Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 5375 от 08.05.2026, Административен съд - Пловдив

Съд
Административен съд - Пловдив
Дело
Административно дело 1266/2026
Вид
Определение № 5375
Подписан
08.05.2026
Състав
Величка Георгиева

Цитирани разпоредби

  • чл.166 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 166, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 166, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.166, ал.4 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 60, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 60, ал. 4 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.175, ал.3 · Закон за движението по пътищата

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5375

Пловдив, 08.05.2026 г.

Административният съд - Пловдив - XIV Състав, в закрито заседание в състав:

Съдия:

ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА

Като разгледа докладваното от съдия ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА административно дело № 20267180701266 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по жалба на жалба от И. К. С., [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], чрез адв. Ж. М., против заповед за прилагане на ПАМ № 26-1030- 000446/22.04.2026 г., издадена от мл. автоконтрольор при сектор Пътна полиция ОДМВР – Пловдив, с която е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. 3, ГГ от ЗДвП, а именно временно отнемане на СУМПС на водач, който е извършил нарушение по чл.175, ал.3 от ЗДвП, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.

С жалбата и направено особено искане за спиране на изпълнението на същата до приключване на производството по делото. Твърди, че лишаването от свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС) би утежнила положението на нарушителя до степен несъразмерна с предвиденото от законодателя ограничение.

След като се запозна с искането за спиране, с представените към него доказателства, съдът намира за установено следното:

Настоящият съдебен състав намира жалбата с искането за спиране на предварителното изпълнение на заповедта за процесуално допустима съгласно чл.166 АПК, но и за основателна.

В случая от самата заповед е видно, че административният орган не е включил в нея разпореждане за предварително изпълнение, а такова е допуснато по силата на закона.

В чл. 171, ал.1 от ЗДВП е посочено, че за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителни административни мерки, изчерпателно посочени в нормата на закона, като една от тях е по б. "з", гг) (нова – ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 7.09.2025 г.) извън случаите по букви "а" – "ж", който при управление на моторно превозно средство е извършил нарушение по този закон, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от: гг) 6 месеца – за нарушенията по чл. 175, ал. 2 и ал. 3, чл. 176, ал. 1, чл. 178ж, ал. 2 и чл. 182, ал. 5.

По силата на чл. 172 от ЗДВП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Налагането на принудителните административни мерки от ръководителите на службите за контрол се извършва чрез визираните в нормата способи, като изрично законодателят е посочил, че в случаите по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 2б, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

В практиката си ВАС приема, че дори когато съдът е сезиран с оспорване на основание чл. 60, ал. 4 от АПК, но от доказателствата по делото е безспорно видно, че актът, с който е допуснато предварително изпълнение е влязъл в сила, оспорването следва да бъде разгледано от съда като искане за спиране на предварителното изпълнение/ и именно затова съдът го разглежда в тази хипотеза.

Съгласно чл.166, ал.4 от АПК Допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2 от същата разпоредба. Според последната, при всяко положение на делото до влизането в сила на решението по искане на оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта по чл. 60, ал. 1, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства.

Според цитираните норми, допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2/ пред каквото хипотеза сме изправени.

За разлика от случаите, в които административният орган с разпореждане допуска предварително изпълнение на издадения от него административен акт, след като прецени, че са налице предпоставките чл. 60, ал. 1 АПК, в случаите по чл. 166, ал. 4 АПК законодателят е този, който нормативно презюмира наличието на един или повече от тези критерии, в чиято защита изключва суспензивния ефект на оспорването по чл. 166, ал. 1 АПК и позволява незабавното изпълнение на акта.

При ПАМ като вид административна принуда се реализира диспозицията на правната норма, в конкретната хипотеза чл. 171, т. 1, б.З, ГГ от ЗДвП. Законодателят е преценил прилагането на процесната ПАМ като породено от деяние с висока степен на обществена значимост. Затова допуснатото по закон предварително изпълнение на тази принудителна мярка е за защита на надделяващ значим обществен интерес.

В случая в съответствие с актуалната практика на ВАС по аналогични казуси ( определение № 1738 от 16.02.2026 г. по адм.дело № 1267/2026 г. на ВАС, определение № 1661 от 13.02.2026 г. по адм.д№ 979/ 2026 г. по писа на ВАС) съдът следва да анализира установеното деяние като основание на акта за допуснатото по закон предварително изпълнение от гледна точка на вида и характеристиката на приложената принудителна мярка и дали е постигната защитимата от закона цел.

Безспорно всяко предварително изпълнение на административен акт може да причини неудобства и да засегне законни права и интереси на адресата. Действително, по силата на закон допуснатото незабавно изпълнение на оспорената заповед е в обществен интерес, но дали с него в случая е постигната тази защита е въпрос, на който следва да бъде даден отговор съобразно установените по делото факти.

Оспорената заповед за прилагане на ПАМ е издадена на 22.04.2026 г. за нарушение, което е установено с АУАН на 22.04.2026г. около 21:00ч. Веднага след установяване на нарушението то е било отстранено - процесният лек автомобил, управляван от адресата, е служебно регистриран поради заплатена от собственика веднага задължителна застраховка "Гражданска отговорност" с начална дата на покритие 22.04.2026 г., 16:00 ч. и крайна дата на покритие 21.04.2027 г. 23:59 ч.. Това означава, че вече към 16:00 часа на 22.04.2026г. предварителното изпълнение на оспорената заповед не реализира преследваната от закона преустановителна цел. Следователно дейността е приведена в съответствие с нормативното предписание и рискът за обществения ред е отпаднал. Продължаването на изпълнението на ПАМ спрямо водача се превръща в несъразмерна тежест, която не преследва легитимни цели, а придобива характер на санкция. Разпореждането за предварително изпълнение (в т.ч. и допуснатото по закон) не може да съществува самостоятелно – то обслужва ефикасността на основния акт, като позволява той да породи правни последици преди окончателното му влизане в сила. След като регистрацията на МПС е възстановена, предварителното изпълнение на мярката, до решаване на спора по същество, единствено уврежда правната сфера на жалбоподателя. По този начин спирането на изпълнението привременно защитава накърнената правна сфера на жалбоподателя. То се изразява в спиране на действието на невлезлия в сила акт спрямо адресата, като в този случай настоящият съдебен състав съобразява и наличието на специфики в интензитета на правното въздействие (издаденият АУАН за същото нарушение, за което е издаден и акта за прилагане на ПАМ при преустановено вече нарушение).

Посоченото налага извода, че предварителното изпълнение на оспорения акт, при възстановена регистрация на МПС, би могло да доведе до невъзможност за изпълнението на задълженията на жалбоподателя, а от там и до настъпването за него на значителна и трудно поправима вреда. Налице е основание по чл. 166, ал. 4 АПК, във връзка с чл. 166, ал. 2 АПК за спиране предварителното изпълнение на акта.

Това налага постановяването на определение, с което предварителното изпълнение на заповедта да бъде спряно до произнасянето на съда с влязъл в сила съдебен акт.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

СПИРА допуснатото по закон предварително изпълнение на заповед за ПАМ № № 26-1030- 000446/22.04.2026 г., издадена от мл. автоконтрольор при сектор Пътна полиция ОДМВР – Пловдив, до приключване на делото с влязъл в сила съдебен акт.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в седемдневен срок от съобщаването му с препис за страните.

Съдия: