Определение № 80 от 31.03.2023, Окръжен съд - Търговище

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 80 гр. Търговище, 30.03.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА

Членове:

МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ

БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА Въззивно частно гражданско дело № 20233500500062 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 от ГПК.

Жалбата е подадена от А. Д. от гр. С., чрез адвокат Х. Х. от гр. С., против определение № 43, от 22.02. 2023 г., по гр.д. № 396/ 2021 г. на РС – Омуртаг. Излагат се съображения за необоснованост и незаконосъобразност.

Посочва се, че съдът неправилно е дал съответните указания на ищцовата страна да изяснява обстоятелства по иска си както и относно посочване на цената. По отношение на цената съдът е този, който е следвало да я определи, с оглед на съдържанието на договора за наем. Съдът е следвало и сам да посочи коя е дължимата държавна такса и да даде точни указания на ищеца, според опредЕ.та от него цена. Посочва освен това, че правното основание на иска било по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД, във връзка с чл. 26, ал. 1 от ЗЗД. Освен това имало и грешка в изписването на номера на делото в определението за прекратяване. С оглед на всички изложени съображения се иска отмяна на определението и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Препис от жалбата не е връчван на другата страна с оглед на основанието за прекратяване на делото, въпреки че има размяна на книжа.

1

Съдът, като провери събраните по делото доказателства, установи следното: искът е заведен от жалбоподателката Д., против братовчедка й С.

Г., с която притежават равни дялове от земеделски имоти, Б. и М. М.и и „Бим Агро“ ЕООД, притежавано и представлявано от Б. М.. В исковата молба се посочва, че първата ответница, в нарушение на чл. 3, ал.4 от ЗАЗ е сключила договор за аренда с ответното дружество за нива от около 19,5 дк., в землището на гр. Антоново, на 09.02. 2021 г., за срок от 10 г. На 11.02. 2021 г., два дни по-късно е извършена замяна на 1/32 ид.част от същата нива, с ответника Б. М., а веднага след това му е продала 15/32 ид. части. В последствие, на 23.08. 2021 г. бил сключен договор за аренда между М. М. – лично и като пълномощник на Б. Ст. М. и дружеството „Бим Агро“ ЕООД, за срок от 10 години. Този договор също противоречал на разпоредбата на чл. 3, ал. 4 от ЗАЗ. Тези договори били сключени в разрез с интересите на ищцата и без нейно знание. Затова тя иска съдът да прогласи нищожността на тези договори – първо на този от 11.02. 2021 г. и второ на този от 23.08. 2021 г., като нарушаващи разпоредбата на чл. 3, ал. 4 от ЗАЗ. Към исковата молба е представен договор за аренда от 09.02. 2021 г. и договор за наем от 23.08.2021 г., други писмени доказателства и данъчна оценка на имота. Внесена е д.т. от 115,70 лв.

Препис от исковата молба е връчен на ответниците, които са взели становище по иска и са подали отговори.

С разпореждане от 30.03. 2022 г., съдът е указал на ищцата да отстрани нередовности по исковата молба като посочи цена на всеки един от двата иска по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, да уточни обстоятелствата, на които основава иска относно договора за наем от 23.08. 2021 г. и да уточни петитума на този иск.

В своя молба от 21.04. 2022 г., адв. Х. – пълномощник на ищцата, посочва, че исковете били по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД, във връзка с чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във връзка с чл. 3, ал. 4 от ЗАЗ. За двата иска цената била общо 2891,80 лв., тъй като се отнася за половината от имота, за всеки от исковете.

Препис от уточняващата молба е изпратен до ответниците, като постъпва отговор от трима от тях. С определението, което се обжалва, съдът прекратява делото, тъй като счита, че указанията му не са изпълнени. От една страна счита, че по втория иск не са направени съответните разяснения и не са изложени ясни обстоятелства, на които се основава искът по чл. 26, ал. 1 от 2

ЗЗД. По отношение цената на иска е посочено, че тя е опредЕ. погрешно от ищеца според данъчната оценка, вместо по реда на чл. 69, ал. 1, т. 5 от ГПК.

Съдът приема, че било невъзможно да се установи дали внесената от ищеца д.т. е в точния размер.

При така установените факти, въззивният съд намира, че определението е неправилно.

