Решение № 195 от 10.07.2023, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 195 гр. Карлово, 07.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Владимир Ст. И. при участието на секретаря Цветана Т. Чакърова в присъствието на прокурора П. П. Р. като разгледа докладваното от Владимир Ст. И. Гражданско дело № 20225320100815 по описа за 2022 година

Производството е образувано по молба с правно основание чл. 30, ал. 1, вр. с чл. 29, т.6, вр. с чл.25, ал.1, т.1 и ал.2 от Закона за закрила на детето, предявена от С. М. Б., ЕГН: **********, постоянен адрес: с. Р., обл.

П., ул. „К. М.“ №*, съдебен адрес: гр. П., ул. „Х. К.“ №*, ет.*, ап.*, чрез адв.

А. Б..

В молбата се твърди, че С. М. Б. бил баща на детето М. С. Б., ЕГН:

**********, роден от съжителството му с Н. Т.ва Д., която починала на ******* г. След смъртта на майката, с решение № 270 от 18.07.2019 г. на К. р. с., постановено по гр.дело № 496/2019 г., детето М. С. Б. било настанено за отглеждане и възпитание в семейството на Е. М. Д., ЕГН: ********** и Т. А.

Д., ЕГН: **********, на адрес: с. Х. Д., ул. „***-ма“ №**, до навършване на пълнолетие, или до настъпване на промяна в обстоятелствата, които биха довели до промяна на мярката на закрила, както и по преценка на съда, с оглед най-добрия интерес на детето. Бил определен режим на лични контакти между детето и бащата, като последният бил осъден да заплаща издръжка.

С. М. Б. счита, че към настоящия момент са настъпили съществени 1 промени в обстоятелствата, имащи отношение към така постановените мерки, и че в интерес на детето му е тези мерки да бъдат прекратени или съществено изменени.

Твърди, че към момента, когато било постановено цитираното решение за настаняване на детето му извън семейството, не бил съгласен с него, като счита, че и тогава не били налице никакви основания съгласно Семейния кодекс детето да не се отглежда от него – родния му баща. Примирил се с решението единствено, за да не травматизира повече сина си, за да е спокоен той, още повече, че наскоро бил претърпял внезапната загуба на майка си в резултат от автомобилна катастрофа. Тогава детето взело становище, че желае да остане при родителите на майка си и това била основната причина да бъде настанено при тях. С. М. Б. се надявал, че с времето той ще се успокои и двамата ще възвърнат нормалните си отношения на обич и привързаност.

Новите обстоятелства били следните:

Изтекъл продължителен период от време, детето се отглеждало от баба му и дядо му по майчина линия, като според молителя те не полагали и не били в състояние да полагат необходимия контрол по отношение на непълнолетния, предвид възрастта му към настоящия момент. М. бил оставен на „самотек“, сам вземал решения относно дневния си режим и начина си на живот, което се отразявало зле на развитието му, вкл. на образованието му.

Поведението му също било твърде самоуверено и молителят се опасявал, че може да тръгне по лоши пътища, тъй като отглеждащите го на практика не знаели как, къде и с кого той прекарва времето си. Отглеждащите детето му вече не живеели на посочения в решението адрес, къщата била продадена на трети лица и била под въпрос и битовата обстановка, в която то се отглежда понастоящем. Доколкото молителят бил разбрал, те обитавали къща в село Московец, в която живеели още около десет човека, включително и синът му.

Надеждите му да се сближи отново с детето си били осуетени от активно поведение на отглеждащите го баба и дядо, които не само, че не разрешавали никакви контакти помежду им, но и настройвали детето срещу бащата, обяснявали му, че бил лош човек, че щял да го вземе, че щял да го отвлече и дори му било внушавано, че не му е баща. Всичко това не само не се контролирало по никакъв начин от органите на ДСП К. и ЦОП Сопот и не се предприемали никакви мерки, за да се възстановят отношенията между 2 молителя и детето, но и те толерирали поведението на бабата и дядото, като изцяло подкрепяли тяхната позиция. При среща между бащата и детето, проведена в началото на месец юни 2022 г. съобразно установения по решението режим, една от служителките му казала, че детето ще бъде осиновено, ще му се вземат родителските права и повече нямало да го вижда.

