Решение № 2131 от 29.06.2022, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 1639/2022
- Вид
- Решение № 2131
- Подписан
- 29.06.2022
- Състав
- Деница Добрева
Цитирани разпоредби
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 , т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 76 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.9 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 10а, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 10а, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 33 · Закон за потребителския кредит
- чл.33, ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 25, ал. 2 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 2131 гр. Варна, 29.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Деница Добрева при участието на секретаря Росица Ив. Чивиджиян като разгледа докладваното от Деница Добрева Гражданско дело № 20223110101639 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба от „П.К.Б.” ЕООД, ЕИК № ********* със седалище гр. София за приемане за установено по отношение на Б. Д. Б.
ЕГН ********** с постоянен адрес гр.Варна съществуването на вземане за сумата от 2 567,27 лв. по Договор за потребителски кредит П.К.С. № 3024940932 от 30.10.2017 г. сумата от 1 099,87 лв. възнаградителна (договорна) лихва за периода 26.12.2019 г. – 05.01.2021 г., сумата от 294,82 лв. обезщетение за забава върху главницата до датата на предсрочна изискуемост за периода 27.12.2017 г. – 05.01.2021 г., сумата от 126,31 лв. обезщетение за забава върху възнаградителната лихва до датата на предсрочна изискуемост за периода 27.12.2017 г. – 05.01.2021 г., сумата от 209,64 лв. обезщетение за забава върху главницата след датата на предсрочна изискуемост за периода 06.01.2021 г. – 27.10.2021 г., сумата от 89,81 лв. обезщетение за забава върху възнаградителната лихва след датата на предсрочна изискуемост за периода 06.01.2021 г. – 27.10.2021 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№15701/2021г. на ВРС, 17- ти състав, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 28.10.2021 г. до окончателното изплащане на задълженията, на осн. чл. 422, ал.1 ГПК, както и обективно съединен осъдителен иск на осн. чл. 415, ал. 1 , т. 3 от ГПК за заплащане на сумата от 1822,34 лв. представляваща възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, сумата от 209,28 лв. обезщетение за забава върху вземането за възнаграждение за пакет от допълнителни услуги до датата на предсрочна изискуемост за периода 27.12.2017 г. – 05.01.2021 г. и сумата от 148,81 лв. обезщетение за забава върху вземането за възнаграждение за пакета допълнителни услуги след датата на предсрочна изискуемост за периода 06.01.2021 г. – 27.10.2021 г., които вземания произтичат от сключен между страните 1
Договор за потребителски кредит П.К.С. № 3024940932 от 30.10.2017 г.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит П.К.С. № 3024940932 от 30.10.2017 г., по силата на който на ответника е предоставена в заем сумата от 4600 лева срещу задължение за връщане в срок от 36 месеца.
Уговорен е годишен лихвен процент от 41,17 % за възнаградителната лихва и ГПР от 49,89%. На 30.10.2017 г. в полза на ответника е преведена сумата от 881.93 лв. по посочена от длъжника банкова сметка, а с остатъкът от сумата са рефинансирани задължения на ответника по други правоотношения с ищеца.
На 08.02.2018г. страните са сключили Анекс № 1 към ДПК № 3024940932, с който са договорили да бъде отложено изпълнението погасителна вноска № 2 по кредита, по повод на което са приели нов погасителен план. На 19.06.2018 г. страни са сключили Анекс № 2 към ДПК № 3024940932, с който страните за договорил отложено изпълнение на вноска № 6, като са постигнали съгласие да бъде тази вноска заплатена като последна. Приет е коригиран погасителен план. Трети анекс е сключен на 31.10.2018 г., с който е отложено изпълнението на вноска № 11, като са постигнали съгласие да бъде заплатена като последна вноска. С анекс 13.12.2018г. са постигнали съгласие вноска № 13 да бъде заплатена като последна вноска. По същия начин с анекс от 17.10.2019 г. вноска № 22 е отложена.
