Решение № 7072 от 19.12.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7072 гр. София, 19.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Ина Бр. Маринова при участието на секретаря М. Б. Тошева като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско дело № 20241100508394 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Производството по делото е образувано по въззивна жалба на „М.“ АД и насрещна въззивна жалба на М. И. Т. срещу решение № 3388/26.02.2024 г. по гр.д. № 56887/2022 г. по описа на СРС, 140 състав.

Въззивникът – „М.“ АД, обжалва решение № 3388/26.02.2024 г. по гр.д. № 56887/2022 г. по описа на СРС, 140 състав, в частта, с която на основание чл. 439 ГПК е признато за установено, че М. И. Т. не дължи на „М.“ АД сумите, както следва:

5423,91 лв., ведно със законната лихва 21.08.2015 г. до погасяването, представляваща главница по договор за кредит, сключен с „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД; 1252,35 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от 05.12.2014 г. до 30.07.2015 г.;

309,16 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 05.01.2015 г. до 20.08.2015 г.; 1237,22 лв., представляваща разноски, за които е издаден изпълнителен лист от 11.09.2015 г. по ч.гр.д. № 50312/2015 г. по описа на СРС, 52 състав. Оспорва факта, че вземанията не се дължат, като твърди, че районният съд се е отклонил от предмета на делото. Сочи, че предявените искове са за недължимост на сумите поради погасяване по давност, а не поради извършено плащане в хода на принудителното изпълнение.

1

Предвид обстоятелството, че вземанията не са погасени по давност, счита исковете за неоснователни, поради което моли за отмяна на решението в посочената част.

Претендира разноските.

Въззивникът - М. И. Т., обжалва решение № 3388/26.02.2024 г. по гр.д. № 56887/2022 г. по описа на СРС, 140 състав, в частта, с която е отхвърлен искът с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на „М.“ АД сумата над 5423,91 лв. до 24699,28 лв., ведно със законната лихва 21.08.2015 г. до погасяването, представляваща главница по договор за кредит, сключен с „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, за която е издаден изпълнителен лист от 11.09.2015 г. по ч.гр.д. № 50312/2015 г. по описа на СРС, 52 състав. Счита, че задължението за главница е погасено изцяло по давност, поради което моли решението в обжалваната част да бъде отменено и искът да бъде уважен. Претендира разноските М. И. Т. е подала отговор, в който оспорва въззивната жалба, подадена от „М.“ АД, като моли решението в частта, с която исковете са уважени, да бъде потвърдено.

Претендира разноските.

„М.“ АД е подало отговор, в който оспорва насрещната въззивна жалба, подадена от М. И. Т., като моли решението в частта, с която искът за главница е отхвърлен, да бъде потвърдено. Претендира разноските.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от М. И. Т. с отрицателни установителни искове с правно основание 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че М. И. Т. не дължи на „М.“ АД сумите, както следва: 24699,28 лв., ведно със законната лихва 21.08.2015 г. до погасяването, представляваща главница по договор за кредит, сключен с „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД; 1252,35 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от 05.12.2014 г. до 30.07.2015 г.; 309,16 лв., представляваща наказателна лихва за периода от 05.01.2015 г. до 20.08.2015 г.; 1237,22 лв., представляваща разноски, за които е издаден изпълнителен лист от 11.09.2015 г. по ч.гр.д. № 50312/2015 г. по описа на СРС, 52 състав.

Ищецът – М. И. Т., твърди, че не дължи на ответника „М.“ АД посочените суми, за които е издаден изпълнителен лист от 11.09.2015 г. по ч.гр.д. № 50312/2015 г. по описа на СРС, 52 състав, поради погасяване на задълженията по давност. За принудително събиране на същите е образувано изпълнително дело № 20158380408775 по описа на ЧСИ М.Б., което обуславя правния интерес на ищеца от предявяването на посочените по-горе искове с правно основание чл. 439 ГПК.

