Решение № 103 от 03.07.2024, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 103 гр. Русе, 02.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ралица Герасимова

Членове:

Александър И.

Явор Влахов при участието на секретаря Вероника Якимова като разгледа докладваното от Явор Влахов Въззивно наказателно дело от частен характер № 20244500600403 по описа за 2024 година Производството е по реда на глава ХХІ НПК.

С Присъда №37 от 12.03.2024г., постановена от Районен съд-Русе по НЧХД № 1009/2023г., съдът признал подсъдимият Д. И. за невинен в това, на 12.09.2022г. с уведомление вх. рег. № 194/12.09.2022г., подадена до Адвокатска колегия гр.Русе, да преписал извършване на престъпление по чл.324 от НК на П. М. Ц. от гр.Русе, изразяващо се, в това, че „се представя за адвокат“, „заблуждава държавни и общински служители“ и се „явява в полицията, в различни отдели на Община Русе, ВиК дружество и др., в качеството на адвокат“, поради което и на основание чл. 304 НПК го оправдал по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.147, ал.1 пр.2 от НК. Със същата присъда бил отхвърлен предявеният от П. М. Ц. граждански иск против Д. И. И. за заплащане на сумата от 20 000лв., представляваща обезщетение по чл.52, вр. 45 от ЗЗД за причинени неимуществени вреди от извършено престъпление по чл. 147, ал.1 пр.2 от НК.

С тази присъда П. Ц. била осъдена на осн. чл.190, ал.1 от НПК, вр. чл.4 от Закона за държавните такси, вр. чл.2 от Тарифа за държавните такси да 1 заплати деловодни разноски за приетия за съвестно разглеждане граждански иск, по сметка на Районен съд-Русе в размер на 800.00лв., както и да заплати на Д. И. И. направените от него по делото разноски за адвокатски хонорар в размер на 600.00лв.

Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от адв.Е. Т. от АК-Русе, в качеството му на повереник на частната тъжителка П.

Ц.. В жалбата се сочи, че присъдата е неправилна и необоснована и постановена в нарушение на процесуалните правила и материалния закон. В заключение се иска присъдата да бъде отменена и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на Районен съд-Русе, а алтернативно – да се отмени присъдата и се постанови нова, с която подсъдимия да бъде признат за виновен по предявеното му обвинение.

Постъпили са и допълнителни съображения към въззивната жалба от адв.Т., в която се сочи, че делото било изяснено от фактическа страна и не се налага събирането на други доказателства. В същото време се твърди, че съдът неправилно е анализирал събраните по делото доказателства, поради което е направил погрешни правни изводи. Сочи се, че доказателствената съвкупност била достатъчна, за да бъде признат подс.Д. И. за виновен в извършването на престъпление по чл.147, ал.1 от НК. Освен това се излага становище, че първоинстанционният съд е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, довели до накърняване правото на защита на частния тъжител, изразяващи се непълнота и неяснота в мотивите към присъдата

В открито съдебно заседание по делото повереникът поддържа въззивната жалба, както и допълненията към нея. Излага подробни аргументи в подкрепа на становището си. Частната тъжителка П. Ц. се явява лично и поддържа становището на повереника си.

Пред въззивния съдебен състав адв.С. Л., в качеството на защитник на подс.Д. И., оспорва жалбата като счита същата за неоснователна и моли постановената оправдателна присъда да бъде потвърдена. Акцентира, с подробна обосновка, че пред първоинстанционният съд са събрани преки и 2 косвени доказателства, които налагат крайния извод, че подс.И. не е осъществил нито от обективна, нито от субективна страна състава на престъплението по чл.147, ал.1, пр.2 от НК. Подсъдимият Д. И. се явява лично, присъединява се към съображенията на защитника си и моли присъдата да бъде потвърдена, като справедлива.

