Решение № 1171 от 13.11.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1171 гр. Варна, 11.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV А СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Константин Д. И.

Членове:

Н. Св. Стоянов мл.с. Станислав М. Ангелов при участието на секретаря Марияна Ив. И. като разгледа докладваното от мл.с. Станислав М. Ангелов Въззивно гражданско дело № 20243100501649 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба входящ № 55627/09.07.2024 г. по описа на РС-В., подадена от Т. Д. И., чрез особен представител адв. З. С., срещу Решение № 2260/14.06.2024 г. постановено по гр. дело № ******** г. по описа на РС-В., 16-ти състав, с което РС-В. е: отхвърлил предявения от Т. Д. И., ЕГН:********** с адрес: град В., ж.к. Ч., бл.**, вх. Д, ап.**, срещу Н. И. Г., ЕГН: ********** с адрес: град В., ул. „С.В.“ №**, ет. 7, №**, иск с правно основание чл. 45 ЗЗД, за осъждане на ответника Н. И. Г., да заплати на ищеца сумата в размер на 10 000лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени страдания, психически стрес, постоянна тревожност, загуба на работа, впоследствие ненамиране на работа; социално дистанциране, влошаване на здравето и качеството на живот и други аналогични, поради злоупотреба с процесуални права свързани с образуваните множество граждански и административни дела, включително и с подадена пред ВРП жалба по ЗЗдр. и постановеното впоследствие въз основа на същата постановление за прекратяване на производството №********** г. на ВРП, в периода *********************** г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на главницата; отхвърлил предявения от Т. Д. И. срещу П. С. Г. с адрес: град В., ул. „С.В.“ №**, ет. 7, №**, иск с правно основание чл. 45 ЗЗД, за осъждане на ответника П. Г. да заплати на ищеца сумата от 10 000 лева, представляваща сбор от обезщетения за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени страдания, психически стрес, постоянна тревожност, загуба на работа, ненамиране на работа впоследствие; социално дистанциране, влошаване на здравето и на качеството на живот и други аналогични поради злоупотреба с процесуални права - свързани с образуваните множество граждански и административни дела, включително и с подадена пред ВРП жалба по ЗЗдр. и постановеното впоследствие въз основа на същата постановление за прекратяване 1

№********** г. на ВРП, в периода *********************** г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на главницата; както и е отхвърлил предявения от Т. Д. И. срещу П. С. Г., иск с правно основание чл. 45 ЗЗД, за осъждане на ответника П. Г. да заплати на ищеца сумата в размер на 10 000лв., представляваща сбор от обезщетения за причинени неимуществени вреди, за отправени обиди и за уронване честта и достойнството на публично място - по време на оглед на строеж през месец юни 2016 г. и по време на процедура по медиация на 18.12.2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на главницата.

Въззивницата – Т. Д. И. счита обжалваното първоинстанционно решение за неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Счита, че първоинстанционният съд неправилно е кредитирал показанията на свидетеля Б.П., воден от ответната страна за сметка на свидетеля Г. И., воден от ищцовата страна и по този начин е достигнал до погрешен краен извод за неоснователност на предявените искове по чл. 45 от ЗЗД. По същество моли обжалваното първоинстанционно решение да бъде отменено и съдът да уважи предявените искове по чл.

45 от ЗЗД.

В срока по чл. 263 от ГПК, насрещните страни – Н. И. Г. и П. С. Г., чрез общия им процесуален представител адв. М. Т., са подали отговор, с който изразяват становище за неоснователност на подадената въззивна жалба. Молят подадената въззивна жалба да бъде оставена без уважение и обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

В открито съдебно заседание въззивната страна – Т. Д. И. – лично и чрез процесуалния си представител адв. З. С. поддържа въззивната жалба.

В открито съдебно заседание въззиваемите страни – П. С. Г. И Н. И. Г., чрез общия им процесуален представител адв. М. Т. поддържат отговора на въззивната жалба. Претендират се разноски.

Съдът, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството пред РС-В. е образувано въз основа на определение № *****************г. постановено по гр. д. №**********г. по описа на ОС-В., с което производството пред ОС-В. е прекратено по част от исковете на Т. И. срещу П. Г. и Н. Г. и е изпратено на РС-В. по компетентност.

Ищцата Т. Д. И. е предявила три обективно и субективно, кумулативно съединени осъдителни искове срещу П. Г. и Н. Г., с правно основание чл.45 от ЗЗД.

С първия предявен иск Т. Д. И. иска Н. И. Г. да бъде осъден да й заплати сумата в размер на 10000лв., представляваща обезщетение за причинени й неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени страдания, психически стрес, постоянна тревожност, загуба на работа , впоследствие намиране на работа; социално дистанциране, влошаване на здравето и качеството на живот, причинени поради злоупотреба с процесуални права – свързани с образуваните множество граждански и административни дела, включително и с подадена пред ВРП жалба по ЗЗдр. и постановеното впоследствие въз основа на същата постановление за прекратяване

№********** г. на

ВРП, в периода

*********************** г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска-29.11.2018г. до окончателното изплащане на главницата.

С втория предявен иск Т. Д. И. иска П. С. Г. да бъде осъдена да й заплати сумата в размер на 10000 лева, представляваща сбор от обезщетения за причинени й неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени страдания, психически стрес, постоянна тревожност, загуба на работа, ненамиране на работа впоследствие; социално дистанциране, влошаване на здравето и на качеството на живот и други аналогични поради злоупотреба с процесуални права - свързани с образуваните множество граждански и административни дела, включително и с подадена пред ВРП жалба по ЗЗдр. и постановеното впоследствие въз основа на същата постановление за прекратяване на производство №********** г. на ВРП, в 2 периода *********************** г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на главницата.

