Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Присъда № 3 от 07.01.2025, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Наказателно от частен характер дело 3734/2024
Вид
Присъда № 3
Подписан
07.01.2025
В сила
14.05.2025
Състав
Ивелина Христова - Желева

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

Мотиви към Присъда № 3/07.01.2025 г. по НЧХД № 3734 по описа за 2024 година на Варненския районен съд, наказателна колегия

На 30.09.2024год. в РС-Варна е постъпила частна тъжба вх.№ 77515 от М. Г. К., ЕГН **********, депозирана чрез повереник –адв. Х. Я. срещу И. М. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Варна, ***, ет.2, ап.8 с оглед данни за обстоятелства на престъпление, което се преследва по частен ред.

Въз основа на нея и съгласно чл.247, ал.1, т.2 от НПК /изменена с ДВ бр.63 от 2017г., в сила от 05.11.2017г./, на 30.09.2024г. е образувано производството по настоящото НЧХД.

С оглед депозираната частната тъжба и предвид разпоредбата на чл.247б, ал.2, т.3 вр.чл.252, ал.4 от НПК, с разпореждане от 02.10.2024г. делото е насрочено за разглеждане в съдебно заседание. Производството е образувано във връзка с описани в тъжбата обстоятелства на престъпление, което се преследва по частен ред, а именно: престъпление по чл.182, ал.2 от НК, за което в тъжбата се твърди, че е извършено на 25.05.2024г. в гр.Варна от подс. И. М. М..

С тъжбата , частната тъжителка М. К. е предявила против подсъдимия М. граждански иск в размер на сумата от 1 000 /хиляда/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на деянието по чл.182, ал.2 от НК, ведно със законната лихва от деня на деянието посочено в частната тъжба – 25.05.2024г. до окончателното изплащане на сумата.

Тъй като гражданският иск е предявен своевременно, до началото на съдебното следствие, от легитимирано лице, той е приет за съвместно разглеждане в наказателното производство, като частната тъжителка е конституирана и като граждански ищец.

В съдебното производство, частният тъжител участва лично и се представлява от повереник - адв. Х. Я., АК – Варна, който поддържа тъжбата. Във фазата по същество на делото адв. Я. сочи, че обвинението е доказано по несъмнен начин и моли подс. М. да бъде признат за виновен. Счита, че от събраните доказателства по делото се доказа, че престъплението е извършено чрез неизпълнение на съдебно решение № 4208/23.12.2023г. по гр. дело № 15507/2022г. по описа на ВРС, а подсъдимият в своите обяснения е говорил за друго дело и друго решение, а именно решение по гр. дело № 13738/2021г. по описа на ВРС. Повереникът на частния тъжител счита, че решение № 4208 от 23.12.2023г. по гр. дело № 15507/2022г. е категорично, че всяка четвърта календарна седмица от месеца, с изключението на месеците юли, август и декември от 10.00 часа в събота до 17.00 часа в неделя бабата на детето М. М. /частната тъжителка в настоящото производство/ има право да взема своята внучка от посочения адрес на бащата на ул. „Поп Харитон“, като неизпълнението на така постановения режим на инкриминираната дата осъществява състава на престъплението по чл.182, ал.2 от НК.

С тези аргументи моли подсъдимият да бъде признат за виновен , да му бъдат наложено наказания „Пробация“ и „Глоба“ в максимален размер, да бъде уважен изцяло гражданския иск, както и да бъдат присъдени сторените по делото разноски на частния тъжител.

1

Защитникът на подсъдимия- адв. А. А. от АК-Варна, в пренията си по съществото на делото, пледира за оправдателна присъда. Излага аргументи, че свидетелските показания на св. К. не са обективни и не могат да допринесат за изясняването на обективната истина, а посочената свидетелка единствено е повторила това което ѝ е казано от частния тъжител. Сочи, че с Решение № 3248/28.10.2022 г. по гр. дело № 13738/2021г. по описа на Районен съд – Варна е допуснато тълкуване по реда на чл.251 ГПК на Решение № 1658/30.05.2022г. по същото дело. С решението по чл.251 ГПК бил изяснен смисъла на израза първа и трета седмица от месеца, както и втора и четвърта.

Това решение по чл.251 ГПК било потвърдено с решение по въззивно гр. дело № 13/2023г. по описа на Окръжен съд – Варна. От всичко изложено защитникът счита, че безспорно в настоящия случай инкриминираната дата 25.05.2024г. попада в четвърта календарна седмица, но според трайно установената съдебна практика и допуснатото тълкуване – инкриминираната дата попада в трета седмица на месеца, поради което счита, че обвинението е несъстоятелно и моли подсъдимият да бъде признат за невиновен. Моли за присъждане на разноски.