Русенският окръжен съд, като взе предвид депозираната жалба и допълнението към нея, съобрази доводите на страните в съдебно заседание, прецени събраните по делото доказателства и служебно провери на основание чл.313 и чл.314 от НПК правилността на първоинстанционния съдебен акт, прие за установено следното:

Депозираната жалба е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество жалбата на повереника е основателна, досежно искането за отмяна на присъдата и връщането на делото за ново разглеждане, от друг състав на съда, поради наличието на допуснати от първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения в хода на съдебното производство. Аргументите на въззивният съд в тази насока са следните:

На 30.05.2023г. частната тъжителка П. Ц. депозирала частна тъжба в Районен съд-Русе, с което обвинила подс.Д. И., че с уведомление до АК-Русе я е набедил, че се представяла/титулувала като адвокат. По така подадената тъжба било образувано НЧХД № 1009/2023г. на Районен съд-Русе. С разпореждане от 05.06.2023г. на съдията-докладчик по това дело, на тъжителката били дадени указания да отстрани нередовности в тъжбата, като изложи данни относно обстоятелствата, при които е извършено престъплението и приложи документ за платена държавна такса. На 22.06.2023г. тъжителката Ц. представила в Районен съд-Русе уточнение по тъжбата, в което изложила в детайли известните й по случая факти и поискала от съда да признае подс.Д. И. за виновен в извършването на престъпление по чл.147, ал.1, пр.2 от НК, за това, че на 12.09.2022г., с изпратеното от него уведомление до АК-Русе й приписал престъпление по чл.209 от НК-измама, като твърдял, че Ц. се представя за адвокат, заблуждава държавни и общински служители, явява се в полицията, в различни отдели на Община Русе, ВиК 3 дружеството и др. в качеството на адвокат. Със същото уточнение към тъжбата тъжителката П. Ц. предявила срещу подс.Д. И. граждански иск за сумата от 20 000лв., претендирани като причинени й неимуществени вреди от престъплението.

С Определение № 1635/27.06.2023г. /имащо характера на разпореждане по чл.252, ал.4 от НПК/ съдията-докладчик по делото дал правна квалификация на описаните в тъжбата и уточнението факти, като приел, че обвинението повдигнато срещу подсъдимия Д. И. И. е по чл.147, ал.1, пр.2 НК, изразяващо с в това, че на 12.09.2022г., в град Русе, чрез изпратено по електронна поща до ******** на Адвокатска колегия – Русе уведомление вх.

№ 194/12.09.2022г., с изразите, че частната тъжителка П. М. Ц., „се представя за адвокат“, „заблуждава държавни и общински служители“, „явява се в полицията, в различни отдели на Община Русе, ВиК дружеството и др. в качеството си на адвокат“ й е приписал извършването на престъпление по чл.209 от НК – измама. Със същото определение съдията насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание. На 30.06.2023г. препис от тъжбата, уточнението към нея и разпореждането /Определение № 1635/27.06.2023г./ на съдията докладчик, били връчени на подс.Д. И..

В проведено на 30.10.2023г. открито съдебно заседание по НЧХД № 1009/2023г. на РРС, съдията се отвел от разглеждането на същото и делото било разпределено на друг съдия от Районен съд-Русе – произнеслият обжалваната присъда.

С Разпореждане № 2687/30.10.2023г. съдията насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 30.11.2023г., с призоваване на страните, като указал, на подсъдимия да се изпратят преписи от тъжбата, доказателствата към нея и разпореждането. В проведеното на 30.11.2023г. открито съдебно заседание по НЧХД № 1009/2023г. на РРС се явили тъжителката П. Ц., повереникът й адв.Е. Т., подс.Д. И. и защитникът му – адв.С. Л. /Т./. Съдът дал ход на делото и пристъпил към изслушване доказателствените искания на страните. Преди да изложи своите искания по доказателствата, повереникът на тъжителката Ц. – адв.Е. Т. заявил, че внася уточнение по частната тъжба, като поискал да се счита, че на доверителката му не било приписано престъпление по чл.209 от НК, а такова по смисъла на чл.324, ал.1 от НК. След това направил и доказателствени искания. Без да 4 вземе каквото и да било отношение по заявеното от повереника „уточнение“ на тъжбата и да даде на останалите страни думата за становище по този въпрос, съдът продължил с обсъждане на доказателствените искания, като на подс.И. изобщо не била дадена възможност да представи доказателства или да даде мнение по исканията на останалите страни. В становище си по доказателствата, извън останалото, защитникът на подс.И. заявила, че желаят подсъдимия да даде подробни обяснения. След това изказване съдът постановил определение, с което приел за съвместно разглеждане предявеният от тъжителката Ц. граждански иск и я конституирал в качеството на граждански ищец, отново без да даде думата на подсъдимия И. за становище и по този въпрос. По нататък съдът се произнесъл с определение по доказателствените искания на страните, след което последните поискали делото да се отложи за разглеждане в следващо съдебно заседание. Подс.И. заявил съгласие за отлагане на делото и помолил следващият път да му бъде дадена възможност да даде обяснения. С определение съдът отложил делото за 08.02.2024г.

