Решение № 1190 от 29.02.2024, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 13994/2023
- Вид
- Решение № 1190
- Подписан
- 29.02.2024
- В сила
- 29.02.2024
- Състав
- Станимира Иванова, Райна Мартинова, Петър Милев
Цитирани разпоредби
- чл. 429, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 433, ал. 1, т.1-8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 433, ал. 1, т.1-8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 433, ал. 1, т.1-8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 433, ал. 1, т.1-8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 433, ал. 1, т.1-8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 433, ал. 1, т.1-8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 433, ал. 1, т.1-8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 433, ал.1, т. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435, ал. 2, т. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 436, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 18 · Закон за частните съдебни изпълнители
РЕШЕНИЕ
№ 1190 гр. София, 29.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Б, в закрито заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Станимира Иванова
Членове:
Райна Мартинова
П. Милев като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело № 20231100513994 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба, подадена от П. А. П. – длъжник по изпълнително дело № 20148490401398 по описа на ЧСИ А.П. срещу Разпореждане от 16.08.2023 г., с което е отказано прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал.1, т.
8 от ГПК.
В жалбата са изложени съображения за неправилност на обжалваното разпореждане. Жалбоподателят П. А. П. поддържа, че взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия срещу длъжника П. М. и такива не са били извършвани повече от две години до датата на смъртта на първоначалния длъжник, като към този момент перемпцията е настъпила. Посочва, че със смъртта на П. М., настъпила на 03.02.2017 г. изпълнителното дело се счита спряно и това не води до прекъсване на двегодишния срок за перемпцията, тъй като взискателят не е предприел действия за конституиране на неговите наследници. Независимо, че ЧСИ е установил, че наследник на починалия длъжник Антон П., то той не е бил конституиран в производството, а до настоящия момент като длъжник не бил конституиран и П. П..
Поддържа, че в този смисъл производството по изпълнителното дело е прекратено и по отношение на починалия солидарен длъжник П. М. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Моли обжалваното разпореждане да бъде отменено и изпълнителното дело да бъде прекратено. Претендира направените по делото разноски.
1
Взискателят в изпълнителното производство „Топлофикация София“ ЕАД е подал възражения срещу жалбата, в която са изложени съображения за неправилността й.
На основание чл. 436, ал. 3 от ГПК частният съдебен изпълнител Н.М. е представил подробни мотиви, в които поддържа становище за неоснователност на подадената жалба.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като взе предвид изложените в жалбата и възражението на взискателя доводи и мотивите на частния съдебен изпълнител, намира следното:
Производството по изпълнително дело 201484904011398 по описа на ЧСИ А.П. е образувано на 06.10.2014 г. въз основа на изпълнителен лист, издаден на 11.06.2014 г. по гр.д. № 19284/2014 г. по описа на СРС, 82 състав, с който П.Д. М.а и П. П. М. са осъдени да заплатят солидарно на кредитора „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 2450,74 лева за доставена от дружеството топлинна енергия през периода от м.05.2011 г. до м. 04.2013 г., едно със законната лихва за периода от 10.04.2014 г. до изплащане на вземането, лихва в размер на 338, 63 лева за периода от 30.06.2011 г. до 10.03.2014 г. и 383,42 лева – разноски по делото.
С молбата за образуване на изпълнително дело вх. № 6699/06.10.2014 г. взискателят е възложил на съдебния изпълнител на основание чл. 18 от ЗЧСИ да извършва изпълнителни действия.
С молба от 22.02.2016 г. взискателят „Топлофикация София“ ЕАД е направил искане принудителното изпълнение за бъде насочено към вземания от трудови договори и движими вещи на длъжниците.
С молба от 10.03.2017 г. взискателят отново е направил искане принудителното изпълнение за бъде насочено към вземания от трудови договори и движими вещи на длъжниците.
При извършена справка е установено, че П. П. М. е починал на 03.02.2017 г. Със становище от 22.06.2018 г. взискателят е направил искане да бъде изискано удостоверение за наследници на починалия длъжник. Удостоверение за наследници е постъпило при съдебния изпълнител на 23.07.2018 г., като на 03.08.2018 г. е изпратено съобщение до наследника му по закон А.П. П. с указание по чл. 429, ал. 2 от ГПК във връзка с 51, ал. 2 от Закона за наследството.