Действително исковата молба и уточнението към нея страдат от някои пороци, породени от неточните правни формулировки на ищцовия адвокат, но по отношение на тях съдът не е давал указания.

По отношение на обстоятелствата по исковата молба относно недействителността на договора от 23.08. 2021 г. и държавната такса, съдът не е следвало да дава указания, защото от изложените обстоятелства е видно защо ищецът счита, че договорът е недействителен. Ясно е посочено, че според него не се спазени разпоредбите на чл. 3, ал. 4 от ЗА, защото първата ответница не е имала право да сключва договора, защото има само половината от имота. Дали това е така, какъв точно е договорът – за наем или аренда е друг въпрос и той подлежи на разрешаване по същество. Дали първата ответница е имала право да сключва този договор е основното, което е въведено в спора, а на какво правно основание, това следва да се преценява от съда. Ищецът не е длъжен да го посочи, макар това да улеснява съда.

Посоченото като обстоятелства е абсолютно достатъчно, а съдът е този, който ще определи дали са налице предпоставките на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД. По-скоро, ако съдът не е бил съвсем сигурен, би следвало да се уточни дали ищецът се позовава на нищожност поради противоречие със закона, което личи от цялото изложение.

Според въззивния съд неяснотите в исковата молба произлизат от неточните правни формулировки, а не от изложението на обстоятелствата. И това противоречие идва от това, че от една страна се иска прогласяване недействителност, в частност нищожност, поради противоречие със закона на два договора, а от друга страна в адресната част, в уточняващата молба и сега в частната жалба, се твърди, че искът бил за разваляне на договорите – по чл.

87, ал. 3 от ЗЗД. Едно такова твърдение съдържа в себе си две напълно антагонистични правни тези: едновременно се твърди, че договорът е нищожен, т.е. той не съществува в правния мир и в същото време се иска и да 3 бъде развален, т.е. признава се, че по един действителен договор има неизпълнение от ответниците и подлежи на разваляне поради тяхното виновно поведение. Обстоятелства обаче за второто в исковата молба не са изложени. Но съдът не е изложил мотиви в тази връзка и очевидно за него е било ясно, че се иска прогласяване недействителност на договорите. За поголяма прецизност обаче и с оглед задължението за разпределение на доказателствената тежест, подобни указания биха били удачни, за да може и самата страна да е наясно със становището на съда относно правната квалификация.

По отношение на цената на иска. Правилно съдът е посочил, че тя следва да се определи според правилото на чл. 69, ал. 1, т. 5 от ГПК, което се прилага и относно договорите за аренда. С оглед на това обаче, че в договорите плащането е уговорена в натура, то определянето на цената би било затруднение за съда. В този случай определянето на цената на исковете става по реда на чл. 70, ал. 3 от ГПК и е задължение на съда, който може да използва съответните справки за цените на пшеницата и на олиото на едро.

Ако в момента тя е около 450€ на тон за пшеницата и около 2,70-3 лв. за кг. олио, според някои сайтове в интернет, то съдът следва да посочи точно каква цена определя и ако е нужно да даде указания на ищеца да довнесе д.т.

Примерно: с оглед изчисленията на въззивния съд цената би била по около 916 лв. за всеки иск и дължимата държавна такса не повече от 75 лв. общо.

Определяйки по този начин цената, с нарочно определение, което подлежи на самостоятелно обжалване, съдът решава и въпросите относно обжалваемостта.

С оглед на така изложените съображения, съдът намира, че обжалваното определение е неправилно и следва да се отмени. Делото следва да се върне на РС – Омуртаг, който да определи цената на иска според правилото на чл. 69, ал. 1, т. 5 и чл. 70 от ГПК, да определи дължимата държавна такса и да реши дали внесената е достатъчна.

По разноските. Според въззивния съд в това производство разноски не се присъждат, а те следва да бъдат взети предвид при окончателното решаване на спора, с решението на районния съд, в зависимост от изхода на делото.

По изложените съображения, съдът

4

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 43 от 22.02. 2023 г., по гр.д. № 396/ 2021 г. на РС – Омуртаг, за прекратяване на производството по делото, като незаконосъобразно.

Връща делото на РС – Омуртаг, за продължаване на действията по делото, съобразно дадените указания.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5