Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 230 от 23.05.2025, Районен съд - Монтана

Съд
Районен съд - Монтана
Дело
Гражданско дело 3080/2024
Вид
Решение № 230
Подписан
23.05.2025
В сила
15.07.2025
Състав
КАЛИН ИВАНОВ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 230 гр. Монтана, 23.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КАЛИН ИВАНОВ при участието на секретаря СИМОНА Й. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от КАЛИН ИВАНОВ Гражданско дело № 20241630103080 по описа за 2024 година

Разглежда се иск с правно основание чл. 26, ал.1, предл. 1-во от ЗЗД.

Ищцата М. И. И., ЕГН ********** с адрес: ..... е предявила срещу ответното дружество ,,......‘‘ЕООД, ЕИК: ....., със седалище и адрес на управление: ..... установителен иск за признаване за установено в отношенията между страните, че клаузата от сключения между страните Договор за потребителски кредит от 20.03.2023 г., предвиждаща заплащане на такса експресно разглеждане в размер на ...... лв. е нищожна, като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикаляща материалноправните изисквания на чл. 19, ал.4 от ЗПК, накърняващ договорното равноправие между страните и нарушаваща предпоставките на чл.11, т.9 и т.10 от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит.

Изпълнена е процедурата по чл. 131 от ГПК, като в законния едномесечен срок е постъпил писмен отговор от ответната страна, в който искът се оспорва като неоснователен и недоказан, за което се излагат пространни съображения от ответника. Моли съда да отхвърли иска, като неоснователен и недоказан, като претендира деловодни разноски.

Съдът, на основание чл. 235, ал.2, вр. чл.12 от ГПК, въз основа на закона и на събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Предявеният иск е процесуално допустим за съдебно

1 разглеждане, като предявен от и срещу надлежна страна в производството.

Разгледан по същество, съдът намира иска за основателен.

Съображенията на Районния съд са следните:

Доказателствата по делото са писмени.

Видно от приобщените писмени доказателства, между страните М. И.

И., ЕГН ********** с адрес: ..... и ,,......‘‘ЕООД, ЕИК: ....., със седалище и адрес на управление: ..... бил сключен Договор за потребителски кредит от 20.03.2023 г. при следните параметри на кредита:

-Сума по кредита-500лв. предоставен кредит;

-Вид на кредита-потребителски;

- Лихвен процент- 0%‘;

- Годишен процент на разходите- 0 %;

-Такса експресно разглеждане- ...... лв.;

-Брой погасителни вноски-1;

-Дата на падеж- 19.04.2023г.;

-Срок на кредита- 30 дни;

-Обща дължима сума по кредита- 610 лв.;

Процесната такса от ...... лв. за експресно разглеждане съдът безспорно намира за неравноправна по смисъла на чл. 144, т.9 от ЗЗП, като с нея се цели единствено неоснователно обогатяване на ......ра за сметка на длъжника, възползвайки се от моментното затруднено финансово положение на последния. Срещу таксата липсва каквато и да е реална услуга от страна на ......ра, като това единствено представлява начин за неправомерно оскъпяване на кредита, което представлява т.нар. скрит разход.

Освен горното, съдът намира, че реално е налице признаване на иска от страна на ответника, тъй като в хода на делото е приложена разписка за върната в полза на ищцата сума от ...... лв., което обаче, тъй като е станало в хода на делото е дало повод за завеждането му, както и правен интерес от водене на производството.

Предвид гореизложеното, искът се явява основателен и като такъв подлежи на уважаване от съда.

По разноските:

Съгласно чл. 78, ал.1 от ГПК, вр. чл. 38, ал.2 от ЗАДв. при този изход на делото, в полза на пълномощника на ищцата-адв. И. следва да се присъди адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адв. защита в минималния размер, предвиден в чл. 7, ал.2, т.1 от Наредбата- .... лв. с ДДС.

На осн. чл. 78, ал.6 от ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати по сметка на РС-Монтана държавна такса от ....., от чието заплащане ищцата е освободена от съда по реда на чл. 83, ал.2 от ГПК.

2

Водим от горното, съдът, на основание чл.235, ал.2 от ГПК , вр. чл. 26, ал.1, предл. 1-во от ЗЗД

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че клаузата от сключения между страните: М. И. И., ЕГН ********** с адрес: ..... и ,,......‘‘ЕООД, ЕИК: ....., със седалище и адрес на управление: ..... Договор за потребителски кредит от 20.03.2023 г., предвиждаща заплащане на такса експресно разглеждане в размер на ...... лв. е нищожна, като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикаляща материално-правните изисквания на чл. 19, ал.4 от ЗПК, накърняващ договорното равноправие между страните и нарушаваща предпоставките на чл.11, т.9 и т.10 от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит.

ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, вр. чл. 38, ал.2 от ЗАДв.

,,......‘‘ЕООД, ЕИК: ....., със седалище и адрес на управление: ..... ДА ЗАПЛАТИ на ЕАД Е. И., ЕИК: ..... с адрес: ..... сумата от .... лв. с ДДСадвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.6 от ГПК ,,......‘‘ЕООД, ЕИК: ....., със седалище и адрес на управление: ..... ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РСМонтана сумата от 50 лв.- държавна такса, от чието заплащане ищцата е освободена по чл. 83, ал.2 от ГПК.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съдМонтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________ 3