Решение № 23623 от 23.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 23623 гр. София, 23.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА В. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело № 20251110112442 по описа за 2025 година

Предявени са от ищеца „Топлофикация - София” ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, обективно и субективно кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл.

422 ГПК с правно чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, срещу Р. А. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ***** и К. А. Б., ЕГН **********, с адрес: гр.

София, ***, искове за установяване на вземания по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение от 07.08.2024 г. по ч. гр. д. № 35984/2024 г. на СРС, 157 състав, в условията на разделна отговорност при следните квоти:

Р. А. Б. – 1/4 или 1212,25 лв., представляваща стойност на потребена топлинна енергия за имот, находящ се на адрес: гр. София, *** за който е открита партида с ****, за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от предявяване на заявлението по чл. 410 ГПК – 13.06.2024 г. до окончателното заплащане на вземането, 172,56 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 21.05.2024 г., 8,53 лв., представляваща възнаграждение за услуга дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от предявяване на заявлението по чл. 410 ГПК – 13.06.2024 г. до окончателното заплащане на вземането и 1,95 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за възнаграждение за дялово разпределение за периода от 16.07.2021г. до 21.05.2024 г.

К. А. Б. – 1/4 или 1212,25 лв., представляваща стойност на потребена топлинна енергия за имот, находящ се на адрес: гр. София, *** за който е открита партида с ****, за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от предявяване на заявлението по чл. 410 ГПК – 13.06.2024 г. до окончателното заплащане на вземането, 172,56 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 21.05.2024 г., 8,53 лв., представляваща възнаграждение за услуга дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от предявяване 1 на заявлението по чл. 410 ГПК – 13.06.2024 г. до окончателното заплащане на вземането и 1,95 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за възнаграждение за дялово разпределение за периода от 16.07.2021г. до 21.05.2024 г.

Ищецът „Топлофикация - София” ЕАД извежда съдебно предявените права при твърдения, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, като купувачите не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок след датата на публикуване на месечните сметки. Сочи, че ответниците не са изпълнили задължението си да заплатят сумите за доставена топлинна енергия за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г., за които всеки отговаря съобразно квотата в съсобствеността, а именно по 1/4 или сумата от по 1212,25 лв. Твърди, че ответниците са изпаднали в забава, поради което дължат и обезщетение за забава за периода от 15.09.2022 г. до 21.05.2024 г. в размер на по 172,56 лв. от всеки. Поддържа също така, че топлоснабденият имот се намира в сграда в режим на Етажна собственост, поради което в същата се извършва услуга дялово разпределение, която услуга е възмездна. В тази връзка сочи, че ответниците не са заплатили дължимото възнаграждение за услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., за което всеки от тях отговаря съобразно квотата в съсобствеността, или по 8,53 лв. Поддържа, че същите са изпаднали в забава, поради което всеки от ответниците дължи и обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение в размер на по 1,95 лева за периода от 16.07.2021 г. до 21.05.2024 г. Претендира и законната лихва от датата на подаване заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното плащане.

Ответникът К. А. Б. е подала отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, с който оспорва иска при възражения, че същата не е в облигационна връзка с ответното дружество по повод доставката на топлинна енергия в просецсния имот, тъй като качеството потребител в този период имал трето за спора лице – **** (длъжник в заповедното производство), който именно изрично е поискал откриването на партида за топлоснабдяването на имота. Същевременно се твърди, че ответникът е прехвърлил имота на трето на спора лице. Релевира възражение за изтекла в нейна полза кратка погасителна давност за претендираните вземания. По отношение на претенциите за лихва възразява относно дължимостта им, поради това, че не е бил поставен в забава, доколкото фактурите не били издадени и оповестени по начин, че да достигнат до знанието на потребителя. Оспорва се и дължимостта на възнаграждението за дялово разпределение с доводи, че нямало данни да е разпределено между всички етажни собственици и претенцията се различава от договорно определената с фирмата за дялово разпределение.

Ответникът Р. А. Б. е подала отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, чрез назначения особен представител, с който оспорва предявените искове при възражение, че тя и праводателят й не са имали качеството потребител на топлинна енергия, тъй като праводателят й не е била собственик или ползвател на процесния имот. Оспорва се през процесния период да е обитавала имота, както и да е доставено претендираното количество топлинна енергия. Релевира възражение за изтекла в нейна полза кратка погасителна давност.

