Решение № 94 от 08.01.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 94 гр. София, 08.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 133 СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА при участието на секретаря АЛБЕНА Г. МАРИНОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА Административно наказателно дело № 20231110205922 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН .

Образувано е по жалба от Н. Й. Д., ЕГН: **********, срещу електронен фиш серия К № 4844288 на СДВР, с който за нарушение по чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 4 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 800 лева.

Недоволен от издадения електронен фиш е останал жалб. Д., който обжалва същия, като твърди, че е незаконосъобразен и неправилен, поради което моли за отмяната му.

В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Вл. В. от САК, който поддържа жалбата. По същество на спора счита, че отговорността на жалбоподателя е ангажирана за нарушение по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП при условията на повторност, въпреки това никъде в ЕФ не се излагат твърдения за административен акт, обуславящ повторността, поради което не е възможно да се провери това обстоятелство, включително и датата на влизане в сила. Процесуалният представител на жалбоподателя твърди, че обвинителната теза е организирана по начин, който не позволява организиране на адекватна защита с оглед липсата на словесно посочване на съставомерен белег на обвинението – че нарушението е извършено повторно, както и обосновка му. Претендира присъждане на разноски с представен списък и доказателства за плащане.

Въззиваемата страна СДВР, редовно призована, не изпраща представител. В постъпили писмени бележки се оспорва жалбата като 1 неоснователна, необоснована и недоказана. Моли за решение, с което да се потвърди ЕФ като законосъобразен и правилен. Счита, че при издаването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Никъде в писмените бележки не се обсъжда или претендира, че нарушението е извършено повторно. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и за намаление на исканото адвокатско възнаграждение от насрещната страна, в случай, че надвишава нормативно определения минимум.

Жалбата е подадена в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, от надлежна страна и е процесуално допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.

След преценка на събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

На 30.04.2021 г. в 11:03 часа, в гр. София, автоматизирано техническо средство ARH CAM S1 с № 11743f0 заснело лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № Х **** КН, движещ се по ул. “Даскал Стоян Попандреев“ до гробищен парк „Бояна“, с посока на движение от кв.“Бояна“ към Околовръстен път, със скорост на движение от 81 км/ч, при въведено ограничение на скоростта с пътен знак В-26 до 50 км/ч, съответно било налице превишение на скоростта от 31 км/ч. Процесният лек автомобил бил собственост на жалб. Н. Й. Д., което се установява от справката за регистрацията и собствеността на МПС.

Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа кредитираните писмени доказателства, приобщени в процеса по реда на чл.

283 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, а именно: електронен фиш серия К № 4844288 на СДВР; снимков материал; разпечатка от информационния масив на ОПП-СДВР относно регистрацията и собствеността на МПС; протокол за последваща проверка № 10-С-ИСИС от 08.03.2021 г. на преносима система за контрол на скоростта на МПД с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 с № 11743f0, удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 от 07.09.2017 г. валидно до 07.09.2027 г.; заповед за утвърждаване на образец на електронен фиш; ежедневна форма на отчет; протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система от 30.04.2021 г., справка за нарушител/водач от АИС-АНД.

По доказателствата:

При постановяване на настоящето решение съдът кредитира изцяло събраните по делото писмени доказателства, тъй като същите са непротиворечиви, взаимно допълващи се и тяхната доказателствена сила не е оборена.

По делото е представен снимков материал, от който се установява точната дата и час на нарушението, измерената скорост и отклонението от установеното ограничение, точните координати, на които е извършено нарушението, регистрационният номер на МПС, както и че процесното 2 нарушение е заснето с преносима система за контрол на скоростта на МПД с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 с № 11743f0. Системата е преминала периодичен преглед за техническа изправност, съгласно протокол за проверка от 08.03.2021 г., както и същата е от одобрен тип средство за измерване, видно от удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 от 07.09.2017 г. валидно до 07.09.2027 г.

Ето защо съдът прие, че техническото средство, с което е установено нарушението, е годно и е отчело адекватни данни.

Следва да се има предвид и това, че с оглед разпоредбата на чл.189, ал.

15 от ЗДвП ("изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки, са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес"), поради което и съдът кредитира изцяло приложения по делото снимков материал, намирайки го за годно веществено доказателствено средство. Посредством него се установяват регистрационният номер на автомобила; мястото на извършване на нарушението (съвпадащо с мястото, посочено в Електронния фиш); ограничението на скоростта; конкретно измерената скорост на движение; номера на системата за наблюдение, както и това, че автомобилът е бил сам на пътя, т. е. измерената скорост на движение е именно на заснетия автомобил. Ограничението на скоростта в съответния участък е именно до 50 км/ч., който факт се установява от този снимков материал, от който е видно, че в процесния участък е монтиран пътен знак В26, въвеждащ ограничение на скоростта до 50 км/ч. Този факт не се и оспорва от жалбоподателя.

