Решение № 325 от 30.10.2024, Районен съд - Димитровград

РЕШЕНИЕ

№ 325 гр. гр. Димитровград, 30.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Огнян Хр. Гълъбов при участието на секретаря Силвия Ив. Димова като разгледа докладваното от Огнян Хр. Гълъбов Гражданско дело № 20245610100643 по описа за 2024 година

Предявени са искове с правно основание чл.26 ал.1 от ЗЗД- за прогласяване нищожността на сключени между страните договор за паричен заем и договор за предоставяне на гаранция.

Ищецът Т. Т. Ч. твърди в искова молба, че на 30.05.2022г. сключила с ответното дружество „Изи Асет Мениджмънт“АД Договор за паричен заем №4499342, съгласно който й бил предоставен кредит в размер на 2600 лева за срок от 15 месеца. Записаният в Договора ГПР бил в размер на 48,24%, а фиксирания ГЛП – в размер на 40%. Договорената вноска по кредита била 223,08 лева, а общата дължима сума от потребителя- 3346,20 лева. Съгласно чл.4 от Договора заемополучателят трябвало да обезпечи задължението си с осигуряване на обезпечение: две физически лица-поръчители, всеки от които да отговаря на конкретно посочени изисквания; банкова гаранция с бенефициер- заемодателя; одобрено от заемодателя дружество- поръчител, което предоставя гаранционни сделки. Във връзка с тези изисквания, ищецът сключила Договор за предоставяне на гаранция от 30.05.2022г. с втория ответник „Файненшъл България“ЕОД, съгласно който трябвало да му заплати сумата в размер на 1543,80 лева, разсрочена ведно със задълженията по кредита на 15 равни вноски.

Така формираната капитализирана вноска била в размер на 326 лева, включваща задължение за предоставяне на гаранция от 102,92 лева и вноска по кредита 223,08 лева. В резултат на това, за усвоена главница в размер на 2600 лева и за период на ползване от под 15 месеца, от ищеца се изисквало да заплати 4890 лева, от които 3346,20 лева към кредитора „Изи Асет Мениджмънт“АД и 1543,80 лева към гаранта „Файненшъл България“ЕООД.

Поддържа, че сключеният договор за паричен заем е договор за потребителски кредит, поради което за него важат изискванията на ЗПК. Този договор бил нищожен на основание чл.22 от ЗПК, тъй като противоречал на законоустановените императивни правила, както и на основание чл.146 ал.1 от ЗЗП. В случая нарушени били изискванията на чл.11 ал.1 т.9 и т.10 от ЗПК вр.чл.19 от ЗПК. В договора единствено бил посочен лихвения процент като абсолютна стойност, но липсвало посочване на компонентите включени в него.

Не била посочена ясно разписана методика за формиране на ГПР, в т.ч. кои компоненти са включени в него. При изчисляване на ГПР не било включено дължимото по Договора за предоставяне на гаранция възнаграждение за гарант. Посочва, че двата процесни договора са сключени в един и същи ден, носят един и същи идентификатор, а двете дружества са 1 свързани лица, като кредитора е включил размера на възнаграждението за гарант в погасителния план по кредита, като това сочело, че този разход му е бил известен към датата на сключване на договора за кредит. Поради това кредиторът бил нарушил правилото на чл.19 ал.1 от ЗПК и незаконосъобразно не бил включил възнаграждението за гарант в размер на ГПР. При условие, че то е било направено, ГПР щял да бъде в размер на повече от 210%.

На следващо място, в Договора бил уговорен лихвен процент в размер на 40% и ГПР в размер на 48,24%, но не ставало ясно какво представлява разликата между тези проценти и кои разходи покрива. Всичко това водело до извод за наличие на самостоятелно основание за недействителност на договора. Посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлявало невярна информация и заблуждаваща търговска практика, като потребителя не можел да прецени реалните икономически последици от сключване на договора. От друга страна, договора за паричен заем бил нищожен, тъй като клаузата за заплащане на договорна лихва накърнявала добрите нрави. Предвидената в договора лихва от 40% годишно, надхвърляла по размер повече от 3 пъти законната лихва в страната. Същевременно клаузата на чл.4 от Договора била нищожна, тъй като с нея се заобикаляли изискванията на чл.19 ал.4 от ЗПК, установяващ лимит на ГПР. Същата клауза била неравноправна и нарушавала изискванията на чл.143 ал.2 т.5 и чл.147 ал.1 от ЗЗП. Тя била уговорена във вреда на потребителя, като не отговаряла на изискването за добросъвестност и водела до неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, като задължавала последния при неизпълнение на негови задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка.