Позовава се, че поради неизпълнение на задължението на ответника за две или повече погасителни вноски и на осн. 12.3 от ОУ от договора, кредиторът е обявил дълга за изцяло предсрочно изискуем. На длъжника Б. Д. Б. е изпратено уведомително писмо, с което е информиран за предсрочната изискуемост. Съобщението не е получено от длъжника. Понастоящем неиздълженият остатък от главницата възлиза на 2567,27 лева. Съгл. чл. 4 от договора на ответника е начислена възнаградителна лихва в размер на 1099.87 лв. от падежа на първата неизплатена вноска - 26.12.2019 г.до датата на предсрочната изискуемост на вземането - 06.01.2021 г.
Съгласно сключеното между страните споразумение за предоставяне на пакет за допълнителни услуги срещу възнаграждение в размер на 3963.24 лв. кредиторът се е задължил да предостави на заемателя следните услуги: приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит, от което длъжникът се е възползвал; възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски; възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски, процедура за получаване на допълнителни парични средства, възможност за смяна на падежа. От част от опциите страната се е възползвала. Въз основа на изложеното претендира за неиздължено възнаграждение в размер на 1822,34 лева.
Върху главницата, договорното възнаграждение и възнаграждението за закупен пакет от допълнителни услуги е начислена мораторна лихва.
Ответникът оспорва иска. Оспорва да е уведомен надлежно за предсрочната 2 изискуемост на дълга. Само по тези съображения намира, че иска следва да бъде отхвърлен в цялост. Навежда, че разпоредбите на договора за кредит се отклоняват от императивните разпоредби на ЗПК, конкретно в договора не са посочени условията за прилагането на лихвения процент/ уговорка дали е с променлив или с фиксиран размер/, липсва уточнение за естеството на разходите, включени в уговорения ГПР и съотношението на отделните разходи по между им. Позовава се, че възнаграждението по договора за закупен пакет от допълнителни услуги следва да се бъде разглеждано като общ разход по кредита, тъй като дейностите по договора са пряко свързани с кредитната дейност на ищеца. В този смисъл възнаграждението следва да участва при формиране на ГПР по кредита. Невключването му като компонент на ГПР представлява заблуждаваща търговска практика. Отделно по изложените причини се позовава на недействителност на договорната клауза, с която е уговорен размер на ГПР по кредита. Евентуално счита, че разпоредбата, с която е уговорен размера на договорната лихва е нищожна поради накърняване на добрите нрави. Приложението й предполага значителна нееквивалентност на насрещните престации на страните.
Акцентира, че размерът на договорната лихва надвишава двукратно размера на главницата. Възразява за изтекла погасителна давност по отношение претенциите за възнаградителна и мораторна лихва по договора за кредит. Претендира разноски.
Оспорва и претенцията за възнаграждение по договора за закупен пакет от допълнителни услуги. Позовава се недействителност на споразумението поради противоречие с принципите на справедливост и добри нрави. Сочи нарушаване на запрета кредитора да събира такси и комисионни за действия, свързани с отпускането и усвояването на кредита (чл. 10а, ал. 2 от ЗПК). Излага, че ищецът е заплатил общо по кредита сумата от 6748,44 лева, която покрива задълженията на ответника. Въз основа на изложеното настоява за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно, а и се установява от представения договор, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит Стандарт № 3024940932 от 30.10.2017 г. По силата на договора ищцовото дружество е предоставило на ответника кредит в размер на 4500 лева със срок на издължаване от 36 месеца, от които със сумата от 1618.07 лева е извършено рефинансиране по предходни кредити.
Видно от договора, размерът на погасителната вноска е 219.58 лева, годишният лихвен процент е 41,17 %, а ГПР е 49,89 %, като дължимата сума по кредита е определена на 7904.99 лева. Съгласно условията на договора кредитополучателят е заявил пакет от допълнителни услуги, за които е уговорено възнаграждение от 3963,24 лева, платимо ежемесечно съобразно утвърдения погасителен план. Падежът на 3 вноските е 26-то число на месеца. Съгласно условията на т.12.3 от ОУ в случай, че кредитополучателят просрочи две или повече последователни вноски, кредиторът може да обяви предсрочна изискуемост с писмено уведомление до длъжника. Съгл. чл.