По делото не се събраха доказателства, от които да е видно, че в срока по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, жалбоподателят е подал декларация за лицето, извършило нарушение, както и да е било направено възражение по ал. 6 от чл.

189 на ЗДвП пред директора на съответната структура на МВР.

Всички събрани по делото писмени и гласни докозателства преценени по отделно и в тяхната съвкупност дават възмжност на съда да установи по безспорен начин изложената по-горе фактическа обстановка.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Съдът намира подадената жалба за допустима, като подадена от надлежна страна в процеса и в законоустановения срок – чл. 189, ал. 8 от ЗДвП. Разгледана по същество, жалбата се явява частично основателна, по следните съображения:

Съгласно легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП, електронният фиш представлява "електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административноинформационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи". В същия смисъл е и разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на ЗАНН. Разпоредбата на чл. 189, 3 ал. 4 от ЗДвП регламентира изрично реквизитите, които следва да съдържа електронният фиш, а именно: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението; мястото; датата; точния час на извършване на нарушението; регистрационния номер на моторното превозно средство; собственика, на когото е регистрирано превозното средство; описание на нарушението; нарушените разпоредби; размера на глобата; срока; сметката и начините за доброволното й заплащане.

Съпоставяйки изискуемите от закона реквизити на електронния фиш, регламентирани в разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП към процесната дата, със съдържанието на обжалвания електронен фиш, съдът приема, че последният отговаря на всички законови изисквания. В него са посочени: териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението (СДВР); мястото и времето на осъществяването му; регистрационният номер на заснетото МПС и собственикът на същото.

Изрично е и посочено, че електронният фиш се издава на Н. Й. Д., ЕГН:

**********, в качеството му на собственик на заснетото МПС. Описано е самото нарушение и е посочена нарушената разпоредба – чл. 21, ал. 2, вр. ал.

1 от ЗДвП, както и санкционната разпоредба, въз основа на която, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 800 лева, като са указани срока, сметката и начина за доброволно плащане.

От горното следва извода, че процесният ЕФ формално съдържа всички изискуеми реквизити и не са допуснати съществени процесуални нарушения при издаването му.

Настоящият съдебен състав намира, че в случая нарушението е описано по разбираем начин, тъй като в оспорения електронен фиш са посочени, както самото нарушение - извършено "нарушение за скорост", посочена е разрешената скорост на движение в процесния участък - 50 км/ч, като изрично е посочено, че ограничението е въведено с пътен знак В-26; установената скорост на движение 81 км/ч и превишаването на разрешената скорост с 31 км/ч. По отношение на разликата в скоростта на движение, отразена в снимковия материал и в електронния фиш, следва да се отбележи, че от представения по делото протокол от проверка се установява, че грешката при измерване на скоростта с въпросното техническо средство е +/3 км/ч при скорост до 100 км/ч. Тази допустима грешка е отчетена и в конкретния случай. Видно от приложения по делото снимков материал измерената скорост е 84 км/ч, докато в обжалвания електронен фиш е посочена (след приспаднатия толеранс от 3 км/ч в полза на водача) скорост от 81 км/ч, която се явява по-благоприятна по размер от действително измерената скорост от 84 км/ч. Следва да се отбележи, че мястото на нарушението е посочено не само чрез джи пи ес координати, а е описано и по лесно разбираем начин – конкретна улица и гробищен парк на нея. Изрично е посочено, че е извършено в населено място – гр. София.

Съдът не констатира нарушения на Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за 4 условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, като по делото е приложен протокол за използване на мобилната система, които е попълнен коректно. От снимковия материал е видно къде е било разположено техническото средство – именно на мястото, посочено в ЕФ като място на нарушението. Посочването в протокола, че знакът е разположен 200 м. от техническото средство означава, че нарушителят е имал достатъчна възможност да редуцира скоростта си до указаната, което очевидно не е сторил. Знакът също се вижда на снимковия материал, поради което съдът не прие възражението в таз посока.

С оглед гореизложеното съдът намира, че в конкретния случай не са допуснати съществени процесуални нарушения – основание за отмяна на електронния фиш на формално основание, поради което спорът следва да се разгледа по същество.

От събраните и анализирани по-горе доказателства се установява, както от обективна, така и от субективна страна, че е осъществен съставът на административното нарушение по чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП, изразяващо се в неизпълнение на задължението при избиране на скоростта на движение на МПС да не се превишава максимално допустимата скорост, въведена за конкретния участък с пътен знак B26, която от доказателствата по делото се установява, че е 50 км/час. Движейки се на посоченото в електронния фиш място и време със скорост от поне 81 км/ч (след приспаднатия толеранс от 3 км/ч в полза на водача) обективно е нарушена забраната на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 т ЗДвП, като превишението на разрешената скорост е поне 21 км/ч. Ето защо съдът прие, че АНО правилно е квалифицирал нарушението и не е налице несъответствие между фактическото описание и правната му квалификация.