Решение № 357 от 18.09.2026, Районен съд - Гоце Делчев

РЕШЕНИЕ

№ 357 гр. Гоце Делчев, 18.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стоян Г. Хаджиев при участието на секретаря Ирена Анг. Кардашева като разгледа докладваното от Стоян Г. Хаджиев Гражданско дело № 20261220100716 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от Ш. Ф. К., ЕГН: **********, с постоянен адрес: с. *******************, чрез процесуален представител адв. Л. А. срещу:

„**********“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. *********, ул.

„*************; „*************“ ООД, ЕИК: ***************, със седалище и адрес на управление: гр. ******************.

Предявени са при условията на обективно и субективно съединяване искове с правно основание: чл. 124, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 22 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК и чл. 26, ал. 1 от ЗЗД — за прогласяване недействителността на Договор за потребителски кредит № ************** от *********** г., сключен между ищеца и „***************; чл. 124, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и чл. 146, ал. 1 във връзка с чл. 143 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) — за признаване за установено по отношение на двамата ответници, че Договор за предоставяне на гаранция № ************* от ************г., сключен между ищеца и „*************“ ООД, е нищожен поради противоречие със закона, заобикаляне на закона, накърняване на добрите нрави и съдържане на неравноправни клаузи.

Ответниците „***********“ ООД и „*************“ ООД оспорват исковете като изцяло неоснователни и поддържат следните възражения: Договорът за гаранция е самостоятелно правоотношение извън материалния обхват на ЗПК (чл. 1 от ЗПК), сключен между различни субекти, по различно време и с различен предмет. Пороци на кредита не рефлектират върху гаранцията. Договорът за гаранция е сключен по инициатива на потребителя, който е бил 1 уведомен за правата си, включително право на отказ без посочване на причини в 14-дневен срок (чл. 5) и право на едностранно прекратяване на всеки етап (чл. 14). Към момента на сключване на договора за кредит на кредитора не е било известно наличността на други разходи извън възнаградителната лихва. Съгласно съображение 41 от Директива (ЕС) 2023/2225 и чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, ГПР е изчислен законосъобразно (56,83%), а цената на гаранцията зависи от конкретните характеристики на потребителя. За потребителя е липсвало задължение или договорно изискване да представи обезпечение от втория ответник, поради което липсва клауза за обезпечение, която неоснователно да увеличава печалбата на кредитора.

От фактическа страна:

На ********** г. между ищеца Ш. Ф. К. и ответника „**********“ ООД е сключен Договор за потребителски кредит № **************** за заемна сума от 500,00 лв. (255,65 EUR) със срок на погасяване 12 месеца и уговорен Годишен лихвен процент (ГЛП) от 45,84%. В чл. 10, ал. 4 и ал. 5 от договора е обявен Годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 56,83% и обща дължима сума по кредита в размер на 591,05 лв. (302,20 EUR) (респ. 729,20 лв. с включена лихва за целия период съгласно погасителния план).

На същата дата — ********* г., през същата уеб платформа, между ищеца и втория ответник „**********“ ООД е сключен Договор за предоставяне на гаранция № ***********, с който гарантът поема обезпечение пред кредитора, а потребителят се задължава да заплати възнаграждение за гаранция. Вноските по договора за гаранция са събирани директно от кредитора „*************“ ООД съвместно с вноските по кредита.

От справката в Търговския регистър се установява, че двамата ответници са регистрирани на един и същ адрес на управление (гр. ****************************) и са свързани лица по смисъла на § 1 от ДР на ТЗ.

От приетото и неоспорено от страните заключение на вещото лице се установява следното:

По погасяването: На ********* г. ищецът е внесъл сумата от 502,65 лв. Поради счетоводно поставения ред на разпределение (първо лихви и такси, после главница), с тази сума са погасени 75,13 лв. договорна лихва (за изтеклите 118 дни) и 424,87 лв. главница. Към момента по договора за кредит остава непогасена главница в размер на 75,13 лв. (38,41 EUR), а по договора за гаранция остава непогасена цялата главница/възнаграждение в размер на 515,70 лв. (263,67 EUR). По размера на ГПР: При изчисляване на ГПР въз основа само на параметрите по договора за кредит (главница 500,00 лв., ГЛП 45,84%), ГПР възлиза на 56,83%, както е вписано в договора. При изчисляване на ГПР с включване на всички задължителни съпътстващи разходи по кредита (включително възнаграждението по договора за гаранция), действителният Годишен процент на разходите възлиза на 485,70% (четиристотин осемдесет и пет цяло и седемдесет стотни процента). В обявения в договора ГПР от 56,83% не е включено възнаграждението за гаранция. При включването му ГПР се увеличава близо 9 пъти.

