Решение № 13887 от 02.12.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13887 гр. .. 02.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА Г. ШАНОВА при участието на секретаря ИВА ИВ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Г. ШАНОВА Гражданско дело № 20211110127574 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по иск с правна квалификация чл. 405, ал. 1, във вр. с чл. 108, ал. 1 , т. 1 КЗ

Ищецът „Б“ ЕООД претендира от ответника ЗАД „А” сумата 3593,65 лв. с ДДС, представляваща обезщетение за имуществени вреди, дължимо по договор за имуществено застраховане „Каско на МПС“ на лек автомобил „М ...” с ДК № ********* за застрахователно събитие – ПТП на паркинг, настъпило на 20.06.2020г., при което са нанесени увреждания на застрахования при ответника автомобил. Претендира и присъждане на законната лихва от завеждане на исковата молба в съда до окончателното плащане и разноските за производството.

Ответникът в срока по чл. 131 ГПК е подал писмен отговор, в който оспорва иска по основание и по размер. Оспорва механизма на ПТП и причинно-следствената връзка между увредените детайли и описаното в исковата молба събитие. Оспорва размера на претенцията като прекомерно завишен, както и активната процесуална и материално-правна легитимация на ищеца. Ответникът оспорва иска с доводи, че имало пълно противоречие между твърдения механизъм на настъпване на произшествието и получените имуществени вреди по увреденото превозно средство, т.е. бил налице изключен риск съгласно т. 16 вр. т. 16.22 от Общите условия към сключената застраховка, както и че било налице неизпълнение на задължения по застрахователния договор от застрахования. Поддържа, че ищецът не изпълнил задължението си по договора да докаже причинната връзка между механизма на ПТП и твърдените от него вреди. Твърди, че посоченият механизъм не съответствал на 1 уврежданията по застрахованото МПС. При тези твърдения иска съдът да отхвърли предявения иск и присъди направените по делото разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал.

2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно чл. 405, ал. 1 КЗ при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок. Срокът не може да е по-дълъг от срока по чл. 108, ал. 1 – 3 или 5 КЗ.

В тежест на ищеца е да установи наличието на валидно застрахователно правоотношение, настъпването на застрахователно събитие, което е в причинно-следствена връзка с причинените щети на застрахованото имущество, вида и размера на тези щети.

Ответникът, от своя страна, носи тежестта за доказване на противопоставените възражения с цел оборване на заведения иск. В тежест на ответника е също да докаже, че клаузите, на които се позовава в отказа за изплащане на застрахователно обезщетение, са част от съдържанието на общите условия, при които е сключен договора за имуществено застраховане, както и обстоятелствата, които предпоставят приложението на тези клаузи.

С договора за застраховка застрахователят се задължава да поеме определен риск срещу плащане на премия и при настъпване на застрахователно събитие да заплати на застрахования или на трето ползващо се лице застрахователно обезщетение. Договорът се сключва в писмена форма като застрахователна полица или друг писмен акт и има следните задължителни реквизити: данни за страните; предмета на застраховката; покрития риск; срока на договора, както началото и края на застрахователното покритие; застрахователната сума и застрахователната премия; дата и място на издаване; подписите на страните.

Предмет на имуществено застраховане може да бъде всяко право, което за застрахования е оценимо в пари, като сумата, срещу която се застрахова имуществото не може да надвишава действителната му стойност. За действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същото качество.

При настъпване на застрахователното събитие, застрахователят е длъжен да плати застрахователното обезщетение в посочения в чл. 405, ал. 1 КЗ срок. Обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието.

За да се ангажира отговорността на застрахователя, следва да се установи по безспорен начин: 1. наличие на осъществен застрахователен риск, в резултат на което са били причинени имуществени вреди на застрахования; 2. щетата да е настъпила по време на действието на валидно сключен договор за застраховка; 3. договорната отговорност да представлява предвиден и покрит застрахователен риск; 4. застрахованият да е изправната страна в застрахователното правоотношение, което означава да е изпълнил задълженията си по договора, включително и уведомяване на застрахователя в съответствие със законовите изисквания, респективно Общите условия на договора.

В конкретния случай съдът намира посочените предпоставки да са налице, при 2 следните мотиви:

При съвкупната преценка събрания доказателствен материал по делото се установява, че л.а. „М ...” с ДК № ********* е бил предоставен за ползване на П В С в качеството му на ...ополучател по сключен договор за финансов ... с ...одател „М ...“ ЕАД. Няма спор, а и от приетата застрахователна полица и застрахователен сертификат към нея се установява, че процесният автомобил е обект на договор по застраховка „Каско“, сключен между ...одателя и ответника, с период на застрахователното покритие към датата на процесното ПТП – 20.06.2020г. Със заплащане на първата вноска от застрахователната премия, /за което липсва спор между страните/, и съгласно на чл. 351, ал. КЗ и уговорките между страните по договора, застрахователят е започнал да носи риска по застраховката, съответно е започнало застрахователното покритие. Общите условия са получени от застрахования и той е декларирал, че е запознат с тях и ги приема, поради което същите го обвързват.

Застраховка Каско е сключена при клауза „Пълно каско“ oт Общите условия, по която застрахователят носи риска от настъпване на пълна или частична повреда на автомобила, причиненa от рисковете, посочени в клаузата, сред които и сблъскване с и/или удар от други физически тела /в случаите, когато това не е ПТП/, злоумишлени действия на трети лица /вандализъм/ - т.т. 7.1.2, 7.1.3, 7.1.4 от ОУ.

