Решение № 951 от 02.03.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 951 гр. Пловдив, 02.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Михаела Св. Боева при участието на секретаря Малина Н. Петрова като разгледа докладваното от Михаела Св. Боева Гражданско дело № 20225330108435 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от С. М. С., ЕГН ********** против М. Н. Г., ЕГН **********, с която е предявен осъдителен иск по чл. 45 ЗЗД.

Ищецът твърди, че по нейна жалба било образувано ДП № 230/2020 г. по описа на Отдел „Икономическа полиция“ ОДМВР – Пловдив, пр. пр. № 3429/2020 г. на РП – Пловдив по повод издадени официални документи и удостоверените в тях неверни обстоятелства за времето на построяване на две сгради. Същото било прекратено с постановление за прекратяване от 01.10.2021 г., поради липса на данни за извършено престъпление. До този извод прокурорът достигнал след като обсъдил събраните доказателства, в т.ч. показанията на ответницата, която била заявила, че сградите били построени преди 2000 г., като с брат й подписали декларация пред нотариус, че са съгласни с извършения строеж в нарушение на отстоянието от граничната линия, като собственици на съседния имот. Твърди, че така дадените показания са неверни, т.к. не отговаряли на действителното положение /вж. конкретизация в о.с.з./. В тази връзка излага подробни съображения защо счита, че сградите не били построени преди 2000 г.

Сочи, че ответницата също знаела това, поради което било налице недобросъвестно изпълнение на задължението й в качеството на свидетел да дава верни отговори на поставените й въпроси. За неверните показания разбрала с връчване на препис от постановлението за прекратяване на 15.01.2022 г., от който момент започнала да 1 изпитва страдания вследствие на възмущение, гняв и силно негодувание; душевни болки, стрес, притеснения, емоционален шок и чувство за безпомощност, нервно напрежение, завишено кръвно налягане, безсъние, тревожност.

Поради изложеното се иска присъждане на сумата от 8000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, причинени от противоправното поведение на ответницата, изразяващо се в даване на неверни показания в рамките на образуваното досъдебно производство, ведно със законната лихва от постъпване на исковата молба в съда до окончателното погасяване. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата е подала отговор, с който оспорва иска.

Оспорва всички твърдения в ИМ, в т.ч. - да са налице елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане – противоправно деяние, което да е извършено виновно; вреди и причинна връзка. Поддържа да е възможно провеждането на процедура по узаконяване на други сгради при наличието на незаконни строежи в същия имот. Показанията на ответницата не били послужили като основен мотив за прекратяване на нак. производство. Сочените неимуществени вреди не били причинени от действията или бездействията на ответницата, а от резултата на ДП и образуваните вследствие избора на ищцата да обжалва постановлението производства, поради което липсвала пряка причинно-следствена връзка между твърдяното деяние и вредите. Оспорва размера на обезщетението. Възразява за съпричиняване. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Настоящият състав поддържа становището си в прекратителното определение за недопустимост на предявената претенция – в този смисъл е и съдебната практика, напр. в Определение № 181/08.05.2020 г. по ч.гр.д. № 1089/2020 г. на ВКС, III г.о.;

Определение № 4000/21.12.2018 г. по ч. гр. д. № 6249/2018 г., на САС /недопуснато до кас. обжалване/ и др. Надлежният ред за установяване неистинност на свидетелски показания, на каквато ищецът се позовава в настоящото производство, за да обоснове претендираните субективни права за настъпили вреди, е влязла в законна сила присъда, с която свидетелят е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 290, ал.

1 НК или влязло в сила решение на граждански съд по реда на чл. 124, ал. 5 ГПК, когато наказателното преследване не може да бъде осъществено. Такъв иск не е предявен, а инцидентно установяване на престъпно обстоятелство – в случая – като част от ФС на предявената претенция – е недопустимо, док. не е налице невъзможност за възбуждане на наказателно преследване или за провеждане на такова, поради 2 пречки, установени в чл. 24, ал.1, т.2-5, чл.25, т.2 и чл. 26 НПК – в този смисъл и Решение № 202/2018 г. на ВКС, IV г.о.

Предвид задължителните указания на ПОС с Определение № 1070/03.05.2023 г. по в.ч.гр.д. № 808/23 г., X гр.с., искът следва да бъде разгледан по същество.

По същество:

За основателността на иска, в тежест на ищеца е да докаже положителните факти, от които извлича благоприятни за себе си последици, т.е. положителните елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД – противоправно деяние /даване на неверни показания в рамките на образуваното досъдебно производство/; причиняване на описаните неимуществени вреди; пряка и непосредствена причинна връзка между деянието и вредите, както и размера на претендираното обезщетение.

В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване и да установи такива положителни факти, които да изключват, унищожават, намаляват или погасяват претендираното вземане, в т.ч. възраженията в отговора, вкл. за съпричиняване, като при установяване на горните елементи от ищеца – следва да докаже, че е погасил търсената сума.

При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира иска за неоснователен.