12. 1 в случай, че кредитополучателят просрочи плащане на месечна вноска, кредитора начислява лихва за забава в размер на ОЛП + 10% годишно за всеки ден забава върху размера на просроченото задължението.
Представено е подписано споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги от 27.10.2017г. В същото е посочено, че допълнителните услуги, които могат да бъдат предоставени са следните: приоритетно разглеждане и изплащане на потребителски кредит, възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски, възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски, възможност за смяна на дата на падеж и улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства. Съгласно споразумението страните се съгласяват, че 15 % от възнаграждението по закупения пакет от допълнителни услуги, но не повече от 300 лева, представляват стойността на разходите за предоставената услуга приоритетно разглеждане на искането за отпускане на потребителски кредит.
Видно от Анекс № 1/ 26.01.2018г. към ДПК № 3024940932 страните са договорили да бъде отложено изпълнението погасителна вноска № 2 по кредита, по повод на което са приели нов погасителен план. На 19.06.2018 г. страни са сключили Анекс № 2 към ДПК № 3024940932, с който са договорил отложено изпълнение на вноска № 6, като са постигнали съгласие тази вноска да бъде заплатена като последна.
Трети анекс е сключен на 31.10.2018 г., с който е отложено изпълнението на вноска № 11, като e постигнaто съгласие да бъде заплатена като последна вноска. С анекс № 4/ 11.12.2018г. страните са постигнали съгласие вноска № 13 да бъде заплатена като последна вноска. По същия начин с анекс от №5/ 17.10.2019 г. вноска № 22 е отложена като последна.
Представени са и Общите условия на „П.К.Б.“ ЕООД към договора за потребителски кредит.
Видно от преводно нареждане от 30.10.2017г. /л. 17/ сумата от 2881.93 лева е преведена от ищцовото дружество по посочената в договора за кредит банкова сметка на ответника на същата дата.
Представено е уведомително писмо от ищцовото дружество до ответника, с което същият се уведомява, че съгласно ОУ към договора за кредит считано от 05.01.2021г. неизплатеният остатък от дълга е предсрочно изискуем. От разписката към уведомлението( л.41 и 42 ) се установява, че съобщението е останало неполучено.
По делото е приобщено заключението на вещото лице по допуснатата съдебно – счетоводна експертиза, която съдът кредитира като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните.
4
Прави изводи:
1.Доколкото процесният договор за кредит се явява частна хипотеза на заема за послужване, кумулативно необходим елемент от фактическия състав за валидното му възникване е предаването от заемодателя на заемателя собствеността върху пари или други заместими вещи. В тази връзка по делото е изслушано неоспореното заключение на допуснатата ССчЕ, кредитирано от съда като обективно, компетентно и пълно, което сочи, че при подписване на договора на 27.10.2017г. с част от отпуснатата сума, а именно със сумата от 1618,07 лв. е погасено задължение на ответника по предходен договор за кредит, а остатъкът от 2881,93 лв. е предоставен по банков път на ответника. С оглед на горната доказателствена съвкупност и предвид липсата на спор по валидността на изявленията на страните по сключване на договора/ тоест относно формалната доказателствена сила на доказателството/, усвояването на заетата сума и извършването на частични погашения, съдът приема за доказано валидното възникване на заемно правоотношение за сумата от 4500 лв.
Видно от заключението кредитополучателят не е погасил свои изискуеми задължения за лихва и главница, като към 06.01.2022г.(датата на която до длъжника е изпратено изявлението за предсрочна изискуемост) са просрочени общо 13 падежни вноски с дати от 26.12.2019г. до 26.12.2020г. Просрочието е за повече от две вноски съгл. т. на т.12.3 от ОУ, поради което за кредитора е възникнало потестативното право да обяви дълга за изцяло предсрочно изискуем.