Направените „констатации“ от ДСП, вкл. и за нуждите на воденото дело пред РС К. през 2019 г., били необективни, като част от тях дори се опровергавали от писмени доказателства. Молителят счита, че тази необективност се дължи и на предходни негови оплаквания срещу служители. Настройването на детето и манипулирането му, чрез което му се изгражда негативно отношение към бащата, представлявало и форма на домашно насилие, което се осъществявало върху детето от лицата, които го отглеждат, а всичко това следвало да бъде забелязано от компетентните институции и да се предприемат и служебно адекватни мерки – нещо, което те не правели.

Молителят твърди, че бил сериозен човек, трудово ангажиран, с позитивни характеристични данни, нямал никакви лоши прояви, напротив – грижел се за друго дете от друга връзка, ползвал се с добро име. Давал си сметка, че към момента детето било настроено срещу него, заявявало, че не желае да се вижда с баща си, но това можело да бъде променено. Нищо лошо не му бил причинил никога, напротив – изпитвал към сина си топли чувства на бащинска обич, желаел да се грижи за него и да възстанови връзката между тях, още повече, че той бил единственият му син.

Предвид горното, С. М. Б. моли съда, да постанови с решение, с което прекрати настаняването на детето М. С. Б., ЕГН: ********** в семейството на близки – бабата и дядото по майчина линия Е. М. Д., ЕГН: ********** и Т. А.

Д., ЕГН: **********, поради отпадане на основанията по чл. 25, ал. 1 от ЗЗЗдетето и промяна на обстоятелствата, довели до настаняване на детето в семейството, като постанови детето да живее при него.

След като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното:

М. С. Б. понастоящем е непълнолетен, роден на ******* г., с родители: майка – Н. Т.ва Д. – починала, и баща – С. М. Б., ЕГН: **********.

По делото не е спорно, че до двегодишна възраст М. Б. е живял с родителите си в дома на бащата в с. Р..

3

Не е спорно също, че Н. Т.ва Д. е починала при автомобилна катастрофа на ******* г. Заедно с нея е пътувал и мъжът, с когото е живяла на съпружески начала през последните около 10 години – А. К. С., който е починал няколко дни след транспортното произшествие.

Представено е в препис Решение №270/18.07.2019 г. постановено по гр. д. № 496/2019 г., по описа на PC К., влязло в законна сила на 27.07.2019 г. от което е видно, че детето е било настанено за отглеждане и възпитание в семейството на Е. М. Д. и Т. А. Д., живущи на с адрес: с. Х. Д., ул. „**-ма“ №**, до навършване на пълнолетие от детето или до настъпване на промяна в обстоятелствата, които биха довели до промяна на мярката на закрила, както и по преценка на съда, с оглед най-добрия интерес на детето. На бащата С. М.

Б. е определен следният режим на лични отношения с детето: всеки първи петък на месеца от 15:00 ч. до 17:00 ч. в офиса на ОЗД при ДСП - К. или Ц. за о. п. гр. С., след предварителна уговорка. Осъден е да заплаща месечна издръжка на сина си в размер на 150 лева, считано от влизане на решението в сила до настъпване на основания за нейното изменяне или прекратяване От представената длъжностна характеристика от 08.04.2022 г. е видно, че молителят С. Б. е трудово ангажиран – работи като „Общ работник“ в „Д.

И.“ ЕООД – гр. П..

Представено е свидетелство за съдимост удостоверяващо, че молителят не е осъждан. от

25.06.2021 г.,

Представена е характеристика относно С. М. Б., подписана от кмета на Кметство - с. Р.. В нея е посочено, че кметът познава молителя от много години и за това време установил, че той винаги бил съвестен гражданин, отзивчив приятел, неконфликтна личност и грижовен баща. Живеел със своя баща - пенсионер и дъщеря си Д. Б.а (на 6 г.) Намирал се в прекрасни отношения с приятели и съседи, бил отговорен и нямал противообществени прояви.

Приложено е Удостоверение за промени на постоянен адрес, от което е видно, че в периода 19.10.2006 г. – 27.11.2012 г. детето М. С. Б. е живяло на адрес: с. Р., ул. „К. М.“ №*; от 27.11.2012 г. до 07.12.2020 г. – в с. Х. Д., ул.

„**-та“ №**, а оттогава до настоящия момент – в с. Х. Д., ул. „**-ма“ №**.

Представено е в препис Решение от 21.09.2020 г. постановено по гр. д.