Не се спори, а и от събраните по делото доказателства се установява, че по време на действие на застрахователния договор е настъпило твърдяното от ищеца събитие – нанесени увреждания в предната част на автомобила – предна броня, кора и лайсна, за което застрахователя е бил своевременно уведомен съгласно изискванията на Общите условия на застрахователя.

За установяване на факта на твърдяното застрахователно събитие е образувана щета № 0300/20/777/507082.

Представено е писмо от ответното дружество, до ...одателя и до ...ополучателя П В С, с което застрахователя отказал да плати застрахователно обезщетение с мотив, че естеството на уврежданията не коресподират с декларираното събитие.

Спори се на първо място относно активната материалноправна и процесуалноправна легитимация на ищцовото дружество.

Съдът не споделя така направените възражения на ответника. Съществена особеност на договора за финансов ... е, че рискът от случайното погиване или повреждане на вещта, която е предмет на договора е за ...ополучателя - чл. 343 ТЗ. Като държи сметка за това, разпоредбата на чл. 384 КЗ предвижда специални правила за застраховка, сключена по повод на ...ово имущество. С разпоредбата на чл. 384, ал. 2, т. 1 КЗ, относно изплащането на обезщетение по застраховка сключена по повод на ...ово имущество е предвидено, че ...ополучателят има права на застрахован, като при частични вреди, каквато е настоящата, обезщетението се изплаща на ...ополучателя, освен ако е договорено вредите да бъдат отстранени в натура, в който случай разноските се заплащат непосредствено на външния изпълнител.

3

Става ясно, че в случаите по чл. 384, ал. 2, т. 1 КЗ, при частични вреди, когато вредите не са отстранени в натура – какъвто е настоящия случай, законодателят изрично е предвидил материалното право за ...ополучателя да получи застрахователното обезщетение. Активната процесуална легитимация на ...ополучателя за водене на пряк иск срещу застрахователя за плащане на застрахователно обезщетение произтича от изрично предвиденото от законодателя негово материално право, вр. 124, ал. 1 ГПК. Ето защо, когато е налице неизпълнение на задължението на застрахователя за изплащане на застрахователно обезщетение на ...ополучателя, последният има правен интерес да заведе иск срещу застрахователя за да защити материалното си право. Вътрешните уговорки между ...одателя и ...ополучателя по договора за ... относно възможността за цесия на вземане за застрахователно обезщетение не влияят и не дерогират правата на ...ополучателя по чл. 384, ал. 2, т. 1 КЗ.

От приложения договор за цесия от 15.02.2021г., сключен между П В С и „Б“ ЕООД /л.43/ и уведомление за извършена цесия от 30.03.2021г. /л.42/ е видно, че увреденото лице е прехвърлило в полза на ищеца вземането си за застрахователно обезщетение по процесната щета, като е посочено, че общият размер на прехвърленото вземане възлиза на 3593,65 лв. с ДДС по фактура № 1200015172/22.01.2021г., издадена от „С“ ЕООД. Същата е приложена то ищеца по делото и се намира на л. 40.

На второ място спори се между страните по делото относно механизма на получаване на констатираните увреждания, като тезата на ищеца е, че същите са получени, когато автомобилът е бил оставен на паркинг, а ответникът възразява, че тези увреждания не могат да бъдат получени по описания от ищеца начин, като се позовава на разпоредбата на т. 16.22 от Общите условия към сключената застраховка, т.е. спорът по делото е концентриран върху това дали настъпилото събитие принадлежи към кръга от покрити по сключената застраховка рискове или представлява изключен риск, за който ответника не носи отговорност.

По горния спорен въпрос съдът намира следното:

В настоящия случай както застрахователното събитие, така и сключването на процесния договор за застраховка „Каско“ са настъпили при действието на новия Кодекс за Застраховането (ДВ – бр. 102/2015 г., в сила от 01.01.2016 г.). По силата на чл. 395, ал. 1 КЗ, застрахованият е длъжен да вземе мерки за предпазване на застрахованото имущество от вреди, да спазва предписанията на застрахователя и на компетентните органи за отстраняване на източниците на опасност за причиняване на вреди и да допуска застрахователя да прави проверки, а съгласно чл. 395, ал. 3 КЗ, при неизпълнение на задължението по ал. 1, застрахователят има право да прекрати застрахователния договор, но само ако не е настъпило застрахователно събитие. Когато такова е настъпило намират приложение разпоредбите на чл. 395, ал. 4 и ал. 5 КЗ. Според чл. 395, ал. 4, изр. 1 КЗ, при настъпването на застрахователно събитие застрахователят може да откаже плащане на обезщетение, ако събитието е следствие от неизпълнение на задължението по ал. 1 и само ако изрично е предвидил това в договора, а в изр. 2 на същата алинея е предвидено, че ако 4 настъпването на застрахователното събитие е следствие от неизпълнение на задължението по ал. 1, но това неизпълнение не е предвидено като основание за отказ в договора, застрахователят може да намали застрахователното обезщетение съответно на тежестта на неизпълнението. Съгласно чл. 395, ал. 5 КЗ, независимо от ал. 4 застрахователят е длъжен да изплати обезщетение, когато неизпълнението на задължението на застрахования по ал. 1 не е в причинно-следствена връзка с настъпването на застрахователното събитие или е невъзможно определянето на вида или размера на вредата.

Съгласно чл. 404, ал. 1 КЗ след настъпване на застрахователното събитие застрахователят има право да изисква от застрахования и застраховащия необходимата информация за установяване на фактите и обстоятелствата във връзка със застрахователното събитие или определянето на размера на обезщетението от страна на застрахователя.