Решение № 45 от 22.03.2024, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 45 гр. Кюстендил, 21.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пенка Н. Братанова

Членове:

Мирослав М. Начев

Елисавета Г. Деянчева при участието на секретаря Симона Р. Цикова в присъствието на прокурора К. П. Б. като разгледа докладваното от Пенка Н. Братанова Въззивно административно наказателно дело № 20231500600583 по описа за 2023 година

Производството е по рeда на глава ХХІ, раздел ІІ от НПК-“ Образуване на производство пред въззивната инстанция”- чл. 318 и сл. НПК.

С решение №257, постановено на 25.09.2023 г. по НАХД № 195/2023 г. по описа на КнРС, Кюстендилският районен съд е признал обв.Г. Ц. Х. от К. за виновен в това, че на 30.04.2022г. в ***************, на ул.“*************“, в съучастие като съизвършител с П. Ц. Х., е причинил лека телесна повреда на В. В.И. от с.*******************, изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота (разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 НК), като деянието е извършено по хулигански подбуди– престъпление по чл.131, ал.1, т.12 във вр. с чл.130, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 от НК. С посоченото решение Г. Х. е признат за невиновен и е оправдан по обвинението, че деянието е извършено с особена жестокост поради е оправдан по обвинението по чл.130, ал.1, т.9 НК. На основание чл.78а НК Х. е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание “глоба” в размер на 1000 лева.

1

Със същото решение обв. П. Ц. Х. е признат за виновен в това, че по същото време и място в съучастие като съизвършител с Г. Ц. Х., е причинил лека телесна повреда на В. В.И. от с.*******************, изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота (разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 НК), като деянието е извършено по хулигански подбуди–престъпление по чл.131, ал.1, т.12 във вр. с чл.130, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 от НК, като е признат за невиновен и е оправдан по обвинението, че деянието е извършено с особена жестокост поради по чл.130, ал.1, т.9 НК. На основание чл.78а НК Х. е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание “глоба” в размер на 1000 лева. На двамата обвимяеми са възложени и разноските по делото.

Решението се протестира от Св.Р.- прокурор в РП- Кюстендил. Сочи се, че същото е постановено в нарушение на материалния закон в оправдателната му част по чл.131, ал.1, т.9 от НК. Изтъква подробни доводи за наличието на съставомерния признак „особена жестокост“. Претендира отмяна на решението в оправдателната част и постановяване на ново, с което подсъдимите бъдат признати за виновни в тази част на обвинението.

Решението се обжалва и от адв. Ю. С.- защитник на двамата обвиняеми Г. Х. и П. Х. в осъдителната му част. Изложени за бланктени доводи за недоказност на обвинението в тази му част, иска се отмяна на същото и постановяване на ново, с което двамата подсъдими бъдат оправдани по повдигнатото обвинение. Иска се потвърждаване на решението в оправдателната му част.

Представителят на КнОП поддържа протеста по съображенията, посочени в него и иска отмяна на първоинстанционното решение в оправдателната му част и признаване на подс. Г. Х. и П. Х. за виновни по повдигнатото им обвинение, както и налагане на съответното административно наказание. Изразява становище пред въззивния съд за неоснователност на въззивната жалба на подсъдимите.

Защитникът на подсъдимите Г. Х. и П. Х.- адв. Ю.С. поддържа жалбата си пред въззивния съд. Пледира за оправдаване на подсъдимите, като развива доводи за недоказност на обвинение и несъставомерност на деянието им.

Подсъдимият Г. Ц. Х. пред въззивния съд твърди, че е невинен и иска да бъде оправдан.

2

Подсъдимият П. Ц. Х., редовно призован, не се явява пред окръжния съд.

