Решение № 1000 от 08.10.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1000 гр. Варна, 08.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иванка Д. Дрингова

Членове:

Весела Гълъбова мл.с. Ива Бл. Благоева при участието на секретаря Петя П. Петрова като разгледа докладваното от Весела Гълъбова Въззивно гражданско дело № 20253100501214 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.№ 32379/09.04.2025г., подадена от „Глобал Маркетинг България“ АД, ЕИК 207361884 срещу решение № 1015/24.03.2025г., постановено по гр.д. № 5045/2025г. на РС-Варна, 9 състав, в частите му, с които е признато за незаконно и отменено, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, по иск, предявен от Д. С. Д., ЕГН ********** против „Глобал Маркетинг България“ АД, ЕИК 207361884, прекратяването на трудовото правоотношение между ищеца и ответника, извършено със заповед № 33/26.02.2024 г. и е осъдено, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 от КТ, „Глобал Маркетинг България“ АД, ЕИК 207361884 да заплати в полза на Д. С. Д., ЕГН ********** сумата в размер на 4 233.56 лева, представляваща обезщетение за времето, през което ищцата е останала без работа поради незаконната прекратителна заповед № 33/26.02.2024 г., а именно в периода от 27.02.2024 г. до 05.08.2024 г., ведно с обезщетението за забава, съизмеримо със 1 законната лихва, считано от 01.04.2024 г. до окончателното погасяване на вземането.

Във въззивната жалба са наведени оплаквания за неправилност на решението като постановено при неправилен анализ на доказателствения материал, при необосновани фактически изводи и нарушение на материалния закон. Въззивникът счита за неточен фактическия извод на съда, че ищцата изпълнява възложените й трудови задължения качествено, ефективно и добросъвестно, който не е конкретизиран по време. Сочи, че от разпитаните свидетели лични впечатления има само св. К.П.. Излага, че съдът не е провел разграничение в поведението на работника преди м. ноември 2023г. и след този момент до прекратяване на трудовото правоотношение. Въззивникът счита за необоснован и извода на съда, че ищцата не е била наясно въз основа на каква фактическа обстановка работодателят е стигнал до заключение, че същата трайно не умее да планира и организира работата си и т.н. и намира мотивите на съда за вътрешнопротиворечиви. Моли решението да бъде отменено в обжалваните му части и вместо него предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни, както и да му бъдат присъдени направените в двете инстанции разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна Д. С. Д., ЕГН **********, с който жалбата се оспорва като неоснователна. Счита първоинстанционното решение за правилно, законосъобразно и обосновано. Излага че събраните по делото доказателства са обсъдени всестранно и задълбочено от съда, а изводите му са логични и обосновани. Доводите във въззивната жалба счита за изцяло неоснователни. Поддържа още, че самият ответник си противоречи в разнопосочните си твърдения. Моли решението да бъде потвърдено и да й бъдат присъдени направените по делото разноски.

Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл.267, ал.1 ГПК, подадена е в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК, са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на първоинстанционното решение в обжалваната част, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи 2 до неправилност на решението.

Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност, поради което е валидно.

Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост, поради което въззивният съд дължи произнасяне по съществото на спора.

Производството пред РС – Варна е образувано по искова молба на Д. С.

Д., ЕГН ********** против „Глобал Маркетинг България“ АД, ЕИК 207361884, с която са предявени обективно съединени искове, както следва: 1) иск по чл.344, ал.1, т.1 от КТ да бъде признато за незаконно и отменено прекратяването на трудовото правоотношение между ищеца и ответника, извършено със заповед № 33/26.02.2024 г.; 2) по чл.344, ал.1, т.3 от КТ за заплащане на сумата от 4233.56 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа за периода от 27.02.2024 г. до 20.05.2024 г., ведно със законната лихва, считано от 28.03.2024 г. до окончателното изплащане на сумата; 3) по чл.224, ал.1 от ГПК за заплащане на сумата от 224.70 лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2022 г. и 2023 г. общо 8 дни – по 4 дни за всяка година, ведно със законната лихва върху претендираните обезщетения, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 26.04.2024 г. до окончателното погасяване на вземанията.

В исковата молба са изложени твърдения, че страните са бил в трудово правоотношение, учредено въз основа на трудов договор от 06.02.2019г., по силата на който ищцата заемала длъжност ***. Със заповед № 33 от 26.02.2024 г., трудовото правоотношение между страните било прекратено, считано от 27.02.2024 г., без да е посочено правното основание за прекратяването, като е вписано единствено, че се базира на констатациите и изводите, направени в атестационен доклад № 1/15.02.2024 г. Твърди се, че на ищцата не й е известно съдържанието на този атестационен доклад и че от началото на трудовата й заетост при ответника е изпълнявала възложените й задачи стриктно и съвестно. Посочва, че е провела и допълнително обучение през периода на работа в ответното дружество и е получила допълнителна 3 професионална квалификация. Излага твърдения, че отговорен за уволнението й е лицето К.П., който е пряк ръководител на ищцата, за който сочи, че има неприязън и негативно отношение към нея. Твърди, че с други колеги не е имала конфликти. По отношение на К.П. посочва още, че същият при връчване на заповедта за уволнение и направените от страна на ищцата възражения, избухнал и я заплашил, че няма да й върнат трудовата книжка, че нямало да може да си намери друга работа, че няма да й изплатят обезщетение и др. Ищцата твърди, че заповедта й е била връчена на 28.02.2024 г., като е била притисната да я подпише със задна дата, но не се съгласила, и вместо това изписала собственоръчно възражение „Не съм съгласна и оспорвам основанието за прекратяване“. Твърди още, че не й е връчвано предизвестие.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника „Глобал Маркетинг България“ АД, ЕИК 207361884, с който исковете се оспорват като неоснователни. Не оспорва, че страните са били в трудово правоотношение, което е прекратено с процесната заповед, връчена на ищцата на 28.02.2024г. Твърди, че в заповедта за прекратяване на трудовия договор изрично е посочено основание по чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ и е възпроизведен текстът на посочената разпоредба. Сочи се, че преди да прекрати трудовото правоотношение с ищцата, изпълнителния директор на „Глобал Маркетинг България“ АД е възложил вътрешна проверка за установяване на качествата на ищцата за ефективно изпълнение на работата.

