Решение № 1606 от 31.03.2020, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№1606/31.3.2020г.

Гр.Варна,31.03.2020 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,

ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание, проведено на тринадесети март през две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОНИКА

ЖЕКОВА при участието на секретаря

ХРИСТИНА ХРИСТОВА сложи за разглеждане гр. дело № 9156 по описа за 2019 година, докладвано от съдията М. Жекова, за да се произнесе взе предвид следното :

Производството по делото е образувано по предявена искова молба с вх.№ 42 519/12.06.2019 г. от „Б. Д.“ ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от изпълнителните директори В. М. С.и Д. Н. Н., чрез пълномощника - юрисконсулт М.Б.С., упълномощена съгласно пълномощно рег.№ 84,85/06.01.2016г. на нотариус М. Ш., рег.№ *с район на действие района на PC - гр. София, с адрес за получаване на призовки и съобщения: *против ответника С.М.С.

ЕГН **********, с адрес: ***, с която са предявени в условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. 415, ал. 1 ГПК и чл.

86, ал. 1 ЗЗД.

Предметът на установителната защита е очертан в петитума на иска, като с предявения иск ищцовата страна желае да бъде установено със СПН съществуването на паричното вземане за което в полза на Б. Д. е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК – Заповед № 505 по ч.гр.д.№ 279/2019 г. по описа на РС Варна, ХLI – ви състав, връчена на длъжника при условията на чл.

47, ал. 5 ГПК. Предявените от ищцовата страна „Б.

Д.“ ЕАД, ЕИК *, обективно кумулативно съединени специални положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.

415, ал. ГПК и вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с искане да бъде постановено Решение по силата на което да бъде установено със сила на пресъдено нещо съществуването на паричните вземания за които е била издадена в полза на „Б.

Д.“ ЕАД по частно гр.д.№ 279/2019 г. по описа на РС Варна, ХLI –ви състав Заповед № 505/25.1.2019г за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК както следва:СУМАТА 943.77 лева /деветстотин четиридесет и три лева и седемдесет и седем стотинки/ - главница, дължима по Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 26.04.2018 г.; СУМАТА 120.52 лева договорна лихва от 10.06.2018 г. до 10.01.2019 г.; СУМАТА 0.13 лева лихвена надбавка за забава от 09.01.2019 г. до 10.01.2019 г.; СУМАТА 75.00 лева дължими такси –заемни такси; ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.01.2019 г. (датата на подаване на заявлението във ВРС) до окончателното изплащане на вземането .

Ищцовата страна основава исковата си молба на следните твърдени правно релевантни факти и обстоятелства а именно: Сочи се, че със Заповед № 505/25.1.2019 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от 29.1.2019 г. издадени от РС Варна по частно гр.дело №279/2019 г. ответникът С.С. била осъдена за заплати на Б. Д. ЕАД главница, лихви и такси по договор за кредитна карта от 26.4.2018 г. в общ размер на 1 139,42 лева ведно със законната лихва върху главницата,считано от 10.1.2019 г., както и разноски по частното дело в общ размер на 75 лева.В образувано въз основа на издадените Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист изпълнително производство – изпълнително дело № 20198930400080 по описа на ЧСИ Д.С. - С., ЧСИ с рег.№ *в КЧСИ, заповедта била връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК поради което за Банката бил налице правен интерес от предявяване в законоустановения срок на установителния иск и на осн. чл.

415, ал. т. 2 ГПК е образувано настоящото исково производство.

В исковата молба са наведени следните фактически твърдения на които се основава иска: На 26.04.2018г. между „Б. Д.“ ЕАД и кредитополучател С.М.С. бил сключен Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица (Договор за кредит) по силата на който Банката предоставила на Кредитополучателя банков револвиращ кредит в размер на 1 000 (хиляда) лева, под формата на кредитен лимит, достъпът до който се осигурявал чрез издадена кредитна карта *.

