Решение № 46 от 18.01.2024, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 46 гр. П., 17.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Михаил Анг. Алексов при участието на секретаря Антония П. Стоева като разгледа докладваното от Михаил Анг. Алексов Гражданско дело № 20231720102893 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба подадена от Н. Р. Х., с ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. ****, чрез процесуален представител адв. Б. В., вписан в Адвокатска колегия - К. против ОБЩИНА - гр.П., гр.П., ул.“Св.Иван Рилски“ № 1А с искане да бъде осъден ответника „ОБЩИНА П.” град П. да заплати на ищцата Н. Р. Х., с ЕГН **********, на основание чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, сума в общ размер на 14 136.49 /четиринадесет хиляди сто тридесет и шест лева и четиридесет и девет ст./лева, от които 14 000 лева - обезщетение за претърпените неимуществени вреди /болки и страдания/ от причиненото и увреждане, поради падане в дупка на улица „***" на 10.10.2022г., и 136,49 лева - имуществени вреди от разходи направени от ищцата, ведно със законната лихва, считано от 10.10.2022г. до окончателното изплащане на сумата.

В срока за отговор ответникът е депозирал такъв, с който оспорва основанието и размера на исковата претенция. Липсват доказателства относно наличието на причинна връзка между увреждането на ищцата и състоянието на тротоара. Липсват данни за произхода на дупката на тротоара, както и наличието на причинна връзка между увреждането и настъпилия инцидент. Липсват приложени доказателства относно претърпените болки и страдания, като са налични единствено издадени болнични листове.

Ищцата твърди, че на 10 октомври 2022г. около 15:30 часа Н. Р. Х. заедно със съпруга си М.Р.Х. вървели в центъра на гр. П., от пазара по моста в посока градинката на Основно училище "Свети Иван Рилски". Движели се вдясно по тротоара на улица „***" до западната страна на училището. По тротоара имало неравности и паднали листа (шума), които са покривали две дупки. Ищцата паднала в дупка, образувана от счупени плочки, при което получила остра, силна болка в крака. Съпругът й спрял такси и заедно с шофьора помогнали на ищцата да се качи и да отиде в Бърза помощ. Там пристигнала и нейната майка - Катя Сашова Цветкова. Предвид обстоятелството, че ищцата била бременна в седми месец в деня на увреждането не била направена рентгенография на глезена. В следващите 1 дни болката в крака се увеличила, като той посинял и се подул. Това наложило допълнителен преглед на ищцата. Видно от приложените по делото документи и поконкретно допълнителен лист към лист на пациент В 406.2, 406.1 № 010522 от 14.10.2022г., допълнителен лист към лист на пациент В 406.2, 406.1 № 010632 от 19.10.2022г. и съдебномедицинско удостоверение № 221/2022г., издадено от д-р Р.В.С., се установява:

„Рентгенови данни за счупване на външния глезен на левия долен крайник. Поставена ортеза. Навяхване на лявата глезенна става\ Описаните увреждания са причинили трайно затруднение движението на левия долен крайник за период от няколко месеца, като самостоятелната походка е била невъзможна без помощта на помощни средства. През този период ищцата е изпитвала силни затруднения в самообслужването си от битов и хигиенен характер и се е нуждаела от чужда помощ. Възстановителният период е бил с продължителност над три месеца. Страданията на ищцата не били отшумели напълно и към датата на подаване на исковата молба, оплаквала се от бърза умора и оттичане в зоната на травмата, при студено време и натоварване се проявявал болков синдром. За лечението били направени и разходи в размер на 136,49 лева.

В открито съдебно заседание ищцата редовно призован, чрез пълномощника си подържа така депозираната искова претенция, като моли да бъде уважена изцяло и бъдат присъдени направените по делото разноски за което представя списък по чл. 80 от ГПК.

Ответникът, в открито съдебно заседание, редовно призован се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител, който оспорва изцяло предявената искова претенция при подробно изложени съображения.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства и ги преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:

Видно от свидетелските показания на свидетеля М.Х. на 10.10.2022г. се разхождал със съпругата си, която била бременна в осми месец, по улица „***“ в гр. П., като вървели по тротоара от страната на Пощата. По тротоара имало натрупана шума. Докато вървели, когато били при лавката на „Сладко и солено“ съпругата му пропаднала в дупка, затрупана от шумата, в която стъпила накриво. Свидетеля се опитал да й помогне, но не успял.

Ищцата през това време пищяла силно от болка. В същото време с такси преминавал св.

Б.Б., на който св. Х. кимнал и той спрял. Двамата успели да натоварят ищцата на задната седалка в таксито. С таксито отишли в „Бърза помощ“. Предвид обстоятелството, че ищцата била бременна в деня на увреждането по медицинска преценка не била направена рентгенография на глезена. В следващите дни болката в крака се увеличила, като той посинял и се подул. Това наложило допълнителен преглед на ищцата. Видно от приложените по делото документи и по- конкретно допълнителен лист към лист на пациент В 406.2, 406.1 № 010522 от 14.10.2022г., допълнителен лист към лист на пациент В 406.2, 406.1 № 010632 от 19.10.2022г. и съдебномедицинско удостоверение № 221/2022г., издадено от д-р Р.В.С., се установява: „Рентгенови данни за счупване на външния глезен на левия долен крайник. Поставена ортеза. Навяхване на лявата глезенна става. След падането ищцата не можела да ходи сама на прегледи, включително и за проследяване на 2 бременността й. Ходела само с помощта на съпруга си и на майка й. Не можела да се обслужва сама. Това затруднение продължило повече от три-четири месеца, тоест включително и след раждането, като периода след раждането бил особено труден за ищцата.

След случилото се много се притеснявала за бебето да не е получило увреждания, не можела да спи, взимала лекарства, които й били изписани от лекар.

