Решение № 34 от 12.01.2022, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 34 гр. Плевен, 12.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Мариана К. Тодорова Досева при участието на секретаря ПОЛЯ Б. ЦАНЕВА като разгледа докладваното от Мариана К. Тодорова Досева Гражданско дело № 20214430103259 по описа за 2021 година

Иск с правно основание чл.439 ГПК.

Производството е образувано по подадена искова молба от Н. Б. АТ., ЕГН**********, *** против ***, ***, със седалище и адрес на управление:

***, в която твърди, че брака на ищеца бил прекратен с развод с решение №269/26.02.2018г. Твърди, че до 10.05.2021г. не знаел, че срещу него има образувани дела от ***. Твърди, че се прибрал в България преди месец е като поискал да си продаде автомобила, разбрал че срещу него има образувани изпълнителни дела. Твърди, че не живее на този адрес от 2017 г. - ***.

Твърди, че повече от 5 години живее и работи в ***. Твърди, че първото дело - ЧГД № 4336 от 2015 г. по описа на PC- Плевен, по което е издадена заповед за изпълнение №2585/3.09.2015г., след което е изваден изпълнителен лист №5230 от 29.10.2015г. Образувано е из. дело №***г. при *** Ц.Н.Н., гр.

Плевен peг. № 756, като сумата е 4072.38 лв., от които главница в размер на 2469.48лв., със законна лихва в размер на 65.98 лв. за период от 02.09.2015г. 07.12.2015г., 746.72 лв., неолихвяемо вземане /мораторна лихва, обезщетение/ 184.32 лв., присъдени разноски 120 лева, разноски по изпълнителното дело 464.80 лв. по тарифата към З***, дължими към 07.12.2015г.изпълнинелен лист №5230/2015г. издаден на 29.10.2015г. Счита, че по това дело има погасителна давност на задължението на основание чл. 111 б. В ЗЗД. Твърди, че от търсеното задължение са минали три години и че е покрито с давност по чл. 111 б. В ЗЗД. Твърди, че второто дело ЧГД №4477/2017г. по описа на РСПлевен, по което е издадена заповед за изпълнение №2930/23.06.2017г. ,след което е изваден изпълнителен лист № 8285 от 12.12.2017г. Твърди, че е образувано е изп. дело №14/2018г. при *** В.С. гр. Плевен peг. № 906, 1 дължима сумата по из. дело №14/2018г. е 1095.17 лева и е била за период от 22.06.2017 г. до 28.03.2018 г.. от която главницата в размер на 555.00 лв. със закона лихва в размер на 43.01 лв. за период 22.06.2017 г. до 28.03.2018г., 41.81 неолихвяеми вземания /мораторна лихва, обезщетения/ и счита, че по това дело има погасителна давност на задължението на основание чл. 111 б. В ЗЗД. Твърди, че вземането е погасено с 3-годишна давност. Твърди, че третото дело, гр. Дело № 1041/2020 на РС-гр. Плевен е за сумата 1989.44 лв. и е за период от 01.11.2017г. до 31.12.2019 г.още не е образувано изпълнително дело от страна на ***" ЕАД, но има издадена заповед за парично вземане от 26.02.2020г. Счита, че сумата по образуваното срещу него дело трябва да бъде потърсена и погасена от бившата му *** ИЛ. ИВ. АТ. с ЕГН:

**********. Тъй като Апартамента, в който са начислени тези суми от "***" ЕАД е Семейното жилище, находящо се на адрес *** и този недвижим имот от 2017 година е предоставен за ползване на биващата му *** ИЛ. ИВ. АТ. с ЕГН **********, след развода през 2018г. Счита, че би трябвало в този случай ползвателя на този имот да заплаша всички разходи на използвания от него имот. Счита, че след като е осъден след бракоразводното дело да плаща издръжка на непълнолетните си деца, живущите в него ползватели са длъжни да заплащат всички текущи разходи в домакинството. Твърди, че по тези дела не е получавал лично уведомления за образувани дела. Не отрича, че имота е обща съсобственост, но този имот моят е предоставен на бившата *** на ищеца ИЛ. ИВ. АТ. с ЕГН **********. ***. Моли да бъде признато за установено по отношение на "***" ЕАД, че ищеца не дължи сумите по тези дела: ЧГД №4336 от 2015г. по описа на PC - ПЛЕВЕН, по което е издадена заповед за изпълнение №2585/3.09.2015г. и изпълнителен лист №5230 от 29.10.2015г., за което е образувано изп. дело №***г. при *** Ц.Н.Н., гр.

Плевен peг. № 756, като сумата е 4072.38 лв. и ЧГД№4477/2017г. по описа на РС-Плевен, по което е издадена заповед за изпълнение №2930/23.06.2017г. и изпълнителен лист №8285 от 12.12.2017г., за което е образувано изп.дело №14/2018 при *** В.Л.С. гр. Плевен peг. № 906, за сумата от 1095.17 лева.