Неразделна част от Договора за кредит били приетите и подписани от Кредитополучателя Условия за съответния вид карта (Условия) и Общи условия на Б. Д. ЕАД по договор за издаване и обслужване на кредитни карти с револвиращ кредит (Общи условия). В изпълнение на задълженията си по чл. 5 от ЗПК, преди подписване на Договора за кредит Банката твърди, че предоставила на кредитополучателя необходимата информация за сравняване на различните предложения и за вземане на информирано решение за сключване на договор за кредит, което кредитополучателят удостоверил с полагане на подписа си в договора (чл.7). Съгласно чл.26, ал.2 от Общите условия към договора за кредит срокът за ползване на кредита бил обвързан и съвпадал със срока на валидност на кредитната карта.

Достъпът до кредитния лимит се осъществявал единствено чрез картата, като за усвоената чрез транзакции част от лимита клиентът заплащал променлива лихва, която се начислявала ежедневно върху фактически ползваната сума. Погасяването на кредита се осъществявало чрез ежемесечни вноски на минимална сума за револвиране, посочена в Условията, като вноските се извършвали в рамките на гратисен период след определена от страните месечна падежна дата. При невнасяне на минималната сума за револвиране в рамките на гратисния период по картата се начислявала такса за невнесена минимална сума, съдържаща се в Условията (чл.25, ал.5 от ОУ). Клиентът имал също възможност да погасява частично или изцяло задълженията си във всеки един момент, като кредитния лимит се револвирал ежедневно с размера на погасената част от ползвания кредит. Видно било, според „Б. Д.“ ЕАД ,от Условията за издаване и обслужване на плащания с кредитни карти *, че срокът на валидност на този вид карта бил 3 години, месечната падежна дата: 10-то число на месеца, гратисният период 15 дни, минималната сума за револвиране - 30 лева, а в случай че усвоената сума е по-малка от 30 лева, минималната сума за револвиране била равна на усвоената сума. В Условията били посочени и съответните такси, дължими от кредитополучателя във връзка с ползването на * - за теглене на пари в брой, за невнесена минимална сума в гратисния период (15 лева) и др.Усвояването на кредитния лимит и неговото отчитане и обслужване се извършвали по „целева“ / само за нуждите на предоставения кредитен лимит / разплащателна сметка с IBAN ***, с титуляр С.М.С.. Съгласно Договора за кредитна карта, за ползване на заетите средства страните договорили тяхното олихвяване с променлив лихвен процент, който към датата на сключване на договора бил 21.95 % годишно, формиран от стойността на 6-месечен СОФИБОР и надбавка. Лихвеният процент се променял с промяната на 6-месечния СОФИБОР в сроковете и при условията, посочени в Общите условия към Договора за кредит. В случай, че четири поредни месеца, считано от месечната падежна дата, клиентът не револвирал кредита си или револвирал със суми по-малки от минималните суми за револвиране за съответния период, правото на ползване на кредита се спирало (чл.31, ал.1 от ОУ). Ако клиентът внесял дължимата минимална сума за револвиране до края на следващия (пети) гратисен период, правото на ползване на кредита се възстановявало. Ако клиентът не погасял задължението си в този срок, ползването на кредитния лимит се прекратявало и вземането на Банката за целия използван кредитен лимит независимо от начина, по който бил формиран, ставало изискуемо и започвало да cе олихвява с лихва, равна на действащия лихвен процент, увеличен с допълнителна надбавка за забава в размер на 5 процентни пункта.Видно било от Декларация за предаване/връщане на банкова карта, издадената по договора, че кредитна карта * била получена от кредитополучателя С.С. на 08.05.2018г., от която дата, твърди Банката, че започнало фактическото ползване на кредита. Усвояването чрез картата било извършвано общо 5 пъти : на 08.05.2018г., 09.05.2018г., 10.05.2018г. и 14.05.2018г. - теглене на ATM на суми в общ размер на 1000 лева и на 15.05.2018г. - плащане на ПОС на сума в размер на 4.90 лева. Дължимите месечно суми за револвиране били заплащани само два пъти - на 11.05.2018г. били внесени 30 лева и на 25.06.2018г. били внесени 50 лева. След тази дата погасяването по кредита, сочи Банката, че било преустановено поради нереволвиране в четири поредни месеца - м.07, 08, 09 и 10.2018 г. и правото на ползване на кредита било спряно. Поради липсата на револвиране и следващите месеци, считано от