Кюстендилският окръжен съд, след цялостна проверка на фактическия и доказателствен материал, след неговото обсъждане както поотделно, така и в съвкупност, и при пределите, установени в чл.314 НПК и като съобрази релевираните във въззивната жалба и протест оплаквания, доводите и възраженията на страните, събраните нови доказателствени средства от въззивния съд, намира същите за допустими, доколкото са предявени от надлежни страни в наказателния процес и в срока по чл. 319 НПК. Като ги разгледа по същество, въззивният съд намери протеста и въззивната жалба за неоснователни, което налага потвърждаване на първоинстанционното решение по реда на чл.334, т.6 вр. чл.338 НПК по следните съображения:

По делото са събрани в съответствие с процесуалния ред необходимия обем доказателства, имащи съществено значение за правилното му решаване.

Същевременно въззивният съд, като съобрази събраните и от настоящата инстанция нови доказателствени средства, извърши самостоятелен анализ на събраната от всички доказателства пред двете инстанции и приема следната фактическа обстановка, идентична на възприетата от КнРС:

На 30.04.2022 г. св.Р. Х.а се намирала в дома си в с. ***************** община, ул.“*************“ ****, заедно със синовете си – обвиняемите Г. и П. Х.и. В района на дома им предходните вечери няколко пъти спирал тока вследствие външна намеса. Последните двама се намирали в двора на къщата около 21.30 часа и чули група момчета, които говорели силно и вървели по улицата. В тази група момчета били св. В. И. и св. В. И., В. Г., Д. Г., М.К., Л.Й., Д.З. – всички ***********. Св. В. И. бутал по улицата велосипед. Св. В.

Г., който карал колело, се движел по- назад, тъй като говорел по телефона.

При наближаването на описания имот, от него излязъл обв. Г. Х., който подгонил групата младежи, намиращи се на улицата, в близост до ел. табло, монтирано на уличен стълб, тъй като сметнал, че те извършват външни интервенции по него. Всички момчета се изплашили и се разбягали в различни посоки. Св. В. И. не успял и обв. Г. Х. го сграбчил за качулката на якето и му нанесъл удар с ръка по главата. Св. И. паднал на земята и обв. Г.

Х., надвесвайки се над него, му нанесъл няколко удара по главата и тялото (корема) с ръце и крака, след което го ритнал около три пъти с крак. След 3 това обв. Г. Х. изправил В. И., като го хванал за ръцете и го притиснал към оградната мрежа на имота. Междувременно, викнат от брат си, от дома им излязъл и обв. П. Х., който хванал В. И. за ръцете отзад. Момчетата започнали да викат да оставят В. И. и се разбягали. Обв.Г. Х. нанесъл още няколко удара в областта на главата и корема на пострадалия В. И., при което му потекла кръв от носа, докато обв. П. Х. го държал да не избяга и също му нанесъл няколко удара с ръка в областта на главата.

Св.Валентин Г. се обадил на тел.112 от телефона си

******************** и съобщил на оператора следното: „пребиват двама мъже малко дете на ***************…“ „двама мъже пребиват…“, …дете на ***************. В. Г. съм аз. *************“ …. „пребиха от бой ********…“. По същото време св. М.К. се обадил на баща си св. Н.К., казал му как двамата братя бият В. И. и изчакал баща си да пристигне на място.

На място дошли и полицейски патрули в състав: Д.Е., М.Г., С.Я. и Н.Б., св. Б. З. – **** на селото.

При пристигането на тези лица, физическата саморазправа била преустановена, като на място дошъл и бащата на пострадалия св. В. И.. Св.З. възприел, че окото на св.В. И. било подуто и че ******** било видимо изплашено.

Св.В. И. незабавно завел сина си в Спешния център, където престояли до около 02.00 часа, след което отишли в РУ-Кюстендил.

От приетата по делото СМЕ, изготвена от в.л. д-р Н. се установява, че при инцидента на 30.04.2022г. пострадалият В. И. е получил следните физически травматични увреждания: Мекотъканна контузия на главата в областта на лицето, изразяваща се в: кръвонасядане и оток по клепачите на ляво око и около него със субконюнктивален кръвоизлив във вътрешната половина на окото, кръвонасядане по меките тъкани на носа и кръвоизлив от него. Ивически кръвонасядания и охлузване по кожата на шията в лявата й част. Кръвонасядания по кожата на гърба в областта на гръдния кош вдясно.