В законовия срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в който счита предявения иск за допустим, но по съществото си за неоснователен. Твърди, че видно от посочената и в исковата молба фактическа обстановка, „***“ АД е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение с правно основание чл. 410 от ГПК против Н. Б. АТ., въз основа на което Районен съд — Плевен е образувал ЧГД № 4336/2015 г. и е издал заповед за изпълнение на парично задължение № 2585/03.09.2015 г. След като заповедта е влязла в законна сила заявителят е снабден с изпълнителен лист № 5230/29.10.2015 г. С молба за образуване на изпълнително дело, принудителното изпълнение е възложено на *** Ц.Н., per.

№ 756 в К***, за осъществяването на което е образувано ИД № *** г. Твърди, че през 2017 г. дружеството е потърсило принудителната сила на държавата за защита на своите права и законни интереси, като е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение с правно 2 основание чл. 410 от ГПК против Н. Б. АТ., въз основа на което Районен съд Плевен е образувал ЧГД № 4477/2017 г. и е издал заповед за изпълнение на парично задължение № 2930/23.06.2017 г. След като заповедта е влязла в законна сила заявителят е снабден с изпълнителен лист № 8285/12.12.2017 г.

С молба за образуване на изпълнително дело, принудителното изпълнение е възложено на *** В.С., per. № 906 в К***, за осъществяването на което е образувано ИД № 14/2018 г. Твърди, че се въвеждат и бланкетни твърдения за недължимост на суми и по издадена заповед за изпълнение по ЧГД № 1041/2020 г. по описа на PC - Плевен, по което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 26.02.2020 г., но срещу която липсва конкретно искане за произнасяне от страна на сезирания съд. Твърди, че по отношение на изпълнителните листове, издадени по предходните дела - ЧГД № 4336/2015 г. по описа на PC - Плевен и ЧГД № 4477/2017 г. по описа на същия съд, се атакува дължимостта на обективираните в тях суми, като Н. Б.

АТ. е поискал съдът да признае по отношение на него, че не дължи посочените вземания като погасени по давност, на основание чл. 111, б. в от ЗЗД. Искането е обосновано с твърдението, че задълженията, предмет на изпълнителните титули е периодично и като такова се погасява е кратката 3годишна погасителна давност. Предвид това, би следвало, вземането по изпълнителния лист, издаден по ЧГД № 4336/2015 г. по описа на PC - Плевен да е погасено през 2018 г., а издаденият в последствие от Районен съд Плевен изпълнителен лист по ЧГД № 4477/2017 г., следва да е погасено през 2020 г. Счита така изложените твърдения за неоснователни, намира ги за противоречащи на законовите разпоредби и несъответстващи на установената относима към спора съдебна практика. Излага съображения, че съгласно чл.117, ал.2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на присъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение. Целта на заповедното производство е да се провери дали вземането е спорно или безспорно, което означава, че при влязла в сила заповед за изпълнение не е налице вече правен спор, каквото е положението при постановено съдебно решение. Следователно по действащия ГПК няма основание да се отрече приравняването на влязлата в сила заповед за изпълнение към съдебно решение по смисъла на чл.117, ал.2 ЗЗД. В този смисъл е и константната практиката на ВКС и по-конкретно Решение №781 от 25.05.2011 г. на ВКС по гр.д. №12/2010 год., III г.о., ГК, Определение № 480 от 27.07.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 221/2010 г., IV г. о., ГК, Определение №214 от 15.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1528/2018 г., IV г. о., Определение №633 от 07.11.2017 год. на ВКС по т.д. №1508/2017 год., II т.о., ТК, Определение № 443 от 30.07.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 1366/2015 г., II т. о., ТК; Определение № 576 от 16.09.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4647/2015 г., IV г. о., ГК; Определение № 480 от 19.07.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2566/2013 г., IV г. о., ГК. Посочва, че съгласно настоящата уредба на 3 заповедното производство издаването на изпълнителен лист се предпоставя от издаването на специален съдебен акт - заповед за изпълнение, чрез която се установява дали вземането е спорно и която съставлява съдебно изпълнително основание (по аргумент от разпоредбата на чл. 404, т. 1, предл.

3 от ГПК). Правните последици на влязлата в сила заповед за изпълнение са аналогични на последиците на влязло в сила съдебно решение — същата има установително и преклудиращо действие в отношенията между страните.