Подсъдимият И. М. взе лично участие в съдебното производство. В обясненията си дадени пред съда в хода на съдебното следствие подсъдимият М. изложи своето виждане за отношенията си с тъжителя и баба на детето му. Сочи, че спорът помежду им е възникнал в сряда /22.05.2024г./, като при разговор с майката на детето, подсъдимият е бил уведомен, че бабата на детето /частният тъжител/ ще дойде в събота. Твърди, че обяснил, че няма как да предаде детето на баба му, тъй като между страните имали дело за тълкуване как се определят седмиците включени в режима за лични контакти на бащата с детето. Според подс. М. ставало ясно, че бащата има право да взема детето от втората до третата седмица на месеца и нямало как в четвъртата седмица бабата да вземе детето. Сочи, че от майката на детето му било казано : „Гледай да дадеш детето, защото ще извикаме полиция“. Подс. М. излага, че към 11:00 часа на датата посочена в тъжбата започнали да му звънят съседи и които го уведомили, че една жена разпитва къде е и къде е детето му, поради което той се обадил на телефон 112. На въпроси на съда подсъдимият разяснява, че с Решение № 4208 от 23.12.2023г. по гр. дело № 15507/2022г. е определен режим на лични отношения /РЛО/ между детето и неговите баба и дядо по бащина линия, както и между детето и баба му по майчина линия, като режимът на бабата и дядото по бащина линия съвпадал с режима на бащата, а режимът на бабата по майчина линия следвало да се изпълнява когато детето е при майка си. И. М. споделя за обтегнатите отношения между него, майката на детето и частният тъжител, като счита, че спрямо него се упражнява тормоз чрез завеждането на съдебни претенции.

В последната си дума подсъдимият И. М. сочи, че е спазил решението, с което му е определен режим на лични отношение с детето М. и моли да бъде оправдан.

След преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият И. М. М. е роден на ***г. в гр. Шумен. Той е българин, има българско гражданство и е с висше образование. Не е женен и не е осъждан. Работи по трудово правоотношение. Притежава ЕГН **********.

Подсъдимият И. М. М. и Х.К. К. /дъщеря на частния тъжител М. К. / живеели на семейни начала, като по време на съвместното им съжителство се родило детето М. И.

2

М., родена на ***г., ЕГН **********- внучка на частния тъжител М. К..

С Решение № 1658/30.05.2022г. по гр. дело № 13738 по описа за 2021 година на Районен съд – Варна, влязло в сила на 09.09.2022г., съдът, на основание чл. 127 СК, предоставил упражняването на родителските права по отношение на детето М. И.М. на нейната майка Х. К. К.. Със същия съдебен акт бил определен следният режим на лични отношения между бащата И. М. М., ЕГН ********** и детето М. И. М., ЕГН **********, както следва:

- бащата следва да осъществява ежедневно телефонен разговор с детето в часовия диапазон от 19:30 часа до 20:00 часа, когато детето не е при него като майката същото следва да осъществява ежедневно телефонен разговор с детето в часовия диапазон от 19:30 часа до 20:00 часа, когато детето е при бащата в определения за последния режим на лични отношения;

- бащата следва да е с детето от съботата на всяка втора седмица на съответния месец в 11:00 часа до 11:00 часа в неделя на всяка трета седмица на съответния месец с преспиване при бащата като бащата ще взима и връща детето от и в дома на майката;

- Коледно – новогодишните празници – за дните на 24.12; 25.12; 26.12; 27.12;

28.12 за времевия диапазон от 10 часа на 24.12. до 10 часа на 28.12 на всяка нечетна година като бащата следва да взима и връща детето от и в дома на майката и на 29.12, 30.12, 31.12, 01.01 за времевия диапазон от 10 часа на 29.12. до 11 часа на 01.01 на всяка четна година като бащата следва да взима и връща детето от и в дома на майката;

- За Великденските празници детето следва е с бащата за дните на Великден и на Светли понеделник за времевия диапазон от 11 часа на Великден до 17 часа на следващия ден като следва да взима и връща детето от и в дома на майката;

- За лятната ваканция за месеците юли и август за съответната година, бащата следва да е с детето от 01.07 до 16.07 и от 01.08. до 16.08 като бащата следва да вземе детето от дома на майката в 10 часа на първия ден и да го върне в дома на майката в 10 часа на последния ден като по време на лятната ваканция за месеците юли и август, следва да се прилага само този режим, а не и установеният месечен режим;

- Всяка първа половина на установените от МОН ваканции за съответната година /есенна, междусрочна и пролетна/ за периода от 10 часа на първия ден до 10 часа на последния ден бащата следва да е с детето като го взима детето от дома на майката в първия определен ден на съответния час и го връща в дома на майката на последния ден в съответния определен час.