2

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

С Договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 от ЗТСУ рег. № 103, том № VIII от 05.05.1988 г. **** Б. и **** (не възразил длъжник в заповедното производство) са придобили собствеността върху недвижим имот, представляващ Апартамент № 9, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. ***.

Видно от приетото по делото Решение от 1986 г. по гр.д. № 2880/1995 г. бракът между купувачите **** Б. и **** е прекратен с развод и ползването на жилището е било възложено на **** Б. и нейните дъщери – ответниците по настоящото дело.

По делото е представено Удостоверение за наследници с изх. № **** г. на Столична община – район „Надежда“, видно от което **** Б. е починала на 15.06.2024 г. и е оставила за наследници ответниците Р. А. Б. и К. А. Б. – нейни дъщери.

С Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим *** I, ***, дело № 9 от 22.01.2025 г. ответникът К. А. Б. е продала същия Апартамент № 9, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. ***, индивидуализиран с идентификатор ****, придобит чрез дарение от родителите й, на трето на спора лице – *** (л. 88-89 от делото). Като приложение към този нотариален акт е посочен Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 101, том I, рег. № 2418, дело № 87 от 28.05.2024 г.

Представените е Договор № 87 – IV от 29.12.2002 г. между етажните собственици на сграда, находяща се на адрес: гр. София, *** и третото лице - помагач „НЕЛБО“ АД с предишно фирмено наименование „Далсия Елвеко“ ЕООД с предишно фирмено наименование „МХ Елвеко“ ООД за извършване от последното на индивидуално разпределение на топлинна енергия по апартаменти, съгласно системата за индивидуално измерване, за сключването на който е взето решение от общото събрание на етажната собственост на 20.12.2001 г., както и Договор № Д-074/09.06.2020 г. при общи условия за извършване на услуга дялово разпределение на топлинна енергия по чл. 139в от ЗЕ,сключен между ищцовото дружество и третото лице – помагач.

Представени са общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ АД на потребителите в гр. София.

По делото са представени обща фактура № 1019481768/31.07.2022 г., в която е отразено потребеното количество топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. – 30.04.2022 г., както и дължимата сума след приспадане на извършените плащания; обща фактура № 1026016454/31.07.2023 г., в която е отразено потребеното количество топлинна енергия за периода от 01.05.2022 г. – 30.04.2023 г., както и дължимата сума след приспадане на извършените плащания; извлечение от счетоводна сметка с отразено задължение за услуга дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г до 30.04.2023 г.; изравнителни сметки за периода, както и талони за отчет на електроуредите и документ за лиценз на топломера.

Според заключението на вещото лице инж. М. Т. по допуснатата съдебнотехническата експертиза, което съдът приема като обективно, безпристрастно и компетентно дадено, сумите за топлинна енергия за имота са били начисление в съответствие с изискванията на действащата нормативна уредба. Установил е, че дяловото разпределение се осъществява от „Далсия Елвеко“ ООД с предишно фирмено наименование „МХ Елвеко“ ООД. За процесния период абонатът не е осигурил достъп за отчет, за което са му предоставени протоколи от 10.05.2022 г. и 11.05.2023 г. Според изравнителните сметки на ФДР в имота има 3 бр. радиатори без индивидуални разпределители на разходите за отопление и един радиатор, който е с индивидуален разпределител, за които ФДР е начислило служебно топлинна енергия по максимален 3 специфичен разход на сграда, поради липсата на осигурен достъп. Според заключението абонатът заплаща и Топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, разпределяна от ФДР между абонати пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите им по проект, като в случая отопляемия обем на процесния имот, съгласно Акта за разпределение на кубатурата е 153 м3. Топлинната енергия за битово гореща вода е начислена служебно, поради липсата на достъп за отчет на водомера на база „брой лица“ с разходна норма 140 л/денонощие за 1 бр. потребител. Вещото лице е установило, че топломерите, въз основа на които е отчитана топлинната енергия са изправни. От заключението на съдебно–техническата експертиза се установява, че стойността на потребената топлинна енергия за процесния период е в размер на 4791,45 лева. Вещото лице е заключило, че сумите за топлинна енергия са начислени съгласно изискванията на действаща нормативна уредба в областта на енергетиката – Наредба Е-РД 04-1 от 12.03.2020 г.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.

150 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответниците, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите.