Решение № 197 от 18.10.2021, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 197 гр. К., 18.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и трети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Владимир Ст. Иванов при участието на секретаря Цветана Т. Чакърова като разгледа докладваното от Владимир Ст. Иванов Гражданско дело № 20215320100071 по описа за 2021 година

Съдът е сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл.422, във вр. с чл.415 от ГПК, вр. с чл.535 от ТЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, предявени от КООПЕРАЦИЯ „ВПК А. **“, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. К., обл. П., ул. ,,Т.“ № **, представлявана от председателя Д.Х. К., чрез пълномощника адв. А.Ц. против КООПЕРАЦИЯ „З.К. „Д. **“, ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление: с. Д., обл. П., представлявана от председателя Т.Г.В..

В исковата молба се твърди, че на 05.07.2018г. между Кооперация „ВПК А. **“, като заемодател и ответната Кооперация „ЗК „Д. **“, като заемополучател, бил сключен договор за паричен заем за сумата от 10 000 лева.

Твърди се, че съгласно чл.2 от договора за паричен заем, заемната сума била предадена от заемодателят на заемателя еднократно, по банков път.

Преводът бил извършен в деня на подписване на договора за заем. Ответната кооперация се задължила да върне взетата в заем сума по банковата сметка на ищцовата кооперация еднократно, в срок до 01.07.2019 г. Това обаче не било сторено.

Твърди се, че след изтичане на крайния срок на плащане на сумата, неколкократно било разговаряно с председателя на ответната кооперация Т.Д., който всеки път давал уверения, че сумата ще бъде издължена в найскоро време. До настоящия момент плащане не било извършено. В чл.9 от договора за заем, страните уговорили, че ако до 01.07.2019г. заемателят не 1 върне заемната сума в размера и по начина договорен с договора, то той дължи неустойка в размер на 0.3% процента от заемната сума за всеки просрочен ден до окончателното му издължаване. За обезпечаване на задължението по договора за паричен заем, на 05.07.2018 г., бил издаден запис на заповед с падеж 01.07.2019г.

Тъй като сумата не била върната в срок, за ищцовата кооперация възникнал правен интерес от подаване на заявление по чл.417, ал.1, т.10 от ГПК. Съдът уважил претенцията и издал заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч. гр. д. №1747/2019г. по описа на PC-К.. Срещу заповедта за незабавно изпълнение било депозирано възражение, което от своя страна обуславяло правния интерес от подаването на настоящата искова молба.

Ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответната Кооперация „ЗК „Д. **“ дължи на ищцовата Кооперация „ВПК А. **”, следните суми, за които по по ч. гр. дело № 1747/2019 г. по описа на К. р. с. е издадена Заповед № 932/19.11.2019 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, а именно: главница в размер на 10 000 лева и договорна лихва в размер на 4 080 лева, считано от 02.07.2019 г. – денят следващ крайната дата на погасяване на договора за паричен заем, до 14.11.2019 г. – денят предхождащ датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист в съда, както и законна лихва от 15.11.2019г.

– датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист пред съда, до окончателно плащане на вземането. Претендира за направените по делото разноски, включително и тези в заповедното производство.

Ответникът, чрез пълномощника си адв. Е.П., оспорва иска.

Твърди, че съгласно разпоредбата на чл.21 ал.2 т.1 предл. 2-ро от Закона за кооперациите за даване на обезпечение в полза на трети лица се изисква предварително решение на УС. В случая УС на ответната Кооперация не бил взел решение нито за сключване на Договора от 05.07.2018 г., нито за издаване на запис на заповед, като обезпечение на вземането по договора за паричен заем, т. е. председателят на ЗК „Д.-**“ Т.Д. превишил властта си, като подписал този запис на заповед. Следователно, съгласно разпоредбата на чл.462, предл. 2-ро от Търговския закон, Т.Д., задължил себе си лично по обезпечителното правоотношение, използвано от ищеца по настоящото дело като основание за издаване на заповед за незабавно изпълнение по ч. гр. дело № 1747/2019 г. на РС К.. Ответната страна счита, че след като в заповедното производство е използван като основание издадения запис на заповед, то в настоящото производство следвало да бъде обследвана валидността на същия.

А доколкото този запис на заповед бил издаден от бившият председател на ЗК „Д.-**“ без надлежно предварително решение на УС по чл.21, ал.1, т.1, предл.

2-ро и т.5, предл. 3-то от Закона за кооперациите, то съответно ответната 2

Кооперация нямала никакво задължение за заплащане на процесната сума по издадения запис на заповед.

Твърди се, че Управителният съвет на ответната Кооперация не е взимал решение и за сключване на процесния Договор за паричен заем съгласно чл.21, ал.2, т.1 от Закона за кооперациите, съответно – по никакъв начин не бил уведомен от предишния председател на ЗК „Д.-**“ за този Договор. Това означавало, че представеният Договор за паричен заем от 05.07.2018 г. бил нищожен, поради явното му противоречие с разпоредбата на чл.21, ал.1, т.1 от Закона за кооперациите и същият не можел да ангажира отговорността на ответната Кооперация. Договорът за паричен заем бил нищожен, като сключен в противоречие на закона съгласно чл.26 ал.1 от ЗЗД - сключен е в нарушение на разпоредбата на чл.21 ал.2 т.1 и чл.26 ал.3 от Закона за кооперациите. Договорът бил нищожен и съгласно чл.26, ал.2 предл. 2-ро и предл. 4-то от ЗЗД.

Тълкуването на разпоредбите на чл.21, ал.2 във връзка с чл.26, ал.3 от Закона за кооперациите налагало извод, че взимането на решение, съответно – изразяването на съгласие за сключване на договор за заем от страна на кооперация е сложен фактически състав, който включва на първо място даване на съгласие за това от страна на управителния съвет на кооперацията.

Въз основа именно на това решение на УС председателят на кооперацията имал право да сключи договор за заем. Т. е. предварително взетото решение на УС било основанието за сключване на договор за заем. Доколкото в настоящия случай не само, че не бил осъществен в цялост фактическият състав по даване на съгласие за сключване на договор за заем от страна на УС на ответната Кооперация, но било и налице решение на Общото събрание за отмяна конкретно на действията на тогавашния Председател Т. Г. Д. по сключване на процесния Договор за заем, то следвал изводът, че липсва валидно съгласие за неговото сключване, което обосновавало и нищожността на същия съгласно чл.26, ал.2 предл. 2-ро от ЗЗД. Липсата на предварително прието решение от страна на УС по чл.21, ал.1, т.1 от ЗК, което решение би се явило основание за сключването на договора за заем, било основание за прогласяване на неговата нищожност съгласно чл.26, ал.2 предл. 4-то от ЗЗД.

Следвалo да бъде обърнато внимание и на обстоятелството, че ищецът представил с исковата молба платежно нареждане от 05.07.2016 г.

Същевременно представеният Договор за паричен заем бил от 05.07.2018 г. и в него било записано, че дадената в заем сума е преведена в деня на неговото подписване. Очевидно било, че това платежно нареждане няма никаква връзка с този договор.

Поради горното ответникът оспорва по същество действията на Т.Д. по сключване на процесния Договор за паричен заем и подписване на записа на заповед, представен по ч. гр. дело № 1747/2019 г. на РС К..

В края на 2019 г. до членовете на тогавашния УС и на КС на ответната Кооперация достигнала информация за това, че без знанието на УС 3 и без предварително взето за това решение съгласно чл.21, ал.2, т.1 от Закона за кооперациите, тогавашният председател Т.Д. сключил няколко договора за заем с трети лица за различни суми. Средствата, получени по тези договори за заем, не постъпили в ответната Кооперация, не били осчетоводени и на членовете на УС и на КС не било известно за какво са били използвани от Т.Д.. Поради тази причина спешно било свикано Общо събрание на Кооперацията, на което член-кооператорите били уведомени за действията на председателя Т.Д.. Общото събрание на Кооперацията отменило действията на председателя Т.Д., извършени в нарушение на чл.21 от ЗК, известни на УС към датата на провеждане на това общо събрание – 30.01.2020 г. Общото събрание задължило УС да оспори и всички други неоснователни вземания срещу Кооперацията, произтичащи от договори, споразумения, менителници и други подобни документи, подписани от предишния председател Т.Д..

