Решение № 354 от 15.03.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 354 гр. София, 14.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иван Иванов

Членове:

Зорница Хайдукова

Валентин Бойкинов като разгледа докладваното от Иван Иванов Въззивно частно гражданско дело № 20211000503582 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 274, във връзка с чл. 463 от ГПК.

Образувано е по частната жалба на В. С. М. от гр. *** против решение № 242 от 17.09.2021 г. по ч.гр.д. № 8820/ 2021 г. на Софийския градски съд, гражданско отделение, ЧЖ - І - Б състав, с което е потвърден протокол № 2703 от 6.10.2020 г. (поправен със съобщение изх.№ 28419/ 9.10.2020 г. в частта относно описанието на произхода на сумата, която се разпределя) по изпълнително дело № 20187900400668 на ЧСИ Р. М., с който е било извършено разпределение на постъпилата по делото сума 24 230.06 лева от осъществен запор върху вземанията, които длъжникът В. С. М. има от В. Н. М., И. И. М., Н. В. М. и Ц.

В .М. - З., произтичащи от решение № 3830 от 29.06.2020 г. по гр.д. № 1145/2018 г. на Софийския градски съд, гражданско отделение, 1-8 състав. влязло в сила на 30.07.2020 г.

Жалбоподателката твърди, че по време на висящността на производството по обжалване на разпределението е възникнало ново обстоятелство - прекратяване с постановление № 2126 от 17.08.2021 г. на изпълнителното производство по отношение на взискателя В. Н. М. на основание чл. 433,ал.1,т.2 от ГПК.

Освен това разпределението, извършено с протокол № 2701/ 6.10.2020 г., било отменено с решение № 989 от 3.09.2021г. по ч.гр.д. № 18758/ 2021 г. на Апелативен съд - София и с протокол № 2388 от

27.09.2021г. било извършено ново разпределение на сумата 180 069 лева, постъпила от продажбата на недвижим имот.

1

При тези нововъзникнали обстоятелства извършеното разпределение относно сумата, заделена в полза на В.М. била без правно основание и не кореспондирала с новата фактическа обстановка по изп.д.№ 668/ 2018 г. на ЧСИ Р. М..

Молбата към съда е да отмени разпределението и да върне делото за извършване на ново разпределение на сумата 24 230.06 лева, постъпила по сметката на ЧСИ Р. М..

Ответниците по частната жалба Д.Л. Т. - М., С. Е. Г., С. А. П., В. Н. М. и К. С. Д. не са представили писмен отговор.

Съдът съобрази следното.

Частната жалба е процесуално допустима - подадена е в установения в закона срок от длъжник в изпълнителното производство, който има правен интерес от обжалването на валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол.

По основателността им приема следното.

Производството пред Софийския градски съд е било образувано по жалба, подадена от В. С.

М. от гр. ***, в качеството на длъжник, срещу разпределението, извършено с протокол № 2703 от 6.10.2020 г. (поправен със съобщение изх.№ 28419/ 9.10.2020 г. в частта относно описанието на произхода на сумата, която се разпределя) по изпълнително дело № 20187900400668 на ЧСИ Р. М..

Предмет на разпределението била сумата 24 230.06 лева, постъпила от наложен запор върху вземанията на длъжника В.М. от В. Н. М. и И. Н. М., присъдени й с решението от 29.06.2020 г. по гр.д. № 1145/ 2018 г. на Софийския градски съд, гражданско отделение, І - 8 състав, влязло в сила на 30.07.2020 г.

Сумата била разпределена между следните взискатели : 1. С. Е. Г., С. А. П. и К. С. Д. - за вземане, по изпълнителен лист, издаден на 4.05.2018 г. на основание решенията по гр.д. № 4424/ 2006 г. на Софийския градски съд, гражданско отделение, І - 19 състав, по гр.д. № 2407/ 2016 г. на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, І2 състав и по гр.д. № 4214/ 2017 г. на Върховния касационен съд, ІІІ гражданско отделение ; 2. В. Н. М. - на основание чл. 456 от ГПК, въз основа на писмена молба вх. № 13878/ 1.07.2019 г, и удостоверение по изп. дело №

-3-

20188610401574 на ЧСИ Д. В. за вземане, както следва : 2 658.35 лева главница, ведно със законната лихва от 21.05.2009 г. до окончателно плащане, която към 30.09.2020 г. е 3 105.41 лева ; 4 883 лева присъдени разноски и 500 лева разноски по изпълнителното дело - срещу 2 длъжника В. С. М. ; 3. В. С. М.- на основание чл. 459 от ГПК въз основа на обезпечителна заповед, вписана с акт № 29, т. ІV, рег. № 50795/ 22.11.2004 г. на Службата по вписванията при Районен съд - гр. София - няма вземане.