№ 1478/2019 г., по описа на PC К., влязло в законна сила на 10.10.2020 г., от 4 което е видно, че на основание чл.127, ал.2 СК на С. М. Б. са предоставени родителските права по отношение на детето Д. С.а Б.а, ЕГН: **********, като е постановено то да живее при баща си на адрес: с. Р., ул. „К. М.“ №*.

От представените писма вх. №8398/28.10.2023 г. и вх.

№10228/22.12.2022 г. на Кметско наместничество – с. М. е видно, че на ул. „*та“ №*има регистрирани две лица, но в действителност жилището се обитава от осем лица на различна възраст, а именно: Т. А. Д., Е. М. Д., И. Т.в Д., А. И.а К., Д. Н. Д., М. С. Б., М. И. Д. и П. И.а Д..

Представена е молба рег. №1870/10.09.2018 г., от която е видно, че С. Б. е потърсил съдействие от прокуратурата, като е навел оплаквания, че Т. А. Д.

Е. М. Д. препятстват контактите със сина му М. Б..

Молба за съдействие е адресирана и до ДСП К. и ЦОП С. на 27.05.2022 г.

Приложено е писмо от ДСП К., адресирано до С. Б., с което го уведомяват, че ползваната от него през 2018/2019 г. социална услуга за повишаване на родителския капацитет и възобновяване на връзката родителдете не е дала положителен резултат. Този извод е бил потвърден и при проведените между бащата и сина срещи на 03.06.2022 г. и 01.07.2022 г.

Представен е социален доклад от Д. „С. п.“ – гр. К., в който е посочено, че основни грижи за М. С. Б. полагат баба му и дядо му по майчина линия, в чието семейство е настанен съгласно чл. 26 от ЗЗД. Потребностите на детето по отношение на подслон, храна, облекло, образование, здравна грижа и емоционална топлина са задоволени по най - добрия начин. Семейство Д.и разполагат с две жилища – в с. Х. Д. и в с. М.. Жилището в с. Х. Д., ул. „**ма“ №**представлява едноетажна постройка, състояща се от четири стаи, баня и тоалетна. Жилището в с. М., ул. „*-та“ представлява къща на две нива.

На първо ниво са разположени всекидневна, кухня и баня. Тоалетната е обособена на двора. На второто ниво има хол, кухня и две спални за М. и сестра му Д.. Хигиенно - битовите условия и в двете жилища са много добри и подходящи за отглеждане на дете.

Жилището, което живее С. Б. се намира в с. Р., ул. „К. М.“ №*, собственост на баща му. Представлява едноетажна постройка, състояща се от коридор, кухня, две спални, хол. Хигиенно - битовите условия са добри.

Е. и Т. Д.и са безработни с регистрация в Дирекция „Бюро по труда“.

5

Реализират доход от селскостопанска дейност. Семейството е обект на подпомагане от ДСП - К. по реда и условията на чл. 7 от ЗСПД. М. Б. разполага с доход от наследствена пенсия в размер на 350 лв. Не споделят за финансови затруднения.

С. Б. работи на трудов договор в „Д. И.“ ЕООД - гр. П.. Споделя доход в размер на минимална работна заплата. Обект е на подпомагане от ДСП - К. по реда и условията на чл. 7 от ЗСПД, отпусната е еднократна помощ по реда и условията на чл. 10а от ЗСПД.

М. Б. има изграден приятелски кръг. Познава роднинския си кръг от страна на майка си и контактува свободно. Той е спокойно дете. Привързан е към близките си по майчина линия.

През учебната 2022/2023 година М. Б. е ученик в **-ти клас на ПГ „Б. Е. и Х. Г.и“ – гр. К.. Посещава редовно учебни занятия. Справя се с усвояването на учебния материал.

В заключителната част на социалния доклад е посочено, че след настаняването на М. С. Б. в семейството на баба му и дядо му по майчина линия, баща му С. Б. не е поддържал връзка с него, не е заявявал желание за организиране на срещи според определения от РС К. режим на лични отношения. Не е заявил желание да се работи с него за възстановяване на прекъснатата връзка родител - дете. Заявил е желание за осъществяване на контакт едва след като бабата по майчина линия е завела дело за осиновяване на детето при условията на непълно осиновяване. Отдел „З. на д.“ при Д. „С. п.“ - К. счита, че към момента не са настъпили обстоятелства за прекратяване на предприетата мярка за закрила по отношение на детето М. С. Б..

Разпечатката съдържа 52 от 85 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ce677ba5-a9d1-4713-879e-7ac289e6dbd4