Решение № 1662 от 12.12.2025, Административен съд - Габрово

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1662

Габрово, 12.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Габрово - II състав, в съдебно заседание на двадесет и шести ноември две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

ЕМИЛИЯ КИРОВА-ТОДОРОВА

При секретар ЕЛКА СТАНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия ЕМИЛИЯ КИРОВА-ТОДОРОВА административно дело № 20257090700377 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано по Жалба с вх. № СДА-01-2523 от 13.10.2025 г., подадена от И. С. Й., от гр. Габрово, [ЕГН], чрез адв. М. А., срещу Решение № ППН-01-348/2024 от 29.08.2025 г. на Комисия по защита на личните данни /КЗЛД/ с посочено правно основание – чл. 38, ал. 8 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/, относно частта му в пункт едно, в която жалбата на същото лице е счетена за неоснователна.

Производството е започнало с подаване на жалба от И. С. Й. /л.50/ и жалба на сестра й М. С. К. /л.8/ до КЗЛД, обединени за разглеждане в общо производство. В жалбата на Й. се твърди, че в периода 29.05.2024 г. – 03.06.2024 г., при гостуване на семейството си в гр. Габрово, [улица], установила, че съседът им И. С. И., живущ на същия адрес, поставил камери и извършвал видеонаблюдение за лични цели на общите части на сградата, вкл. входната врата, в едно с гласов записващ механизъм, с обхват – общи части от дворното място и жилищната сграда с апартаменти, находяща се в него. Жалбоподателката счита, че И. не е лице с право да записва, съхранява и обработва лична информация и неправомерно използва личните данни на заснетите лица. По тази причина същата намира, че правата й по ЗЗЛД са нарушени, като моли да се предприемат необходимите мерки и това да бъде преустановено.

В жалбата на М. К. се сочат аналогични обстоятелства и се отправя същото искане до колективния административен орган. Сочи се, че камерите И. е монтирал в рамките на собствен негов имот, но техният обхват е насочен към общи части на съсобствената сграда, както и лична собственост на двете жалбоподателки – гараж, тераса, спалня на тяхно жилище, общи входни врати.

С процесното Решение се счита за установено, че жалбоподателките и И. С. И. обитават една сграда, в която има 4 апартамента, като двете сестри живеят в ап. № 2 на първия етаж, а И. – в ап. № 4 на втория етаж. При направена проверка на място е установено, че той е монтирал три външни камери с възможност за разпознаване на човешки лица, изпращане на известия, завъртане на 350º по хоризонтал и 90º по вертикал, увеличение на образа, слот за карта памет, цветен нощен режим, водоустойчиви и прахоустойчиви, както и с двупосочна аудио и звукозаписна възможност. Системата за видеонаблюдение не осъществява запис и съхранение на видеокадри, т.к. камерите нямат поставени карти-памет и/или не е заплатен абонамент за облачна услуга за съхранението на данни. Достъп до системата за видеонаблюдение се осъществява само в реално време, отдалечено – чрез инсталирано софтуерно приложение на мобилен телефон на И.. Основанието за видеонаблюдението е охрана на имота от умишлено увреждане и набези. Системата е изградена в началото на 2024 година. Описано е местоположието и обхватът на трите камери. Посредством изградената система от трикамери се обработват лични данни на живущи и посетители в проверявания имот, както и на случайно преминаващи по улицата и прилежащите към нея тротоари. Системата позволява идентификация на образите на физически лица. Не позволява лицево разпознаване чрез достъп до база данни. Достъпът до нея е ограничен посредством потребителско име, парола на инсталираното на телефона на И. приложение. Не се извършва предаване и запис на моментни снимки и видеокадри от образа на сървър. Обектът не се охранява. Поставени са информационни стикери на видими места в имота, които предупреждават за осъществяването на видеонаблюдението, но не съдържат информация за администратора, както и данни за контакт с него. И. не е представил документи, от които да е видно че има право да обработва лични данни чрез система за видеонаблюдение, вкл. с описания вид и обхват.