Сумата била разпределена по следния начин : 1. По чл. 136, ал.1, т. 1 от ЗЗД - 84 лева дължими обикновени авансови такси от ТТРЗЧСИ, от които : 36 лева - т. 13 от ТТРЗЧСИ за изготвяне на разпределение и 48лева по т.5 от ТТРЗЧСИ ; 2.

По чл. 137 от ЗЗД оставащата сума от дълга на В.М. за съразмерно разпределяне между хирографарните взискатели - 24 1406 лева, с включената в нея такса по т.26 от ТТРЗЧСИ, следвало да се разпредели така : общо за С. Е. Г., С. А. П. и К. С. Д. - 23 494.12лева, от които 1 159.98 лева такса по т.26 от ТТРЗЧСИ ; за В. Н. М. въз основа на удостоверение вх. № 13878/ 1.07.2019 г. - 651.94 лева, от които 56.93 лева такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.

В съответствие с уговорките в споразумението от 6.06.2018 г. между С. Е. Г., С. А. П. и К.

С. Д., съдебният изпълнител постановил сумата 24 230.06 лева да се изплати, както следва : на ЧСИ Р. М. - 1 300.91 лева, на С. Е. Г. - 16 683.60 лева, на С. А. П. - 2 342.85 лева, на К. С.

Д. - 3 307.69 лева. Разпределената за В. Н. М. сума 595.01 лева, заедно с таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ от 56.93 лева, била задържана с оглед постановеното по възражението на длъжника В. С. М. спиране на изпълнението по изп.д. № 20188610401574 на ЧСИ Д. В..

С постановление № 2126 от 17.08.2021 г. изпълнителното производство било прекратено на основание чл. 433,ал.1,т.2 от ГПК по отношение на взискателя В. Н. М..

С решение № 989 от 3.09.2021г. по ч.гр.д. № 18758/ 2021 г. на Апелативен съд - София, търговско отделение, трети състав разпределението, извършено с протокол № 2701/ 6.10.2020 г., било отменено и делото било върнато на съдебния изпълнител за извършване на ново разпределение.

С протокол № 2388/ 27.09.2021 г. било извършено ново разпределение на сумата 180 069 лева, постъпила след извършена публична продан на недвижим имот - собственост на длъжниците В. С. М. и Д.Л. Т. - М., представляващ офис № 2 на първия жилищен етаж в гр. ***, бул. „***“ № 33, със застроена площ от 94.62 кв.м., между взискателите С. Е. Г., С. А. П., К. С. Д. и А. И. И..

При тези факти от правна страна съдът приема следното.

Правните аргументи на жалбоподателката за отмяна на атакувания акт са основани на наличието на новооткрити обстоятелства, а съобразно разпоредбата на чл. 235, ал. 3 от ГПК съдът трябва да вземе предвид фактите, осъществили се в периода след постановяването на обжалвания акт до произнасянето му по жалбата, които имат отношение към нейния предмет.

За настоящия случай, с оглед конкретните оплаквания в жалбата, на първо място следва да бъде обсъден въпроса дали прекратяването на изпълнителното производство на основание 3 чл. 433, ал.1, т.2 от ГПК по отношение на взискателя В. Н. М., който според нея не следва да участва в разпределението, е предпоставка за отмяна на разпределението.

Отговора на този въпрос трябва да се търси при съобразяване с една от специфичните характеристики на изпълнителното производство - динамиката, с която то протича във всичките отделни етапи на неговото развитие. От деня на образуването до приключването му с изпълнение на задължението и събиране на разноските по изпълнението, проявлението на тази динамика намира израз в извършването на множество процесуални действия както от страните в производството, така и от трети лица, които претендират свои собствени права - от една страна и от действията на съдебния изпълнител, като орган на изпълнителното производство - от друга страна.

При изпълнение на парични вземания процесуалния закон допуска през всяко време на изпълнението, докато разпределението не е изготвено, в производство да се присъединят и други кредитори на същия длъжник. Задължение на съдебния изпълнител при конституирането на нов кредитор в производството, е да констатира наличието на законовите предпоставки за присъединяването му като взискател в хипотезите на чл. 429, ал.

