Определение № 10041 от 19.04.2022, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 10041 гр. /.../, 19.04.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско дело № 20221110104826 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба с вх. № 16647/31.01.2022 г., с която „/..../“ АД, ЕИК: /.../ е предявило срещу ЗД „/.../“ АД, ЕИК: /....../ осъдителен иск с правно основание чл. 411, ал. 1, изр. 2 КЗ за осъждането на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 1206,06 лева, представляваща регресно вземане за изплатено по застраховка „Каско на МПС” застрахователно обезщетение и разноските по определянето му за щетите по лек автомобил „Мерцедес“ „МЛ 320 4-матик“ с рег. № /..../, настъпили в резултат от настъпило на 02.09.2021 г. застрахователно събитие, реализирано на път III-866 при км. 120. в посока юг-север, поради виновно и противоправно поведение на водача на лек автомобил „Опел“ „Астра“ с рег.

№ /..../, чиято „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е била застрахована при ответното дружество към датата на реализиране на процесното ПТП, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска /28.01.2022 г./ до окончателното й изплащане.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК от името на ответника е депозиран отговор на исковата молба, с който се оспорва предявеният иск.

Съдът намира, че исковата молба е редовна и допустима и след размяна на книжата по делото, на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито заседание. В тази връзка, настоящият съдебен състав намира, че възражението на ответника за недопустимост на предявения иск е неоснователно, тъй като разпоредбата на чл. 562, ал. 5 КЗ не намира приложение в процесния случай. Правната норма, регламентирана в чл. 562, ал. 5 КЗ, урежда и гарантира правната възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените вреди срещу Гаранционния фонд, когато деликтната отговорност на виновния причинител на вредоносния резултат, водач на МПС на особен режим, е била обезпечена чрез сключване на договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите с определен застраховател. С оглед на особената социална функция на това застраховане - да се даде възможност на всяко пострадало лице да предяви т. нар. застрахователна претенция към съответния застраховател, законодателят е уредил специална обезпечително-гаранционна отговорност на Гаранционния фонд - при неразкриване на действителния застраховател Гаранционният фонд именно да заплати дължимите заместващи и компенсаторни обезщетения за причинените на пострадалите неимуществени и имуществени вреди, а след като те бъдат удовлетворени, той притежава право на регрес срещу 1 застрахователя по договор за "Гражданска отговорност" на автомобилистите, обезпечаващ деликтната отговорност на застрахования виновен водач на МПС - в този смисъл е разпоредбата на чл. 562, ал. 5, изр. 2 и 3 КЗ. В конкретния случай, в исковата молба се излагат твърдения, че застраховател по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите на водачите, управляващи правомерно лек автомобил „Опел“ „Астра“ с рег.

№ /..../, е именно ответното дружество. Нормата на чл. 562, ал. 5 КЗ има за цел да улесни пострадалите лица в получаването на обезщетение, тъй като се предполага, че при ПТП с МПС на особен режим не може да се установи веднага кой е застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“, тъй като при разкриване на информация за моторни превозни средства на особен режим пред трети лица, в това число при проверка за сключена застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите на интернет страницата на Гаранционния фонд, тези превозни средства се посочват като незастраховани.

В настоящия случай не е предявен пряк иск на увреденото лице срещу Гаранционния фонд, а регресна претенция на застраховател по имуществена застраховка, който твърди, че ответникът е застраховател по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите на водачите, управляващи правомерно лек автомобил „Опел“ „Астра“ с рег. № /..../ – тоест, не се сочи застрахователят да е неизвестен. При тези твърдения следва да се приеме, че е предявен иск с правно основание чл. 411, ал. 1, изр. 2 КЗ, а не чл.

562, ал. 5 КЗ, поради което е въпрос по основателност, а не допустимост, дали ответникът в действителност е застраховател по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите на водачите, управляващи правомерно лек автомобил „Опел“ „Астра“ с рег. № /..../, за който в исковата молба се твърди да е управляван от делинквента.

Страните са представили писмени документи, като всички те са допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор и следва да бъдат допуснати като доказателства по делото.

Следва да бъде допуснато изслушването на съдебна автотехническа експертиза със задачите, формулирани в исковата молба и в отговора на исковата молба.

Ответникът е направил искане, на основание чл. 192 ГПК, да бъде задължено трето-неучастващо в производството лице, а именно – Дирекция „Управление на собствеността и социални дейности“ – МВР, адрес: гр. /.../, ***, да представи информация за собствеността на МПС „Опел“ „Астра“ с рег. № /..../, което е допустимо, относимо е към предмета на делото и е необходимо за правилното му решаване, поради което и следва да бъде уважено.

Следва да се уважи искането на ответната страна за изискване от ОПП ОДМВР – /.../ на цялата административнонаказателна преписка, образувана във връзка с Протокол за ПТП № 1723221/02.09.2021 г. по описа на ОДМВР – /.../.

Искането на ответника да бъде допуснато събиране на гласни доказателства в настоящото производство, чрез разпит на един свидетел при режим на призоваване, а именно К. М., ЕГН **********, с адрес за призоваване: гр. /.../, ул. /..../ № 7 /адрес по месторабота, в качеството му на служител на ОДМВР – /...//, следва да бъде уважено, доколкото събирането на тези доказателства в производството е допустимо, обстоятелствата, чието установяване се цели посредством това искане са относими към предмета на делото и са необходими за правилното му решаване.

