Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 689 от 20.08.2026, Районен съд - Шумен

Съд
Районен съд - Шумен
Дело
Гражданско дело 2870/2025
Вид
Решение № 689
Подписан
20.08.2026
В сила
20.08.2026
Състав
Зара Ехия Иванова

Цитирани разпоредби

  • чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 1, ал. 1, т. 3 · Закон за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред
  • чл.5, ал.2 · Закон за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред
  • чл.325, т.1 · Кодекс на труда
  • чл.38 · Наредба за пенсиите и осигурителния стаж
  • чл.39 · Наредба за пенсиите и осигурителния стаж
  • чл.40, ал.3 · Наредба за пенсиите и осигурителния стаж

РЕШЕНИЕ

№ 689 гр. Шумен, 20.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, V-И СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Зара Ех. Иванова при участието на секретаря Елена Вл. Пенчева като разгледа докладваното от Зара Ех. Иванова Гражданско дело № 20253630102870 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 3, вр. чл. 1, ал. 1, т. 3 от ЗУТОССР.

Делото е образувано по искова молба подадена от Ж. Й. К., ЕГН **********, адрес: гр.Шумен, ул.“Средна гора“ №4, бл.1, вх.3, ап.41 срещу ТП на НОИ. В исковата молба се твърди, че ищцата предприела действия за подготовка на документи за придобиване на пенсия, поради прослужено време и възраст. От ТП на НОИ в гр.Шумен, и била направена справка, като се приело, че няма признат за доказан по документи трудов стаж за два периода, в които е полагала труд при един работодател. Отказът касае периода 16.03.1987г до 03.04.1987г. и от 03.04.1987г до 31.01.1990г.

На 16.03.1987г сключила трудов договор и започнала работа на длъжност „администратор“ в Школа за подготовка на кадри „Лазур“, с.Шкорпиловци, обл.Варна, с трудово възнаграждение 130 лева. Престоят и на длъжността бил до 03.04.1987г, като на същата дата била преназначена на длъжност „касиер“, с трудово възнаграждение 150 лева, на която длъжност работила до прекратяване на трудовия и договор 31.01.1990г, на основание чл.325, т.1 от КТ. Описаните по-горе обстоятелства са надлежно вписани в трудовата и книжка, но от ответната страна отказали да признаят трудовия стаж, поради липса на подпис на гл.счетоводител. Направила опит да съберe документите, но се оказало, че работодателят не съществува.

От правоприемника на работодателя „Ескана“ АД гр.Варна било издадено удостоверение Изх. № 292/27.11.2024г., от което е видно, че за периода 16.03.1987г до 01.01.1989г липсват разплащателни ведомости в архива на „Ескана“ АД - гр.Варна. За следващия период от 01.01.1989г., до 01.02.1990г., 1 година и 1 месец има запис за признат осигурителен стаж по реда на чл.38 и чл.39 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. При този работодател е работила на пълен работен ден 8 часа и на двете длъжности. Основното и задължение било да подготвя ведомостите и да 1 изплаща заплатите на всички работници и служители. Започнах работа на 19 години, не била омъжена и през цялото това време живеела в дома на родителите си, заедно с тях в с.Шкорпиловци.

По време на целия период на двете длъжности, посочени по-горе, тя е работила на пълен работен ден 8 часа и билао сигурявана за целия срок от страна на работодателя. Тези обстоятелства покриват законовите условия по чл.1, ал.1, т.З и чл.З от Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред, както и нормативните изисквания до 31.12.1999г.

Това определя правния и интерес от завеждане на настоящото дело, за признаване на трудов и осигурителен стаж за работата и в Школа за подготовка на кадри „Лазур“, с.Шкорпиловци, обл.Варна.

Предвид изложеното моли да бъде постановено решение, по силата на което да бъде признато за установено спрямо ответника, че ищцата Ж. Й. К. има трудов и осигурителен стаж при работодател Школа за подготовка на кадри „Лазур“, с.Шкорпиловци, обл.Варна, в периода от 16.03.1987г до 03.04.1987г, включително на длъжност „администратор“ и от 03.04.1987г до 31.01.1990г, включително на длъжност „касиер“, при пълен работен ден и платени осигуровки от работодателя.

От приложените към исковата молба доказателства съдът е приел, че искът следва да се предяви и срещу „Ескана“ АД гр.Варна, т.к. е счел, че посоченото дружество се явява правоприемник на Школа за подготовка за кадри „Лазур“ с.Шкорпиловци- работодателя при когото се твърди, че е придобит трудовия стаж. Съобразно горното на ищеца са дадени указания да насочи иска и към този ответник. В хода на делото е установено, че „Ескана“ АД гр.Варна не се явява правоприемник на работодателя, поради което с влязло в сила протоколно определение от 25.06.2026г. производството спрямо този ответник е прекратено поради недопустимост.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът ТП на НОИ Шумен оспорва иска.

Счита, че периода 01.01.1989г. до 01.02.1990г. за ищеца липсва правен интерес от водене на делото, защото има издаден документ обр. УП-3, издаден от правоприемник на работодателя, който удостоверява трудовия стаж. В останалата част счита предявения иск за неоснователен. Същото становище поддържа и в хода на делото.

Съдът въз основа на събраните доказателства прие за установено от фактическа и правна страна следното:

На първо място съдът намира, че следва да изложи мотиви относно възражението на ответника за частична недопустимост на производството касаещо периода 01.01.1989г. до 01.02.1990г. Твърди, че предвид факта, че за този период има издаден обр. УП-3, не е налице спор относно положения от ищцата трудов стаж, липсва интерес от воденето на настоящото производство.