С третия предявен иск Т. Д. И. иска П. С. Г. да бъде осъдена да й заплати сумата в размер на 10000 лева, представляваща сбор от обезщетения за причинени й неимуществени вреди, за отправени обиди и за уронване честта и достойнството й на публично място - по време на оглед на строеж през месец юни 2016 г. и по време на процедура по медиация на 18.12.2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на главницата.

Т. Д. И. заявява, че между нея и ответниците е имало дългогодишни и непреодолими спорове и конфликти, дължащи се и свързани с извършен от ответниците незаконен строеж в неин имот, находящ се в гр. В., ул. „Ч.В.“ №15. Претърпените от нея неимуществени вреди се изразяват в това, че поради противоправните действия на ответниците /доказани със съдебни актове/, с които строили в имота й, впоследствие решили да я тормозят психически и финансово, с които действия и причинили душевни болки и страдания и тя останала и без работа и без доходи.

Т. Д. И. твърди, че е съсобственик на поземлен имот, находящ се в гр. В., ул. Ч.В. №15, целият с площ 305 кв.м., съставляващ УПИ ***,кв.***, на 9-ти микрорайон на град В. с идентификатор по Кадастралната карта ****************. Сочи, че в имота е трябвало да бъде построена жилищна сграда състояща се от приземен етаж и четири жилищни етажа от ЕТ „М.**-М.Р.” гр. В. въз основа на сключен между нея и ЕТ „М.**-М.Р.” , Договор за групов строеж от *********г. и нот.акт номер *******г., съгласно които, фирмата трябвало да построи със свои средства обектите в сградата, за които имала учредено право на строеж и които били посочени в т.3 от нот.акт, а именно : офис „А” с площ от 23.80кв.м. на партерен етаж, ап. №** с площ от 93.13 кв.м на втори жилищен етаж, гараж № 3 с площ 18.96кв.м. на партерен етаж. Поддържа, че нямало построени законни обекти, въведени в експлоатация, за които да получи нотариален акт за собственост и с които да увеличи имуществото си.

Твърди, че вината за това е на ответниците. Твърди, че ответниците, без да имат право - без сключен с тях нито писмен, нито устен договор да строят в имота й или да възлагат извършване на строителство в същия с трети лица, са го сторили без нейното знание и съгласие чрез техния договор за групов строеж от 27.07.1999 г., допълнително споразумение от 25.08.1999г., с което извършили незаконно строителство в имота. Поддържа, че по този начин са попречили на фирмата да строи и я лишили от възможността да има законно построени обекти, въведени в експлоатация, с които да увеличи имуществото си. Твърди, че съгласно закона, за да може да се строи в съсобствен имот е необходимо нотариално заверен договор от всички съсобственици на имота – чл. 56, ал.3 от ЗТСУ ( отм.), респективно чл.183,ал.1 от сега действащия ЗУТ. Сочи, че няма такъв договор от всички съсобственици на имота. Поддържа, че през месец юли 1999 г. ответниците от нейно име подали искане с вх. № АГ-2-9400(П-89)от 21.07.1999г. за издаване на разрешение за строеж, на което бил подправен подписа на П.М. (доказано с експертиза в съдебно дело) и без нейното знание и съгласие приложили към него копия на нотариалните актове, с които се сдобили от Служба по вписванията. Така получили от Район Одесос към Община В. разрешение за строеж № *************г., което ответниците получили на ръка. Твърди, че разрешението за строеж било отменено като незаконно издадено и в нарушение на чл.56, ал.3 ЗТСУ/ липса на нотариално заверено съгласие от всички съсобственици в имота/ с Решение № *************** на Върховен административен съд. По този начин без да имат право ответниците строили в имота незаконно и на неин риск, което породило много спорове и конфликти с нея. Поддържа, че през 2010г. отново без съгласието й и след като ответниците отказали да се сключи договор-споразумение от всички съсобственици, започнали процедура по узаконяване на незаконния строеж, която приключила с Отказ за узаконяване № 03/02.05.2012г. на район Одесос, потвърден с Решение от 06.11.2014г. по адм.дело №*********г. на Административен съд В.. След което ответниците завели срещу нея съдебни дела за пари на различни основания. Сочи, че ответниците са подали на жалба до прокуратурата, че страда от неспособност и липса на самокритичност за своето поведение и 3 здраве, като имали претенции да бъде освидетелствана и изпратена в психиатрична клиника.

Твърди, че преписката е била прекратена с Постановление №**********г. на ВРП. Сочи, че жалбата до прокуратурата е била подадена и подписана и от ответника Н. И. Г., а ответницата Г. давала свидетелски показания срещу нея по жалбата, като била посочена в самата жалба за свидетел. Твърди, че ответницата Г., на публични места, пред много хора говорела, за нея, че била „осъдената Т.” и как щяла да и вземе имота понеже той не й бил трябвал, била „стара мома без деца” и нямало на кого да го оставя след себе си, била безработна и се стараела да и осигурява с какво да се занимава, затова и завеждала дела в съда за пари. Била невъзпитана и щяла да я възпитава, защото била лъжела за всичко.

Твърди, че това се случвало многократно на публични места.

Сочи, че ответниците инициирали срещу нея следните съдебни дела:

- 800/2001г. по описа на Административно отделение на ВОС- решено в нейна полза;

573/2002г. по описа на ВРС – прекратено; *******г. по описа на Административно отделение на ВОС- нерешено в нейна полза; *********г. по описа на ВАС( въззивно на *******г. на Адм. отделение на ВОС)- решено в нейна полза с Решение № ***************г. на ВАС; *********г. по описа на ВРС – нерешено в нейна полза;