Протоколът от това Общо събрание бил публикуван в Търговския регистър .

УС на ответната Кооперация подала сигнал до Р. п. К. относно неправомерните действия на предишния Председател Т.Д.. Образуваната по този сигнал преписка № 207/2020 г. на РП-К. била изпратена по компетентност на О. п. П., където била преобразувана в преписка № 1106/2020 г. за престъпление по чл.282, ал.1 от НК. Към настоящия момент по тази преписка било образувано и висящо ДП № 418/2020год. на Икономическа полиция - П..

Поради горното ответникът оспорва по същество действията на Т.Д. по сключване на процесния Договор за паричен заем, подписване на записа на заповед, представен по ч. гр. дело № 1747/2019год. на РС К..

Оспорва и така наречената в исковата молба „договорна лихва“. По тази претенция на заявителя по ч. гр.дело № 1747/2019год. на РС К. била присъдена сумата от 4080 лв.

На първо място, с представения Договор за паричен заем не била уговорена „договорна лихва“, а неустойка. Уговорената в чл.9 от Договора за паричен заем неустойка в размер на 0,3% от заемната сума, а не например от неизплатената такава, за всеки просрочен ден, без да е уговорена горна граница, била нищожна съгласно разпоредбата на чл.26, ал.1, изр.3-то от ЗЗД.

Така уговорената неустойка била прекомерно голяма съобразно стандартното обезщетение за забава, дължимо по силата на чл.86 от ЗЗД.

Съгласно трайната съдебна практика, така уговорен размер на неустойка бил нищожен, като несъвместим с добрите нрави. Този размер на неустойка бил необичаен, противоречащ на договорната, кредитната и съдебната практика. В този смисъл било и Тълкувателно решение № 1/2010год. по т. д. № 1/2009год. на ОСГК на ВКС.

Ето защо ответникът моли съда да приеме, че така присъдената „договорна лихва“, която всъщност била уговорена с чл.9 от Договора за паричен заем неустойка, не се дължи от ответната Кооперация, доколкото това задължение произтича от нищожната клауза на чл.9 от Договора.

4

Като алтернативно на горното искане, моли по изложените съображения съда да приеме, че договорената и присъдена неустойка /„договорна лихва“/ е прекомерна съгласно разпоредбата на чл.92, ал.2 от ЗЗД и да я намали. Повече от очевидно било в настоящия случай, че уговорената в чл.9 от Договора за паричен заем неустойка в размер на 0,3% на ден върху предоставената в заем сума, без да е определена горна граница на неустойката, многократно надхвърля реалните вреди, които ищецът претърпял в резултат на забавата. Необичайно, противоречащо на договорната, кредитната и съдебната практика било обезщетението за забава за период от четири месеца и половина да е в размер на 40,5% . Това означавало 109,5% годишна лихва.

С оглед гореизложеното, ответникът моли искът да бъде изцяло отхвърлен и да му се присъдят разноските по делото.

От събраните по делото доказателства, отделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Искът е допустим. От приложеното ч. гр. д. №1747/2019 г. по описа на РС К. е видно, че по заявление на Кооперация „ВПК А. **“ е била издадена Заповед №932/19.11.2019 г., с която е било разпоредено длъжникът Кооперация „З.К. „Д. **“ да заплати на заявителя 10 000 лева, представляваща главница по Договор за паричен заем от 05.07.2018г., обезпечен със запис на заповед, издаден от длъжника на 05.07.2018г. с падеж 01.07.2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 15.11.2019 г., до окончателното плащане; сумата от 4080 лева, представляваща договорна /възнаградителна/ лихва, считано от 02.07.2019г. – денят следващ датата на крайния срок на погасяване на договора за паричен заем, до 14.11.2019г. – денят предхождащ датата на подаване на заявлението в съда, както и направените по делото разноски в размер на 281.60 лева, представляващи заплатена държавна такса и 600.00 лева, представляващи възнаграждение за адвокат.