Определение № 399 от 12.04.2024, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 399 гр. Благоевград, 11.04.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Георги Янев като разгледа докладваното от Георги Янев Въззивно частно гражданско дело № 20241200500329 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по въззивна жалба, подадена от А. Д. Д., чрез адв. П. П. , срещу Определение № 1053/22.12.2023 г., постановено от Районен съд – Петрич по гр.д. №20231230101772, с което е прекратено производството по делото, като се прави искане да се върне делото обратно в първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводството.

Жалбоподателката сочи, че определението на РС-Петрич е незаконосъобразно. Според нея първоинстанционният съд грешно е приел, че не е международно компетентен. Сочи се, че за да постанови обжалваното определение, първоинстанционният съд е прие, че детето има обичайно местопребиваване в Обединеното кралство, а не в България. Твърди се, че този извод за погрешен, тъй като в исковата молба никога не сме твърдяно, че това е така - а само, че понастоящем детето се намира във Великобритания, и то в момент, в който паспортът му е изтекъл и не може да се прибере в България. Навели са твърдения в посока на създадената и създаваната обкръжаваща среда в България и в никакъв случай не сме посочвали, че пребиваването му в България е епизодично, краткотрайно и инцидентно например. Твърдят, че не са и представяли доказателства или данни, че обичайното местопребиваване на детето е във Великобритания.

Във въззивната жалба се твърди още, че Върховният касационен съд вече е имал възможност да се произнесе в Определение № 496/10.11.2015г. по ч.гр.д. 1988/2015г., образувано по сходна жалба срещу потвърдително определение № 622/10.02.2015г. на ОС-Благоевград по ч.гр.д.No.43/2015г. на прекратително определение на Районен съд-Петрич, че „понятието „обичайно местопребиваване" по смисъла на чл. 8 и чл. 10 от Регламент (EO) Nº 2201/ 2003 на Съвета от 27.11.2003 г. трябва да се тълкува в смисъл, че това е мястото, което отразява определена интеграция на детето в социалната и семейната среда. За тази цел трябва да се вземат предвид продължителността, 1 редовността, условията и причините за престоя на територията на държавата член, както и причините за преместването на семейството в тази държава, гражданството на детето, мястото и условията за обучение в училище, лингвистичните познания, както и семейните и социални отношения, поддържани от детето в посочената държава. При установяване на обичайното местопребиваване на детето следва да се държи сметка за съвкупността от фактическите обстоятелства, специфични за всеки конкретен случай." Твърди се, че в настоящият случай липсва подобно проведено пълно изследване от страна на първоинстанционния съд на всички приложими обстоятелства.

Твърди се, че в случая детето има нужда от издаването на документ за самоличност, въз основа на който да може да се прибере в Република България, липсва съгласието на другия родител за издаване на такъв документ и би следвало българският съд да даде търсената защита, като издаде заместващо съгласие за извършването на тази административна услуга.

Твърди се още, че Българският съд е компетентен да разгледа и реши делото, именно защото неговото решение ще бъде представено пред съответните български институции, както и че към този ранен момент на съдопроизводството липсва и изразено възражение от ответната страна по отношение на компетентността на Районен съд-Петрич, сезиран с процесната искова молба по реда на чл.127а от Семейния кодекс.

Жалбата е допустима, тъй като е подадена от лице, имащо право на жалба, срещу подлежащ на атакуване акт, в предвидения от закона срок.

От материалите по делото се установява, че ищцата е поискала от РСПетрич да постанови разрешение за издаване на задграничен паспорт на детето А. А. О. без съгласието на бащата В. и се разреши детето да напуска Великобритания, поради разногласия относно издаването на за дграничен паспорт. РС-Петрич с атакувания акт, позовавайки се на чл. 5 и чл. 7 от Конвенция за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата - е прогласил, че не е международно компетентен да разгледа и реши делото и е прекратил производството.

При така сочените от ищцата факти въззивният съд приема, както и първоинстанционния съд, че детето е с обичайно местопребиваване във Великобритания, където е обичайното местопребиваване и на неговите родители - ищец и ответник по делото. Според чл. 127а, ал. 1 от СК въпросите свързани с пътуването на детето в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това, се решават по общо съгласие на родителите, а когато не могат да постигнат съгласие, спора съгл. ал. 2 от цитираната норма се решава от районния съд по настоящия адрес на детето. За такъв адрес в случая следва да се приеме настоящия адрес на пребиваване на детето – Обединеното Кралство Великобритания. С оглед на факта, че Великобритания не е държава-членка на Е, в хипотеза като настоящата намира приложение чл. 5 от Конвенция за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата съдебните или административните органи на договарящата държава, в която детето има обичайно местопребиваване, имат компетентност да вземат мерки за закрила 2 на личността или имуществото на детето. Следователно законосъобразно е счетено от РС, че компетентен да се произнесе по казуса е съдът във Великобритания.

В производството както пред първоинстанционният съд, така и във въззивното производство по никакъв начин не се установява, че детето А. А.

О. има обичайно местопребиваване в България. Към момента същата живее във Великобритания, тъй като нейните родители живеят там. Посочено е, че задграничният паспорт е необходим, за да може детето да пътува до България и други страни, както и да започне училище в България. От посочените от жалбоподателката факти по никакъв начин не се установя, че центърът на жизнени интереси на детето е България, а точно обратното.

По смисъла на Конвенцията „обичайно местопребиваване" е мястото, в което детето е интегрирано в социална и семейна среда, като не е възможна пророгация на компетентност под никаква форма и с без значение гражданството на родителите и на самото дете.

С оглед на гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че определението е правилно. С оглед на разпоредбата на чл.5 от Конвенция за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата съдебните или административните органи на договарящата държава, в която детето има обичайно местопребиваване, имат компетентност да вземат мерки за закрила на личността или имуществото на детето.

Мотивиран от изложеното въззивният съд:

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖАВАДА Определение №1053/22.12.2023г. на Районен съд – Петрич по гр.д. №1772/2023г.

Определението може да се атакува в едноседмичен срок от връчването му пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3