Решение № 385 от 16.10.2026, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 385 гр. Перник, 16.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕЛИСЛАВ ИВ. ИВАНОВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ПЛ. СИМЕОНОВА като разгледа докладваното от ВЕЛИСЛАВ ИВ. ИВАНОВ Административно наказателно дело № 20261720201450 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 145 и следващите от АПК, във връзка с чл. 72 от ЗМВР.

Образувано е по жалба на Г. П. Л. против заповед за задържане рег. №.

1920зз-305/06.08.2026г., издадена от П. Е. П., на длъжност полицейски инспектор в VI степен в група „Патрулно-постова дейност“ на сектор „Охранителна полиция“ към Първо районно управление Перник при ОД на МВР – Перник, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 2 ЗМВР жалбоподателят е задържан за срок от 24 часа в РУ - Перник. Жалбоподателят твърди, че оспореният административен акт е незаконосъобразен, необоснован и постановен при съществени нарушения на закона. Излага данни около процесния инцидент, като твърди, че действията на полицейските служители не са били продиктувани от необходимостта да бъде овладяна опасна ситуация, а представляват неоправдана и прекомерна употреба на физическа сила. Сочи и че не му е било обяснено какво нарушение е извършил, нито защо се налага задържането му. Моли за отмяна на оспорената заповед и присъждане на сторените по делото разноски.

В проведеното съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Ответникът – полицейски орган при РУ – Перник се яви лично и с юрк.

З.В., като излагат доводи за законосъобразност на оспорената заповед.

Районна прокуратура – Перник, редовно и своевременно призована, не изпраща представител и не изразява становище.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл.

235, ал. 2 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК приобщените по делото писмени 1 доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от представените към админитративнонакзателната препииска писмени доказателства, заповед за задържане на лице с рег. №. 1920зз305/06.08.2026г., издадена от П. Е. П. и протокол за обиск на лице, жалбоподателят е бил задържан за срок от 24 часа, след което е извършен личен обиск, при който са намерени и иззети движими вещи от жалбоподателя. Като правно основание за задържането на лицето е посочено „чл. 72, ал.1, т.2 ЗМВР“, а като фактическо основание: „след надлежно предупреждение съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни задължението си по служба.“

На 07.08.2026 г., в 09, 35 ч. задържаното лице е освободено.

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 АПК, от надлежна страна, имаща правен интерес да оспори заповедта, като неин адресат, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна, като съдът намира, че оспорената заповед следва да се отмени на формално основание.

Оспорената заповед е издадена от компетентен полицейски орган да задържа лица за срок от 24 часа, която компетентност произтича пряко от нормата на чл. 72, ал. 1 от ЗМВР, като по делото е представена и служебна бележка, видно от която издателят на заповедта изпълнява посочената по-горе длъжност.

Съгласно чл. 74, ал. 2 от ЗМВР задължителните реквизити, които трябва да се съдържат в заповедта за задържане, са: името, длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта; фактически и правни основания за задържането; данни, идентифициращи задържаното лице; датата и часът на задържането; ограничаването на правата на лицето по чл. 73 от ЗМВР, както и правото му да обжалва пред съда законността на задържането; на адвокатска защита от момента на задържането; на медицинска помощ; на телефонно обаждане, с което да съобщи за своето задържане; да се свърже с консулските власти на съответната държава, в случай че не е български гражданин; да ползва преводач, в случай че не разбира български език.

Изричното изискване по чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР към момента на задържането в заповедта да бъдат посочени фактическите и правните основания за задържането е проявление на разпоредбата на чл. 5§ 2 от ЕКПЧ, която осигурява гаранция всяко арестувано лице да знае защо е лишено от свобода, както и за да му се даде възможност да отрече извършването на престъплението. Посочването им в заповедта, представлява излагане на мотиви и обосновава разпоредителната част на акта. При липса на мотиви, съдът не може да упражни контрол за законосъобразност върху обжалвания административен акт и същият подлежи на отмяна като незаконосъобразен по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК, като издаден в нарушение на чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР. При осъществяване на съдебния контрол за законосъобразност, преценката на решаващия съд е свързана именно с изследване на въпроса, доколко са налице посочените в оспорения административен акт фактически основания за издаване и доколко могат да се свържат с посочените от издателя 2 правни норми. (в същия смисъл са следните решение на Административен съд – Перник: Решение № 1588 от 7.10.2025 г. по к. а. н. д. № 270/2025 г.; Решение № 276 от 22.02.2024 г. по к. а. д. № 565/2023 г.; Решение № 402 от 11.01.2018 г. по адм. д. № 591/2017 г.)

В Решение от 24.06.2014 година по делото П. и П. срещу България на ЕСПЧ се приема, че в заповедта за задържане следва да се посочват специфични обстоятелства или действия на задържаното лице, свързващи го с престъпното деяние. Липсата на описание на относими към случая конкретни факти засяга правото на защита на оспорващия, който следва за знае за кои свои действия и/или бездействия бива задържан от полицейските органи и съответно да организира своята защита чрез оборване на тези обстоятелства, като неспазването на тези процесуални изисквания е самостоятелно основание за отмяна на заповедта.