Двете жалби са обединени за разглеждане в общо производство пред КЗЛД с № ППН-01-348 от 17.04.2024 г.

Жалбите са счетени за основателни по отношение видеонаблюдението, осъществявано от камера № 2, т.к. тя заснема страничния двор, който, съгласно приложен договор за разпределение на ползването на съсобствен недвижим имот от 20.06.2022 г., е определен за общо ползване между съсобствениците. По отношение на частта от двора, част от [ПИ], върху който е учредено право на строеж на собствениците на сградата, са относими нормите на чл. 32 от Закона за собствеността ЗС/, т.к. тя се явява в режим на съсобственост и не се прилага ЗУЕС, доколкото същият се прилага при видеонаблюдение на общите части в сгради в режим на съсобственост, както е случаят със самата сграда №***. Съгласно тази правна норма, разпореждането с вещта, вкл. и осъщественото видеонаблюдение, е допустимо след решение на съсобствениците, притежаващи повече от половината от общата вещ, но такова съгласие в случая не е налице. Направен е извод за нарушаване на принципа «свеждане на данните до минимум» по чл. 5, §.1, б. «в» от ОРЗД.

Относно камера № 3 жалбата също е счетена за основателна. Тя е монтирана върху новопостроена сграда и заснема подхода към и самото дворно място, ползвано от И., както и южната стена на общата жилищна сграда с терасата и спалнята на жалбоподателките, като те не са дали съгласие за това. Отново е налице нарушение на горепосочения принцип.

Относно камера № 1 жалбата се явява неоснователна. В обхвата на камера № 1 попада подстъпа към имота, към гаража и вратата му, [улица]с прилежащи тротоари, като се отчита претендираната охранителна цел, заснема се тесен периметър, явяващ се подстъп към гаража. Това, че видеокамерата не осъществява запис и съхранение на такъв е причината, поради която административният орган е счел, че видеонаблюдението се явява пропорционално на претендираната от И. охранителна цел, не се нарушават чужди права и свободи, поради което обработването на личните данни е осъществено в съответствие с приложимите норми на Регламента и ЗЗЛД.

С решението си комисията издава и разпореждане на И. И. да преустанови заснемането на съсобственото дворно място, определено за общо ползване, като пренасочи или препозиционира камера № 2 по начин, по който в обхвата й да попада само подстъпа към ползваното от същия мазе, а при невъзможност за това да демонтира камерата. Също така издава разпореждане по отношение същото лице да преустанови заснемането на дворното място в частта, определена за общо ползване, като пренасочи или позиционира камера № 3 по начин, по който в обхвата й да не попада определеното за ползване от жалбоподателките място, а при невъзможност камерата да се демонтира. Определен е и срок за изпълнение на разпорежданията.

Жалбоподателката И. Й. е получила препис от Решението на 17.09.2025 г., видно от приложено известие за доставка /л.102/. Жалбата е подадена чрез КЗП на 26.09.2025 г. видно от извадка от ССЕВ /л. 5/ - в законния срок.

Като подадена от заинтересована страна в производството, развило се пред КЗП, против акт, подлежащ на съдебно оспорване пред административен съд, жалбата се явява допустима и редовна. Относно нейната основателност съдът следвада се произнесе след съвкупна преценка на събраните доказателства и изяснявайки спора по същество от фактическа и правна страна.

В депозираната жалба Й. моли процесното Решение да бъде отменено в частта му, в която жалбата й, адресирана до КЗЛЗ, касаеща камера № 1, е оставена без уважение. Мотивите за това са, че обхватът на тази камера, макар и частично, покрива публични места, насочен е извън жизнената сфера на И., поради което тази дейност не може да се счита изцяло като «лична или домашна» по смисълана чл.3, §.2, второ тире от Директива 95/46, възпроизведен в чл. 2, §.1, б. «в» от Регламент ЕС 2016/679. Извършваното наблюдение и с тази камера, както и при останалите две, надхвърля целите, за които се осъществява – защита и имуществена неприкосновеност на администратора.