Охлузвания по кожата на десен лакът, пръсти на лява ръка, дясно коляно и подбедрица. Описаните увреждания са причинени от действия на твърди тъпи предмети /по механизма на удари и/или натиск с или върху такива/ и отговарят да са получени по време и начин, за които се съобщава от пострадалия и част от свидетелите – нанесен му побой с удари с ръка в 4 областта на лицето, притискане на шията в ляво от дрехи /яке/ при „дърпане за качулката на якето му и др.“, удари с крак или блъскане в ограда за кръвонасяданията по гърба, падане на земята и/или удари с крак за охлузванията на кожата на крайниците. Мекотъканната контузия в областта на ляво око /кръвонасядане и оток по клепачите на окото и околоочната област и субконюнктивален кръвоизлив във вътрешната половина на окото е причинила на пострадалия временно разстройство на здравето, неопасно за живота /разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК/.

Останалите увреждания са причинили болка и страдание, като срока за възстановяване е около две-три седмици.

Настоящият съдебен състав прие за установена гореизложената фактическа обстановка (която е идентична с приетата от КнРс с разлики в някои отделни детайли) след самостоятелен анализ на всички събрани от първата инстанция гласни и писмени доказателствени средства, на преразпитаните В. Г. и В. И. и от приобщените техни показания от ДП по реда на чл.281, ал.7 вр. ал.5 вр. ал.1, т.2 НПК.

Въззивната инстанция се съгласява с проведения от първия съд анализ на доказателствата и установените въз основа на тях факти. Като цяло анализът на първия съд е верен, детайлен и задълбочен и поради тези си качества няма нужда от повтаряне. Не се споделя довода за недоказаност на обвинението, респ. отхвърля се защитната теза на за избирателен подход при обсъждане на доказателствения материал и за недоказаност на обвинението. В тази насока следва да се подчертае, че безспорно е установено следното:

- на 30.04.2022 г. след 21, 00 часа по ул. „****************“ в с. Я. са се движели група младежи, сред които е пострадалия;

- поради липсата на осветление в района от дома си излязъл обв. Г. Х., който се нахвърлил на младежите и хванал пострадалия св. В.И.;

- обв. Г.Х. му нанесъл многобройни удари в областта на главата, гръден кош и крайници, установено категорично от показанията на св В.И., В.Г., В. И. и М.К.;

- св.В. И. е претърпял няколко травматични уврежадния в различни части на тялото, обективно установени със съответните медицински документи;

- констатираните увреждания имат характер леки телесни по см. на 5 чл.130, ал.1 НК, обективно потвърдени и от заключението на СМЕ на д-р Н., отговарящи да са получени по твърдения начин- побой с с удари с ръка в областта на лицето, притискане на шията вляво от дрехи при дърпане на качулка на яке, удари с крак или блъскане в ограда за кръвонасяданията по гърба, падане на земята и/или удари с крак по кожата на крайниците.

Спорен е въпроса относно участието на обв. П. Х. в причинените увреждания, доколкото същият, ведно с брат си обв. Г.Х. изрично отричат неговото участие. В случая КнОС прие, че събитията са протекли по описания по- горе начин, като изгради своите изводи въз основа на внимателен анализ и съпоставка между показанията на св. В. И. и св.В. Г.

(пред КнРС, пред КнОС и прочетените показания от ДП на осн. чл.281, ал.7 вр. ал.1,т.2 НПК), на св. Д. Г. (който е категоричен в показанията си от ДП, приобщени от КнРС по надлежния ред на на чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.2 НПК относно участието на обв. П.Х.) и на св. М.К. (също категоричен при разпита пред КнРС, че при излизането си обв.П. Х. се е включил в побоя и е нанасял удари по пострадалия с юмруци и ритници. Посочените показания са взаимноподкрепящи се и потвърждават напълно показанията на св. В. И. относно протеклите събития, начина и последователността на нанасяните удари от страна на двамата обвиняеми. В този аспект показанията на този свидетел, независимо, че е пострадал, няма основания да бъдат изключени от доказателствената съвкупност, доколкото напълно се потвърждават в отделните им части от показанията на горепосочените свидетели- очевидци.