10.12.2018г. правото на ползване на кредита, сочи Б. Д. ЕАД, че било прекратено и във връзка с това е започнало отчитането му по отделна кредитна сметка с № 25772159. Предвид наличието на предпоставки за обявяване на предсрочна изискуемост на цялото вземане, в изпълнение на изискването на чл.60, ал.2 от ЗКИ кредиторът твърди, че отправил до задълженото лице Уведомление изх.№ 06-20-03639/30.10.2018г., съдържащо едностранно волеизявление в горния смисъл и връчено на 11.11.2018г. чрез ЧСИ Н. Г., рег.№ *в КЧСИ. С връчване на уведомлението били постигнати целените от Банката правни последици: промяна в правната сфера на длъжника, изразяваща се в настъпване на предсрочна изискуемост на дължимите от него по договора за кредит суми.След настъпване на предсрочната изискуемост ответникът не бил заплатил дължимите към Банката суми, поради което Банката предприела действия за принудително събиране на вземанията си, като подала Заявление за издаване на Заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК. По образуваното въз основа на Заявлението ч.гр.д.№ 279/2019г. по описа на Районен съд - гр.Варна в полза на „Б. Д.“ ЕАД били издадени Заповед № 505/25.01.2019г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и Изпълнителен лист от 29.01.2019г. срещу длъжника С.М.С., въз основа на които „Б. Д.“ ЕАД образували ИД

№ 20188930400080 по описа на ЧСИ Д. С. С., рег.№ *в КЧСИ.С исковата молба по чл. 422 ГПК Банката претендира установяване на вземанията си от ответника С.М.С. по Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 26.04.2018г., включващи главница, договорна лихва, лихва за забава и заемни такси, а именно: изискуема главница в размер на 943.77 лева, представляваща усвоената и непогасена част от разрешения с договора кредитен лимит от 1 000 лева;изискуема договорна (възнаградителна) лихва, в размер на 120.52 лева, дължима на основание чл.1, ал.2 от Договора за кредит, представляваща сбор от начислена съгл. Раздел VII от Общите условия и непогасена лихва за периода 10.06.2018г. - 10.01.2019г. вкл.;изискуема лихва за забава в размер на 0.13 лева, дължима на основание чл.32 от Общите условия към Договора за кредит и начислена за периода от 09.01.2019г. до 10.01.2019Г. вкл.; заемни такси в размер на 75 лева, дължими на основание чл.8 от Договора за кредит и чл.53 от Общите условия и начислени съобразно приложимата Тарифа и Условия по кредитна карта *., представляващи сбор от дължими такси за нереволвиране (невнесена минимална сума). Посочвайки основанията и размера на паричните вземания ищцовата Б. Д. ЕАД е формулирана визираното и по-горе искане по см. на чл.127, ал. 1 т. 5 ГПК.Обективирано е искане в полза на Б. Д. да се присъдят и разноските сторени в заповедното и в исковото производство а в случай на частично уважаване на иска се желае присъждане на разноски след съдебна компенсация. В подкрепа на твърденията си Б. Д. ЕАД е направила доказателствени искания.

В срока по чл. 131 ГПК,ответницата по иска,чрез адвокат Р.Д. – особен представител на ответницата е депозирал отговор на исковата молба. Ответницата, чрез особения й представител оспорва твърдението в исковата молба, че между С. С. и Б. Д. ЕАД има подписан валиден и обвързващ ответницата договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица и по-специално: Оспорва се от страна на Банката договора да е подписан от надлежно овластено да го сключи физическо лице /не било ясно кой го сключил и упълномощен бил за това/, оспорва се С. да е подписвала този договор /л. 9, 10 от делото/ и ОУ на договора /л. 11-19 от делото/. Оспорва се С. да е подписала намиращите се на л.