Излага се, че проверката е извършена от К.П. на длъжност *** и пряк ръководител на ищцата. В хода на проверката К.П. разговарял с представители на контрагенти на работодателя, посетил филиалите на различни търговски вериги, в които ищцата трябвало да осъществява възложената работа и на място провел разговори с ръководители на различни отдели в търговските отдели по повод ефективността й на работа. В хода на проведеното проучване било установено, че ищцата без наличието на обективни причини не изваждала достатъчни количества от съответните продукти от складовете на търговските обекти, не проявявала старателност към спазване на установените планограми на излагане и попълване на отчетната документация и поради наличието на лоши взаимоотношения със служители на ръководни длъжности в търговските обекти, същата не получавала от тях своевременно съдействие за намирането и излагането на регалите на наличните в складовете продукти.

Твърди се, че К.П. констатирал също, че ищцата създава лоши колегиални 4 отношения и с екипа в гр. Варна, като отклонява всички молби към себе си за колегиална помощ или за заместване, държи се дистанцирано и с пренебрежение към тях. Посочва се още, че в хода на проверките станало ясно, че ищцата не умее да организира правилно работата си, проявява бавност и неинициативност, както и недиалогичност в отношенията с контрагентите и останалите членове на екипа, като в съвкупност всичко това води до извода, че е налице трайно неумение на ищцата да изпълнява правилно възложената й работа.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване са обстоятелствата, че страните са се намирали в трудово, считано от 06.02.2019г., като ищцата е заемала длъжността ***, като от 01.01.2024г. основното й месечно възнаграждение е уговорено на 940 лева, както и че трудовото правоотношение е прекратено, считано 27.02.2024г. със заповед № 33 от 26.02.2024 г., връчена на ищцата на 28.02.2024г. В заповедта е посочено правно основание чл.328, ал.1, т.5 от КТ, а като причини са изложени липса на качества на работника за ефективно изпълнение на възложената работа, а именно: трайно неумение на работника да планира и организира работата си, бавност, неинициативност и недиалогичност в отношенията с контрагентите и членовете на екипа, съгласно констатациите и изводите направени в атестационен доклад № 1/15.02.2024 г.

Представен по делото е и описаният в заповед атестационен доклад № 1/15.02.2024 г. по отношение на работника Д. Д., за периода 01.11.2023г.31.01.2024г. изготвен от К.П., супервайзер, в който са обективирани резултатите от извършени лични проверки в обслужваните търговски обекти в гр. Варна, след проведени срещи с управители и служители, разговори с членове на колектива и получения обяснения от работника.

Приета по делото е и длъжностната характеристика за длъжността ***, връчена на Д. И.

Видно от заповед за предоставяне ползването на неплатен годишен отпуск от 15.01.2024г. на работодателя на Д. С. Д. е наредено да ползва неплатен отпуск в размер на 30 работни дни, считано от 15.01.2024г. до 5

23.02.2024г. В заповедта за изложени мотиви, че ползването на неплатен отпуск се налага поради постъпили оплаквания от клиенти относно качеството на извършваната работа и до установяване на причините и реорганизиране на работния процес.

От представения препис от трудова книжка се установява, че след прекратяването на трудовото правоотношение с „Глобал Маркетинг България“ АД, считано от 27.02.2024г., няма други записвания.

Представена от ищцата е и регистрационна карта от „Бюро по труда“, в която е отразена дата на регистрация 07.03.2024г.

Видно от представеното допълнително споразумение № 114 от 02.01.2025 г. към трудов договор № 2899 от 05.08.2024 г., Д. Д., считано от 05.08.2024 г., е страна по трудово правоотношение, учредено с търговското дружество „Асенко-04“ ЕООД

По делото са ангажирани гласни доказателствени средства чрез разпит на двама свидетели на страната на ищцата – З.П. и С.А. и един свидетел на страната на ответника – К.П..

Съгласно показанията на св. П., същата е била служител в „Кауфланд“ от 2018 г. до 2023 г. е била служител в ***, а ищцата била *** на „Глобал Маркетинг“ и двете са работили заедно всеки ден. Задълженията на Д. били да се грижи за фирмите, които представлява, да са заредени стоките по регалите, като са подредени по определени изисквания. Свидетелката сочи, че ищцата се справяла много добре със задълженията си, дори вършела повече неща от тези, за които била длъжна. Излага, че задължение на служителите на „Кауфланд“ било да изнасят стоките от склада, а *** трябвало да ги позиционира по определен начин. Въпреки това, Д. често сама влизала в склада и си вземала стоките. Свидетелката изразява дори мнение, че ищцата е била единственият толкова съвестен служител. Заявява, че Д. не е била конфликтна личност, като конфликт е имала само с една от служителките на „Кауфланд“ – К.Д., която по принцип се държала конфликтно с всички. К. се опитвала да настройва и останалите служители на Кауфланд против ищцата, но не й се получило, тъй като последната се разбирала с всички. Ищцата си вършила работата добре и всички били доволни от нея. К. споделила, че ще направи всички възможно, за да не работи ищцата повече в Кауфланд.