Предявените искове са изцяло основателни по следните съображения:

2

Съдът намира за изцяло неоснователни доводите на ответниците, че договорът за гаранция е самостоятелна сделка извън обхвата на ЗПК. Макар формално обективирани в два документа с различни наименования, договорът за кредит и договорът за гаранция съставляват единна икономическа конструкция. Двата договора са сключени електронно в един и същ ден, през една и съща интернет платформа, между потребителя и две икономически и организационно свързани дружества. Всички плащания са администрирани общо от кредитора „***************“ ООД. Чрез тази схема на потребителя се налага допълнителен разход, който не съответства на реално предоставена гаранционна услуга, а цели генериране на скрита печалба за кредитора.

Неоснователно е позоваването на ответниците на съображение 41 от Директива (ЕС) 2023/2225 и чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Тъй като гарантът е свързано лице с кредитора, за кредитора „*************“ ООД размерът на възнаграждението по гаранцията е бил напълно известен още към момента на отпускане на кредита. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК, Годишният процент на разходите включва всички разходи по кредита, които са известни на кредитора.

Относно недействителността на договора за кредит (чл. 22 от ЗПК) и надвишаването на тавана по чл. 19, ал. 4 от ЗПК:

1. Нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК: Посочването в договора за кредит на ГПР от 56,83% при реален ГПР от 485,70% (установен от експертизата) представлява въвеждане на невярна и заблуждаваща информация. Според трайната практика на ВКС и Съда на ЕС (Решение по дело C-448/17), обявяването на погрешен или непълен ГПР се приравнява на липса на посочен ГПР, което на основание чл. 22 от ЗПК влече недействителност на целия договор за потребителски кредит.

2. Заобикаляне на закона (чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 19, ал. 4 от ЗПК): Разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК поставя императивен таван на ГПР — той не може да бъде повисок от петкратния размер на законната лихва. Установеният от вещото лице реален ГПР от 485,70% неколкократно надхвърля този законов предел. Използваната от ответниците схема с второ свързано дружество цели заобикаляне на този императивен предел, което прави кредитното правоотношение нищожно и на основание чл. 26, ал.

1, предл. 2 от ЗЗД.

Относно нищожността на договора за гаранция. Възражението на ответниците, че договорът съдържал право на отказ (чл. 5) и прекратяване (чл. 14), не премахва неговата нищожност. Договорът за гаранция е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД поради противоречие с морала и добрите нрави, както и поради заобикаляне на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Освен това, на основание чл. 146, ал. 1 във вр. с чл. 143 от ЗЗП, клаузите за възнаграждение са неравноправни, тъй като създават значително неравновесие между правата и задълженията на страните във вреда на потребителя. Поради акцесорния характер на гаранцията и прогласената недействителност на главния кредит, договорът за гаранция липсва и от основание.

3

При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят солидарно на ищеца направените по делото разноски в пълен размер, съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК и доказателства за плащане: Държавна такса: 52,00 EUR ; Адвокатско възнаграждение: 410,00 EUR ; възнаграждение експерт - 250 евро. Общо разноски за ищеца: 712,00 EUR .

Така мотивиран и на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, чл. 22 от ЗПК и чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, Районен съд – Гоце Делчев

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН на основание чл. 22 от ЗПК във връзка с чл. 11, ал.

1, т. 10 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК и чл. 26, ал. 1 от ЗЗД Договор за потребителски кредит №*************** от ************ г., сключен между Ш. Ф. К., ЕГН: **********, и „**********“ ООД, ЕИК: **********, за сумата от 500,00 лв. (255,65 EUR).

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ш. Ф. К., ЕГН: **********, „*************“ ООД, ЕИК: **********, и „********** БГ“ ООД, ЕИК: ************, че Договор за предоставяне на гаранция № ***********от ********* г., сключен между Ш. Ф.

К. и „**********“ ООД, Е НИЩОЖЕН на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и чл. 146, ал. 1 във връзка с чл. 143 от ЗЗП.

ОСЪЖДА „**********“ ООД, ЕИК: ***********, със седалище и адрес на управление: гр.

******************* и „**********“ ООД, ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление: гр. *********************, ДА ЗАПЛАТЯТ на Ш. Ф. К., ЕГН: **********, сумата от 712,00 EUR, представляваща направени по делото разноски.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Благоевград в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Гоце Делчев: _______________________

4