Установява се от служебни справки, че П.Д. М. е починала на 03.08.2019 г., а А.П. П. на 11.12.2021 г. Частният съдебен изпълнител е установил, че наследник по закон на А.П. П. е П. А. П. и му е изпратено съобщение с указание по 429, ал. 2 от ГПК във връзка с 51, ал. 2 от Закона за наследството.
С молба вх. № 7415/07.07.2023 г. П. А. П. е направил искане да бъде постановено 2 прекратяване на изпълнително дело 201484904011398 по описа на ЧСИ А.П..
С обжалваното разпореждане ЧСИ А.П. е прекратил изпълнителното производство срещу П. М.а, като е констатирал, че перемпцията е настъпила преди смъртта й и е отказал да констатира прекратяване на изпълнителното производство по отношение на наследника на П. М..
Съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК длъжникът може да обжалва отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение. Предмет на обжалване в настоящото производство е разпореждане на частния съдебен изпълнител, с което е отказал да прекрати изпълнителното производство по изпълнително дело 201484904011398 по описа на ЧСИ А.П. и в този смисъл и доколкото жалбата е подадена в срок и в определената от закона форма, то тя е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна.
В чл. 433, ал. 1, т.1-8 от ГПК са предвидени основанията, при настъпването на които изпълнителното производство се прекратява.
Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното производство се прекратява, когато взискателят не поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. Движението на изпълнителното производство зависи от волята на взискателя, от това дали е поискал прилагането на определен изпълнителен способ от съдебния изпълнител, дали е поискал извършване на конкретни изпълнителни действия в рамките на този изпълнителен способ и т.н. С оглед на това липсата на активно поведение от страна на взискателя има за последица прекратяване на изпълнителното производство по право.
В настоящия случай от доказателствата по изпълнителното дело се установява, че изпълнителното производство е образувано по молба на взискателя от 06.10.2014 г., като с молбата на основание чл. 18 от ЗЧСИ на съдебния изпълнител е възложено да определя изпълнителните способи. Последното изпълнително действие е поискано от взискателя на 10.03.2017 г., като във връзка с него е установено, че първоначалният длъжник П. П. М. е починал на 03.02.2017 г. След тази дата взискателят не е правил искания за спиране на изпълнителното производство и такова не е постановявано. Едва на 22.06.2018 г. е поискано установяване на наследниците на починалия длъжник.
Удостоверение за наследници е получено от съдебния изпълнител на 23.07.2018 г., като до датата на постановяване на обжалвания акт, липсва искане за спиране на изпълнителното производство, като и искане от взискателя за конституиране на наследниците му или предприемане на изпълнителни действия.
Следователно и доколкото последното изпълнително действие е поискано на 10.03.2017 г., а и искане за констиуиране на наследници е направено на 22.06.2018 г. и 3 след тази дата до моментът, в който е направено искане за прекратяване на изпълнителното производство действия не са извършвани нито по възлагане на ЧСИ, нито по искане на взискателя, то са налице предпоставките на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК за прекратяване на изпълнителното производство и постановения отказ на съдебния изпълнител е незаконосъобразен и следва да се отмени. Датата на прекратяване следва да се определи към момента, в който е изтекъл срок от 2 години от датата, на която е изпратено съобщение до наследник на починалия длъжник (т.е. считано от 19.09.2019 г.) -19.09.2021 г.
Предвид на изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба, подадена от П. А. П. – длъжник по изпълнително дело № 20148490401398 по описа на ЧСИ А.П. срещу Разпореждане от 16.08.2023 г., с което е отказано прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК и КОНСТАТИРА настъпило по право прекратяване на изпълнителното производство по изпълнително дело 201484904011398 по описа на ЧСИ А.П., на датата 19.09.2021 г., на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 от ГПК по отношение на наследника на починалия в хода на изпълнителното производство П. П. М..
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4