1 и чл. 456, ал. 2 от ГПК, което се установява с надлежните писмени доказателства.

Присъединилият се взискател има същите права в изпълнителното производство, каквито има първоначалния взискател, а това означава, че той може да поиска писмено и прекратяването на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал.1, т.2 от ГПК и преди да бъде

-5- удовлетворен за своето вземане, без да е нужно да се позовава на конкретни факти или обстоятелства. Прекратяването на производството обаче има действие за напред, което означава, че за периода от време, в който той е участвал в производството, всички процесуални действия, извършени по изпълнението на паричните вземания запазват своето действие.

Следователно прекратяването на изпълнителното производство по отношение на някой от взискателите в един по - късен момент след деня на извършването на разпределението, не се отразява на законосъобразността на това изпълнително действие и не може да бъде самостоятелно основание за отмяната на разпределението.

По отношение на твърдението, че В. Н. М. нямал качеството на присъединен взискател и по тази причина съдебният изпълнител незаконосъобразно е заделил за него част от постъпилата сума съдът приема следното.

В. Н. М. е бил присъединен като взискател по делото с разпореждане от 16.07.2018 г. по негова молба от същата дата, към която било приложено удостоверение изх.№ 4

18947/11.07.2018 г. на ЧСИ Д. В., установяващо вземания срещу жалбоподателката, както следва : 1) по изпълнителен лист от 20.11.2013 г., издаден на основание заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 26385/ 2009 г. на Софийския районен съд, гражданско отделение, 43 състав за сумите 14 375.35 лева главница, ведно със законната лихва, която продължава да се начислява до деня на пълното изплащане на главницата ; законна лихва от 13 683.23 лева за периода от 21.05.2009 г. до 11.07.2018 г.; 500 лева разноски за процесуално представителство в изпълнителното производство ; 147 лева такси ; 2) по изпълнителен лист от 29.07.2014 г., издаден на основание решение по гр.д. № 26385/ 2009 г. на Софийския районен съд, гражданско отделение, 43 състав за сумите : 3 183 лева разноски в гражданското производство ; 270 лева разноски за процесуално представителство в изпълнителното производство и 126 лева такси в изпълнителното производство.

С постановление от 8.08.2018 г. производствата по изп.д. № 2298/2013 г. и по изп.д. № 1503/ 2014 г. на ЧСИ Д. В. (образувани за събирането на посочените в удостоверението суми) били прекратени на основание чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК.

От съдебното удостоверение (т.ІІ, л. 824), издадено по гр.д. 68 713 г. на Софийския районен съд, гражданско отделение, 30 състав се установява, че В.М. е предявила срещу В.Н.

М. иск с правно основание чл. 439 от ГПК за установяване на недължимост на сумите : 1) главница от 14 375.35 лева по изпълнителен лист от 20.11.2013 г. и лихви върху нея в размер на 424 лева ; 2) 2 050 лева от целия размер от 3 183 лева от вземане за разноски по изпълнителен лист от 29.07.2014 г. ; 147 лева разноски и 500 лева адвокатски хонорар по изп.д. № 2298/2013 г. ; 126 лева разноски и 270 лева адвокатски хонорар по изп.д. № 1503/ 2014 г.

От удостоверение № 33 022/ 11.12.2018 г. по изп.д. № 1574/ 2018 г. на ЧСИ Д. В. (т.ІІ, л.

825) се установява, че взискателят по делото В. Н. М. е бил уведомен на 7.12.2018 г. за спирането на производството по делото на основание чл. 432, ал.1, във връзка с чл. 397, ал.1, т. 3 от ГПК.

В молба с вх.№ 13878/ 1.07.2019 г., подадена по конкретното изпълнително дело, В. Н. М. заявил, че оттегля удостоверение изх.№ 18947/11.07.2018 г. на ЧСИ Д. В. поради прекратяването на двете изпълнителни производства. Посочил, че поради частичното погасяване на вземанията му към длъжника В.М. е образувал ново изп.д. № 1574/ 2018 г. на ЧСИ Д. В. за непогасения остатък и поискал да бъде считан за присъединен взискател за вземанията, описани в удостоверение № 17 594/ 28.06.2019 г., което приложил към молбата.