Съгласно чл.40, ал.3 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, удостоверението за осигурителния стаж (обр. УП-3) се издава въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. В случаите, когато тези документи липсват, осигурителите или техните правоприемници по изключение могат да издават удостоверения за осигурителен стаж и въз основа на други автентични документи, щом те съдържат достатъчно данни за осигурителния стаж.

По- горе е посочено, че по делото е установено, че „Ескана“ АД гр.Варна- дружеството издало Удостоверението за осигурителния стаж (обр.

2

УП-3) не се явява правоприемник на работодателя - Школа за подготовка за кадри „Лазур“ с.Шкорпиловци, ето защо документът издаден от него не може да послужи пред съответното ТП на НОИ за установяване на положения трудов стаж, което обосновава и правния интерес от търсената правна защита.

От друга страна, съдът служебно установи, че работодателят- Школа за подготовка за кадри „Лазур“ с.Шкорпиловци е прекратил дейността си и няма правоприемник, поради което надлежен ответник се явява единствено ТР на НОИ.

Във връзка с горното, а именно факта, че липсва правоприемник на работодателя, съдът е предоставил възможност по делото да бъде представено удостоверение по чл.5, ал.2 от ЗУТОССР. Представено е удостоверение издадено от ТП на НОИ Варна изх.№5506-03-487#2/02.07.2026г., съгласно което за периода 16.03.1987г. до 31.01.1990г. липсват писмени данни за положен от Ж. К. трудов стаж при работодател Школа за подготовка за кадри „Лазур“ с.Шкорпиловци. Както вече подробно беше посочено, от издаденото от „Ескана“ АД гр.Варна удостоверение обр.УП-3 всъщност става ясно, че за част от процесния период, а именно за периода 01.01.1989г.-01.02.1990г. има писмени данни за трудовия стаж, но те се съхраняват при това лице, което няма право да издаде съответния документ. След като не е правоприемник на работодателя и при липса на такъв, „Ескана“ АД гр.Варна е следвало да предаде всички документи касаещи трудовоправните отношения на Школа за подготовка за кадри „Лазур“ с.Шкорпиловци на съответното ТП на НОИ, но след като това не е сторено, за ищеца не съществува друга възможност да установи трудовия си стаж, освен по съдебен ред.

По същество на правния спор съдът приема следното:

Като доказателство по делото е представена трудова книжа на ищеца, в която в графа работодател за периода 16.03.1987г. до 31.01.1990г. е вписана Школа за подготовка на кадри „Лазур“ с.Шкорпиловци. Вписана е и длъжността която е изпълнява ищцата, а именно за периода от 16.03.1987г. до 03.04.1987г. е администратор, а в периода 03.04.1987г. до 31.01.1990г. е била касиер. Трудовата книжка е „приключена“, като е отразено, че трудовият стаж на ищцата в Школа за подготовка за кадри „Лазур“ с.Шкорпиловци е две години и десет месеца. Положен е подпис обозначен като такъв на „директор“.

Към датата на попълване на посочените по- горе данни в трудовата книжка е действала Наредба за трудовата книжка и трудовия стаж (приета с ПМС № 72 от 30.12.1986 г. за приемане на наредби по прилагането на Кодекса на труда от 1986 г.).Съгласно чл.6, ал.1 от този нормативен акт п ри прекратяване на трудовото правоотношение продължителността на трудовия стаж, придобит от работника или служителя при работодателя към датата на прекратяване на трудовото правоотношение, се записва с цифри и думи и се подписва от главния счетоводител и от работодателя, като се подпечатва с печата му. В настоящият случай липсва подпис на главен счетоводител, поради което трудовата книжка не може да послужи пред НОИ като удостоверителен документ за положения стаж. От друга страна този формален недостатък не е пречка съдът да приеме, че представената трудова книжка представлява писмено доказателство по смисъла на чл.6, ал.2, т.5 от ЗУТОССР, съответно да обуслови допустимост на свидетелските показания.

По делото е представено копие от трудова книжка и на лицето Виолета Томова, от която е видно, че към процесния период тя е работила в Школа за подготовка за кадри „Лазер“ с.Шкорпиловци.Предвид посоченото, съдът е 3 приел, че са налице кумулативно изискуемите от чл.6, ал.2, т.5 и ал.4 от ЗУТОССР предпоставки за изслушването и като свидетел. От нейните показания се установява, че в процесния период с ищцата са работили заедно в ШПК „Лазур“. Твърди, че ищцата в началото работела като администратор, а след това я назначили на длъжност „касиер“, като и двете работели на 8 часов работен ден.

Съдът възприема за достоверни показанията на свидетеля, те са ясни, недвусмислени и възпроизвеждат непосредствените му наблюдения, поради което съдът приема за доказано, че през процесния период ищцата е работила в Школа за подготовка за кадри „Лазур“ с.Шкорпиловци, на пълен работен ден, като за периода 16.03.1987г.-03.04.1987г. е изпълнява длъжността „администратор“, а през периода 03.04.1987г. -31.01.1990г. вкл., длъжността „касиер“, при месечно заплащане на положения труд, което време следва да и бъде зачетено за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31.12.1999г.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено по отношение на ТП на НОИ-Шумен, ЕИК 1210825210231, адрес: гр.Шумен, бул.“Симеон Велики“ №60, че Ж. Й. К., ЕГН **********, адрес: гр.Шумен, ул.“Средна гора“ №4, бл.1, вх.3, ап.41, в периода 16.03.1987г.-31.01.1990г.е била в трудово правоотношение с Школа за подготовка за кадри „Лазур“, като през периода 16.03.1987г.-03.04.1987г. е изпълнява длъжността „администратор“, а през периода 03.04.1987г. 31.01.1990г., длъжността „касиер“, при пълно работно време, при месечно заплащане на положения труд, което време следва да и бъде зачетено за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31.12.1999 г.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________ 4