В съдебното заседание на 08.02.2024г. отново се явили тъжителката П.

Ц., повереникът й адв.Е. Т., подс.Д. И. и защитникът му – адв.С. Л. /Т./, както и допуснатите свидетели. След даване ход на делото, съдът отново пристъпил към изслушване на страните по новопредставени доказателства. Със свои протоколни определения съдът се произнесъл по доказателствата, отново без да изслуша подс.И.. Непосредствено след това, съдът поставил начало на съдебното следствие като докладвал делото и предоставил възможност на частният тъжител и граждански ищец да изложи обстоятелствата включени в тъжбата и гражданският иск, като в съдебният протокол не било отразено това да е сторено в действителност, нито било отразено някакво изявление на тъжителя и граждански ищец. Веднага след това съдът пристъпил към изслушване на явилите се свидетели и провел очна ставка между двама от тях.

С приключване на очната ставка страните заявили, че нямат други искания, като адв.Т. заявила, че подс.И. ще даде обяснения последен. С оглед допуснати свидетели и други доказателства, съдът отложил делото и го насрочил за разглеждане в следващо съдебно заседание на 12.03.2024г. Както и при предните две заседания и на това се явили подсъдимия, защитника му, частният тъжител и граждански ищец и повереника му. След даване ход на делото се пристъпило към провеждане разпит на свидетел и очна ставка. След 5 приключването на очната ставка страните заявили, че нямат други искания, при което ******** на състава обявил съдебното следствие за приключило и се пристъпило към изслушване на съдебните прения. В същото съдебно заседание съдът произнесъл обжалваната присъда.

От изложеното дотук, за настоящият съдебен състав е безспорно, че първоинстанционният съд, при разглеждане на делото е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, които са довели до ограничаване на процесуалните права на страните в производството. По същество, нарушенията се свеждат до следното:

В проведеното съдебно заседание на 30.11.2023г., повереникът на частната тъжителка внесъл цитираното по-горе „уточнение“ в частната тъжба, с което на практика била изменена съществено правната квалификация на фактите, изложени в тъжбата и дадена по реда на чл.252, ал.4 от НПК от съдията-докладчик с Определение № 1635/27.06.2023г. По това уточнение изобщо не била дадена думата за становище на останалите страни, нито съдът изразил по някакъв начин своето разбиране дали такова „уточнение“ е допустимо, дали има признаците на изменение на обвинението по смисъла на чл.287, ал.6 от НПК или представлява конкретизиране на неяснота или непълнота в съдържанието на частната тъжба, след което и да посочи по кое обвинение следва да продължи производството. На подсъдимият не била дадена възможност да посочи дали разбира новото обвинение и дали му е необходимо време да подготви защитата си по него. Че се касае за ново обвинение, различно от първоначално предявеното на подс.Д. И. с тъжбата и определението на съдията-докладчик, за въззивния съд е несъмнено, като в тази насока е достатъчно да се посочи, че при промяна състава на приписаното престъпление – от такова по чл.209, ал.1 от НК към такова по чл.324, ал.1 от НК, подсъдимият се изправя пред съществено затруднение да осъществи една своя правна възможност, предоставено му от закона – нормата на чл.147, ал.1 от НК, а именно докаже истинността на приписаното престъпление и като резултат от това да не бъде наказан. Няма спор, че обективните и субективните елементи от съставите на тези две престъпления са коренно различни, още повече, че първото от тях изисква и настъпила вреда, което очевидно изисква и различен подход при тяхното доказване от страна на подсъдимия.