Посочва, че в настоящия случай неприложима била разпоредбата на чл.26 ал.4 от ЗЗД, тъй като нищожните клаузи на договора били незаместими по право и сделката не би била сключена при ГПР, надвишаващ изискването на чл.19 ал.4 от ЗПК. Поради това, Договорът за потребителски кредит се явявал изцяло недействителен.

На следващо място счита, че Договора за предоставяне на гаранция е нищожен на основание чл.26 от ЗЗД и чл.146 от ЗЗП. При сключването му не били спазени изискванията на чл.11, чл.19 ал.4 вр.чл.22 от ЗПК, както и тези по чл.68е, чл.143 ал.1 и чл.147 от ЗЗП.

Договорът противоречал на добрите нрави, съгласно чл.26 ал.1 от ЗЗД. В настоящият случай, за кредит в размер на 2600 лева и срок за ползване от 15 месеца, кредитополучателят трябвало да заплати за допълнителна услуга по поръчителство сумата от 1543,80 лева, която е съизмерима с главницата по договора. Видно било, че от кредитополучателя се изисква да заплати около 2 пъти повече възнаграждение по обезпечителната сделка, сравнено с разхода по главната сделка, а именно по договора за кредит. По този начин се достигало до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорно съглашение, до злепоставяне на интересите на ищеца с цел извличане на собствена изгода за кредитора и поръчителя. Нарушаването на императивно поставените корективи водело до нищожност на сделката. От друга страна, Договорът за предоставяне на гаранция бил нищожен и като нарушаващ и заобикалящ изискването на чл.19 ал.4 от ЗПК. Същият договор бил нищожен и на основание чл.26 ал.2 предл.4 от ЗЗД, поради липса на основание /кауза/. В случая, в разрез с нормите за добросъвестност на страните, търговецът, който е икономически по-силната страна в правоотношението, се е възползвал от своето положение, като е осигурил допълнително възнаграждение в своя полза, чрез осигуряване на поръчител срещу възнаграждение. Този извод се подкрепя и от погасителния план, в който е установено, че възнаграждението по договора се заплаща ведно с месечните погасителни вноски по банкова сметка на кредитора „Изи Асет Мениджмънт“АД или в офисите на последния.

На последно място, клаузите на договора за предоставяне на гаранция нарушавали изискванията на чл.143 ал.2 т.19 от ЗЗП и чл.147 ал.1 от ЗЗП, тъй като противоречали на добрите нрави и добрите търговски практики като илюстрирали директно уговорка във вреда на потребителя, което водело до неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя.