Видно от заключението на изслушаната по делото съдебно-медицинска експертиза при процесния инцидент, ищцата е получила счупване на латералния малеол /долната част на малкия пищял/, без разместване на фрагментите. Този вид увреда, най често се получава при усукване на глезенната става/така нареченото стъпване накриво/, като според заключението на вещото лице механизмът на причиняване на травмата кореспондира с описано от свидетелите. През периода на възстановяване, ищцата е имала затруднения в самостоятелното придвижване, поради наличието на гипсова имобилизация и придвижване с помощни средства- патерици. При нормално протичане на лечебния процес, без усложнения, възстановителния период при такъв вид увреждания е около 3 месеца, което кореспондира с конкретния случай. През този период, ищцата е търпяла болки и страдания, като първите 45 дни, болките са били с по голям интензитет, след което са със затихващ характер.

За лечението, видно от приложените по делото фактури, с приложени към тях фискални бонове, са били направени разходи в размер на 136,49 лева.

По делото е приложена съдебно-техническа експертиза относно участък от ул. „***“ в гр. П., но не на тротоара от страната на пощата, а на тротоара от страната на училището, което е отсрещния тротоар, предвид на което и съдът не я кредитира, тъй като изследвания от експерта участък не кореспондира с мястото на увреждането.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

За да бъдат уважени предявените искове е необходимо по делото да бъде установено наличието на определените в закона предпоставки, а именно: положителните елементи от фактическия състав на чл. 49 ЗЗД: всички предпоставки на деликтната отговорност по чл. 45 ЗЗД – вреди в сочения от него размер, причинени на пострадалия, същите да са причинени от лице/лица, на които ответната община е възложила някаква работа, вредите да са причинени при или по повод тази работа и в тази връзка следва да установи, че пътният участък, на който е настъпило увреждането, съставлява част от общинската пътна мрежа, стопанисвана от Община П.. На следващо място, следва да се отбележи, че разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД урежда отговорност за чужди деяния (действия или бездействия), с които е причинено пряко деликтно увреждане. Когато вредоносните последици настъпват от деяние, осъществено при или по повод извършването на възложена работа, правният субект, който е възложил работата, следва да носи уредената в чл. 49 ЗЗД гаранционно-обезпечителна отговорност. Тази отговорност е за чужди противоправни и виновни действия или бездействия и произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица като не е необходимо да се установява виновно поведение на възложителя.

3

В тежест на ответника е да докаже своите правоизключващи, правоунищожаващи или правопогосяващи възражения, които са за положителни факти, каквото е възражението за съпричиняване, като установи соченото от него поведение на ищцата, което е в причинна връзка с резултата.

Основните спорни по делото въпроси, с оглед направените възражения са: дали нараняването е в резултат само на падането в дупка; отчетено ли е поведението на пострадалия и дали той не е допринесъл за настъпилото увреждане; какъв е механизмът на увреждането и налице ли е причинно – следствена връзка на получените травми с увреждащото падане, съдът намира следното:

От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че на посочената дата – 10.10.2022г. ищцата се разхождала със съпруга си по улица „***“ в гр. П., като вървели по тротоара от страната на Пощата. Била бременна в осми месец. По тротоара имало натрупана шума. Когато били на линията на лавката на „Сладко и солено“ стъпвайки върху шумата крака на ищцата пропаднал в дупка, която била покрита от шумата и тя паднала. В резултат на падането изпитала силна болка. При ренгенография е установено счупване на латералния малеол

В същото време ответникът не установява различен механизъм на настъпване на травмата, нито соченото от него поведение на ищцата, което да е допринесло за настъпване на вредоносния резултат, а това са все обстоятелства, които той трябва да установи при условията на пълно и главно доказване.

Съдът намира за неоснователно направеното от ответника възражение за съпричиняване.

По делото беше доказано, че към момента на настъпване на увреждането ищцата е била пешеходец, като е вървяла по тротоара на улица „***“ от страната на Пощата , като увреждането е настъпило и именно на тази улица в линията срещу лавката на „Сладко и солено“.

Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 2 от Закона за общинската собственост общинска собственост са имотите и вещите, предоставени на общината със закон. На основание § 7, ал. 1, т. 4 от ПЗР на Закона за местното самоуправление и местната администрация с влизане в сила на ЗМСМА преминават в собственост на общините следните държавни имоти – общинските пътища, улиците, булевардите, площадите, обществените паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване. Съгласно чл. 80, ал. 3 от ЗУТ не се допускат улици без тротоари в населени места с население над 30000 жители. От изложеното следва, че ул. „***“ и тротоара към нея е общинска собственост, който факт е и безспорен в отношенията между страните по делото въпрос. Както бе посочено в случая се претендира заплащане на обезщетение за вреди, причинени не от присъщи качества на една вещ, а за вреди, които са в резултат на нехарактерно състояние на вещта, поради което отговорността на нейния собственик намира своето основание в разпоредбата на чл. 45 ЗЗД, съответно по чл. 49 ЗЗД – за виновно бездействие за отстраняване на повреди и възстановяване на типичното състояние на вещта. В качеството на собственик на вещта Община П. е длъжна да поддържа в изправно състояние процесната улица и тротоара към нея. Понятието 4 изправно състояние означава, че улица „***” и тротоара към нея следва да се поддържат в състояние годно за обикновеното си предназначение, а именно – безопасното движение на пешеходци, включително и при есенни условия – паднали листа от дърветата. Ирелевантно за предявения първоначален иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД е дали Община П. ще изпълнява задължението си като собственик да поддържа нормалното състояние на вещта чрез свои служители или работници, или чрез лице, на което изрично е възложено поддържането на пешеходния участък, тъй като отговорността на възложителя е с гаранционно – обезпечителна функция.