Решение № 6287 от 15.11.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6287 гр. София, 15.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Боян Г. Бояджиев при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Боян Г. Бояджиев Въззивно гражданско дело № 20241100505734 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивни жалби с вх. № 60825 от 23.02.2024 г. на Ш. Н., гражданка на Афганистан, родена на ********** г., и с вх. № 71018 от 01.03.2024 г. Административен съд – Хасково срещу Решение № 2161 от 07.02.2024 г., постановено по гр.д. № 48190 по описа за 2023 г. на СРС, 125 състав, с което е осъден ответникът Административен съд – Хасково да заплати на Ш. Н. на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ, сумата от 1000 лева обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на нарушаване на правото на ищцата по чл. 5, § 4 ЕКЗПЧОС на произнасяне по жалба с вх. № 5078/17.09.2018 г. по описа на АС - Хасково в кратък срок, заедно със законна лихва от 18.10.2018 г. до плащането, както и сумата 10 лева държавна такса, като са отхвърлени предявените искове от Ш. Н. против Административен съд – Хасково за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за горницата над уважения размер от 1000 лева, до пълния му предявен размер от 4000 лева, както и за присъждане на мораторна лихва за период преди 17.10.2018 г.

Въззивната жалба с вх. № 60825 от 23.02.2024 г. от ищеца в първоинстанционното производство Ш. Н. е срещу решението в частта, с която предявените искове са отхвърлени. Въззивникът ищец поддържа, че първоинстанционното решение е неправилно в обжалваната част. Моли за неговата отмяна в обжалваната част и уважаване на предявените искове – изцяло. С жалбата не са направени доказателствени искания.

1

Не е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника в първоинстанционното производство – Административен съд Хасково.

Въззивна жалба с вх. № 71018 от 01.03.2024 г. от ответника в първоинстанционното производство – Административен съд Хасково е срещу решението в частта, с която предявените искове са уважени. Въззивникътответник поддържа, че първоинстанционното решение е недопустимо и неправилно в обжалваната част. Моли за неговото обезсилване в обжалваната част и прекратяване на делото респ. отмяна в обжалваната част и отхвърляне на предявените искове – изцяло, респ. намаляване на размера на обезщетението за неимуществени вреди.

Не е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца в първоинстанционното производство – Ш. Н..

С ъ д ъ т , като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Преди обаче съдът да се произнесе по съществото на правния спор, предмет на делото, следва да извърши проверка относно допустимостта на обжалваното решение - арг. чл. 269, изр. 1, предл. 2 ГПК (първоинстанционното решение е обжалвано изцяло). Настоящият въззивен състав при извършена проверка по чл. 269 ГПК и чл. 270, ал. 3 ГПК на първоинстанционното съдебно решение намира, че са налице основания за обезсилване на обжалвания съдебен акт поради следното:

Пред СРС е предявен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ вр. чл. 5, пар. 4 ЕКЗПЧОС – обезщетение за неимуществени вреди в размер на 4000 лв. вследствие на нарушване на правото й за разглеждане на жалбата й в кратък срок и мораторна лихва в размер на законната лихва от 17.09.2018 г. до заплащане на обезщетението.

В първоинстанционното производство е проведено едно открито съдебно заседание (о.с.з.) на 22.01.2024 г., за което са били редовно призовани и са участвали чрез процесуалните си представители ищецът Ш. Н. и ответникът Административен съд – гр. Хасково. В същото о.с.з. е даден ход на делото, обявено е определение № 43887/07.12.2023 г. на СРС за доклад по делото по смисъла на чл. 146 ГПК, проведени са устни състезания и делото е обявено за решаване. С оглед така изложеното настоящият въззивен съд констатира, че в делото пред първоинстанционният съд не е конституиран прокурора като главна страна съобразно изискването в чл. 10, ал. 1 ЗОДОВ.

2

Първоинстанционното производство изцяло се е развило и приключило без участието на прокурор Прокуратурата на РБ като надлежна страна.

Постановката на т. 15 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. по т. гр. д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС търпи прецизиране досежно качеството, в което прокурорът следва да участва по дела, разглеждани по реда на ЗОДОВ, тъй като в действащия ГПК не съществува фигурата на контролираща страна (решение № 16/02.03.2021 г. по гр. д. № 1914/2020 г. на ВКС, IV г. о.). При логическото тълкуване нормите на чл. 26, ал. 3 ГПК и чл. 127, т. 6 от Конституцията на Р. България задължителното участие на прокурор, установено в чл. 10 ЗОДОВ, е специфична форма на предвиденото в чл. 26, ал.

3 ГПК право на прокурора да участва в гражданския процес като страна, като предпоставката за участието му в този случай, е да има предявен иск срещу някое от легитимираните съгласно чл. 7 ЗОДОВ лица, различно от Прокуратурата на Р. България (Решение 10413 от 10.06.2021 г., постановено по в. гр. д. № 248/2020 г. на САС, Определение № 668 от 2.09.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3569/2021 г., IV г. о.). Нормата на чл. 10, ал. 1 ЗОДОВ изисква задължителното му участие по тези дела в качеството на главна страна.

Участието на Прокуратурата на Р.Б. на това основание (чл. 26, ал. 3 ГПК) е разяснено с решение № 300/09.01.2019 г. по гр. д. № 2262/2018 г. на ВКС, IV г. о. В настоящият случай предявеният иск в първоинстанционното дело е срещу Административен съд – гр. Хасково като орган по чл. 2, ал. 1, от чийто незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите.

Съдът намира, в съответствие с приетото в т. 6 от ТР № 1/2013 г. по т. д.

№ 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, че пропускът на първоинстанционния съд да конституира Прокуратурата на Р.Б. е пропуск да бъде конституирана задължителна страна по делото. Ето защо, когато правото на участие в процеса на задължителна страна е нарушено и първоинстанционното решение е постановено без нейното участие, порокът на съдебния акт не може да се санира чрез конституирането му във въззивното производство, с оглед въведените в ГПК преклузии, в условията на ограничен въззив и забраната за събиране на доказателства във въззивното производство, освен предвидените изключения. Съгласно даденото в т. 6 на същото тълкувателно решение разрешение, ако в първата инстанция не е бил конституиран необходим другар, чието участие в производството е задължително, въззивният съд следва да обезсили като недопустимо първоинстанционното решение и да върне делото на първоинстанционния съд на основание чл. 270, ал. 3 ГПК за ново разглеждане с участието на необходимия другар. При новото разглеждане определеният нов съдебен състав следва да повтори процесуалните действия, извършени след образуване на делото, вече с участието на Прокуратурата на Р.Б.

С оглед изложеното не е необходимо произнасяне на въззивната инстанция по доводите на въззивниците за неправилност на решението и по останалите ангажирани по делото доказателства.

Отговорността за разноските, направени от страните в производството 3 по делото, включително пред настоящата инстанция, следва да бъде разпределена от съда при новото разглеждане на делото – съобразно неговия изход и съгласно разпоредбите на чл. 78 и чл. 81 ГПК.

Воден от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА Решение № 2161 от 07.02.2024 г., постановено по гр.д. № 48190 по описа за 2023 г. на СРС, 125 състав.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски районен съд за продължаване на процесуалните действия съобразно дадените указания в мотивите.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл. 280 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4