С обжалваното решение е признато за установено, че ищецът не дължи на 2 ответника сумите, както следва: 5423,91 лв., ведно със законната лихва 21.08.2015 г. до погасяването, представляваща главница по договор за кредит, сключен с „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД; 1252,35 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от 05.12.2014 г. до 30.07.2015 г.; 309,16 лв., представляваща наказателна лихва за периода от 05.01.2015 г. до 20.08.2015 г.; 1237,22 лв., представляваща разноски, за които е издаден изпълнителен лист от 11.09.2015 г. по ч.гр.д. № 50312/2015 г. по описа на СРС, 52 състав, тъй като посочените вземания са били погасени чрез плащане в хода на принудителното изпълнение.

Първоинстанционният съд е отхвърлил иска за главница за сумата над 5423,91 лв. до 24699,28 лв., като е счел, че посочената сума се дължи, тъй като не е погасено по давност.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно.

В една част същото обаче се явява недопустимо. Както беше посочено, за да уважи частично отрицателните установителни искове по чл. 439 ГПК за недължимост на сумите, както следва: 5423,91 лв., ведно със законната лихва 21.08.2015 г. до погасяването, представляваща главница по договор за кредит, сключен с „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД; 1252,35 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от 05.12.2014 г. до 30.07.2015 г.; 309,16 лв., представляваща наказателна лихва за периода от 05.01.2015 г. до 20.08.2015 г.; 1237,22 лв., представляваща разноски, за които е издаден изпълнителен лист от 11.09.2015 г. по ч.гр.д. № 50312/2015 г. по описа на СРС, 52 състав, районният съд е стигнал до фактически и правни изводи, че процесните вземания са погасени чрез плащане на сумата в размер на 8222,64 лв. в рамките на принудителното изпълнение, като посоченият извод е формиран на базата на извършените отбелязвания върху гърба на изпълнителния лист за преведените в полза на взискателя сума.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение в посочената част е недопустимо, тъй като първоинстанционният съд се е произнесъл по непредявен иск за признаване за установено, че сумите по изпълнителния лист не се дължат поради извършено плащане.

Основанието на иска се определя от фактите, изложени от ищеца в исковата молба, като правната квалификация се дава от съда. С оглед на посоченото, фактите, основание на иска, изложени в исковата молба, са ясни – касае се за иск за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумите, за които в полза на праводателя на ответника е издаден изпълнителен лист от 11.09.2015 г. по ч.гр.д. № 50312/2015 г. по описа на СРС, 52 състав, поради погасяване по давност на вземанията.

При посочените факти, предявеният иск е с правна квалификация чл. 439 ГПК, като следва да се установи, дали вземанията са погасени по давност, съответно – дали са 3 налице факти и обстоятелства, обуславящи спиране или прекъсване на давностния срок.

С обжалваното решение в посочената част районният съд се е произнесъл по искове за недължимост на сумите, предвид извършено плащане, какъвто не е предявен.

Ето защо, решението в частта, с която е признато за установено, че ищецът не дължи на ответника сумите, както следва: 5423,91 лв., ведно със законната лихва 21.08.2015 г. до погасяването, представляваща главница по договор за кредит, сключен с „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД; 1252,35 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от 05.12.2014 г. до 30.07.2015 г.; 309,16 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 05.01.2015 г. до 20.08.2015 г.; 1237,22 лв., представляваща разноски, за които е издаден изпълнителен лист от 11.09.2015 г. по ч.гр.д. № 50312/2015 г. по описа на СРС, 52 състав, поради извършено плащане със сумата в размер на 8222,64 лв., следва да бъде обезсилено, като делото бъде върнато на СРС за произнасяне по предявените искове с правно основание чл. 439 ГПК за недължимост на посочените суми поради погасяване по давност.

В останалата обжалвана част, а именно – в частта, с която е отхвърлен искът с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено, че ищецът М. И. Т. не дължи на ответника „М.“ АД сумата над 5423,91 лв. до 24699,28 лв., ведно със законната лихва 21.08.2015 г. до погасяването, представляваща главница по договор за кредит, сключен с „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, за която е издаден изпълнителен лист от 11.09.2015 г. по ч.гр.д. № 50312/2015 г. по описа на СРС, 52 състав, поради погасяване по давност, първоинстанционното решение е допустимо и правилно.

