Определение № 885 от 31.03.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 885 гр. София, 31.03.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Яначкова

Членове:

Десислава Б. Николова

Миглена Йовкова като разгледа докладваното от Миглена Йовкова Въззивно частно гражданско дело № 20251000500642 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 122 от ГПК.

С Определение № 4167 от 04.03.2025 г. по ч. гр. д. № 9721 по описа на Софийски градски съд за 2024 г., е повдигнат спор за подсъдност между него и Софийския районен съд на кого е родово подсъден иска по реда на чл. 626 от ГПК след издаване на европейска заповед за изпълнение и постъпило в срок възражение срещу нея.

В акта, с който е повдигнал спора за подсъдност, СГС е приел, че делото следва да бъде разгледано като исково производство от Софийския районен съд, тъй като съгласно чл. 626 от ГПК, когато възражението срещу ЕЗП е подадено в срок, съдът указва на заявителя, който не е изключил възможността за разглеждане на делото по исков ред, да довнесе по сметка на родово и местно компетентния съд дължимата държавна такса. Съдът е продължил в разсъжденията си, че второто изречение на разпоредбата го задължава да препрати служебно материалите по делото на родово и местно компетентния съд веднага след довнасянето на държавната такса без да дава други указания за предявяване на иск, защото молба за издаване на ЕЗП се трансформира в искова молба.

От своя страна Софийският районен съд, като е върнал делото на СГС с определение от 20.02.2025г. е обосновал, че той е следвало да даде указания на заявителя, че може да предяви иск, респ. да определил срок затова. С оглед на това е счел, че не е сезиран, защото иск не е предявен от заявителя. Така мотивиран е прекратил делото и го е върнал на СГС да даде указания на заявителя да предяви иск.

Въззивният състав, като обсъди приложените по делото доказателства и извършените процесуални действия от ищеца и съдилищата, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

1

На 23.08.2024 г. пред СГС е подадена молба от П. Х. С. срещу авиокомпания "Райънеър Дезигнейтид Активити Къмпани", със седалище в гр.

Дъблин, Ирландия за издаване на европейска заповед за плащане по реда на Регламент(ЕО) №1896/2006 на Европейският парламент и Съвета за създаване на процедура за европейска заповед за плащане. СГС е уважил молбата и е издал Европейска заповед за плащане на 14.11.2024 г. за главница в размер на по 400 евро, ведно със законната лихва върху главницата и 425 лева разноски.

Препис от ЕЗП е връчен на длъжника, който е подал в срок възражение срещу нея, видно от Формуляр Е по член 16, параграф 1 от Регламент(ЕО) №1896/2006 на Европейският парламент и Съвета за създаване на процедура за европейска заповед за плащане, който е с вх. №3436/13.01.2025г. С разпореждане от 15.01.2025г. СГС е дал указания на молителите за внасяне на дължимата държавна такса по сметка на СРС и след нейното внасяне е изпратил делото на родово и местно компетентния съд. СРС е приел, че заповедният съд е СГС, който следвало да даде и указания за предявяване на осъдителен иск, едва след което делото можело да се изпрати на родово и местно компетентния съд.

При така установените факти, настоящият състав счита, че СРС неправилно е приел, че не е сезиран, поради непредявяване на иск от заявителя, който той като родово и местно компетентен съд да разгледа. В чл.

626 от ГПК законодателят е определил с императивна процесуална норма правомощията на съда, издал европейската заповед за плащане, че когато възражението е подадено в срок, съдът указва на заявителя да довнесе дължимата държавна такса по сметка на родово и местно компетентния съд, след което му препраща делото. Тази норма не създава задължение за съда издал ЕЗП да дава указания за предявяване на искове.

Съобразно решение на СЕС (втори състав) от 10 март 2016 г. по Дело C94/14, т. 54, Регламент № 1896/2006 не цели хармонизиране на процесуалното право на държавите членки, както и предвид ограничения обхват на член 17, параграф 1 от този регламент, а посочената разпоредба трябва да се тълкува — в частта, в която предвижда, че ако ответникът подаде възражение, производството продължава автоматично в съответствие с правилата на редовното гражданско производство — в смисъл, че не налага никакво особено изискване, свързано с естеството на юрисдикциите, пред които трябва да продължи производството, или правилата, които една такава юрисдикция трябва да приложи. Т.е. сбъдването на горните условия – подаване на възражение и липса на изявление от длъжника, че желае прекратяване на процедурата по ЕЗП, както сочи чл. 17, §1 от Регламент 1896/2006г., води до автоматично прехвърляне на делото към европейската процедура за искове с малък материален интерес, установена в Регламент № 861/2007 или всяка друга подходяща национална гражданскоправна процедура, освен ако молителят изрично е поискал прекратяването на производството в такъв случай.

Следва да се отбележи, че указанията, свързани изискванията за редовност на исковата молба, са в компетентността на съда по иска, в случая СРС.

2

Така мотивиран, Софийският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

КОМПЕТЕНТЕН по продължаване на производството по издадената европейска заповед за плащане от П. Х. С. срещу авиокомпания "Райънеър Дезигнейтид Активити Къмпани", със седалище в гр. Дъблин, Ирландия по реда на Регламент(ЕО) №1896/2006 на Европейският парламент и Съвета за създаване на процедура за европейска заповед за плащане е Софийският районен съд.

ИЗПРАЩА делото на Софийският районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3