Влязлата в сила заповед за изпълнение препятства оспорването на задълженията, въз основа на обстоятелства или доказателства, които са били известни на длъжника, и с които е разполагал или е можел да се снабди до изтичането на срока за възражение. Установеното със заповедта вземане не подлежи на пререшаване, освен чрез използване на извънредните способи, лимитативно очертани в разпоредбата на чл.423 от ГПК и чл.424 от ГПК, аналогични на чл.303, ал.1, т.1 и т.5 от ГПК. Същевременно съгласно константната съдебна практика на ВКС по отношение на заповедното производство, по което е издадено изпълнителното основание, е допустим и иск по чл.439 от ГПК, макар да не е било проведено съдебно дирене. Чрез тези специални норми законодателят е придал на влязлата в сила заповед за изпълнение характера на влязло в сила решение за вземането, защото е ограничил нейното атакуване до степен в каквато е ограничено и атакуването на влезли в сила решения. Този извод се подкрепя и от мотивите на ТР №4 от 18.06.2014 год. по т.д. №4/2013 год., ОСГТК на ВКС, в които е посочено, че "... процесуалните действия по установяване на твърдените факти да е лишено от смисъл, тъй като същите не са относими към преценката за дължимост на вземането, респ. не са основание за преодоляване на преклудиращия ефект на влязлата в сила заповед за изпълнение, тъй като са били известни на длъжника преди изтичане на срока за отговор, и следователно дори и да бъдат установени, искът не би могъл да бъде уважен... ". В този смисъл счита за необходимо да се отбележи, че извън хипотезите на чл.424 от ГПК и чл. 439 от ГПК е недопустим друг иск за оспорване на вземане, което е установено с влязла в сила заповед за изпълнение не само поради невъзможността за пререшаемост на спора с оглед правилото на чл. 299 ГПК, но и поради преклудиращият ефект на силата на присъдено нещо. В този смисъл следва да бъде посочено, че за разлика от общият исков процес, при който преклудиращият ефект на силата на присъдено нещо настъпва в края на съдебното дирене в последната инстанция по същество (което по правило е въззивното производство), то при влязлата в сила заповед за изпълнение преклудиращият ефект на силата на присъдено нещо настъпва е изтичане на срока за подаването на възражения срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение. В същата насока е и Решение №6 от 21.01.2016 год. на ВКС по т.д. №1562/2015 год., I т.о., ТК, в което изрично е посочено, че „задължителната практика на ВКС е, че при всички хипотези на чл. 416 от ГПК, настъпва стабилитетът на заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК, а изпълнителната сила на заповедта за изпълнение по чл. 418 от ГПК се 4 стабилизира окончателно, тъй като по новия процесуален ред заповедите за изпълнение влизат в сила /за разлика от несъдебните изпълнителни основания по чл. 237 от ГПК /отм./ и оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането се преклудират. В същата насока са Решение №781 от 25.05.2011 год. по гр.д. №12/2010 год. III г.о., ГК, Решение №207 по гр.д. №7030/2014 год. IV г.о. Излага, че предвидените специални способи за защита на длъжника след влизане в сила на заповедта за изпълнение /исковете за оспорване на вземането, които могат да се основават само на новооткрити писмени доказателства или нови писмени доказателства, или факти, настъпили след издаването й/ обосновават извода, че при настъпване, съответно стабилизиране изпълнителната сила на заповедта за изпълнение по отношение на материализираното в нея вземане, то не може да се оспорва от длъжника по съображения, твърдения и факти, които е могъл и е следвало да заяви преди влизането й в сила. Резултат на стабилитета на заповедта за изпълнение и преклудиране на възможността да се оспорват посочените факти и обстоятелства, е недопустимостта на последващ процес, основан на факти, несъвместими е материалното право, чието съществуване е установено с влязлата в сила заповед. Тези факти са обхванати от преклудиращото действие на заповедта и са изключени от съдебна проверка. Ако длъжникът е разполагал е възражения срещу правото, установено със заповедта, но не ги е упражнил надлежно и в срок, те се преклудират. В това се изразява пресичащото действие на заповедта по отношение на фактите съществували до проявлението на изпълнителната й сила, съответно стабилизирането й. Счита, че в обобщение на изложеното, следва да се отрази практиката на ВКС, съгласно която изрично е посочено, че влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и установява е обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение. Следователно по действащия ГПК приравняването на влязлата в сила заповед за изпълнение към съдебно решение по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД съответства изцяло на закона и съдебната практика, предвид което относимата погасителната давност е предвидената в ЗЗД общата 5-годишна такава. Придвид гореизложеното, счита, че претенцията на ищеца, касаеща искането за признаване недължимостта на вземането, обективирано в изпълнителен лист, издаден по ЧГД № 4477/2017 г. по описа на PC - Плевен следва да бъде оставена без уважение, без това да изисква допълнителни подробни обсъждания. Видно е, че погасителната давност по отношение на това вземане би изтекла едва през 2022 г., което обуславя ирелевантността на факта дали е образувано изпълнително производство, кога и какви способи за принудително изпълнение са предприемани в неговите рамки, както и дали има данни за настъпила перемпция.