Ищецът се позовава на дадени от ответницата показания в хода на обр. ДП в протокол от 20.07.2020 г., според които – тя била заявила неверни обстоятелства за година на построяване на две сгради в ПИ с идентификатор № ......по КККР на гр.

Пловдив. Първо следва да се посочи, че видно от съдържанието на протокола за разпит – ответницата е заявила на зададения й въпрос относно годината на строеж:

„Предполагам, че тези сгради са били построени преди 2000 г.“. Даден е отговор, чрез употреба на глагола „предполагам“. Значението му, според Българския тълковен речник, е – „Мисля и предварително правя заключение за нещо, макар и не с пълна увереност; допускам.“.

В своето изявление, ответницата не е дала точен, недвусмислен отговор за знание за определен факт. Предположението не значи знание, а неувереност и липса на категоричност, поради което и същото не се твърди като истинно от/за субекта. В случая е изразено единствено допущение, възможност, но не и сигурност за соченото обстоятелство.

На следващо място, следва да се има предвид, че настоящото производство няма за цел, нито в предметния му обхват попада изследване на твърденията и обстоятелствата относно въпросните спорни сгради, момента на възникването им и прочие. Ако има спор по въпроса, той следва да се разреши по съответния ред. В настоящото дело не се доказва ответницата да е била наясно, да е знаела с 3 категоричност за различен момент на построяване на сградите, и въпреки това да е възпроизвела неистина или да е затаила истина пред органите на ДП. Както се посочи, потвърдително изявление или израз на субективна сигурност за факт, който да е поддържан за истинен, всъщност липсва в показанията й по ДП.

Съдът приема, че по делото няма ангажирани доказателства и не се установява твърдението в ИМ ответницата да е дала показания по ДП, които да са неверни и различни от притежавано от нея знание за момент на построяване на сградите, като да обуславят наличието на противоправно деяние. Такова знание за факт не се доказва, в т.ч. и впоследствие да е преиначила същия, чрез неистина при проведения разпит. В него тя е изразила предположение за спорните обстоятелства. Дали ДП е било прекратено на база анализ и на тези показания, е ирелевантно за настоящото производство, док. постановлението за това е подлежало на инстанционен контрол.

Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения. Доказването следва да изключва всякакво съмнение относно осъществяването на правопораждащите факти. В случая доказване на посочения основен елемент от ФС на претенцията не бе извършено, поради което недоказаното се приема за нестанало. Безпредметно е обсъждането на останалите предпоставки на иска, т.к. не може да доведе до различен резултат, като за пълнота може да се посочи, че и нито една от тях не се установява, вкл. след анализ на свидетелските показания. Доказаност на вреди няма, нито причинна връзка със соченото противоправно деяние /което не се приема да е установено/ - възможно е ищцата да е претърпяла негативни психо-емоционални изживявания, поради неудовлетвореността от развитието на инициираното ДП и нейните претенции относно определени обстоятелства, но не се установява те да се намират в пряка причинно – следствена връзка именно с твърдените показания на ответницата като свидетел, които да са и неверни.

Предвид горното, искът е неоснователен, недоказан и следва да бъде отхвърлен.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ответника, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК. Направено е искане, представен списък по чл. 80 ГПК и док. за платени 1800 лева – адв. възн., съгл. ДПЗС. Възражението за прекомерност е своевременно и частично основателно /не се споделят възр. в УС на отв., че било преклудирано – не е – крайният срок е приключване на устните състезания по делото - т.11 от ТР №6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, Определение № 362 от 22.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 149/2012 г., II г. о., ГК, Определение № 13 от 17.01.2013 г. по гр. дело № 1161 по описа за 2012г.на ВКС, Определение № 51 от 24.03.2011 г. на ВКС по т. д. № 271/2010 г., I т. о., ТК и др./. Като взе предвид фактическата и правна сложност на делото, извършените действия, явяването в о.с.з., 4 които свидетелстват за проявена процесуална активност, съдът приема, че справедливото и адекватно по стойност възнаграждение за настоящото производство е в размер на 1300 лева.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от С. М. С., ЕГН ********** против М. Н. Г., ЕГН ********** осъдителен иск за присъждане на сумата от 8000 лева - обезщетение за неимуществени вреди, причинени от противоправното поведение на ответницата Г., изразяващо се в даване на неверни показания в рамките на образуваното досъдебно производство № 230/2020 г. по описа на Отдел „Икономическа полиция“ при ОДМВР - Пловдив, обективирани в протокол за разпит на свидетел от 20.07.2020 г. относно година на построяване на две сгради в ПИ с идентификатор № .... по КККР на гр. Пловдив, ведно със законната лихва, считано от постъпване на исковата молба в съда – 08.06.2022 г. до окончателното погасяване.

ОСЪЖДА С. М. С., ЕГН **********, с адрес: .... да плати на М. Н. Г., ЕГН **********, с адрес:........., сумата от 1300 лева /хиляда и триста лева/ - разноски за настоящото производство.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

5