С Решение № 3248/28.10.2022 г. по гр. дело № 13738/2021г. по описа на Районен съд – Варна било допуснато тълкуване по реда на чл.251 ГПК на Решение № 1658/30.05.2022 г. по същото дело, досежно определения режим на лични контакти между детето М. И. М., ЕГН ********** и бащата И. М. М., ЕГН **********, в следния смисъл: първата седмица от месеца започва да тече и да се брои от първия понеделник на месеца и изтича в първата неделя на месеца, а втората седмица е следващата. Посоченото Решение № 3248/28.10.2022г. по реда на чл.251 ГПК било потвърдено с Решение № 384/27.03.2023г. по ВГД № 13/2023г. по описа на Окръжен съд – Варна и е влязло в сила на 12.05.2023г.

С Решение № 4208/23.12.2023г. по гр. дело № 15507/2022г. по описа на ВРС, на основание чл.128 СК, бил определен режим на лични отношения между Ж.А. М., ЕГН:

********** и М.И.М., ЕГН:**********, баба и дядо от една страна и малолетната М.

3

И. М., ЕГН: ********** от друга страна, както следва:

В първата една година след влизане в сила на решението:

В неделя на всяка втора седмица от месеца от 11:00 ч.-17:00 ч. в гр.Варна.

След изтичане на една година от влизане в сила на решението:

В неделя на всяка втора седмица от месеците януари, март, май, септември, ноември от 11:00 ч. - до 17:00 ч. в гр. Варна

Събота и неделя от всяка втора седмица от месеците февруари, април, юни, октомври и декември за времето от 13:00 ч. в събота до 17:00 ч. в неделя с преспиване, като Ж. и М.М. имат задължение да вземат и връщат детето от адреса на родителя при когото то се намира;

Пет дни през лятото в периода, в който детето е с баща си, съобразно режима постановен с влязло в сила решение 1658/30.05.2022г. по гр.д. 13738/2021 г. по описа на ВРС, а именно пет дни измежду периодите 01.07.-16.07. или 01.08.16.08., от 10:00 ч. на първия ден до 18:00 ч. на петия ден.

Със същото решение, на основание чл.128 СК, е определен режим на лични отношения между бабата по майчина линия М. Г. К., ЕГН ********** и детето М. И.

М., ЕГН **********, както следва:

Четвъртата календарна седмица от месеца /с изключение на месеци юли, август и декември/ от 10:00 ч. в събота до 17:00 ч. в неделя;

Пет дни през лятото, в периода в който детето не е с бащата съобразно режима постановен с влязло в сила решение 1658/30.05.2022 г. по гр.д.

13738/2021 г. по описа на ВРС – т.е. пет дни след периодите 17.07.-31.07. или 17.08.-31.08., от 10:00 ч. на първия ден до 18:00 ч. на петия ден.

Решение № 4208/23.12.2023г. по гр. дело № 15507/2022г. по описа на ВРС влязло в законна сила на 10.02.2024г.

На 25.05.2024г. /събота/ частният тъжител К. решила да отиде до дома на подс.

М., находящ се в гр. Варна, ***, ет.2, ап.8, с намерение да вземе своята внучка М., тъй като считала, че съгласно определения с Решение № 4208/23.12.2023г. по гр. дело № 15507/2022г. по описа на ВРС режим има право на лични отношения с детето от 10:00 ч. в събота до 17:00 ч. в неделя. Към този момент детето М. се намирало при своя баща, тъй като съгласно определения режим на лични отношения с Решение № 1658/30.05.2022г. по гр. дело № 13738 по описа за 2021 година на Районен съд – Варна, влязло в сила на 09.09.2022г. детето било при баща си И. М. от 11:00ч. от втората събота от месец май 2024г. т.е от 11:00ч. на 18.05.2024г. до 11:00 часа в неделя на трета седмица от месец май т.е. до 11:00ч. на 26.05.2024г.