Видно от представеното и прието в първоинстанционното производство копие от изпълнително дело № 20158380408775 по описа на ЧСИ М.Б., същото е образувано за принудително събиране на процесните суми, за които в полза на праводателя на ответника срещу ищеца е издаден изпълнителен лист от 11.09.2015 г. по ч.гр.д. № 50312/2015 г. по описа на СРС, 52 състав.

Изпълнителният лист е издаден въз основа на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от 11.09.2015 г. по ч.гр.д. № 50312/2015 г. по описа на СРС, 52 състав. Видно от изпълнителното дело, копие от поканата за доброволно изпълнение и изпълнителния лист са получени от длъжника на 06.11.2015 г. Няма данни същият е да е възразил в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК срещу заповедта за изпълнение, от което следва, че същата е влязла в сила на 21.11.2015 г. С влизането в сила на заповедта за изпълнение се получава ефект по отношение на изпълняемото право, аналогичен на силата на пресъдено нещо, като се преклудира възможността длъжникът да релевира възражения за недължимост на сумите, предмет на заповедта за изпълнение, основание на факти, възникнали до изтичане на срока за възражение, поради което се получава ефект на разрешен спор за съществуване на вземане и новата давност е пет години на основание 4 чл. 117, ал. 2 ЗЗД, считано от влизане в сила на заповедна за изпълнение. (така решение № 50295/23.01.2023 г. по гр.д. № 1030/2022 г., ВКС, I V ГО). Ето защо, погасителната давност следва да бъде преценена от момента на влизане в сила на заповедта за изпълнение – 21.11.2015 г.

Следва да се установи дали вземането е погасено по давност.

Видно от представеното копие от изпълнително дело № 20158380408775 по описа на ЧСИ М.Б., същото е образувано на 19.10.2015 г. за принудително събиране на сумите, за които е издаден процесният изпълнителен лист, като в молбата за образуване е поискано извършването на изпълнителни действия. По посоченото изпълнително дело са извършвани следните изпълнителни действия, съответно са подавани молби от взискателя за извършване на изпълнителни действия, както следва: на 20.10.2015 г. е наложен запор на трудово възнаграждение на длъжника; на 20.10.2015 г. е наложен запор на банковите сметки на длъжника; на 25.11.2015 г. е наложен запор на трудово възнаграждение на длъжника; за периода от 21.12.2015 г. до 23.06.2017 г. са удържани суми от трудовото възнаграждение на длъжника, в резултат на наложения запор; на 15.08.2019 г. е конституиран нов взискател.

Посоченото изпълнително дело е прекратено, като на 30.07.2020 е образувано ново изпълнително дело № 20218440401504 по описа на ЧСИ С.Я.. В рамките на същото на 10.08.2021 г. е наложен запор на трудовото възнаграждение на взискателя и запор на сметките на взискателя.

Съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Изпълнителният процес не може да съществува сам по себе си, а съществува само доколкото чрез него се осъществяват един или повече изпълнителни способи. Прекъсва давността предприемането на което и да е изпълнително действия в рамките на определения изпълнителен способ – насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, насрочване на извършване на продан и др. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело (когато молбата не съдържа искане за прилагане на конкретни изпълнителни действия), изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имуществото на длъжника, извършването на справки. Съгласно т. 3 от ТР № 2/2023 г. от 04.07.2024 г. по т.д. № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС, погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция. Следователно, настъпване на перемпция на изпълнителното дело е без значение за прекъсването на давността, като предприетите и поискани изпълнителни действия при настъпила перемция също са от естеството да прекъснат давностния срок. Ето защо и при съобразяване на цитираната задължителна съдебна практика на ВКС, последното действие, с което е прекъсната давността по изпълнително дело № 20158380408775 по описа на ЧСИ М.Б., е 5 конституирането на нов взискател на 15.08.2019 г., а по изпълнително дело № 20218440401504 по описа на ЧСИ С.Я. – наложените запори на трудово възнаграждение и сметки на длъжника на 10.08.2021 г.