За проведеното по делото открито съдебно заседание страните са редовно призовани.

Жалбоподателката Й. се представлява от адв. М. А. от АК – Габрово, който поддържа депозираната жалба.

Ответната страна не се явява и не се представлява. Депозира писмено становище, изготвено и подписано от упълномощен юрисконсулт при КЗЛД, с което оспорва жалбата.

Заинтересованата страна И. С. И., не се явява и не изпраща представител.

Заинтересованата страна М. С. К., не се явява, за нея се явява адв. М. А. от АК – Габрово, който моли и от нейно име жалбата да бъде уважена.

От представените по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:

Административното производство по издаването на процесния ИАА е започнало въз основа на горепосочените две жалби, с които жалбоподателките заявяват, че са засегнати техни лични права и интереси от действията на И. И., техен съсед, с когото съжителстват в съсобствена сграда. Той е поставил три камери за видеонаблюдение в съсобствения имот, с които се заснемат общи части на сградата и общо съсобствено пространство от двора и входа на дворното място към улицата. С писмо от 26.04.2024г. на КЗЛД И. е уведомен за започналото по този въпрос производство пред Комисията. Жалбоподателките също са били уведомени за това. Жалбоподателката И. Й., сестра й - М. К. и И. И. са подали писмени становища до Комисията.

От материалите към преписката се установява по безспорен начин, че жалбоподателките обитават апартамент на първия етаж от сградата, а И. – на втория. И. сочи, че в продължение на години той и родителите му, които са собственици на апартамента, са подложени на тормоз от страна на своите съседи. На 19.02.2024 г. М. К. и нейни близки го нападнали пред входа и му причинили телесна повреда, което наложило той да посети лечебно заведение и се снабдил с медицински документ за причинените му травми. Съсобствениците на четирите жилища са сключили писмен договор за разпределение ползването на общото дворно място. Влошените междусъседки отношения били причината той да постави въпросните камери в жилището си, като с това целял да осигури живота и здравето си, както и неприкосновеността на имота си.

Съдът следва да посочи, че по делото не са налице доказателства, от които да е видно по безспорен начин, че именно К. и/или нейни близки са причинили телесни повреди на И.. Очевидно те не са в добри отношения, но единствено неговите твърдения не са достатъчни, за да се считат за установени такива факти.

По делото не е спорно, че И. е поставил три камери с обозначение, че се извършва видеонаблюдение, но не е посочил от кого и на какво основание се извършва то, както и кои места точно са негов обект.

От представената кадастрална скица е видно, че процесният имот, с [идентификатор] е застроен и в него съществуват шест сгради, първата от която е жилищната сграда, като останалите са три броя селскостопански сгради и два гаража.

На 20.06.2022 г. е сключен писмен договор с нотариална заверка за разпределяне ползването на ПИ, като за бащата на И. – С. И. С. /който е собственик на жилището, заедно с майката на лицето/, е отредена крайна източна реална част с находящата се в нея сграда № 6 /селскостопанска, съгл. скицата от КК/. Другите трима съсобственици – К. В. В., И. И. К. и С. М. В., получават еднакви по площ части от дворното място, описани в същия договор, като според договора всяка от страните има правото да ползва своята част от имота както намери за добре, без да пречи на ползването на останалите съсобственици. Към договора е приложена и скица с очертани граници на всеки от договорилите се. На бащата на И. И. е издадено Удостоверение за търпим строеж от 09.06.2021 г., в което е посочено, че находящ се в ПИ гараж с [идентификатор] е търпим строеж по смисъла на ЗУТ. С [НА]/29.06.2022 г. С. И. С. е признат за собственик въз основа на давностно владение на сграда в същия имот с [идентификатор] /селскостопанската такава/. За гаража не е налице титул за собственост. Удостоверението за търпимост не е такъв документ. И. И. не притежава вещни права в процесния имот изобщо.