 3 навреме на летището и представянето си за полета, а ответникът – наличието на обстоятелства, водещи до отпадане отговорността на му като превозвач по смисъла на Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на съвета от 11 февруари 2004 година.

Съдът намира, че така предявената искова претенция следва да бъде уважена, доколкото от представените по делото доказателства се установява наличието на предпоставките за заплащане на обезщетение от страна на ответника-превозвач.

Безспорни са обстоятелствата, че „България Еър“ АД е въздушен превозвач по смисъла на приложимото Общностно право, че началната дестинация на процесния полет е летище, разположено на територията на Европейския съюз, с разстояние между началната и крайната дестинация между 1500 и 3500 км, като се установява и че между страните по делото е съществувал валидно възникнал договор за превоз за осъществяване на полет от летище Брюксел (Белгия) до летище София (България) на дата 27.06.2024 г. Данните от бордната карта и електронния билет, издадени на името на ищеца, и безспорните между страните обстоятелства относно закъснението на полета и пристигането му в крайната дестинация след повече от три часа закъснение, обосновават извод, че ищецът има право на обезщетение за закъснял полет в размер от 400 евро, установен в разпоредбата на чл. 7 от Регламент № 261/2004.

Релевираното с отговора на исковата молба възражение на ответника за липса на елемент от фактическия състав на предявения иск, а именно неявяването на пътника навреме за регистрация, представляващо насрещно негово задължение по договора за превоз, съдът намира за неоснователно по следните съображения:

Регламент 261/2004 г. очертава фактическия състав на правото на парично обезщетение, като въвежда две предпоставки за възникването му в полза на пътника – същият да има потвърдена резервация за полет, който се е осъществил с над три часа закъснение, както и, освен в случая с отмяната, посочен в член 5, пътникът да се е явил на гишето за резервация не по-късно от 45 минути преди обявения час на излитане – чл. 3, т. 2, б. "а" от регламента. В процесния случай, доколкото се касае до претенция за обезщетение за закъснял полет, съобразявайки приравняването на пътниците на закъснели полети на тези на отменени полети за целите на прилагането на правото на обезщетение, от граматическото тълкуване на чл. 3, § 1 от регламента следва извод, че пътниците на отменени полети, съответно – приравнените на тях пътници на закъснели полети, не е необходимо да доказват, че са се представили на гишето за регистрация не по-късно от 45 минути преди обявения час на излитане, за да имат правата, предвидени в регламента.

От друга страна, издаването на бордна карта, както и потвърждението за закъснението са достатъчни, за да се приеме, че ищецът е бил навреме на гишето за регистрация. Бордната карта е документ, издаван от превозвача, даващ право на пътника да се качи на самолет, осъществяващ определен полет, като съдържа номер на полет, име на пътник, дата и час на излитане и на пристигане, краен час за качване на самолета, място на борда, баркод. Съдът приема, че издадената бордна карта от ответника на ищеца с часове на полета, обявени по разписание, и извършването на превоза от ответника, установяват по делото, че ищецът се е явил своевременно за 4 регистрация.

Неоснователно и недоказано се явява и второто възражение на ответника по същество на предявения иск, а именно това за наличие на извънредни обстоятелства, които да са обусловили закъснението на процесния полет.

Съгласно чл. 5, § 3 от Регламент (ЕО) № 261/2004, опериращ въздушен превозвач не е длъжен да изплаща обезщетение по чл. 7, ако може да докаже, че отмяната е причинена при извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки – следователно предвидено е изключване на отговорността на превозвача при възникване на "извънредни обстоятелства".

Предвидена е обаче граница на това изключение /забрана за прилагане на ограничението на отговорността/, като е въведено условието такива "извънредни обстоятелства" да не могат да бъдат избегнати "дори и ако са взети всички необходими мерки", т. е. от обстоятелства, които се намират извън ефективния контрол на въздушния превозвач. Доколкото дерогира принципа, че пътниците имат право на обезщетение, нормата на чл. 5, параграф § от Регламент (ЕО) № 261/2004 следва да се тълкува стриктно. Следва да се посочи също така, че макар въздушният превозвач да не е длъжен да изплаща финансово обезщетение, ако може да докаже, че отмяната или закъснението на полета е причинено от извънредни обстоятелства, то задължението му да осигури помощ и грижа остава дори в такава ситуация.