Предвид изложеното, иска съдът да постанови решение, с което да прогласи 2 нищожността на Договор за паричен заем №4499342/30.05.2022г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт“АД, като противоречащ на императивните изисквания на ЗПК, ЗЗД и ЗЗП; Да прогласи нищожността на Договор за предоставяне на гаранция №4499342/30.05.2022г., сключен с „Файненшъл България“ЕООД, като противоречащ на императивните изисквания на ЗПК, ЗЗД и ЗЗП, както и като заобикалящ изискванията на чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК и нарушаващ добрите нрави. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответниците „Изи Асет Мениджмънт“АД и “Файненшъл България“ЕООД не депозират отговори на исковата молба. Редовно призовани за проведеното на 03.10.2024г. съдебно заседание по делото не изпращат представител и не вземат отношение по предявените против тях искове.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства- поотделно и в тяхната общност, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от приетия като доказателство по делото Договор за паричен заем №4499342, на 30.05.2022г. „Изи Асет Мениджмънт“АД и Т. Т. Ч. се договорили дружеството да предостави на ответника заем в размер на 2600 лева. От своя страна заемополучателят се задължила да върне заема на 15 месечни вноски, всяка в размер на 223,08 лева. Първата дата за плащане на вноска била 02.07.2022г., а последната – 26.08.2023г. Фиксиран бил ГЛП по заема от 40%. Посочено било, че общата дължима от заемателя сума е в размер на 3346,20 лева, като в нея освен главницата от 2600 лева била включена и възнаградителна лихва. В т.8 от Договора е записано, че ГПР по заема е 48,24%. При изчисляването му били взети следните допускания: договорът ще е валиден за посочения в него срок, всяка от страните ще изпълнява точно и в срок задълженията си, съответно няма да бъдат начислени разходи за събиране на лихви за забава и неустойки за неизпълнение на някое от задълженията по договора, както и други разходи освен посочените в настоящия договор. В чл.4 от Договора страните се договорили в срок от 3 дни от датата на подписването му, заемателя да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения- поръчители /две физически лица/, банкова гаранция с бенефициер –заемодателя, одобрено от заемодателя дружествопоръчител, което предоставя гаранционни сделки. Към Договора е представен Погасителен план месечни погасителни вноски, съгласно който ответника е трябвало да плати на „Изи Асет Мениджмънт“АД 15 месечни вноски за периода от 02.07.2022г. до 26.08.2023г., всяка от които в размер на 326 лева, или общо сумата от 4890 лева. Във всяка едно от вноските е включена главница, договорна лихва и възнаграждение за предоставяне на гаранция.

Размерът на възнаграждението за предоставяне на гаранция възлиза на обща стойност 1543,80 лева.

Съгласно Договор за предоставяне на гаранция №4499342 от 30.05.2022г., сключен между „Файненшъл България“ЕООД и Т. Т. Ч., ищеца възложил на дружеството да издаде гаранция за плащане /за изпълнение на парични задължения/ в полза на „Изи Асет Мениджмънт“АД, с цел гарантиране за изпълнението на всички задължения на ищеца, възникнали, съгласно Договора за паричен заем, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията му по този договор, както следва: задължение за връщане на заемната сума от 2600 лева; задължение за плащане на възнаградителна лихва, задължение за плащане на законна лихва за забава в случай на забава на плащането, разходи за събиране на вземането, съдебни разноски и адвокатски хонорари. В чл.3 от Договора е предвидено, че за поемане на задължението от гаранта, Ч. му дължала възнаграждение в размер на 1543,80 лева, платимо разсрочено на вноски, всяка от които в размер на 102,92 лева. Вноските били дължими на падежа на плащане на погасителните вноски по Договора за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“АД. Потребителят трябвало да плаща възнаграждението по начините, установени в Договора за паричен заем, за плащане на задълженията му по същия договор. „Изи Асет Мениджмънт“АД било овластено да приема вместо гаранта изпълнение на задължението на потребителя за плащане на възнаграждение по този договор и всички други вземания на гаранта по договора.

С оглед така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

3

Безспорно установено по делото е, че на 30.05.2022г. ищецът е сключила с „Изи Асет Мениджмънт“АД Договор за паричен заем №4499342, съгласно който й е бил предоставен заем в размер на 2600 лева, който е трябвало да върне на 15 месечни вноски, ведно с лихва от 40%. Няма спор и относно това, че съгласно изискване на горепосочения Договор, ищеца е трябвало да предостави обезпечение по кредита, изразяващо се в сключване на Договор за предоставяне на гаранция №4499342/30.05.2022г. с посочен от заемодателя гарант „Файненшъл България“ЕООД, като за това Т. Ч. заплатила възнаграждение за гаранта от 1543,80 лева. Безспорно установено е, че това възнаграждение за поръчителя е трябвало да бъде платено от ищеца разсрочено заедно с месечните вноски по договора за заем, като вноските за възнаграждение се събират от „Изи Асет Мениджмънт“ АД в полза на „Файненшъл България“ ЕООД.