Същевременно в Тълкувателно решение № 16/31.03.1975 г. на ОСГК на Върховния съд е посочено, че "мотивите не е необходимо обаче да съвпадат по време с издаването на административния акт или отказа и излагането на съображенията, по които административният орган е стигнал до едното или другото разрешение. Възможно е мотивите да предхождат издаването на акта и да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт. Не съществува пречка мотивите да бъдат изложени и допълнително, след издаването на административния акт, стига да се постигат целите, които законодателят е преследвал с изискването за мотивиране на индивидуалните административни актове и отказите за издаване на такива". В Решение от 25.05.2023 година на Съда на Европейския съюз, постановено по дело С-608/21 с предмет преюдициално запитване (вж. § 40 – 58 от решението), се приема, че се допуска прилагането на национална правна уредба, според която основанията за задържане на лицата, заподозрени или обвинени в извършването на престъпление, включително информация за престъпно деяние, в извършването на което са заподозрени или обвинени, могат да бъдат изложени в документи, различни от акта за задържане. Не се допуска тази информация да бъде съобщена на посочените лица само при евентуално оспорване на законосъобразността на задържането по съдебен ред, а не в момента на лишаването от свобода или в кратък срок след началото на същото. СЕС (в § 52 - 54 от решението ) акцентира, че само по себе си обстоятелството, че актът за задържане не съдържа достатъчно информация относно основанията за задържане, не възпрепятства възможността задържаните или арестувани лица да оспорят ефективно законосъобразността на ареста или задържането си, при условие че елементите, съдържащи се в други документи, съставени от компетентните органи и съобщени на тези лица, им позволяват да разберат тези основания. По-нататък, информацията, касаеща задържането им, трябва да се предостави незабавно на задържаните или арестувани лица, за да се постигне преследваната от тази разпоредба цел.

Следователно е важно актът за задържане или документите, различни от този акт, които съдържат необходимата информация относно основанията за ареста или задържането, да бъдат съобщени възможно най-бързо на арестуваните или задържаните лица.

3

В настоящия случай задържането е на правно основание чл. 72, ал. 1, т.

2 ЗМВР, според която норма полицейските органи могат да задържат лице, което след надлежно предупреждение съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни задължението си по служба, а като фактическо основание е посочено, „след надлежно предупреждение съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни задължението си по служба“, което е буквално преписване на цитирания текст на закона . От така посоченото лаконично описание не биха могли да се извлекат фактически основания за задържането на лицето.

Обжалваната заповед дори не е и косвено мотивирана чрез материалите от административната преписка, като в нея не е цитиран какъвто и да било документ, който да се счита неразделна част от него. Макар като част от административнонакзателната преписка да е приложена докладна записка, в която да са описани осъществилите се факти, липсват каквито и да било доказателства задържаният да е бил запознат с нея, същата да му е била предявена към момента на задържането или в кратък срок след това.

При положение че полицейският орган, постановил задържането, не го е обосновал при извършването му, съдът не може вместо него служебно да прави подобна връзка и е недопустимо да дописва липсващи фактически основания за това задържане, извличайки ги от едни или други данни по административната преписка или събрани в хода на съдебното производство други доказателствени източници. Затова и съдът прецени, че не е необходимо да провежда пълно съдебно следствие, изследвайки основанието на задържането.

По изложените съображения, настоящият съдебен състав счита, че обжалваната заповед за задържане не отговаря на изискванията по чл. 74, ал.

2, т. 2 от ЗМВР във вр. чл. 30, ал. 2 от КРБ, във вр. с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и чл. 5§ 2 от ЕКПЧ, съставляващи гаранции за правото на свобода и сигурност по чл. 30, ал. 1 от КРБ и чл. 5§ 1 от ЕКПЧ срещу произволното негово ограничаване. При тази некоректност от фактическа страна в заповедта, основанията за постановеното с нея задържане не могат да се считат съобщени на жалбоподателя. Това кумулативно го лишава и от процесуалната гаранция по чл. 5§ 2 от ЕКПЧ и от тази по чл. 5§ 4 от ЕКПЧ. От заповедта за задържане лицето П. Е. П. не е могъл да придобие представа защо е задържан, а оттук не е могъл и ефективно да защити правата си. С оглед на това така издадената заповед за задържане се явява незаконосъобразна по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК, като издадена в нарушение на чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР.

Макар да е направено искане за присъждане на разноски, жалбоподателят, който с оглед изхода на спора има право на такива, не е представил доказателства да е сторил разноски в производството, а и същият се е защитавал сам в него, затова и разноски не се присъждат в негова полза.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение второ АПК, съдът

РЕШИ:

4

ОТМЕНЯ по жалба на Г. П. Л. заповед за задържане рег. №. 1920зз305/06.08.2026г., издадена от П. Е. П., на длъжност полицейски инспектор в VI степен в група „Патрулно-постова дейност“ на сектор „Охранителна полиция“ към Първо районно управление Перник при ОД на МВР – Перник, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 2 ЗМВР жалбоподателят е задържан за срок от 24 часа в РУ – Перник.

Решението може да се обжалва пред Административен съд - Перник в 14-дневен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Перник: _______________________ 5