Следва да бъде насрочено открито съдебно заседание за разглеждане на делото.

Мотивиран от горното и на основание чл. 140 ГПК, съдът:

2

ОПРЕДЕЛИ:

І. НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 30.05.2022 г. от 10:00 часа, за когато да се призоват страните.

ІІ. ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

1. Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения (чл.146, ал.1, т.1 ГПК):

Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за имуществена застраховка „Каско на МПС” е настъпило застрахователно събитие – ПТП, в причинна връзка с което са причинени щети на застрахования при ищеца автомобил „Мерцедес“ „МЛ 320 4-матик“ с рег. № /..../. Поддържа, че при ищцовото дружество била образувана преписка по щета № 210931489, като увреденият автомобил бил прегледан от експерти, описани били щети по същия, нанесени в резултат на процесното ПТП и същите били отстранени за сметка на ищцовото дружество в доверен сервиз на застрахователя. Сочи, че за отстраняване на щетите по увреденото МПС в резултат на процесното ПТП, е заплатил сумата от 1191,06 лева, както и че ликвидационните разноски по обработване на щетата били в размер на 15,00 лева. Поддържа, че вредите по автомобил „Мерцедес“ „МЛ 320 4-матик“ с рег. № /..../, застрахован при ищцовото дружество, са причинени от водача на лек автомобил „Опел“ „Астра“ с рег. № /..../, за който била сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното дружество към датата на реализиране на процесния пътен инцидент.

Поддържа, че ответното дружество е поканено да заплати сума в общ размер от 1206, 06 лева /с включени 15,00 лева ликвидационни разноски/, но ответникът отказал да извърши плащане с писмо вх.

№

310В034019/29.10.2021 г.

Предвид горното, моли, за постановяване на решение, с което ответникът ЗД „/.../“ АД да бъде осъден да заплати в полза на „/..../“ АД сумата от 1206,06 лева, представляваща регресно вземане за изплатено по застраховка „Каско на МПС” застрахователно обезщетение и разноските по определянето му за щетите по лек автомобил „Мерцедес“ „МЛ 320 4-матик“ с рег. № /..../, настъпили в резултат от настъпило на 02.09.2021 г. застрахователно събитие, реализирано на път III-866 при км. 120. в посока юг-север, поради виновно и противоправно поведение на водача на лек автомобил „Опел“ „Астра“ с рег. № /..../, чиято „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е била застрахована при ответното дружество към датата на реализиране на процесното ПТП, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска /28.01.2022 г./ до окончателното й изплащане.. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК от името на ответника е депозиран отговор на исковата молба, с който се излага становище за недопустимост и неоснователност на предявения иск. Ответникът твърди, че искът е недопустим, тъй като автомобилът, който се твърди, че е управляван от делинквента, бил МПС на особен режим по смисъла на чл. 562, ал. 1 КЗ и нямало данни претенцията да е била завеждана пред Гаранционния фонд по реда на чл. 562, ал. 5 КЗ. По съществото на спора се оспорва заявения в исковата молба механизъм на реализиране на процесното ПТП като са изложени твърдения, че не е осъществен деликт от страна на водача на лек автомобил „Опел“ „Астра“ с рег. № /..../, за който се твърди, че е застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника.

Оспорва се и размерът на претендираното обезщетение с възражения, че действителният размер на вредите е по-нисък. Излагат се съображения, че автомобилът не е следвало да бъде ремонтиран с оригинални, а с авточасти от 3 алтернативни доставчици, както и че част от ремонтно-възстановителните дейности не са били необходими, тъй като така били отстранени вреди, които са настъпили преди процесното ПТП.

Моли се за прекратяване на настоящото производсотво, поради недопустимостта на предявения иск. Алтернативно, за отхвърляне на заявената с исковата молба осъдителна претенция. Претендират се разноски.

2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и на възраженията на ответника (чл. 146, aл. 1, т. 2 ГПК):

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 411, ал. 1 изр. 2 КЗ.

3. Права и обстоятелства, които се признават (чл.146, ал. 1, т.З ГПК):

Няма права и обстоятелства, които се признават от страните.

4. Обстоятелства , които не се нуждаят от доказване (чл. 146, ал.1, т. 4 ГПК, във връзка с чл. 155 ГПК и чл. 154,ал. 2 ГПК):

В предмета на настоящото дело няма правнорелевантни факти, които да са общоизвестни или служебно известни на съда по смисъла на чл.155 ГПК, нито факти, за които да съществуват законови прумпции (чл. 154, ал. 2 ГПК).

5. Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти (чл. 146 ,ал. 1, т. 5 ГПК):

По иска с правно основание чл. 411, ал. 1 изр. 2 КЗ в тежест на ищеца е да установи следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, което е застраховано по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответника, да е настъпило застрахователно събитие, за което ответникът носи риска – процесното ПТП, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже правопогасяващи претендираното от ищеца вземане факти.

ІІІ. По доказателствата:

ДОПУСКА, като писмени доказателства по делото представените с исковата молба и отговора документи.